„Езикът на слепите издал матурата”, „Купувайте $, но канадски”, „Дефицитът може да стигне 3.2 млрд. лв.”, „ЕК ни препоръчва да пренасочим 700 млн. евро към общините”

„Езикът на слепите издал матурата", съобщава от първата си страница „Монитор"
Информацията коя тема ще се падне на матурата по български език е изтекла при пренасяне на теста на брайлово писмо, чрез което незрящите зрелостници се явяват на изпита. Това каза вчера просветният министър Сергей Игнатов по време на тържествата за празника на славянската писменост 24 май в столицата. МВР разследва именно тази версия като твърде вероятна на базата на събраната до момента информация. Той обясни, че близо 10 души имат инцидентен достъп до темите при адаптирането им за децата в неравностойно положение.

"Ако има мафия в просветното министерство, ще я изловим. Целта ни е да работим на чисто", заяви просветният министър Сергей Игнатов по време на тържествата. Според него счетоводителят на Центъра за образователна интеграция на деца от малцинствата (ЦОИ) Красимир Левтеров, сочен от МВР за предател на матурата, е само брънка от веригата.

Министър Игнатов обясни, че центърът се намира далеч от сградата на МОМН на бул. "Г. М. Димитров". Самият Левтеров пък не участвал пряко в комисиите по подготовка на изпита и със сигурност е научил за темата от някой друг. Разследването ще приключи до няколко дни. Когато получа доклада на вътрешното министерство всички виновни ще бъдат уволнени, отсече Игнатов.

Докато трае разследването на МВР, просветното министерство обмисля и специални мерки, ако се намерят деца с предварителна информация за изтеглената тема от матурата.
Още от статията на „Монитор"

„Купувайте $, но канадски", съветва от първата си страница „Стандарт"
Шанс за инвеститорите, които се чудят къде да вложат парите си в кризата, е доларът. Но не американският, а канадският, твърдят финансови спецове. Падащото евро, скъпият долар и високата цена на златото принуждава спекулантите да търсят други "острови на спасението" за капитала си. Такива са още австралийският долар, шведската крона и израелският шекел, обяснява финансистът с 20-годишен опит Бисер Манолов. Според него изброените валути са стабилни, защото тези държави в момента вървят към икономическо възстановяване. Еврото ще продължи срива си. Най-мрачните прогнози са да стигне 1,10 долара. Някои финансисти не изключват дори размяна едно към едно. В дългосрочен план US доларът също ще се обезценява, твърди Манолов.
Още по темата от „Стандарт"

„Дефицитът може да стигне 3.2 млрд. лв.", съобщава от първата си страница „Дневник"
Новите прогнози на правителството са тази година да приключи с 3.2 млрд. лв. бюджетен дефицит, което е малко под 5% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това става ясно от проект на кабинета за актуализация на бюджета, подготвен в петък, с който "Дневник" разполага. Във вторник този разчет ще бъде обсъден в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Документът дори предвижда републиканският бюджет (парите на правителството) да отчете дефицит от 3.671 млрд лв., а заради излишък в бюджета на здравната каса над 400 млн. лв. на консолидирано ниво да се стигне до дефицит 3.2 млрд. лв.

Проектът за актуализация залага дефицитът да се финансира почти изцяло от фискалния резерв. Намерението на кабинета е да изтегли от резерва 3.3 млрд. лв. и от 7.67 млрд. лв. в края на миналата година акумулираните в него средства да спаднат до 4.5 млрд. лв. Други 201 млн. лв. трябва да постъпят в хазната от приватизация, а външното финансиране (чрез дълг) се оценява на 98 млн. лв.

