„Депутатите единодушно орязаха правото на граждански протест", информира от първата си страница „Сега"
Управляващата класа най-после успя да се застрахова срещу всякакви протести, които биха могли да смутят спокойствието й. Пред парламента, Министерския съвет и президентството вече няма да могат да се правят протести, митинги и шествия. Това решиха депутатите вчера с окончателното приемане на промените в закона за митингите.
Измененията бяха гласувани единодушно от представителите на всички парламентарни групи. Преди месец депутатите приеха на първо четене предложението на Яне Янев (РЗС) масовите прояви да бъдат разрешени непосредствено пред сградата на НС. Тогава на неговата идея се противопостави единствено БСП, но управляващите от ГЕРБ я прокараха с уговорката, че до второто четене ще бъдат направени промени.
В сряда вътрешната комисия изненадващо промени мнението си и реши да остави ограничението. Тогава е влязъл и текстът за забрана на протести и пред президентството и правителството. Никой от мнозинството не обясни какво е предизвикало промяната. Депутати обаче напомниха за палатковия лагер, организиран от "Атака" по време на тройната коалиция, точно пред президентството. Тогава бившият шеф на екокомисията в НС Георги Божинов изпрати протестно писмо с молба за реакция до няколко министри и кмета на София заради шума и нарушаването на обществения ред.
Единственият спорен въпрос вчера се оказаха местата за провеждане на събрания и шествия, а не ограничените права на хората да протестират. "Защо защитаваме само двете власти? Ако подхождаме принципно, би трябвало да наложим същите правила и за третата - съдебната, т.е. за ВКС и ВАС", запита Екатерина Михайлова от "Синята коалиция". Михаил Миков от БСП обаче обясни, че всички окръжни съдилища в страната са сгради на съдебната власт и не бива да се залита в прекалено много забрани. Михайлова оттегли предложението си, но призова по-нататък да се помисли за равнопоставеност между трите власти.
Още от статията на „Сега"
„Двама ексминистри и Мургина на съд", обобщава от първата си страница „Монитор"
Двамата ексминистри Николай Цонев и Валери Цветанов, както и бившата шефка на НАП Мария Мургина, отиват на съд. Това научи "Монитор" от източници в прокуратурата. Членовете на кабинета "Станишев" - бившият военен министър Цонев и колегата му от земеделското ведомство Валери Цветанов ще отговарят за престъпления по служба. Държавното обвинение вече е събрало всички доказателства срещу тях. Остава само адвокатите им да се запознаят с обвиненията. Първа пред Темида обаче ще се изправи ексшефката на Националната агенция по приходите (НАП) Мария Мургина. Срещу нея разследването е приключило и в началото на седмицата прокуратурата ще внесе делото в съда. Срещу Мургина са повдигнати 4 обвинения. Първото е за неправомерно прихванати данъци на бившия шеф на "Кремиковци" Валентин Захариев. Делото за далаверите с източване на милиони ДДС чрез покровителството на висши служители на агенцията бе образувано през февруари миналата година. Месец след старта на разследването стана ясно, че ексшефката и Александър Томов са източили милиони ДДС от "Кремиковци" през верига от офшорни фирми и договори за продажба на акции на футболния клуб. Мургина като директор на НАП пазила от ревизии сделките на Томов. Според разследващите финансовите злоупотреби са ощетили бюджета със стотици хиляди левове. Другото обвинение срещу бившата данъчна шефка е за укриване на данъци. Според разследващите Мургина попълнила данъчна декларация с невярно съдържание, като пропуснала да впише имот, който притежава в Созопол. Третото обвинение е за принуда. То е за оказван системен натиск над служителка на агенцията. Разследващите установили, че Мургина принуждавала жената да напусне, защото отказвала да си затваря очите за нарушения. Според четвъртото обвинение Мургина е нарушила служебните си задължения, като дала незаконосъобразни писмени указания. Въз основа на тях е било намалено данъчно задължение на "Плевен 1999" ООД. В резултат от това са настъпили вреди за бюджета за над 1,32 млн. лева, твърди обвинението. Ако бъде призната за виновна, тя може да откара до 10 години зад решетките. Освен това я грозят глоба и конфискация на част от имуществото й. Съдът може да лиши ексданъчната шефка от правото да заема държавен и обществен пост за определен период от време.
