Газификацията в България – състояние и насоки на развитие

Природният газ е най-икономичното и най-екологичното гориво, лесно се трансформира в топлинна енергия, при изгарянето си не отделя прах и емисиите на въглероден двуокис са ниски. Поради важността на газификацията на страните, Европейската комисия прие т.нар. Газова директива (2003/55/ЕС) и Трети пакет законодателни предложения, насочени за изграждане на вътрешния им енергиен пазар.

Изискванията на Европейския съюз по отношение природния газ са:

• устойчиво развитие чрез намаляване на вредните емисиите в атмосферата, т.е. развитие на нискоемисионна енергетика, в т.ч. широко използване на природния газ и други екологични източници на енергия[1];
• диверсификация на енергийните доставки, в случая - доставките на природен газ;
• сигурност на енергоснабдяването по цялата верига (доставка, преобразуване, пренос и разпределение) чрез инвестиции в съответни мрежи и газохранилища, в разработване на национални находища на природен газ, в развитие на когенерацията и др;
• повишаване конкурентоспособността на страните на енергийните пазари чрез нарастване на енергийната ефективност с помощта на ускоряване на газификацията им;
• газификация на всички новостроящи се индустриални мощности и жилищни сгради, а на старите - до третата година от изграждането на местната газоразпределителна и преносна инфраструктура (съгласно изискването на Националната програма за газификация на страната и приоритетите на енергийната политика на ЕС).

В резултат на тези мерки се очаква до 2013 г. газификация на 11 % от населението, а до 2020 г. на 30 % от него и през 2020 г. спрямо 2010 г.: броят на домакинствата, използващи природен газ да нарасне 3 пъти; потреблението на природен газ в страната да бъде около 6 млрд. куб.м. или около 750 куб.м. на човек от населението; енергийната интензивност на първичното енергопотребление да се снижи с около 6 %, а общите емисии въглероден двуокис - с близо 7.5 %; новоизградените преносни газопроводи да достигнат 3 хил. км с обща стойност около 400 млн. евро, инвестициите в разпределителни мрежи - около 1 млрд. евро, а в газови инсталации и уреди - около 1.5 млрд. евро.

В контекста на изискванията на ЕС по отношение енергийната политика на страните членки, проектите за газификация на населени места у нас непрекъснато нарастват: 10 нови проекти през 1991-1996 г., когато се създадоха първите частни газови компании; 23 на брой през 1996-1999 г.; приемане на опис на територии за газификация през 2000-2007 г., които покриват половината от страната и др. Необходими са обаче още усилия в насока на: координация между плана за развитие на газопреносната мрежа и дейността на ДКЕВР по издаване на нови лицензии; създаване на мотивиращи предпоставки за инвестиции в газоразпределителните мрежи; осигуряване на информиран избор на потребителите на природен газ; развитие на междусистемните връзки на България със съседните държави, защото отсъствието им лишава страната от алтернативни доставки и от  възможност за солидарни действия  в случай на нужда.

Понастоящем у нас действа подземно газохранилище (ПГХ) „Чирен", което компенсира сезонните колебания в потреблението на природен газ и поддържа резерв от него. Максималното използване на капацитета за добив на природен газ от ПГХ „Чирен" е 4.3 млн. куб.м на ден. Предвижда се разширяване на газохранилището и нарастване през 2011 г. на максималния му дневен капацитет за добив около 2 пъти. Също така предстои газово находище „Галата" да бъде преобразувано в газово хранилище, чийто капацитет поетапно да расте[2]. Други инфраструктурни съоръжения са газопроводът високо налягане Добрич - Силистра, който е на стойност 12.3 млн. евро и се очаква да е готов през 2011 г., газопроводът високо налягане от „Чирен" до Козлодуй и Оряхово на стойност 14.6 млн. евро и се очаква да е готов през 2012 година.

С оглед

разширяване на алтернативните доставки

на природен газ[3] е необходимо създаване на възможности за доставка на компресиран (CNG) и втечнен природен газ (LNG), проучване за реверсивна работа на транзитния газопровод към Турция. От голямо значение е междусистемната връзка България - Гърция и по-точно изграждането на газопровода за свързване с газопровода  ITG (Italy - Turkey - Greece) в района на Комотини. Общата дължина на трасето е 150 км (от които 125 км са на българска територия), максимален годишен транспортен капацитет 500-700 млн. куб.м и очаквана стойност 100-120 млн. евро. Важни са и междусистемните ни връзки с газопреносната система на Румъния, а именно „Русе - Гюргево", с обща дължина на газопровода около 15 км и максимален годишен транспортен капацитет 500-600 млн. куб.м, проектите „Силистра - Калъраш" и „Видин - Калафат" на стойност общо 30 млн. евро.