Според представители на ГЕРБ обаче дълговото финансиране може да нарасне значително - между 400 и 700 млн. лв., защото изтеглянето на средства от фискалния резерв в предвидения размер може да засегне Сребърния фонд. В момента парите от резерва, които оперативно са на разположение на правителството, са едва 1.4 млрд. лв. и наложи ли се да бъдат използвани други спестявания на държавата, най-лесната опция са парите на фонда. Тяхното предназначение е да капитализират пенсионната система от 2019 и 2020 г., но с промяна на специалния закон може да се използват сега, а в идните години да се възстановят. Данните в проекта за актуализация бяха потвърдени от синдикатите. Председателят на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова, която беше част от българската делегация във Ватикана, заяви вчера след завръщането си пред "Дневник", че последните данни, които са заложени, са за дефицит от 3.2 млрд. лв. Тя допусна, че в последните дни може да са набелязани допълнителни съкращения или източници за приходи.
Още от статията на „Дневник"

„ЕК ни препоръчва да пренасочим 700 млн. евро към общините", информира от първата си страница „Класа"
Министърът на финансите и Европейската инвестиционна банка да направят съвместна проверка каква част от предвидените за усвояване средства - 700 млн. евро, могат да бъдат насочени към общините. Това се препоръчва в писмо на Дирк Анер, шеф на дирекция „Регионално развитие" към ЕК, изпратено до министъра на еврофондовете Томислав Дончев от 23 април. В писмото, с което в. „Класа" разполага, се казва, че увеличаването на обема на бюджетните средства, предвидени от Европейската банка за възстановяване и развитие за т. нар програма ФЛАГ, също би могло да се разглежда като възможност. В документа общините не получават системна подкрепа при управлението на проекти в рамките на кохезионната политика.

На 11.10.2007 г. на заседание на МС стана ясно, че ЕИБ ще отпусне 700 млн. евро за 7-те оперативни програми, като със средствата ще се финансират предимно стратегически инфраструктурни проекти с национално значение по оперативните програми „Транспорт" и „Околна среда". В писмото си до Дончев Анер предлага неусвоените 700 млн. евро да бъдат пренасочени към общините. Идеята е добра, защото общините изпитват сериозни затруднения. В края на май кметовете ще излязат с предложения кои данъци да влизат като приход в бюджетите им, за да компенсират 20% съкращаване на разходите.

Анер препоръчва и да се усвоят по-активно средствата по ОП „Техническа помощ". Те са 219 млн. евро, а до момента са усвоени 9 млн. евро. ЕК вижда в тези средства възможност да се повиши административният капацитет. „Позволете ми отново да ви призова тези средства да бъдат по-системно използвани, за да се осигури конкретно заплащане", се казва в писмото на Анер. Той отново припомня, че в ЕК са загрижени от това, че са намалени заплатите на младшите експерти в Агенцията за малки и средни предприятия, както и от съкращаването на щата в звената, ангажирани с европейските структурни фондове в БДЖ.

Меки критики търпи и ОП „Транспорт", която по оценки на комисията разполага с достатъчно средства. Загриженост се проявява по отношение на сключените договори, защото до този момент са подписани проекти за 35 млн. евро от общо 580 млн. евро, което прави едва 6%. От ЕК настояват да бъде удължен срокът на проектите за ЖП и пътно строителство. От ЕК напомнят, че от Кохезионния фонд по ОП „Транспорт" парите могат да отиват само за транспортни коридори, а не за пълнене на дупки примерно. Подчертава се, че апликационната форма на АМ „Тракия" все още не е подадена.

„Правим всичко възможно, за да се случат жп проектите, по някои от тях работата е забавена още от 2007 г.", каза пред „Класа" зам.-министърът на транспорт с ресор еврофондове Ивайло Московски. Той припомни, че железопътните проекти са скъпи и само с два от тях Пловдив - Бургас и София - Пловдив се изчерпва целият бюджет, предвиден за жп сектора в ОП „Транспорт".
Още от статията на „Класа"

„От антикризисните мерки оцеляха само социалните", обобщава „Сега"
От всичките 60 антикризисни мерки, съгласувани между правителство, работодатели и синдикати преди повече от два месеца, засега са на път да заработят само около една трета, свързани предимно със социалната сфера. Това показа проверка на "Сега". Има голяма вероятност те да станат факт от 1 юли, тъй като са минали през парламентарните комисии и скоро ще влязат в пленарна зала. Равносметката е, че мерките, свързани с икономиката, на които най-много се разчиташе да донесат бързи единични приходи в бюджета, се провалиха.