Още от статията на „Монитор"
„Богатеем от страх", обобщава „Стандарт"
Напук на кризата българите са станали по-богати, сочи изследване на "УниКредит". Но не защото печелят повече, а от страх за утрешния ден. Народът спря да купува къщи, вили и коли, държи парите си на влог заради високите лихви. Борчовете ни пък намаляха, защото банките ни отказват кредити.
Българинът трупа бели пари за черни дни, вместо да ги инвестира в бизнес, установиха експертите. 87% от общото ни богатство е в недвижими имоти, сочи още статистиката. Огромната част от останалите авоари са в банки или под дюшека. Чак след това се нареждат инвестициите в ценни книжа на борсата, застраховките и пенсионните схеми. Точно заради избягването на риска българинът минава метър в разгара на кризата, категорични са експертите.
Още по темата от „Стандарт"
„Зимният туризъм атакува балканските пазари", разкрива от първата си страница „Дневник"
Над половината от туристите в Банско през тази година са от Гърция. Именно регионалните пазари ще са ключови за резултатите на зимния туристически сезон, показват оценките на хотелиери и туроператори пред "Дневник". По данни на летищата в Пловдив и София, ако се изпълнят капацитетите на заявените чартъри, за цялата зима ще дойдат максимум 65 хил. туристи.
По официални данни легловата база в Боровец, Пампорово и Банско е за 38 хил. души на ден, което означава, че хотелиерите трябва да разработват алтернативни пазари. Такива са гръцкият, румънският, македонският и сръбският, които по първоначални оценки регистрират увеличение от началото на сезона, макар и да не могат да компенсират прогнозирания по-малък брой туристи. За да се справят с кризата, от туристическия бранш стават и все по-гъвкави в търговската си политика. За първи път хотели предлагат зимен "ол инклузив" (всичко включено в цената - бел. ред.), за да привлекат туристите, които искат да планират предварително разходите си. Увеличават се и допълнителните екстри към пакетите. Въпреки това от сектора не са обнадеждени за края на зимния сезон.
"Спадът от основните пазари е огромен и макар че има ръст от съседните държави, той няма как да го компенсира", каза управителят на хотел "Самоков" в Боровец Светла Атанасова.
Още от статията на „Дневник"
„Ипотечното кредитиране се съживява, расте с още 5%", информира „Класа"
Пазарът на ипотечно кредитиране у нас се съживява и през следващите 2 години ще отчете нови 5% ръст. Това показват данните от проучване на УниКредит Булбанк за финансовото състояние на българите. Главният изпълнителен директор и председател на УС на банката Левон Хампарцумян отчете пренасищане на строителния сектор и предупреди, че там маржовете на печалба няма да се върнат на предкризисните си нива. Но въпреки това, „хората все още имат нужда от жилища", поясни Хампарцумян.
По думите му безработицата ще нараства в следващите 2-3 тримесечия, което отчасти ще се дължи и на сезонния характер на трудовия пазар и традиционно по-слабите летни месеци. Според изследването на трезора до 2011 г. активите на българските домакинства ще вървят по-бързо нагоре, отколкото задълженията. Така ще се прекъсне тенденцията от 2000-2007 г. за по-бърз ръст на задълженията (54% средногодишно) спрямо този на активите (30% средногодишно). 2009 г. е била първата, в която активите са се увеличили по-бързо от задълженията. Овърдрафт услугите ще растат с 4 на сто до 2011-а, като в същото време лизинговите услуги ще паднат с 1,8%, а потребителските кредити - с 0,5%. Очаква се делът на ипотеките да расте за сметка на потребителските кредити.
При спестяванията банковите депозити остават водещи - около 85%. По-малък е делът на ценните книжа, а според прогнозите пенсионните фондове ще продължат да нарастват - от 7% дял в активите на 10%. Докато ценните книжа претърпяха сериозна негативна корекция, вследствие колапса на капиталовите пазари през 2008 г., активите на пенсионните фондове останаха сравнително стабилни и обещават най-висок ръст в следващите две години благодарение на гарантираните новопостъпващи средства ежегодно и на по-консервативната си инвестиционна политика, обясни Милен Касабов, старши икономист в трезора.