Тези насоки на развитие на газификацията в България са изключително необходими, защото

дистрибуцията и потреблението на природен газ у нас все още са на ниско равнище:

• домакинствата, използващи природен газ са 2 %, докато в Словения - 15 %, Румъния - 65 %, Унгария - 70 % и т.н.;
• потреблението на природен газ на човек от населението е 2 пъти по-ниско от средното в ЕС-27;
• делът на природния газ в крайното енергийно потребление е 4 пъти по-нисък от средния дял за ЕС-27, а делът на електроенергията в крайното енергийно потребление е около 15 пъти по-висок от средното ниво за общността;
• енергийната интензивност на икономиката ни е 7 пъти по-висока от средната за ЕС-27;
• отрасловата структура на потреблението на природен газ е изключително нерационална - индустрия 50 %, енергетика 47 %, домакинства и услуги 3 %, докато средно за евросъюза тя е: индустрия 39.4 %, домакинства и услуги 38.5 %, енергетика 22.1 %;
• дължината на газовата инфраструктура (линейни метри/1 кв. км) в страни, близки до нашата е: Чехия 943.84, Словения - 167.22, България - 34.23, Гърция 33.24;
• дължина на преносната мрежа (линейни метри/човек от населението) - Словения - 0.49, Чехия - 0.36, България - 0.21, Гърция - 0.09;
• дължина на разпределителната мрежа (линейни метри/човек от населението) - Чехия 6.91, Словения 1.20, Гърция 0.31, България 0.29 и т.н.

Съществено подобряване на състоянието на газификацията в България се очаква след пускането в действие на газопроводите „Южен поток" и „Набуко". Природен газ по „Южен поток" у нас се очаква да потече в края на 2015 г. като  първата отсечка е с капацитет 15.6 млрд. куб.метра. Дължината на „Южен поток" е 900 км, годишният му капацитет е 31 млрд. куб.м, а  инвестициите 20 млрд. евро. В процес на оптимизиране е маршрутът на газопровода, изготвя се технико-икономическата обосновка на българския участък и вече е подписана между „Булгаргаз" и „Газпром" пътната карта за изграждането му. „Южен поток" влиза в България през Варна като северната му дъга минава през Северна България, а южната дъга - от Ихтиман към Гърция. Предвижда се печалбата от транзита по газопровода да се дели по равно между България и Русия. Специалистите очакват „Южен поток" да засили зависимостта на България от Русия[4]. Въпреки това,

„Южен поток" и „Набуко" са много необходими

те не са конкурентни газопроводи, а взаимодопълващи се, тъй като потреблението на природен газ в Европа расте, а и с оглед диверсификацията на доставките и нарастване на сигурността им.

„Набуко" е проектиран да свърже европейските газови пазари с най-богатите на газ в света региони като Каспийския регион, Близкия изток и Египет. Тръбопроводът започва от източната граница на Турция, минава през България, Румъния, Унгария и завършва близо до Виена (Баумгартен), където е един от газоразпределителните центрове в Европа. Проектираната дължина на „Набуко" е 3300 км и годишен капацитет 31 млрд. куб.метра. Чрез него се намалява до известна степен зависимостта на Европа от руския газ, а също така се цели повишаване чистотата на околната среда и диверсификация на доставките. Стойността на този газопровод е около 8 млрд. евро, като се очаква 70 % от инвестициите първоначално да бъдат осигурени от Европейката инвестиционна банка или Европейската банка за възстановяване и развитие и други институции, а останалите 30 % - от акционерен капитал на партньорите в консорциума, а именно: RWE (Германия), OMV (Австрия), MOL (Унгария), Transgaz (Румъния), БЕХ (България) и Botas (Турция).

