„До месец започва санирането на панелки с пари от ЕС", информира от първата си страница „Сега"
През юни ще стартира схема за усвояването на първите 63 млн. лв., които регионалното министерство ще осигури за обновяване на жилищния фонд в България. Средствата ще са от оперативна програма "Регионално развитие", съобщи зам.-министърът на регионалното развитие Екатерина Захариева. По неофициална информация първите 500 кандидати вече са набелязани.
Безвъзмездното финансиране ще бъде общо 50 млн. лв., а останалите 13 млн. лв. ще са за гаранционен фонд. Законът за управление на етажната собственост дава възможност даден проект да стартира при съгласие на 67% от собствениците. Всеки кандидат ще може да получи безвъзмездно до 50% от необходимата му сума. За останалите 50% ще може да се тегли кредит, обезпечен от държавата. Все още не е ясно при какви условия банките ще отпускат заемите, но преди време министър Росен Плевнелиев уверяваше, че ще склонят на нулеви лихви.
Основният проблем досега бе, че кредитът трябваше да се изтегли и да се плаща от сдружението на собствениците в определен блок, а хората трудно постигат съгласие за това. Сега се предвижда възможност изтеглената сума впоследствие да бъде разпределена между собствениците и всеки да отговаря за погасяването само на своята част. За това обаче ще трябва да бъде направена промяна в закона.
Още от статията на „Сега"
„Санирането на жилища с европари започва", съобщава от първата си страница „Дневник"
Строителното министерство е избрало модела, по който ще се санират жилищни сгради с пари от европейската програма "Регионално развитие", съобщи вчера ресорният заместник-министър Екатерина Захариева. Схемата трябва да стартира тази година, а общата сума по нея е 63 млн. лв. Ще могат да кандидатстват само сдружения на собственици на жилища, които са в сгради, по-стари от 20 години.
С 50 млн. лв. от сумата ще се финансират подмяна на дограми, хидро- и топлоизолации, ремонт на покриви и др. Те ще покриват 50% от проектите, а останалите трябва да се осигурят от сдруженията - собствени средства или банков заем. Все още се обсъжда обаче дали кандидатстването и изплащането на заемите ще става колективно или поотделно.
"За да се гарантират кредитите, ще бъде създаден и гаранционен фонд с останалите 13 млн. лв от схемата", каза Захариева. Освен това всеки собственик ще трябва да внесе 500 лв. в специална сметка за започване на проекта и като гаранция, че няма да се откаже от него впоследствие.
Ако желае, сдружението на собствениците може да наеме фирма за управление, която да подготви и реализира проекта. Предстои да бъдат избрани с обществена поръчка компании, които ще извършват тази дейност.
Още от статията на „Дневник"
„Компании вече осигуряват гаранции за размразяване на имотни проекти", разкрива от първата си страница „Класа"
На пазара у нас вече има компании, които играят ролята на трета, независима страна и осигуряват гаранции по продължаване и завършване на замразени строителни проекти, стана ясно по време на конференцията за недвижими имоти BalREc. Целта на тази услуга е финализиране на проекта с ограничени загуби, коментира пред „Класа" Христин Хараланов, управляващ партньор на „Корект проект".
По думите му след края на имотния бум и последвалите го трудности за строителните предприемачи много жилищни проекти бяха „замразени" поради недостиг или ограничаване на финансирането вследствие на спад на цените на имотите или ограничено търсене в последните две години. Ситуацията, в която двете основни страни - кредитор и кредитополучател, взаимно изгубиха доверието си, можем да оприличим на затворена улица, коментира експертът. И възможност за излизане от нея е именно ползването на такава трета страна, която да осигури гаранции.
Подобни компании играят ролята на пресечна точка на комуникацията между всички страни с цел да се намалят загубите и за кредитополучателя, и за кредитора и да се даде гаранция, че проектът ще бъде завършен при определена цена в определен срок. Решението пък на самата компания да участва в „размразяването" на даден проект се прави на база 4 основни оценки, свързани с текущото състояние, необходимите средства за довършване, продажната стойност на текущото състояние и колко би струвал той след финализиране. Според Хараланов освен кризата друга причина за замразяването на някои обекти е недоброто управление.