Основна част от активите, или 87%, са вложени в недвижими имоти. Това се дължи на склонността към инвестиции и спестявания в жилища, както и ниската степен на развитие на капиталовите пазари, обясни Касабов.
Още от статията на „Класа"
„Строителят на магистрала "Люлин" има 38 претенции към България", разкрива „Сега"
Строителят на магистрала "Люлин" - турският консорциум "МАПА-Ченгиз", предяви 38 претенции към държавата, които ще доведат до оскъпяване на изграждането й. Това съобщи вчера шефът на пътната агенция Божидар Йотов. Освен това строителството на аутобана значително закъснява и ако не бъде готов до края на годината, ще се наложи България да върне 111 млн. евро, отпуснати по програма ИСПА.
Претенциите са от различно естество: удължаване на сроковете, технически промени, помощ от държавата при преместване на електрически и ВиК мрежи. "Засега са приети две от тях, които са за 7 млн. лв.", обясни Йотов. След три седмици ще стане ясно дали държавата е склонна да удовлетвори още. Тогава ще бъде подписан и анекс към договора и за първи път ще бъдат уточнени неустойките, които строителят ще плати за закъснение и лошо качество. Този начин е прилаган нееднократно у нас и много пътни проекти излизат значително по-скъпо от първоначално договорената цена. Наскоро от транспортното министерство съобщиха, че "МАПА-Ченгиз" е поискала 40 млн. евро допълнително, защото е похарчила над предвидените суми, но от пътната агенция отказаха.
Фирмата е представила поискания от премиера график и според него магистралата ще е готова до 21 декември т.г. Проверка на място преди две седмици показа, че остава да се довършат още 12 км от 19-километровата магистрала. Едва 8% от мостовете са готови и е започнало прокопаване на първия от трите тунела.
Към момента близо 43% от средствата са платени, съобщи регионалният министър Росен Плевнелиев. Това означава, че турският консорциум е получил почти 48 млн. евро. Общата стойност на проекта е 148 млн. евро, като 111 млн. от тях са европейско финансиране. В края на 2010 г. изтича ИСПА и ако дотогава аутобанът не е завършен, има риск България да връща вече усвоените пари. Плевнелиев посочи, че може да се наложи България да върне между 300 млн. и 500 млн. евро, защото освен с "Люлин" страната ни изостава и с други скъпи проекти по ИСПА като "Дунав мост 2", пречиствателни станции, жп линията Свиленград - турската граница и др.
Още от статията на „Сега"
„Пътната агенция "заключи" 150 млн. евро на фирми", разкрива „Дневник"
Вече седми месец пътната агенция не може да избере кой да ремонтира 800 км пътища по програмата "Транзитни пътища 5". Търговете се проведоха през юли миналата година, като до момента по 11 от тях все още не са избрани победители. Причината за забавянето е липсата на разрешение за строителство на отсечките, каза Божидар Йотов, директор на агенция "Пътна инфраструктура". Той се надява до края на месеца по повечето търгове да бъдат избрани изпълнители.
Участници в обществените поръчки се оплакаха от непрекъснатото удължаване на сроковете на банковите гаранции, което блокира свежи пари на фирмите. Недопустимо е във времена на криза 150 млн. евро на компаниите, дадени като гаранция за участие в търга, да стоят заключени заради чиновническо безхаберие, казаха представители на кандидати, пожелали анонимност.
Бюджетът на "Транзитни пътища 5" е 705 млн. евро, като от тях 380 млн. евро са заем от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), а останалите са от българския бюджет. По програмата е предвидено да се ремонтират 1510 км пътища. Тръжните процедури започнаха още през 2006 г. по времето на скандалния шеф на пътния фонд Веселин Георгиев. До момента са избрани изпълнители само на 8 от 27 лота. Според Йотов нямало проблем с кредита, защото от ЕВБР приели да го удължат.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"
„Академични потайности" е заглавието на разследването на „Дневник" на Стопансктата академия в Свищов
На пръв поглед Стопанската академия "Димитър Апостолов Ценов" в Свищов изглежда като всяко едно висше учебно заведение - студентите си гледат къде следването, къде купона, спокойни преподаватели се разхождат по коридорите. Нищо не подсказва, че прокуратурата и Националната агенция за приходите разследват група преподаватели, включително и представители на академичното ръководство, за пране на пари.
