„Борисов: Избрах президент търся си жена", четем от първата страница на „Стандарт"
Готов съм с кандидат-президент, който да обедини българите. Това обяви в навечерието на рождения си ден Бойко Борисов. Той ще пази в тайна името на своя фаворит до септември. Става въпрос за надпартийна фигура, с голям авторитет и популярност. Не е Стоичков и не е професор, коментираха близки до премиера.

След 5 години като стана държавен глава, и ще се оженя, обеща още Борисов. Той се зарече никога да не се съюзи с Доган дори това да му струва загуба на президентския вот. Бойко хвърли ръкавица на Сергей Станишев, като го призова да се пробва в изборите за столичен кмет. Пенсиите и заплатите ще се вдигнат, когато си оправим държавата, заяви още Борисов в Етрополе. Там той и Христо Стоичков направиха първа копка за ремонт на улиците в града.
Още от статията на „Стандарт"

„ГЕРБ въвежда 10-годишна давност за всички длъжници", разкрива от първата си страница „Сега"
Под благовидния предлог да няма вечни длъжници ГЕРБ се готви да увеличи двойно срока, след изтичането на който даден борч на гражданин се отписва. Предложението е в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) да се запише, че ще има 10-годишна абсолютна давност за задълженията, включително за парно, ток, вода и телефонни сметки. Сега давността е 5 години.

"В момента при данъчни задължения има 5-годишна давност. Но при всяко действие на публичен изпълнител, дори да се вземе справка по уточняване на дълга, давността се прекъсва и започва да тече нов 5-годишен срок. Така се получавало порочен кръг и в крайна сметка борчът остава несъбираем. Ние искаме да се наложи една 10-годишна абсолютна давност, така че, ако държавата или някой друг не успее да събере дължимото си за този срок, гражданинът бива окончателно освободен от тях", обясни депутатът от ГЕРБ Емил Радев.

Всъщност 10-годишна абсолютна давност фигурира и сега в Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Тя се отнася именно за данъчните задължения, дадени от депутата от ГЕРБ като пример за затлачен проблем. Според чл.171 от ДОПК "с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща тази, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността". Този срок също бе въведен под предлог, че така държавата след 10 години ще спре да тормози хората за стари данъчни задължения. Дотогава "обикновената" давност за данъците бе пет години и съдилищата, а и самите данъчни се съобразяваха с този срок. С въвеждането на двете петилетки абсолютна давност всъщност се даде възможност на данъчните да предявяват претенции в по-дълъг период.
Още от статията на „Сега"

„Гаранционен фонд от 13 млн. лв. ще помага за санирането на жилищата", информира от първата си страница „Класа"
Гаранционен фонд от 13 млн. лв. ще бъде използван за подпомагане на санирането на жилищата, съобщи пред „Класа" Росен Плевнелиев, министър на регионалното развитие и благоустройството. По думите му те могат да се използват и като гарант към търговска банка, за кредити, които да осигурят необходимото съфинансиране.

Общо за саниране са предвидени 63 млн. лв., като 50 млн. лв. ще бъдат дадени директно като субсидия. Средствата се отпускат по Оперативна програма „Регионално развитие". „Само за пилотни проекти за повишаване на енергийната ефективност субсидиите ще са от 50% от стойността им", уточни Плевнелиев. За следващия период на програмата субсидиите, които ще бъдат отпускани за подпомагане, ще са около 35 на сто от нужните за проекта.

До края на месеца ще бъдат обявени критериите и правилата за кандидатстване. Плановете са фактическите дейности по първите 500 сгради да започнат през март следващата година.
Още от статията на „Класа"

„Брюксел: Заплашени са най-малко 180 млн. евро за селските райони", предупреждава от първата си страница „Дневник"
Заради бавното обработване на проекти през последните три години и малкото сключени договори от фонд "Земеделие" се увеличава рискът в края на годината България да загуби пари по Програмата за развитие на селските райони. Въпросът вече не е дали, а колко ще загубим и ако прогнозите в началото на 2011 г. бяха за 80 - 120 млн. евро според междинната оценка на програмата, вече са нараснали най-малко на 183 млн. евро.

Лошите очаквания са на Генерална дирекция "Земеделие" на Европейската комисия (ЕК). Това са част от 567 млн. евро, които България е поела ангажимент да усвои до края на 2011 г. Рискови са и парите за агроекология, от които са усвоени около 2%.

Ако не се вземат спешни мерки, има риск сумата да расте още, са предупредили експерти от Брюксел представители на министерството на земеделието и на Държавен фонд "Земеделие" на две срещи през март и май тази година в София.