Имотните експерти обаче са оптимисти, като се обединиха около мнението, че пазарът се възстановява, макар и бавно. Цената според Георги Павлов, изпълнителен директор на агенцията за недвижими имоти „Адрес", продължава да е водещ фактор. 96% от сделките, по които компанията му е посредничила през последните месеци, са били на „атрактивни цени" в съответния сегмент.
Още от статията на „Класа"
„Разбиха черно тото, въртяло 100 бона на ден", съобщава от първата си страница „Монитор"
Най-голямата мрежа за нелегални залози на футболни мачове е била разбита при акция на ГДБОП, съобщиха вчера от МВР. Антимафиоти от сектор „Компютърни престъпления" са затворили 24 кафенета, офиси и пунктове в Пловдив, Благоевград, Петрич, Сандански, Разлог и Първомай. Обектите не са имали лиценз за извършване на хазартна дейност и в тях можело да се залагат суми от 1 до 100 000 лева. Средно дневните залози от всички обекти варирали между 50 и 100 бона.
За да си клиент на нелегалните букмейкъри, не било нужно да имаш кредитна карта, каквато е практиката при залаганията в интернет сайтовете. Поради гарантираната анонимност доста бивши и настоящи спортисти предпочитали да си правят залозите сами, без посредници.
При един от обиските в Петрич полицаите заварили в пункта бивш футболист на Беласица, научи „Монитор". Спортистът, който бил облечен в анцуг и шапка с козирка, обяснил само, че отивал да пие кафе, а не да залага.
„Колегите работят пет-шест месеца. Надявам се, че действително ще ограничим възможността за тази нелоялна конкуренция и щетата, която се нанася към държавата", обяви вчера вътрешният министър Цветан Цветанов. Според разследващите нелегалните пунктове ощетяват държавата с милиони, тъй като не плащат ДДС и лиценз, а печалбите им могат да се използват за престъпна дейност и дори за финансиране на терористични организации.
Още от статията на „Монитор"
„И собственикът на КТБ иска "Булгартабак", информира „Сега"
Собственикът на Корпоративна търговска банка Цветан Василев има интерес към приватизацията на "Булгартабак холдинг", обяви банкерът пред в. "Пари". Както "Сега" многократно писа, 70% от най-големите държавни фирми държат на сметка парите си именно в тази банка.
КТБ отговаря на критерия за финансов инвеститор. Условията са той да управлява активи за поне 1 млрд. евро и в последните три години да има собствен капитал от 30 млн. евро. Банкерът Василев обясни, че "обмисля участие" и "не изключва нищо априори", но иска да се запознае в детайли с процедурата.
Миналата седмица от пловдивската "Кингс Табако" също обявиха, че имат интерес към приватизацията на холдинга, в чиито активи са цигарените фабрики в София и Благоевград и предприятието за преработка на тютюни в плевенското село Ясен. "Кингс Табако" е бившата Цигарена фабрика Пловдив, която бе приватизирана през лятото на 2008 г. от захарната компания "Сигма Консултинг", близка до "Винпром Пещера".
Още от статията на „Сега"
„Големите фондове няма да дойдат у нас поне до 2013 г.", предупреждава „Класа"
Големите международни инвеститори няма да предпочетат пазара в България до 2013-2014 година. Това коментира Крис Бенет от фонда Europa Capital по време на конференцията за инвестиции и пазар за имоти BalREc 2011. По думите му високият риск в региона и липсата на качествени инвестиционни имоти отблъскват инвеститорите от нашия пазар. Неоправдано високите цени също няма как да ги привлекат. Повечето инвестиционни фондове залагат на познатите и големи пазари, където и рискът е значително по-малък, коментираха експертите. Банките също не са толкова склонни, колкото бяха преди, да финансират по-малките и рискови пазари, смята Бенет.
В България и Румъния възвръщаемостта не е толкова добра, колкото на вложителите им се иска. Средните нива трябва да бъдат около 13-14%, а на българския пазар едва ли е възможно това да бъде постигнато. Освен това Крис Бенет изтъкна и факта, че в административни сгради има 25% незаети площи и това е голям проблем. Светослав Делчев, управител на "Ерсте груп Иморент България", бе категоричен, че въпреки че пазарът в Румъния е три по-голям пазар от българския, проблемите там са пет пъти повече. Излязохме от кризата с едно "насинено" око, защото останахме макроикономически стабилни, коментира той.