Всеки от тези акционери притежава 16.67 % дял в Nabucco Gas Pipeline International Ltd (NIC), която е основана да планира и изгради тръбопровода. Предвидено е газът да се доставя от търговци, които могат да купуват транспортни капацитети. Половината от капацитета за транспортиране ще бъде предоставен на участниците в консорциума. Дължината на трасето през България е 400 км, приблизително толкова е в Румъния (460 км) и Унгария (390 км), най-дълго е в Турция (2000 км), а най-късо в Австрия (46 км). Изграждането на „Набуко" започва през 2011 г. и преминава през следните етапи: изграждане на нов газопровод от Баумгартен през Унгария, Румъния, България до Анкара (2014 г.), изграждане на трасето между Анкара и турската граница и съответно до Грузия и Иран (2014-2015 г.).

Таблица 1.

Източник: Eurostat, 2008

От данните в таблицата се вижда, че изменението в структурата на когенерационните централи в ЕС през разглеждания период е в насока на увеличаване капацитета на големите газови централи (близо 1.5 пъти) и на малките централи на нефт и газ (близо 1.3 пъти). За разлика от тях, централите на въглища през 2010 и 2020 г. намаляват капацитета си спрямо 2000 г., респ. 1.2 и 1.1 пъти. Конкурентни на газовите са централите на биомаса, които увеличават капацитета си повече от 3 пъти. Тези тенденции са характерни и за България през разглеждания период. Предпоставка за развитие на когенерацията  у нас на база използването на природния газ е фактът, че общата енергийна ефективност на комбинираното производство за всички  топлоснабдителни дружества е 67.2 %, а само на централите на природен газ - около 75 %. На въглищните централи тя е 33-38 % в зависимост от топлотехническите им параметри.

Процесът на либерализация на газовия пазар у нас

започна през 1999 г., но с въвеждането на Директива 2003/55/ЕС (чиято цел е да се създадат равни условия на конкуренция за всички дружества) стартира важен етап от създаването на интегриран европейски енергиен пазар, за който първостепенна роля играе инфраструктурата, в т.ч. газовата инфраструктура.

Относно газовия пазар, етапите му на развитие са следните: създаване на първите частни газови компании и първи опити за регулация (1991-1996 г.); приемане на първите закони в контекста на либерализацията на газовия пазар (1996-1999 г.); опити за териториално окрупняване на дейностите „разпределение" и „снабдяване" (1999-2001 г.); продължаване на опитите за териториално окрупняване (2001-2007 г.); изготвяне на дългосрочен план за развитие на преносната мрежа (от 2007 г. нататък).

Във връзка с либерализацията на газовия пазар интерес представлява ценообразуването. С Наредбата от 2004 г. за регулиране на цените на природния газ се постави изискването цените да се образуват така, че да стимулират инвестициите в газопреносните и газоразпределителните мрежи и да отразяват всички разходи за предоставяне на услугата от енергийното предприятие на съответните групи потребители, т.е. да включват цена за природен газ, цена за капацитет и цена за доставка. Очакваните резултати от либерализацията на газовия пазар са:

· създаване на общ вътрешен енергиен пазар;

· повишаване на сигурността на газоснабдяването и ефективността     на преноса, разпределението и използването на природния газ;

· развитие на газопреносната мрежа в национален и регионален план и достигане на природния газ до максимален брой потребители;

· развитие на мрежи на ниско налягане и рязко увеличаване броя на домакинствата, използващи природен газ.

Продажбите на природен газ за потребителите в страната се извършват от "Булгаргаз" (89 %) и множество лицензирани газоразпределителни дружества (11 %). В структурата на потребителите на природен газ от енергетиката с преобладаващ дял са топлофикационните дружества, осъществяващи централизирано топлоснабдяване (68 %) и заводските централи (32 %).

През последните години в газовия подотрасъл у нас предстоят за решаване много проблеми[5], като  например:

- топлофикационните дружества, които са най-голямата група клиенти на „Булгаргаз"  не се издължават навреме поради тежкото си финансово състояние;

- газоснабдяването чрез мрежи на ниско налягане още не е добре развито, въпреки икономическите му и екологични предимства;

- липсва в необходимата степен диверсификация на доставките (а тя е една от главните предпоставки за либерализация на газовия пазар) и оттук, съществуващата им несигурност, поради което в началото на 2009 г. се стигна до газова криза у нас;

- договорените количества природен газ са значително по-ниски от действително потребните на страната;

- липсата на добре поддържани връзки с газовите системи на съседните държави;

- незначителният размер на местния добив на природен газ и недостатъчен хранилищен капацитет;

- необходимостта от подобряване на правната рамка за природния газ, особено по отношение на процедурите по лицензиране на газоразпределителните дружества;

- все още не са налице всички необходими предпоставки за формиране на конкурентна среда на пазара на природен газ.