Нито че ректорът на академията доц. Величко Адамов се оказа доста близък със скандалния лобист в съдебната власт Красимир Георгиев, добил известност като Красьо Черничкия. Нито че студентите са изнудвани да купуват само нови учебници и помагала.
Всички тези неща са от години, но избиха на повърхността едва напоследък. Една от причините може би е битката между ректора доц. Адамов и неговите сподвижници, които доминират в академичното ръководство, и група преподаватели, които сами се определят като дисиденти.
Списъкът с обвинения към ректора и сподвижниците му е дълъг - използване на университетските позиции за частни бизнес интереси, потискане на всеки опит за противно мнение на студенти или колеги преподаватели, репресии над инакомислещите чрез претоварване на графика с лекции, възпрепятстване на научната им дейност и т.н..
"Според графика, който ръководството ми представи, трябваше да преподавам 48 часа в денонощието", каза пред "Дневник" доц. Марияна Асенова. Тя заедно с доц. Емил Михайлов, гл. ас. Бисер Кръстев и гл. ас. Георги Георгиев, всички от катедра "Финанси и кредит", са сред основателите на сдружение "За европейско развитие във висшето образование и борба с неакадемични практики и плагиатство".
Най-сериозното им обвинение срещу академичното ръководство е, че принуждават студентите да купуват само първа ръка учебници и имат финансова полза от това. По официални данни в Свищовската академия учат 15 200 студенти, а това генерира оборот от близо 400 хил. лв. според приблизителните сметки на доц. Михайлов.
Според студентски сигнали, с които и "Дневник" разполага, дори е разработен механизъм, който ограничава възможността да се купи учебник втора употреба и по този начин гарантира постоянен и сериозен пазар на новите. Схемата е следната - задачите и казусите, които се възлагат на изпитите, са публикувани на последните страници на учебниците или в учебните помагала. По време на следването при възлагането на семестриални задачи преподавателите не само вписват в учебника уникалните параметри на типовата задача за съответния студент, но и се подписват на определена страница. Така, ако видят подписа си, ще е ясно, че студентът си е позволил да купи учебник втора ръка. И ще си плати за това с двойка.
От сдружението обясниха, че с тези "задължения" се разминават задочните студенти, но редовните и особено тези от специалност финанси не могат да се измъкнат. Оттам предоставиха и текста на студентска петиция до премиера, министъра на образованието и еврокомисаря по образованието, подписана поне от 130 души.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"
„Спешната помощ ще спасява и с хеликоптери", информира „Монитор"
Здравното министерство обмисля да включи и хеликоптери в спешната помощ. Това обясни вчера шефът на Дирекция „Медицински дейности" в здравното министерство доц. Стоян Александров. След закриването на някои болници спешната помощ ще трябва да поеме тяхната функция. В критични случаи обаче се налага да използва т.нар. санитарна авиация. В момента ведомството договаря с военното министерство и МВР използването на техни машини, но все още не са готови окончателните разчети за цената на летателен час. До края на месеца ще има яснота по въпроса, коментира доц. Александров вчера. Според него хеликоптерите ще се използват и по трансплантационните програми. През 2009 г. поради орязан бюджет здравното министерство се отказа от санитарната авиация. В момента имаме 4 напълно подготвени екипа, в които влизат лекар, сестра и летец, поясни полк. д-р Любомир Алексиев, шеф на Центъра по военномедицинска експертиза и авиационна медицина към ВМА. Те са обучени да работят заедно и да се разбират без приказки и във въздуха. Според полковника в най-скоро време екипите трябва да станат 6-7. И досега военните са помагали на закъсали хора. Но по начало използването на авиация е много скъпо занимание и то трябва да бъде добре организирано и обмислено, за да е ефективно, смята той. Техниката трябва да е част от цялостна система, ако искаме да бъде ефективна. Например в страната почти няма изградени площадки за кацане и излитане. Някъде има приспособени места, като стадиони или дори части от магистралите. Но изграждането на подобна инфраструктура също е задача, над която тепърва трябва да се работи. Дори в столицата площадка има единствено болница Лозенец, (бившата Правителствена). Доц. Стоян Александров от МЗ обаче твърди, че липсата на площадки не ги е затруднявала досега. Носилките пък позволяват транспортирането до болницата. След известно приспособяване здравеопазаването ни може да използва 3 малки и 4 големи хеликоптера, както и 2 самолета за по 4 души, собственост на военните, твърди шефът на ВМА ген. Стоян Тонев. В момента обаче само 2 машини са преоборудвани с необходимата техника по подобие на най-модерните реанимобили. След няколко дни ВМА организира специални курсове за своите доктори, за да ги запознае как хеликоптерите могат да спасяват хора.