На срещата през март при представяне на прогнозата за плащания в размер на 130 млн. евро за 2011 г. евроексперт е възкликнал: "Това ли са ви данните за 2011?! Това е катастрофа! Трябва да усвоите поне 300 млн. евро", сочат документите, с които "Дневник" разполага.

Разчетите на земеделското министерство показват, че за да не загуби страната нито едно евро, до края на годината трябва да платим още 384 млн. евро. На срещите българските власти са поискали съвет от евроекспертите как да се справят с проблема, а отговорът, който са получили, е: "Златното правило е - да се разглеждат повече проекти и да се плаща!", сочат документите.
Още от статията на „Дневник"

„Изпили сме хапчета за 2,1 млрд. лева", съобщава от първата си страница „Монитор"
Хапчета за над 2,1 млрд. лв. са изпили българите за миналата година, показват данните на Агенцията за лекарствата. В сумата влизат както парите, изхарчени за лечение в болниците, покритите от здравната каса и държавата, така и броените от самите хора.

Въпреки кризата само за година пазарът на лекарства у нас е нараснал с 14%, като при препаратите без рецепта ръстът е 10%. За последните пет години обемът му се е удвоил, коментира доц. Николай Данчев, зам.-декан на факултета „Фармация" към Медицинския университет в столицата. Въпреки това обаче все още не сме достигнали средното европейско ниво по потребление на лекарства. Годишно всеки българин е използвал препарати за около 150 евро, докато във Франция консумацията достига 460 евро на човек, а в Белгия- 400 евро. Затова пазарът има значително по-голям потенциал, ако се лекуваме както трябва и достигнем поне средното вино в ЕС, смята доц. Данчев. Съвсем друг бил въпросът каква част от разходите за лекарства се реинбурсират у нас и в останалите страни на ЕС.

Българите пият най-малко хапове за болно сърце в целия Европейски съюз, макар да умират най-много от него, показва още справката на  Европейската агенция по лекарствата. Сърдечносъдовите заболявания са причина за над 60% от смъртните случаи у нас и това ни прави абсолютни рекордьори в ЕС. Лекарствата, с които ги лекуваме обаче, съставляват само 25% от всички пари, които харчим в аптеките. А те, от своя страна, се оказват твърде малко.

По количеството на приетите статини, които понижават холестерола, страната ни се нарежда на 25-о място в съюза с 0,24 опаковка на човек. В съседна Гърция например употребата им достига 1,71 опаковка.
Още от статията на „Монитор"

„Имотните войни в "Слънчев бряг" може да се пренесат в съда", прогнозира „Сега"
След като сезонът в "Слънчев бряг" започна със скандали и протести, министърът на икономиката Трайчо Трайков нареди спешно да се направи правен анализ, който да изясни на кого е инфраструктурата в комплекса. Работна група с представители на собствениците на хотели, община Несебър и дружеството "Слънчев бряг" АД има срок до края на юли да подготви анализа. Трайков заплаши, че ако казусът не намери решение, споровете чии са алеите, кабелите, зелените площи и т.н. и разходите за тяхната поддръжка ще се пренесат в съда.
Още от статията на „Сега"

„Продават пощите", съобщава „Стандарт"
Държавната компания "Български пощи" ще бъде приватизирана, съобщи министърът на транспорта Ивайло Московски за в. "Стандарт". Първият вариант е да се приватизира миноритарен дял. Другата опция е да се привлече стратегически инвеститор, който да увеличи капитала на дружеството и придобие част от акциите. Не зная кой от вариантите е по-подходящ, защото и двата имат предимства и недостатъци, каза Московски. Министърът е възложил по най-бързия начин да се изготви стратегия с външен консултант, която да направи анализ и да се реши какво да се прави. Компанията няма средносрочна, нито дългосрочна програма за развитие. Досега са правили планове година за година. Московски поискал да им види стратегията и тогава разбрал, че такава няма.

След като излезе анализът на стратегията и се види какви пощи искаме да имаме, след консултация с вицепремиера Симеон Дянков ще решим, обясни министърът. Депутати от ГЕРБ вече са внесли законопроект за промяна на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Още от статията на „Стандарт"

„6 млн. лв. глоби удариха такситата копърки", съобщава „Монитор"
От началото на годината досега ИА „Автомобилна администрация" е издала 1300 наказателни постановления, 10 хиляди акта и е наложила глоби за 6 млн. лв. на автомобилните нарушители, които са прегазили по един или друг начин Закона за автомобилните превози. Само за периода от 1 март до 10 юни санкциите са за 1,5 млн. лв. Това съобщи за „Монитор" зам. изпълнителният директор на автомобилната администрация Анастас Тодоров. След въвеждането на промените в закона при установяване на нарушение, свързано с лицензите за работа или незаконен превоз, предният номер на автомобила се сваля на място, отнемат се документите на возилото, то се спира от движение за срок от половин година и се плаща глоба в размер на 1500 лв.