Промените в Кодекса на труда и в Кодекса за социално осигуряване например вече минаха на първо четене в социалната комисия на парламента. В КТ се въвеждат серия от мерки за гъвкаво работно време със срок на действие до края на 2010 г. Дотогава се увеличава двойно времето, през което работодателят може да пуска в неплатен отпуск по икономически причини работника без негово съгласие - от 30 дни на 60.

Скоро ще влязат в пленарна зала и промените в КСО, които предвиждат отпадането на тавана на обезщетенията за безработица, и то завинаги. Те вече ще бъдат 60% от средния осигурителен доход за 9 месеца назад. В пакета от промени е и отлагането за началото на 2012 г. увеличаването на вдовишките добавки от пенсията на починалия съпруг, както и обещаните добавки за пенсионери над 75 г. с пенсии до 300 лв. В КСО влиза и предложението до края на годината работодателите да плащат по 70% от среднодневното брутно възнаграждение за първите три дни от болничните, а НОИ да се включва с 80% от четвъртия.

В същото време правителството реши да даде на Агенцията за социално подпомагане допълнително 142 млн. лв., още 10 млн. лв. на Агенцията по заетостта за мерки срещу безработицата. А по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси" тръгва специална схема за осигуряване на първа заетост на младежи, които не са започнали работа след завършването на средно или висше образование, което също е сред антикризисните мерки.

На този фон две от трите идеи, които общо трябваше да вкарат в хазната 1.5 млрд. лв., пропаднаха или по тях не се работи усилено - продажбата на въглеродни емисии и приватизацията. Затова се наложи третата - съкращаването на разходите в администрацията да се засили и от 450 млн. лв. сумата на намалението да стигне 900 млн. лв.

От търговия с емисии кабинетът се надяваше в хазната до края на годината да влязат 500 млн. лв. В началото на май обаче Европейската комисия наложи на България мораториум върху търговията с въглеродни газове. Приватизацията на миноритарните държавни дялове пък стартира само теоретично - беше регистрирана Държавната консолидационна компания, но тепърва в нея ще се вкарват държавни дружества и акции от тях.
Още от статията на „Сега"

„Публичните компании оцеляха и се изправят на крака", обобщава „Дневник"
Българският бизнес на борсата попадна сериозно под ударите на световната рецесия. Той обаче показа голяма гъвкавост и способност за оцеляване и постепенно започва да се съвзема от шока. Това е основния извод от четвъртата поред класация "Дневник 100" - най-добрите компании на борсата в България" за 2009 г., съставена от икономическия екип на всекидневника.

Кризата не пожали резултатите на българските публични компании през миналата година, като трудните условия се усетиха през свиването на оборотите и замразяването на инвестициите. Приходите на много публични компании отчетоха двуцифрени спадове в процентно изражение, което ги върна с години назад в развитието им. Общите приходи, които генерират 100-те най-добри публични компании на борсата, се свиха със 7% на годишна база до 15.8 млрд. лв. при 30% ръст през 2008 г., когато рецесията все още не беше "захапала" толкова сериозно.

В същото време обаче очакванията на мнозина за верижни фалити на публични дружества не се реализираха и с изключение на "Кремиковци", където причините са много по-комплексни, нито една голяма компания не спря дейност. Дори още в края на годината някои от представителите на пазара - преди всичко експортно ориентираните предприятия, дадоха сигнали, че най-лошото вече е отминало и започнаха да отчитат ръстове на годишна основа.

Различното в "100-те най-добри" тази година е това, че тя беше разделена на две - дружества с голяма капитализация и компании със средна и малка. "Планирахме промяната още от миналата година заради съвета на много от мениджърите на дружествата, които миналата година бяха в челото", обясни новия момент с подреждането по капитализация отговорният редактор на класацията Тодор Тодоров.
Още от статията на „Дневник"

„Хонорар на час вместо заплата", анализира „Стандарт"
Работа на хонорар с граждански, вместо трудов договор. Така все повече работодатели наемат служители в условията на криза.

Забелязваме такава тенденция, въпреки че сме предупредили хората да държат на постоянни договори, заяви лидерът на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев. Сключват граждански договори, защото те по-лесно се прекратяват.