Още от статията на „Монитор"
"Свикват в парламента среща за еврофондовете", информира „Класа"
Спешна среща за усвояването на еврофондовете ще има следващата седмица в парламента, каза пред „Класа" Меглена Плугчиева, депутат от Коалиция за България. Срещата се налагала във връзка с писмото на шефа на Главна дирекция „Регионална политика" в ЕК Дирк Анер от 8.01.2010 г., в което България е критикувана заради слабото усвояване на еврофондовете и заплашена от спиране на средствата по оперативна програма „Околна среда" . „Такава среща между членовете на комисията по еврофондовете и Юлиана Николова, ръководител на Секретариата на Съвета за управление на средствата от ЕС, ще има в понеделник или вторник, за да видим какви са проблемите и какви са съответните мерки, които са взети", потвърди пред „Класа" Светлин Танчев, председател на комисията. Според него вече е готов анализът за сектора.
Опозицията ще настоява пред ГЕРБ да види предложенията за излизане от ситуацията с недоброто усвояване на европарите, казаха пред „Класа" депутати от БСП. Една от идеите е по оперативна програма „Конкурентоспособност" да се опростят още повече правилата за кандидатстване, като отпадне банковата гаранция по отношение на инфраструктурите проекти.
По отношение на програма „Развитие на селските райони" ще бъде предложено отново да се облекчат процедурите, за да могат да стигат парите до бенефициентите. Идеята е обработката на документите да не се извършва само на централно ниво, а областните земеделски структури да се занимават с младите фермери и полупазарните стопанства. По тази програма заявленията са над 2500 и трудно могат да бъдат обработени.
„Икономистът Илиян Михов ще бъде трети вицепремиер в правителството", каза вчера в Перник министър-председателят Бойко Борисов. Той уточни, че Михов ще е вицепремиер без портфейл по подобие на статута на Меглена Плугчиева в кабинета „Станишев". „Михов е доказан специалист-макроикономист и има визия за следващите 10-20 години за развитието на България. Аз ще преценя кога точно да го докарам в България", коментира премиерът. Той допълни, че идеята му е да облекчи министъра на финансите Симеон Дянков, който трябва да работи „по 30 часа на ден".
Още от статията на „Класа"
„Двойна криза удари зле еврофондовете у нас", анализира „Сега"
Това, което у нас се пази като срамна тайна за еврофондовете, бе изказано на глас от шефа на Генерална дирекция "Регионална политика" в ЕК Дирк Анер. Новата власт има сериозен проблем с усвояването на европарите и върви по пътя на предшествениците си. И предишният екип ни заливаше с оптимизъм колко добре се справяме, докато ЕК повтаряше като мантра три неща - нямате обучени професионалисти, не сте прозрачни и не сте ефективни. Сега ни казаха същото, но малко по-дипломатично. В писмото на Дирк Анер има дори нещо повече - той предупреждава премиера, че му куца координационното звено в Министерския съвет, и препоръчва да се засили административният му капацитет. Зад тази на пръв поглед скучна забележка се крие изостреното внимание на Брюксел за процесите в България през последните шест месеца.
Вместо да се използват като антикризисен ресурс, еврофондовете бяха захвърлени във "временния фризер" на властта. Дълго време премиерът не можа да назначи шеф на координиращото звено, защото добрите специалисти му отказваха подред, а Юлиана Николова трябваше да закрива консултантската си фирма по еврофондовете. След това министрите решиха да правят ревизии в оперативните програми и така блокираха почти всички процеси в тях. Спрените плащания по проектите провалиха част от тях и отказаха нови участници в процеса. Управлението и координацията с нищо не бяха подобрени. Част от хората в еврозвената напуснаха или бяха принудени да напуснат, но добри специалисти на този пазар все по-трудно се намират.