Особено жестоки са проверките, които се извършват по отношение на таксиметровия превоз, особено след въвеждането на пределните цени за всяка община. „Монитор" стана свидетел на блокада от страна на полицейски служители и инспектори от ДАИ, които едновременно провериха редовността на колите, както и самоличността на таксиметровите водачи, някои от които се оказват лишени от правоуправление или от криминалния контингент.

Постоянни дежурни служители от автомобилната администрация извършват ежедневни проверки на таксиметровите автомобили на летищата във Варна и Бургас, което предизвиква недоволството на водачите, но гарантира сигурността и качеството на превоз на пътниците, каза Тодоров. Той допълни, че за първи път в историята на тази администрация се командироват служители, които да подсилват екипите по най-невралгичните места по отношение не само на таксиметровите превози, но и на опитите за извършване на напълно нелегална услуга, уточни Тодоров. Така от 1 май до 10 юни са издадени 273 наказателни постановления в цялата страна за тежки нарушения. Досега проверените таксита са 5 хиляди в цялата страна.
Още от статията на „Монитор"

„По-голям проблем за бюджета ще са разходите, а не приходите", казва в интервю за „Дневник" Пламен Орешарски, бивш министър на финансите
Господин Орешарски, какво смятате за пакта за финансова стабилност?
- Като страна с валутен борд, т.е. без самостоятелна монетарна политика, трябва да бъдем особено предпазливи при допълнително стесняване на полето за правене на фискална политика. Самите изисквания на пакта за еврото за по-трайно регламентиране на фискалните ограничения в националните законодателства на страните членки не са най-благоразумното начинание, като в същото време не разрешават моралния риск, какъвто е замисълът.

По същество подобни ограничения елиминират фискалната политика от антицикличния инструментариум и прехвърлят тези функции само на монетарните власти. На този фон какво точно правим ние, след като по същество нямаме монетарна политика... Или някой си въобразява, че икономическият цикъл си е отишъл. Вместо още коментари предлагам една прагматична илюстрация. Представете си, че подобни фискални ограничения съществуваха преди 2008 г. Вероятно днес световната икономика щеше да продължава да затъва по аналогия на депресията от 1929/33 г. Също така сигурно щяхме да наблюдаваме фалита не само на "Леман брадърс", а и на множество още финансови институции и нефинансови компании, което щеше да донесе мизерия и страдания за стотици милиони по света.

Нима вече забравихме, че ако в 1929 г. американското правителство не се бе опитвало да балансира бюджета, а Федералният резерв не бе останал безучастен към ликвидните проблеми на банковия сектор, т.нар. Голяма депресия нямаше да бъде нито голяма, нито депресия, а обичайна пазарна волатилност, каквито светът е наблюдавал многократно.

Как България може да си гарантира фискална дисциплина, ако не с автоматични правила, които важат за всички?

А как България си гарантираше фискалната дисциплина за целия период от 1997 до средата на 2009 г. без автоматични правила...?

А какво да кажем за общините общините, които са с независими бюджети, но когато нарушат дисциплината, държавата е принудена да помогне, тъй като става въпрос за директни отношения с хората и бизнеса?
- Местните бюджети не са толкова независими, колкото изглежда външно погледнато. Самият факт, че те не могат да ползват дефицитното финансиране, е важна предпоставка за финансово благоразумие. Мисля, че верният път е не в ограничения пред общините, а точно обратното - в по-нататъшно развитие на фискалната децентрализация, с прехвърляне на повече отговорности и ресурси от централните към местните власти.

Имат ли капацитет местните власти за разширяване на децентрализацията?
- Имат и той е напълно приемлив. Ако всеки път казваме, че извън центъра никой друг няма капацитет, то тогава никога няма да пристъпим към следващи стъпки на фискалната децентрализация.

Как може да се повиши ефективността на разходите в публичната сфера? Според вас като бивш финансов министър какво още трябва и може да направи финансовото министерство по въпроса?
- Програмно-целевото бюджетиране все още не е въведено пълноценно и като че ли е налице отстъпление в последните две години. Без да абсолютизирам програмния подход, мисля, че преди да изчерпим неговите възможности, не бива да го изоставяме.