Така ако бизнесът не върви и печалбите намаляват, хората могат да бъдат уволнени по бързата процедура, поясни Тренчев. Освен че нямат нужда от предизвестие, при уволнение на съкратените не се дължи и обезщетение. Според договореното по време на преговорите за антикризисната програма на властта на всеки съкратен се дължи обезщетение в размер на 1000 лв. Досега на уволнените се даваха само по 720 лв. Право на тези пари обаче имат работилите на постоянен договор.

Заради кризата обаче, повечето българи нямат избор и са съгласни да работят на хонорар или на час, без какъвто и да е договор. С цел да пестят, повечето шефове не внасят и пълните осигуровки на служителите си. Именно затова са ниски и пенсиите ни, обясняват експерти.

Расте и броят на шефовете, които минават на варианта да плащат на парче за работа от вкъщи.
Още от статията на „Стандарт"

„Р.Овч. търгувал с безотчетен ток от Марица-изток 2", разкрива „Монитор"
Продажбите на нерегламентирани количества ток от ТЕЦ "Марица-изток 2" по времето на Румен Овчаров са ощетили държавата с милиони левове. Това става ясно от разследване на ДАНС по сигнал на депутати от Синята коалиция. Шефът на агенцията Цветлин Йовчев е изпратил отговор до депутата Иван Иванов, в който пише, че на 26 март 2010 г. е изпратена справка до главния прокурор Борис Велчев за престъпленията на длъжностните лица в "Марица-изток".

От ДАНС съобщават лаконично, че са събрали всички материали, включително проверките, правени по времето на Сергей Станишев. Тези материали били допълнени с техни проверки сега, които допълнително са осветлили механизмите, по които е била ощетявана държавата.

Министърът на енергетиката Трайчо Трайков потвърди пред "Монитор", че знае как се е извършвала далаверата. "Откакто ние имаме контрол там, от единица въглища се произвежда много повече електроенергия отколкото преди", заяви той. Според Иванов хватките са две. При първата далаверите, които се извършват, се калкулират в цената на въглищата, които мините изпращат в ТЕЦ-а. Както е известно, 60% от цената на електроенергията се формира от цената на лигнитните въглища. При втората хватка се използва възможността да се пуска към централното диспечерско управление повече ток, отколкото се калкулира Оттам този излишък заминава към доверени фирми, за които са се разбрали без обществени поръчки да търгуват с ток. „И се дели - на фирмите, на Овчаров, на хората, които са в диспечерското бюро", обяснява Иванов.
Още от статията на „Монитор"

„Гафът с ученическите екскурзии не е лобизъм, а тарикатлък", анализира „Сега"
В последните десетилетия в българския език навлязоха хиляди чуждици. Голяма част от тях ни бяха "натрапени" поради необходимостта да догоним евро-атлантическите си партньори, за да можем да осъществяваме с тях пълноценна комуникация. Естествено, улисаното ни във вихрушката на прехода общество бе заразено от неминуемите недоразумения, произтичащи от желанието за по-европейско, по-начетено и въобще пo така говорене. И се родиха куп недоразумения, плод на неразбиране и лош превод. Едно от тях е "мръсната" дума "лобизъм" и нейните производни.

У нас думата "лобизъм" е придобила популярност предимно с третото си значение, ни уверява бързата справка в Оксфордския речник на английския език. То дефинира лобизмът като дейност, извършвана от група хора, опитващи се организирано да повлияят на законодателите по определени теми. Също такава светкавична справка показва, че думата у нас се е превърнала в синоним на политическа корупция или трансформиране на икономическо влияние в политическо. И оттук започва колосалното заплитане на конците на здравия разум.

Близостта между парите и политиката винаги, а особено в последно време, е била плашеща в България. Купуването и продаването на избирателния вот на гражданите бе инкриминирано от законодателя, но това е само част от проблема, следствие, а не причина за това уродливо явление. Истинският проблем е наричан с много имена и описван по много начини надълго и нашироко.