Тази предизвестена криза в мениджмънта на оперативните програми се притури към финансовата и икономическата криза в страната, която допълнително утежни положението на бенефициентите. Днес равносметката е тревожна. Много сериозно ударени от двойната криза са както общините, така и бизнесът и неправителствените организации. Малките консултантски фирми за писане на проекти затварят врати. Проблем имат и големите компании, които се явяват посредници в процеса. 830 консултантски фирми действаха миналата година, стотина от тях са по-мощните.
"Досега всяка година сме увеличавали клиентите си с 40%, докато през м.г. имаме спад, а за т.г. не очаквам да имаме повече от 5 проекта по европрограми, при положение че на година сме правили до 40", обясни Петър Стоянов, шеф на Института за управление на програми и проекти. Според него основната причина за това е, че бизнесът се оттегля. "По света и в ЕС се наливат средства в икономиката с цел подобряване конкурентоспособността, а у нас държавата изтегля средства от бизнеса", допълва Стоянов, който е председател и на асоциацията на микропредприятията. Само по оперативна програма "Конкурентоспособност" през октомври 120 фирми се отказали от вече спечелени проекти. Някои дори са с одобрен грант за един милион лева. Това е тенденция при бизнеса, като ответна реакция на държавата, която се стреми да усложни процеса, а не да подпомогне фирмите, обясняват консултантите.
Самата оперативна програма "Конкурентоспособност" стартира зле. По времето на тройната коалиция искаха между 50 и 80% съфинансиране за малки и средни фирми. За 20% от стойността на проекта еврофинансиране никой няма да седне да прави проекти и да се занимава с цялата тази бюрокрация. След това съфинансирането им падна до по-поносими нива - 35-50%. Заради цялото това бавене и ослушване минаха почти 2 г. и бизнесът, който имаше нужда от технологично обновяване или други подобрения, намери начин да ги финансира по друг начин. Бизнесмените се отказват и заради неравните правила, налагани от държавата. Ако те не спазват условията по програмите или се констатира некачествено изпълнение на проекта, държавата им реже от парите. Когато обаче тя им забави плащанията, няма реципрочност на отговорността. Бизнесът има горчив опит с орязани 20% от парите по проектите още по програма ФАР.
Още от статията на „Сега"
"Ще финансираме ВУЗовете според оценката им", казва в интервю за „Монитор" Сергей Игнатов , министър на образованието, младежта и науката
Как ще решите възникналите проблеми в хода на реформата в Българската академия на науките?
- Реформата в Българската академия на науките би могла да продължи със сключване на рамкови договори между институтите и университети. Това означава да се прекрати механичното сливане и закриване на научни звена. Разбира се, има области в науката, като например химията, където има 8 института и те лесно могат да се обединят в няколко по-големи. В останалите случаи обаче най-добрият подход е да се направи първа крачка към сливане на институтите с университетите, като се сключат рамкови договори. В университетската и академичната общност има голямо напрежение заради обсъждания вариант научните работници в БАН също да носят титлата професор и доцент като колегите си, които основно се занимават с преподаване. Университетската общност не приема тези названия да бъдат присъждани и в БАН. Стигна се дотам, че някои ректори казаха, че са обидени от приравняването. След сливането проблемът ще бъде решен с промяна в длъжностните характеристики, като обединеният академичен състав на университетите и институтите ще има различен процент на заетост с преподаване и наука. Например може да се приеме, че 30 процента от натоварването на един преподавател трябва да бъде с научна работа и обратното - една трета от работата на един учен ще е свързана с преподаване в университет. Тези изисквания, разбира се, ще бъдат обвързани със заплащането. Така отпада стълкновението за еднаквите титли.
Какъв ефект очаквате от сливането на институти и университети?