Все пак компаниите остават оптимисти. Според Антон Славчев, мениджър "Офис и индустриални площи" в Colliers International, около 75% от компаниите очакват подобряване на пазара през тази година. През миналата година този процент е бил около 50. Нещо повече - днес нито една компания не очаква влошаване на ситуацията. Най-добре се развива секторът на бързооборотните стоки, на второ място е секторът на фармацевтичните продукти, на трето място са продукти, свързани с автомобилната индустрия, отчете Славчев.
Още от статията на „Класа"
„Около "Кремиковци": Без пари, но с надежди" е заглавието на анализ на „Дневник"
"Само с кражба тук се крепиме. Хората ходят с каруци, копат желязо, продават го за 10 лв. и изкарват колкото за хляба." С тези думи ни посреща жител на софийското село Яна, откъдето започва обиколката ни в района на фалиралия комбинат "Кремиковци", чиито активи бяха продадени на търг преди месец за 316 млн. лв.
Преди години той е създавал работа за около 80-90% от хората в района, а сега е посял безработица и замърсяване. Въздухът наоколо обаче е видимо по-чист и още от изхода на София се виждат ясно склоновете на Стара планина, а зеленината и нивите с цъфнала рапица рязко се отделят от гледката на ръждясващите цехове и комини на завода.
Чист въздух обаче къща не храни за хората в района и затова продажбата на производствената площадка на завода преди месец е върнала надеждите сред хората, че поне част от комбината ще бъде пуснат, за да започнат работа. Все повече обаче стават тези, които успяват да си намерят работа в някое от малките предприятия тук или в София.
Нова бедност и стари отрови
В Яна се смятат за най-пострадали и от замърсяването, и от спирането на "Кремиковци". "При нас всичко е беднотия, Яна е последна, няма пари, няма един парк, както е в другите села наоколо", казва Нели Георгиева, собственик на хранителен магазин в селото. Веднага щом разбрала, че някой иска да пише за селото, дойде при нас.
Нели настоява, че след като има нов собственик на завода, трябва да се помисли и за създаването на фонд, който да помага за изчистването на старите замърсявания и възстановяването на района. "Правителството трябва да вземе мерки, Яна е изтровена, децата са болни."
Още от статията на „Дневник"
„Кожени салони за BMW ще правим у нас", съобщава „Монитор"
Голяма южноафриканска компания възнамерява да построи завод за направа на кожени салони за автомобилите BMW у нас, съобщи извънредният и пълномощен посланик на африканската държава Шийла Камерън.
Проучванията били в напреднал стадий, избирало се измежду няколко големи града. Интересът се оправдавал със сравнително ниските цени у нас и доброто образователно ниво на населението, коментира още дипломатът.
Посланичката изрази известно огорчение, че нивото на търговските взаимоотношения между двете страни не отговаря на потенциала. Тя припомни, че през 2007 година сме внесли от ЮАР стоки, от които предимно въглища за 388 млн. долара, а през 2008-а износът ни е възлизал едва на 161 млн. долара.
България изнася за ЮАР високотехнологични машини софтуер и ротативки за казината, а внася въглища и селскостопански продукти като плодове, вълна и вина.
От 2006 година южноафриканският бизнес присъства на инвестиционния ни пазар, след като компанията „Монди" стана собственик на завода за производство на хартия в град Стамболийски. В момента пазарите ни проучва и концернът „Бид Вест", специализиран в областта на хранителната промишленост."В ЮАР има над 20 000 българи, туризмът към страната е развит. Трябва обаче да привлечем и техни туристи тук, в България и Стара Загора", каза областният управител Йордан Николов.
Междувременно стана ясно, че до края на месеца ще пристигнат двете поточни линии които са предназначени за производството на автомобили в Ловеч. Край града на люляците започна изграждането на завод на „Литекс Моторс", в който ще се произвеждат три различни вида коли - малък пътнически автомобил Voleex, високопроходим SUV Hover и пикап с единична и двойна кабина за пътниците Steed.
Още от статията на „Монитор"