Всъщност става дума именно за регулиране на дейността лобизъм. Точно липсата на прозрачност и строг контрол е ключовият фактор, който позволява на безчет родни "експертни" светила да дават акъл под път и над път, прикрити зад фирми фантоми, управлявани от близки, роднини и познати. Поблазнени от чутовния пример на Ахмед Доган, рояци дребни шмекери се прилепиха към различните нива и етажи на властта и вплетоха държавата в един наистина гигантски октопод. Батко, Братко и Красьо Черния се превърнаха в легендарни народни херои, опитали се да хайдутлуват за държавна и народна сметка!

Затова, може би, в последните дни и седмици лично премиерът Бойко Борисов поведе атаката срещу лобизма в България. Генералът се впусна шумно в преследване и наказване на изедниците, позволили си да си играят с правилата за безопасност на детските екскурзии, без обаче да си дава сметка, че гафът, довел до отпадането на досегашните забрани, не е и никога няма да бъде лобизъм! Това си е чиста проба тарикатлък, имащ за цел намазване на ръчичките по веригата и пробутване на морално и технически остарели возила за нови.

Лобизъм би било, ако превозвачите се организират и колективно изразят своите претенции към законодателя да гласува преференции за закупуване на нови возила за коректните фирми в бранша. Лобизъм би било, ако се ангажират експерти - технически и комуникационни, за организирането на публична кампания и дебат по темата, които да произведат аргументирани предложения за регламент в областта, адресирани към Народното събрание и ресорните институции. И не на последно място, лобизъм ще да е било, ако превозвачите явно и ясно са заявили своя интерес, а не някои от тях кокошкарски и по тъмна доба да са пробутвали пликчета и куфарчета някому!
Още от статията на „Сега"

„Лято 2010: По-слънчево, с разкъсана облачност", анализира „Дневник"
По-голям оптимизъм от миналото лято, но и очаквания за напрегнат сезон с много неизвестни. Такива са настроенията в големите морски курорти на прага на лятото - второ поред в условията на криза. Световната туристическа организация прогнозира началото на възстановяването на сектора, след като в първите месеци на годината пътуванията отчетоха ръст от 4%, но е важно това покачване да се окаже устойчиво.

Допитване на "Дневник" показа, че по-голямата част от хотелиерите и туроператорите в България очакват по-добри от миналогодишните резултати, макар и те да са все още далеч от нивата преди кризата. Официалната прогноза на икономическото министерство пък сочи, че България ще отчете 5% ръст на броя на туристите през 2010 г.

Тя беше потвърдена от зам.-министъра Иво Маринов на 21 май при откриването на сезона в курорта Св. св. Константин и Елена. През 2009 г. официалните данни показват спад на гостите с 0.3% спрямо година по-рано. Данните на платежния баланс на БНБ показват, че през миналата година постъпленията в сектора са били 2.55 млрд. евро при 2.53 млрд. година по-рано.

"Ако можем да кажем, че миналият летен туристически сезон беше дъждове със силни бури, сега може да се твърди, че ще бъде по-слънчево с разкъсана облачност", описва ситуацията хотелиер от Златни пясъци. По думите му обаче и през тази година трудно може да се направи повече от месечна "прогноза за времето" в сектора.

Първият индикатор за това как ще се движи сезонът са заявените морски чартъри. Засега данните от аерогарите в Бургас и Варна показват, че няма отказани полети, а за Южното Черноморие дори се очакват с 5% повече туристи. От Варна съобщиха, че на миналогодишното ниво ще бъдат програмите от Чехия и Русия, но не изключиха и лек ръст. Намаление се очаква на скандинавските и английския пазар, а увеличение на полетите има от Словакия и Словения. Засега се очертава и лек спад на германския пазар, съобщават от варненското летище. Оттам очакват да запазят миналогодишния брой обслужени пътници през лятото - малко над 1.2 млн.