- С този подход изведнъж се увеличава броят на академичния състав и се разширява изследователската база. В следващия бюджет може да се помисли да има допълнително финансиране за специфичната дейност на учените в институтите, които имат договор с университетите. По този начин ще има възможност и за повече практика и специализации за студентите. Нещата си отиват на местата - академията продължава да съществува, спира се механичното преструктуриране и се слага край на едно изкуствено разделяне на науката от образованието, извършено след 9 септември 1944 година. В Българската академия на науките ще останат няколко института, които са изключително важни за функционирането на държавата като Националният институт по метеорология и хидрология, Геофизичния институт и други. Така ще бъдат засегнати най-малко човешки съдби и ще активизираме академията, защото когато науката се прави в университетите, както е по света през последните десетилетия, има добри резултати. Причината е в големия натиск от младата аудитория.
По какъв начин ще става финансирането на институтите, ако са в сътрудничество с частни университети?
- Институтите и сега получават пари от държавата за своята дейност, но като влязат в тясно сътрудничество с университетите, ще станат по-богати. В разработвания от съвета на ректорите проектозакон за висшето образование се предвижда успоредно финансиране за студентите и в държавните, и в частните университети. Това предложение обаче едва ли ще бъде прието, защото държавата е в криза. Има много варианти за финансиране на научната работа и не трябва да се забравя, че институтите и университетите заедно могат да печелят много проекти. Принципът на разпределяне на публичната субсидия трябва да бъде на базата на резултатите и когато те са добри, това да увеличава финансирането. В момента все още ние даваме парите накуп на академията и те ги преразпределят на отделните институти.
Какви промени предстоят в организацията на висшето образование, за да го направим по-конкурентно?
- Идва време за подготовка на новия бюджет и ние с експертите в министерството обмисляме да се въведе различно финансиране за университетите, защото инженерните науки например изискват друг тип финансиране и аз мисля, че е стратегически обосновано и ще бъде заложено тази година да се дадат повече средства на висшите технически училища. Сега ние произвеждаме главно пици и други подобни продукти, но когато се хвърлят средства за обучение на повече инженери, от завършилите ще се намерят поне десетина човека, които ще се откажат да бъдат обслужващ персонал или да заминат на работа в чужбина и ще създадат у нас собствен периметър на действие. Ще бъде променено финансирането и на базата на оценката на университетите.
Още от статията на „Монитор"
„Промените в кабинета изглеждат разумни", казва в интервю за „Класа" социологън Живко Георгиев от „Галъп"
Г-н Георгиев, защо се наложи едва на 6-ия месец от съставянето на кабинета премиерът Бойко Борисов да предприема ремонт?
- До голяма степен това беше реакция на казуса с Румяна Желева и оставката й като външен министър. След като Николай Младенов зае поста й, се оформи и празнината в МО, която бе попълнена от ген. Аню Ангелов. По-интересна е новата идея за създаване на поста за нов вицепремиер. Там обаче още не е ясно какви ще бъдат функциите му. Този ход вероятно беше провокиран от липсата на солиден напредък в усвояването на еврофондовете. Така че проблеми, частично създадени от ГЕРБ и нерешени от правителството, провокират тези реакции, които по същество са и първият ремонт на кабинета. По-важното е, че тези промени изглеждат разумни, а никога не е рано за една разумна стъпка. Всяка друга интерпретация би била предубедена. ГЕРБ очевидно има кадрови проблеми и това не е тайна. Имаше ги още в самото начало. Това до голяма степен е естествено, защото е млада формация, без солидна политическа биография в национален план. Дали промените ще се отразят благотворно, е въпрос на време. Аз не виждам реформата на кабинета да е крачка в грешна посока.
Как ще повлияе скандалът в ЕП, който се разви около кандидатурата на Румяна Желева за еврокомисар, върху рейтинга на ГЕРБ?
- Отговорът ми ще е в сферата на гадаенето. Безспорно е, че такъв ефект ще има, но доколкото реализираните промени са във вярна посока, това ще намали част от негативите. ГЕРБ, поне в български контекст, ще остане със запазени позиции. Не така стоят нещата в Европейския съюз. Там негативите и гафовете не отшумяват толкова лесно, както у нас.
Номинацията на г-жа Кристалина Георгиева за еврокомисар няма ли да намали тези негативни ефекти?
- Тук съм резервиран. Не защото новата кандидатура не е добра, а защото това, което успя да покаже правителството с първата си номинация, затвърди впечатлението в управляващите европейски фактори, че България се нуждае от надзор, че не се е случила радикалната промяна у нас и не може да ни се гласува доверие. Искам да покажа една аналогия в спорта. Когато един щангист е заловен с допинг, дори друг да стане световен шампион, ще се запомни негативният случай.
