„Хилари ни праща посланик за шистовия газ”, „Приходите от еврофондове падат, заплатите на чиновниците растат”, „Управляват ни лентяи, сочи ББ индекс”

„Хилари ни праща посланик за шистовия газ" е водещото заглавие на „24 часа"
Още другата седмица у нас ще пристигне американски супер експерт по шистовия газ. Държавният секретар на САЩ Хилъри Клинтън обяви в София, че ни изпраща своя специален пратеник по въпросите на евразийската енергетика Ричард Морнингстар.

Щатски специалисти ще демонстрират в България възможностите на най-съвременните технологии за добив на шистов газ.

Докато не се убедим, че природата ни не е застрашена обаче мораториумът върху проучванията и добива на шистов газ ще остане, заяви премиерът Бойко Борисов. По думите му екологията е на първо място, след това са финансово-икономическите ползи.

От София Клинтън призова за дипломатически и икономически санкции срещу режима в Сирия.

Идната седмица ще изпратя в България своя специален пратеник по въпросите на евразийската енергетика Ричард Морнингстар. Това съобщи държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън по време на съвместната пресконференция с премиера Бойко Борисов.

Самолетът - модифициран "Боинг 757", с който пътува Клинтън, кацна около 12,30 часа на летище София, чиято писта се почиства без прекъсване поради силния снеговалеж.

Хилари беше посрещната в правителствения сектор на аерогарата от министъра на външните работи Николай Младенов, по чиято покана е визитата й. Сред официалните лица на посрещането бяха посланикът на България в САЩ Елена Поптодорова и посланикът на САЩ у нас Джеймс Уорлик.

Повече от 1000 полицаи се грижеха за охраната й.
Още от статията на „24 часа"

„Пинг-понг със САЩ и Русия", четем от първата страница на „Стандарт"
България влезе в сложна игра с великите сили.
Трима министри излетяха за Москва минути след като Хилари Клинтън приключи визитата си в София. Вицепремиерът Симеон Дянков, енергийният  шеф Трайчо Трайков и транспортният Ивайло Московски заминаха за руската столица. Това е било планирано преди седмица и нямало нищо общо с посещението на американския държавен секретар, побързаха да уточнят от ведомствата.

Трайков ще обсъди с колегата си Сергей Шматко енергийните проекти, а Московски ще преговаря за разрешителните за транспортни превози до Русия. Енергетиката обаче бе сред основните теми на разговорите с Хилари в София. България ще отстоява националните си интереси в отношенията си и с Вашингтон, и с Москва, подчерта пък Бойко Борисов.

Природата ни е по-важна от шистовия газ, каза той на Хилари. АЕЦ "Белене" ще се строи, ако реакторите са надеждни и проектът е изгоден, бе посланието му към Москва, докато гостуваше по-късно в Би Ти Ви.
Още от статията на „Стандарт"

"Бойко Борисов: Екологията е на първо място за нас" е водещото заглавие на „Класа"
На първо място за нас е да оставим природата екологично чиста за следващите поколения и чак след това съблюдаваме финансово икономическите ползи. Това заяви премиерът Бойко Борисов вчера на съвместен брифинг с държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън в Министерския съвет. Клинтън бе у нас по покана на министъра на външните работи Николай Младенов. Заради снега самолетът й закъсня с 40 минути и тя кацна в София в 12,33 часа. Престоят й в София бе 5 часа.

След срещата си с нея, която продължи повече от час и на която присъстваха вицепремиерите Цветан Цветанов и Симеон Дянков, военният министър Аню Ангелов, на външните работи - Николай Младенов, на икономиката - Трайчо Трайков, Борисов заяви, че докато българското общество не бъде убедено в безопасността на технологиите за проучване и добив на шистов газ, мораториумът няма да бъде отменен.

Подобно е отношението ми и към ядрената енергия, каза българският министър-председател. „Ако знам, че АЕЦ „Белене" е рентабилна и безопасна и няма да бъде затворена след 10 години, бих подписал още днес. Към момента по този проект обаче вече са вложени 1,390 млрд. лв. и затова търсим решение на проблема", заяви още Борисов.