Бургаското летище очаква повече полети от Русия, Великобритания и Скандинавия, а германските туристи ще бъдат около миналогодишните нива. За лято 2009 г. бяха обслужени малко над 1.7 млн. пътници, а очакванията са през тази година те да се увеличат с 5%.
Ранните записвания в Германия - на плюс
Първите положителни сигнали през тази година идват от германския пазар. Още през януари изследвания на големите консултантски компании показаха, че германците започват да пътуват все повече, като най-много посещения ще има в Европа и в някои държави като Египет например. "Около 5% е ръстът на записванията от германския пазар за почивки по българското Черноморие през предстоящия летен сезон спрямо същия период на миналата година, съобщи представителят на туроператора ITS Калин Сутев. Тези данни обаче са все още предварителни, тъй като ранните записвания продължават", каза той, като очаква сезонът да завърши с ръст на германските туристи.
Още от статията на „Дневник"

„Частници поемат малките пощи", информира „Стандарт"
Пощите в малките общини в страната могат да бъдат дадени за стопанисване на частници. Идеята е те да вземат пощите на франчайзинг и да предлагат услуги под марката на "Български пощи". Това каза за "Стандарт" генералният директор на "Български пощи" Милен Керемедчиев. Пратки, кореспонденция и вестници ще се карат от пощенските коли на държавната компания, но частниците ще стопанисват сградите, като в тях ще отварят пощенски гишета. Така ще отпаднат разходите на "Български пощи" за поддържане на сградите. Новите стопани на пощенските станции ще плащат на държавната компания за използване на марката. Същевременно ще могат да развиват и друг бизнес в сградите според нуждите на съответното населено място. Идеята е взета от опита на "Белгийските пощи", които през 2006 г. дали 700 от общо 1300 собствени пощенски станции в по-отдалечени селища на магазинни вериги и на частни фирми и така намалили наполовина разходите за поддръжка, без да лишават хората от пощенските услуги.
Още от статията на „Стандарт"

„Спираме кражбите на фирми със закон", казва в интервю за „Монитор" Емил Радев, народен представител от ГЕРБ
Г-н Радев, възнамерявате да инициирате поправки в търговския закон, бихте ли разяснили за какво се отнасят?
- Когато се е правел навремето Законът за търговския регистър, в процеса е участвала Американската търговска камара в България. Организацията е създала методологическа помощ и е финансирала изграждането на самия търговски регистър. В Американската търговска камара членуват големите бизнес организации. През годините, откакто функционира търговският регистър, те на практика са правили и мониторинг върху дейността му. През 2009 г. са направили две проучвания, в които са участвали над 200 фирми. Те се отнасят за недостатъците и трудностите, с които се сблъскват фирмите в работата си с търговския регистър. Предоставиха ни данните, обсъдихме проблемите, беше поставен и въпросът за изтичането на срока за пререгистрация на фирмите в края на годината. С оглед изтичането на този срок говорихме и за евентуални промени в Закона за търговския регистър и в търговския закон, касаещи точно регистрацията, пререгистрацията на фирми и всички онези проблеми, с които се е сблъсквал бизнесът в изминалите години, откакто функционира регистърът. Затова организираме кръгла маса по инициатива на комисията по правни въпроси към парламента. Целта е да се набележат проблемите с търговския регистър и да се инициират законодателни промени, които да изчистят проблематиката с регистрации, пререгистрации и т.н.

Кои са основните проблеми за бизнеса?
- Основните проблеми в работата с търговския регистър, които се визират от бизнеса, на първо място се отнасят до публикуването на множество лични данни, които са общодостъпни за всеки. Според представителите на бизнеса в последно време са зачестили случаите на злоупотреби с тези лични данни. Когато са регистрирани преди фирмите, в окръжните съдилища са представяни копия от личните карти на управители, на членове на съветите на директорите, на всички лица, които са в органите на управление и контрол. Тези лични карти са сканирани и копията стоят по партидите на фирмите едно към едно. Достъпни са спесимените на представляващите, и то в електронен вид. Също така договори за управление, където се виждат възнаграждения и други конфиденциални лични данни. От предоставяната при апортите информация се виждат документи за собственост на недвижими имоти, на МПС-та и други материални активи. До всичките тези данни всеки в момента има безконтролен достъп.

