Европейският съюз показа, че е един суров учител, който не пише шестици, когато учениците не са си научили урока. А България се оказа слаб ученик в часовете по европейски правила и спазване на дисциплина. Разбира се, спирането на европейски средства не е добра оценка в бележника на страната ни. Проблемът е, че българите имат къса памет и забравят, че Европа не проявява никаква сантименталност към нас, дори ако се върнем векове назад.

От часовете по история всички знаят колко жесток е бил Берлинският договор за нас. Единството, което щяло да бъде основната сила на България в края на 19 век, не било допуснато от Великите сили дълго време.

Днес съвременна Европа също не желае да преразгледа решението си за 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй", който беше символ на страната. Премиерът Сергей Станишев многократно е заявявал, че с членството в ЕС „няма да потекат реки от мед и масло". Гърция е член на съюза от 1981 година, но и досега се води като една от страните, която изостава от общия поток на развитие в ЕС. В същото време експертите често посочват Ирландия, която доскоро беше определяна като добрия ученик. Ирландия е една от бързо растящите икономики. За 2007 година икономическият растеж на страната е 6%, двойно повече от нивото на растежа в повечето страни-членки на съюза.

България ратифицира без възражения Лисабонския договор, докато Ирландия го отхвърли. У нас не беше проведен нито един референдум по важните въпроси за страната. Подобни допитвания започнаха да се организират тогава, когато обществото загуби надежда. Пример за това референдумът за Бургас-Александруполис. Решението за мащабния проект беше взето на междуправителствено ниво и едва тогава мнението на хората придоби значение.

Между другото Ирландия отвори единствена от западноевропейските страни трудовия си пазар за чужденци. В същото време много от старите членки поставиха ключ на възможностите за работа, което е всъщност основната мечта на българите. Добрата вест е, че българите вече могат да пътуват с лична карта в съюза, без визи, но вратите за професионално развитие остават затворени.

Членството в ЕС предполага след време и присъединяване към Еврозоната. Няма страна, приела официално еврото, която да е изнесла данни, че този факт е подобрил живота на гражданите им. Последните статистики обявяват, че инфлацията в Еврозоната е рекордно висока.

Освен че нямаме право да отворим повторно затворените ядрени реактори, не можем и да се откажем от членството в Еврозоната. Швеция, Великобритания и Дания обаче са си извоювали това право и не е ясно кога ще се присъединят към икономическото пространство на съюза. Положителната новина сред букета от лоши е, че заради инфлацията европейските икономисти не повдигат въобще въпроса кога евентуално България може да приеме еврото официално. А дотогава цените наистина ще достигнат „хималайски висоти".

Две години след членството в ЕС България остава най-бедната страна в ЕС. По този начин ни определят и световните издания. Това е ярко доказателство, че съюзът не е панация за България.

При положение че страната ни ще загуби солидна сума от европейските фондове, проблемите остават „в нашата врата".... и в нашите ръце. Примерите как други държави в тежко положение откриват светлина в тунела не са малко. В историята на Япония и Германия има такива моменти, които благодарение на общите усилия икономиката е тръгнала нагоре.

Дори да звучи ретро думите на Джон Кенеди „Не питайте своята страна какво може да направи за вас - гледайте какво можете да направите за нея вие", те са изпитана формула за спасение. Защото след доклада на ЕС вероятно инвеститорският интерес ще намалее. Инфлацията у нас е силно зависима от цените на петрола, които се очаква да продължат да растат.

Дали "прочутата" българска трудолюбивост не е вече отживелица, което пък е причина за ниската производителност? Въпреки трудностите, предприемчивите у нас все пак успяват. Пречките често ги събарят, но те не се предават.