За преодоляване на съществуващите проблеми е необходимо:

· опростяване на административните процедури относно инвестициите в мрежи на ниско налягане с цел приоритетно развитие на последните;

·  диверсификация на доставките и добра организация на междусистемните връзки;

· действие на Национална програма с комплекс от мерки, насочени към ускоряване на газификацията на страната, включващи поощряване на инвестициите в мрежи на ниско налягане главно чрез намаляване на бюрокрацията и администрирането и поставяне на природния газ при равни условия с другите източници на енергия;

· засилване на тенденцията за автоматизирано отчитане на енергийното потребление, в т.ч. за въвеждане на мобилно радиоотчитане на битовите газови разходомери;

· търсенето на услугата газоснабдяване да се стимулира чрез отпускане на кредити на съответните потребители и др.

Мерките за създаване на по-голяма атрактивност на българския газов пазар за инвеститорите са:

1) насочване на енергийната политика към приоритетно инвестиране за развитие на мрежи на ниско налягане;

2) завършване счетоводното разделяне на функциите по доставката, преноса, съхранението и разпределението на природния газ като предпоставка за въвеждане на подходящи тарифи;

3) ускоряване отварянето на пазара на природен газ и даване право на големите потребители да договарят пряко доставки, включително от чужбина;

5) утвърждаване на България като надеждна страна за осигуряване транзит на природен газ при въведена подходяща регулаторна система, пазарна структура и инфраструктура;

6) отпускане на конкурентен принцип на разрешителни за ускорено разработване на пазара на газ на ниско налягане.

Тенденцията е след 2015 г., в резултат на изграждането на газопроводите "Южен поток" и "Набуко", потреблението на  природен газ в България да изпревари потреблението на енергия от въглища и подотрасъл природен газ да заеме едно от първите места при ранжирането по значимост на енергийните производства.

В заключение, главните насоки, в които трябва да се действа с оглед подобряване на състоянието и развитие на газоснабдяването у нас, са следните:

- диверсификация на източниците за доставка на природен газ (засега основен доставчик е Русия, но се очаква до 2015 г. да се включат и Казахстан, Иран, Ирак,  Египет);

- привличане на инвестиции за модернизация на газопреносната мрежа, която в много участъци има стари и амортизирани тръби;

- своевременни и адекватни инвестиции за развитие в необходимата степен на инфраструктурата за газ на ниско налягане;

- стимулиране чрез пазарни механизми (цени, кредити и др.) на вътрешното потребление (респ. на пазара на природен газ), което расте бавно поради сравнително високите за стандарта на българина цени на природния газ;

- изграждане и на други хранилища на природен газ, защото действащото е с  недостатъчен капацитет (техническите характеристики на съществуващите съоръжения на ПГХ "Чирен" не позволяват максималният дневен добив от него да надвишава 4.3 млн. куб.м в продължение на максимум 160 дни);

- преструктуриране на енергопотреблението в бита чрез заместване     на електроенергията с природния газ за отопление и за домакински нужди, което ще повиши трикратно спестяването на първична енергия;

- с оглед преодоляването на ситуации на газова криза като например тази от началото на 2009 г., е необходимо да се извърши: разработване на подзаконови нормативни актове в контекста на Закона за управление при кризи; развитие на междусистемните енергийни връзки; намаляване загубите на енергия и повишаване на енергийната ефективност; изграждане и поддържане на резерв от инсталирани мощности с цел гарантиране на непрекъснатото и сигурно функциониране на енергийната система; търсене на алтернативни източници на енергия и др.

[1] Григорова, В. Развитие на възобновяемите енергийни източници в България", сп. Икономическа мисъл, кн. 3, 2010.

[2] За повече подробности вж В. Григорова „Структурни промени и инвестиции в енергетиката на България" (монография), С., изд. „Авангард Прима", 2009

[3] Еколозите са против добиването на шистов газ, защото според тях то е опасно заради технологията, използваща химикали.

[4] Русия („Газпром") договори сделка за износ на природен газ от края на 2015 г. и към Китай. Очаква се в скоро време да се договорят разходите за инфраструктурата и другите детайли по проекта. Както е известно, понастоящем Русия изнася газ предимно за Европа.

[5] Николов, Г. Разпределение и използване на природен газ, (монография), изд. „Юкономикс", С., 2007.