Информирали ли са ви за някакви конкретни злоупотреби?
- Бих казал, че вече е модно не да се крадат имоти, а много по-лесно е да се направи едно пълномощно, с което да се прехвърлят дружествените дялове и да се придобие неправомерно собствеността на една фирма. Знаем за случая във Варна, когато на Филип Киркоров успяха да му откраднат фирмата заедно с два апартамента. Тези злоупотреби зачестяват. И те стават много по-лесно. Вместо да минават през нотариуси и служба по вписванията, правят едно фалшиво пълномощно и оттам нататък могат и да проведат събрание, да сменят органите на управление, да продадат имотите...
Още от интервюто на „Монитор"

„Има три терена за нов национален стадион", казва в интервю за „Сега" главният архитект на София Петър Диков
Г-н Диков, вече започнаха протести в Южния парк срещу намеренията да се строят атракциони. Готови ли са устройствените планове на парковете?
- Не. Когато преди 4 г. правихме приоритетите за необходимостта от устройствени планове в София, на първо място поставихме общия план, защото наличието му дава рамката, с която по-нататък можем да дисциплинираме цялото проектиране. След това в приоритетите влизаха жилищните комплекси - поради много сериозното напрежение, което беше създадено с преуплътняване, застрояване на вътрешноквартални пространства и т.н. Третият приоритет бяха проектите в центъра на София, включително проблемите с проектирането на Ларгото. Четвърто - плановете за ново развитие - територии, които са неурбанизирани към момента, но са предвидени за урбанизация. Чак тогава идват парковете. Тук първият проблем са реконструкцията и реновирането на сегашните паркови площи. След това трябва да решим проблемите на придобиване на терените, отчуждаването. И на трето място - да уточним терените, които са предвидени за зони за атракции. И трите въпроса в момента не са на дневен ред. Нито общината има някакви огромни средства, които да вложи в реконструкция на парковете, нито има пари, а и механизъм, по който да се отчуждават терени за нови паркове. Нито има наплив от инвеститори, които да искат да строят атракциони и спортни съоръжения. Затова се забавиха.

По другите задачи обаче много напреднахме - почти сме приключили изработването на цялостни планове за комплексите. За "Младост" и "Люлин" проведохме търг и до края на годината трябва да имаме планове. Също за "Надежда", "Обеля", "Дружба", "Хаджи Димитър", "Хиподрума", "Овча купел", Студентския град. Плановете на центъра са също в голяма част към приключване. Зоните за ново развитие сега ги възлагаме, тъй като там имахме проблеми с кадастъра. Плановете на парковете ще започнем да ги възлагаме през есента и считам, че догодина по-голяма част от парковите територии вече ще имат устройствени планове.

Планирани са няколко нови парка за София, но казвате, че има проблеми с отчуждаването.
- Не само там, навсякъде има проблеми. Механизмът на отчуждаването е такъв, че за да може да се придобият терени от общината или държавата, начините на оценка и на оспорване дават страхотно високи обезщетения. Нито държавата, нито общината могат да ги покрият.

Какво ще се случи след приемане на плановете на парковете? Вашата идея беше да се дадат някои на концесия.
- За Западния парк тръжните документи за концесията са на финала и смятам, че ще обявим търга през лятото.

В коя част?
- Същинският Западен парк - между "Люлин", жп линията, тунела за "Люлин" и бул. "Европа".

Знаете, че концесия е от най-недолюбваните думи в българското общество. Как ще убедите хората, че това ще запази парка им?
- У нас сме майстори да обръщаме най-добрите намерения в изключително порочна практика. Три концесии има, които са популярни в България - концесията за водата на София, за боклука на София и за автомагистрала "Тракия". Като кажеш на хората за тези концесии, им се изправя косата. Трябва да разберем, че това, че имаме лош опит, не означава, че трябва да отречем концесиите като начин на работа. Те работят добре в цял свят. Трябва да се опитаме и у нас да го превърнем в добър опит.
Още от интервюто в „Сега"