Министерството на финансите е отговорно за ефективността на публичните разходи, но да не забравяме решаващата роля и на секторните министерства. Без тяхната съпричастност Министерството на финансите не би успяло самостоятелно.
Още от интервюто на „Дневник"

„Ремонтът на Дунав мост ще струва 1 милион лева", казва в интервю за „Класа" Росен Плевнелиев, министър на регионалното развитие и благоустройството
Г-н Плевнелиев, продължават ли проверките на стартирали проекти, които се финансират от Оперативна програма „Регионално развитие"? Има ли установени нови нарушения, от какво естество и на каква стойност се очаква да бъдат новите финансови корекции?
- Първите корекции бяха след проверки на договори, чието изпълнение е започнало през 2009 г. Сега разширяваме проверките, като се включват и всички проекти, стартирали през 2010 г., но все още не е приключила и работа по договорите от 2009 г. Заради по-широкия обхват на проверките ще има и нови финансови корекции. Предполагам, че тяхната обща стойност ще е между 10 млн. лв. и 20 млн. лв., в които влизат и санкциите от първата проверка от 3.6 млн. лв. До два месеца те трябва да приключат, после ще оповестим публично резултатите. Проверките имат положителен ефект основно за кметовете, за да се видят къде са грешките и проблемите при провеждането на обществените поръчки на местно ниво. Одитите са първата стъпка, на база резултатите ще се синхронизират системите за контрол и след това ще се правят нови проверки. Предвиждаме тази година да въведем т. нар. ексанте контрол - т. е. предварителния контрол. А през втората половина на 2011 г. трябва да бъдат приети и промените в Закона за обществени поръчки, с които ще се въведе задължително съгласуване на поръчката с агенцията. Проблемите, които все още не са изчистени, са дискриминационни условия, незнание как да се документират гаранционните и следгаранционните периоди. Тези инспекции се правят, за да покажем пред Брюксел, че държавата има защитни механизми. Това е и начин да спрем доносите и да работим по европейските правила. Според мен това е пътят към дисциплинирането и аз искам да се спазва.

Готови ли критериите за саниране? И какво предвиждат те?
- На финалната фаза на изготвянето са. До края на месеца ще бъдат завършени и публикувани на сайта - на 30 юни трябва да се появят правилата за кандидатстване. Съгласуването между различните експерти от ангажираните ведомства са приключили. Сега се водят последни преговори с Европейската комисия и банките-партньори - Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, за да изберем механизмите, по които те могат да ни помогнат.

С ЕК все още се уточняват два основни механизма, единият касае проджект мениджърите, които да са на ниво региони и ще представляват свързващо звено. И вторият е решението дали един вход само е допустим кандидат по програмата или само цяла сграда. През юли и август ще се подготви капацитетът от хора в министерството, които ще управляват програмата. Засега е ясно, че ще се създаде дирекция в МРРБ. Подготовката на проектите и кандидатстването се предвижда за септември тази година. А практическото саниране на сградите трябва да започне през март 2012 г. Общият ресурс по мярката е 63 млн. лв., като от тях 50 млн. лв. ще бъдат дадени директно като субсидия за санирането. Останалите 13 млн. лв. ще бъдат във фонд, който ще се използва за гарантиране на участието на хората, т.е. с тях ще се подпомогнат тези, които не могат да отделят 500 лв. за участие в проекта.

Докъде стигна подготовката за работа на държавната компания „Стратегически инфраструктурни проекти" и колко ще е първоначалната инвестиция в нея?
- Бюджетът на компанията ще бъде около 600 хил. лв., а не 1,1 млн. както беше предвидено. Ревизията се налага, защото тези пари са смятани, ако предприятието беше започнало работа през февруари, а то ще стартира на 15 юли. Разходите, които са заложени, са сведени до минимум. Предвиждаме до края на годината да бъдат назначени 20 експерти, които ще бъдат назначавани с международни конкурси. Само изпълнителният директор ще бъде назначен от мен. Николина Николова, която е член на управителния съвет на пътната агенция, е най-подходящият кандидат.

До края на годината компанията трябва да докаже възможностите си за работа пред всички институции, за да стане бенефициент по Оперативна програма „Транспорт" от 2012 г. Експерти на ЕИБ ще изготвят длъжностните характеристики за хората, които ще работят там, и критериите, по които те ще бъдат избрани.
Още от интервюто на „Класа"