Още от интервюто на „Класа"
„Всеки кадърен е добре дошъл", казва в интервю за „Стандарт" министърът на финансите Симеон Дянков
Г-н Дянков, има няколко версии за това по какъв начин Илиян Михов ще помага на правителството, можете ли да кажете малко повече подробности?
- В момента сме в криза и в България, и в световен мащаб. Затова трябва да направим много реформи, така че всеки способен експерт, който е готов да се включи в екипа на правителството, е добре дошъл. Идването на Илиян Михов е хубава новина. Той е икономист от висока класа, един от най-способните в света, особено в макроикономиката и банковото дело. Радостна е и новината за Кристалина Георгиева, която ще стане наш еврокомисар. Колкото повече такива хора имаме в нашия екип, толкова по-лесно ще направим реформите. Най-главната ни цел във външно- и вътрешнополитически план е влизането ни в еврозоната. Тази е и посоката на разговорите ни в последните две седмици с Илиян. Обсъждали сме неговия интерес, който съвпада и с моя - да помогне в усилията ни за влизането на България в ERM 2 и еврозоната.
Все пак под каква форма ще се включи Михов в екипа на правителството?
- Точно под каква форма това ще стане, още не е решено окончателно. Михов има ангажименти като университетски преподавател, които ще изискват още известно време. Затова не може веднага да се присъедини към нашия екип. Мислим и по отношение на структурата, как това да стане. Всичко ще се изясни до две-три седмици.
И все пак кога можем да очакваме Илиян Михов да дойде в България?
- Той в момента говори с ръководството на университета си кога може да дойде, един вид да получи по-дълъг отпуск. Още не знаем този отговор, но ще имаме яснота в най-скоро време.
Говори се, че Илиян Михов е ваша кандидатура. Така ли е в действителност?
- Познаваме се много добре. Още в предизборната кампания си говорихме доста и с Илиян Михов, и с Кристалина Георгиева. Така че рокадите, които в момента стават, не са изненада. Те текат вече 6-7 месеца и зависят до голяма степен от задълженията на тези хора към други институции. Виждате, Кристалина сега вече може да ни помага и го направи в много труден момент. Убеден съм, че ще бъде прекрасен еврокомисар. Илиян Михов в най-скоро време, надявам се в следващите месеци, ще може да се освободи от задълженията си и също да се присъедини към екипа на кабинета. Ние наистина се познаваме добре и ще работим заедно.
Появиха се различни версии за евентуални ресори на Михов. Те предвиждат разделяне на мегаминистерства и поверяването му на надзора на еврофондовете? Доколкото познавате компетенцията на Михов, къде той може да е най-полезен?
- Както споменах, Михов е макроикономист, занимава се и с банково дело. Така че от тази гледна точка най-добрият фокус и интересът на държавата е там, където трябва най-много да се натисне - влизане в ERM 2 и оттам - в еврозоната. Тази тема е връзката между международна икономика, макроикономика и донякъде банково дело. Едва ли ще се разпадат мегаминистерства като Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. То ще си остане такова, каквото си е. А и си има много добър министър, който си върши работата. Ние не поставяме под съмнение правилността на посоката, в която работим.
След като споменахте ERM 2, можем ли да имаме позитивни очаквания за присъединяването ни?
- Все по-трудно става заради икономическата ситуация при нашите съседки - външната задлъжнялост на Гърция, бюджетният дефицит на Румъния. Всичко това се отразява на настроенията по темата в Европа. Преди два дни бях в Брюксел. Имах доста неформални и формални срещи по тази тема. И ние ще продължим да разговаряме и да обясняваме. България вече изпълнява всички критерии за влизане в ERM 2. В края на този месец ще подадем и конвергентната програма, която е един от необходимите документи за официалното ни кандидатстване. Работим по програмата и ще я завършим в срок. След това ще имаме всички формални условия да кандидатстваме. Не се съмняваме, че ще бъде трудно. Но ако не пробваме, никога няма да успеем. От тази гледна точка ние сме напълно решени това да стане, и то в най-скоро време.
Още от интервюто на „Стандарт"