„През 2013 г. очакваме 6-7 милиарда евро инвестиции", казва в интервю за „Класа" Борислав Стефанов, директор на Българската агенция за инвестиции
Г-н Стефанов, икономическият министър Трайчо Трайков каза, че държавата ще подпомага производствата и секторите с висока добавена стойност на продукцията, включително и аутсорсинга на компаниите. Как ще стане това?
- Информационните технологии, комуникациите и дейностите по аутсорсинг са доста широко понятие. Самата идея на аутсорсинга е част от дейностите на фирмата да се преместят някъде, така че това може да е на практика всичко. Доста независими консултантски фирми като „Ей Ти Кърни", „Колиерс" и Ай Би ЕМ излязоха с проучване, в което България беше определена като една от топдестинациите в региона точно за привличане на фирми в тези сфери. В доклада на „Ей Ти Кърни" България е на 13-о място в целия свят, а в Европа е първа. Самата методология на доклада е доста сложна, като от „Ей Ти Кърни" анализират три големи групи - финансовата привлекателност на дадена държава, човешкия ресурс и самата бизнес среда. Интересното е, че държавите, които са преди нас в класацията, са напред заради това, че са финансово привлекателни - тоест там е по-евтино.

Като цяло България има добър баланс между финансова привлекателност и бизнес среда. Другите държави са по-евтини от нас, но не предоставят добра дългосрочна стабилност. Или пък я предлагат, но на по-висока цена.

За да можем да сме по-конкурентоспособни в сферата на високите технологии, сме снизили до минимум праговете за инвестиции в тази сфера. Това се предвижда в промените в Закона за насърчаване на инвестициите. Предложението е от сегашните 11,5 млн. лв. инвестиция за сертификат клас А , документът да се получава при 4,2 млн. лв. инвестиция за в бъдеще.

Кои са по-интересните критерии в закона?
- Например предложението за приоритетни проекти, които са от национално значение. В това отношение за високите технологии, за научноизследователска и научна дейност сме предвидили възможно най-нисък праг за кандидатстване за приоритетен проект - 20 млн. лв. и 50 разкрити работни места. Основната мярка, която предлагаме и я няма за другите класове инвеститори, е възможността за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от страна на държавата. За нас е изключително важно да сме много гъвкави по отношение на потенциалните инвеститори.

Като проблем в сферата на аутсорсинга и информационния сектор досега сме забелязали, че за фирмите, които обикновено търсят нова локация за своите бизнес процеси, се конкурираме в държави от региона на Югоизточна Азия. Много от тези страни не са членки на ЕС, което им позволява да имат много по-голяма гъвкавост в това какво може да предостави държавата като стимули. Имало е случаи, когато големи фирми, които си търсят място за преместване на част от техните процеси, ни казват, че тук наистина имаме много евтина работна ръка и стабилна бизнес среда. Но еди-коя си държава ни предложи безплатна офис сграда, предложи ни и финансова подкрепа. Това са мерки, които ние като част от ЕС, не можем да предлагаме.

Като сума колко са преките чуждестранни инвестиции у нас за първото тримесечие на годината?
- През първите два месеца инвестициите у нас са били положителни. Януари са били около 50 млн. лв., февруари - 90 млн. лв., а през март са излезли около 160 млн. лв. отрицателно салдо.

Като се направи анализ по брой операции на фирмите за тримесечието, имаме около 1400 фирми, които са осъществили действия в сферата на чуждестранните инвестиции. От тях около 1000 са внесли у нас инвестиции, 400 са изнесли.

И другото е, че като се погледне по месеци, се вижда, че през януари имаме 215 фирми и физически лица, които са внесли инвестиции в страната, 340 са те през февруари и 425 са през март. Тоест броят на фирмите с внесени инвестиции расте, докато броят на тези, които изнасят капитали към фирмите-майки например, е еднакъв - около 120-130 всеки месец. Другото интересно е, че преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) са много зависими от големите фирми. Само за тримесечието имаме около 1400 операции. Само първите десет от тях отговарят за 63% от стойността на всичките инвестиции. Следващите 40 фирми са с 19% и на всички останали 930 фирми се падат 18% от внесените суми. Същото е положението и с отрицателните, когато капиталът е изнесен. Там имаме 380 отрицателни операции, като от тях първите 10 са 71% от цялата сума.

Специално при дяловия капитал в търговията на едро са инвестирани най-много ПЧИ. Продължават и инвестициите в строителство и търговска дейност, както и в недвижимите имоти като цяло.
Още от интервюто на „Класа"