Във връзка с диверсификацията Бойко Борисов каза, че до май т.г. очаква да започне изграждане на газова връзка с Румъния, а до края на годината - с Гърция. На предстояща междуправителствена среща в Анкара през март т.г. пък се очаквало да се реши въпросът за трансграничен газопровод и с Турция.
Още от статията на „Класа"

„Приходите от еврофондове падат, заплатите на чиновниците растат", обобщава от първата си страница „Сега"
Докато усвояването на еврофондовете продължава да изостава, заплатите на ангажираните с тях чиновници растат. Предвидените 2.1 млрд. лв. приходи от ЕС през 2011 г. не се случиха и вместо това към края на годината финансовото министерство отчита 1.3 млрд. лв. постъпления, показват данните към декември за консолидираната фискална програма. За сметка на това от европейски средства са платени 3 пъти повече средства за възнаграждения на чиновници.

Неизпълнението на приходите от ЕС е довело и до по-ниски разходи за сметка на еврофондовете, показват данните. Вместо 1.8 млрд. лв., както е планирано, в перо капиталови разходи към края на годината са отчетени 1.39 млрд. лв. По-малки са разходите и по други пера. Така по-ниските приходи се компенсират от по-ниските разходи и не водят до по-голям дефицит. На фона на неизпълнените приходи за 2011-а, за 2012 г. са заложени рекордните 3.8 млрд. лв., които властта обещава да изпълни.

Единственото преизпълнение по линия на европейските средства е в перо "възнаграждения", показва сравнението между отчет и програма. Вместо 9.1 млн. лв. за заплати от еврофондовете към края на годината са платени 29.2 млн. лв. Разходите за осигуровки към края на декември са 15.6 млн. лв. срещу 1.1 млн. лв.

От финансовото министерство обясниха по-големите разходи за заплати със стремежа за максимално усвояване на еврофондовете и прехвърлянето на тежестта по плащането на тези средства от националния бюджет върху оперативните програми. "Тенденцията за увеличаване на разходите за заплати и осигуровки за сметка на средствата от ЕС е резултат от усилията за максимално усвояване на помощта от ЕС. Стремежът е възможно най-голяма част от заплатите и осигуровките (които са допустим за финансиране разход) на структурите, занимаващи се с управление на средствата от ЕС, да бъдат изплащани чрез програмите, съфинансирани от СКФ", коментираха от МФ. Оттам обаче не предоставиха доказателства, че разходи за заплати от националния бюджет са просто прехвърлени към еврофондовете.
Още от статията на „Сега"

„Управляват ни лентяи, сочи ББ индекс" е водещото заглавие на „Труд"
Министърът на културата Вежди Рашидов е най-мързеливият в кабинета, а транспортният Ивайло Московски - най-работливият. Това показва индексът ББ (индекс на безотговорността на българина), разработен от екип на "Труд" на база методологически указания, зададени от премиера Бойко Борисов на последното правителствено заседание.

Според стенограмата от заседанието премиерът се изказва така за спестовността на българина и влоговете му в банки:

"В началото на кризата това е сигурност, в края на кризата това вече е мързел. Свикваш, всеки месец отиваш и си вземаш лихвичката и колкото - толкова. Майката, голямата сума, си седи в банката. Но в същото време, когато попиташ тези хора навън, те казват: "Бедни сме, ужасно мизерстваме." А в същото време имат влог от 100, 200 или 50, 40, 30 хиляди лева. Така че донякъде високите лихви, лихварството е точната дума, това е най-мързеливото нещо, то е най-непродуктивното."

За да не спят парите във влоговете, населението трябва да бъде стимулирано да инвестира и да харчи спестяванията си - например като сменя дограмите по програмата за саниране. Това става ясно още от изказването на премиера.

Изхождайки от тези насоки, индексът ББ извежда степента на мързеливост на база размера на банковите влогове, коригирани с този на кредитите. Ако всеки лев в банка води до повече мързел, изплащането на кредит би следвало да активира инициативността и трудолюбието, за да бъде изчистен минусът в личните финанси.

Тъй като данните на БНБ сочат, че 75% от влоговете са до 1000 лева, приемаме тази стойност за базова и при изчисляването на индекса ББ всеки спестени 1000 лв. дават 1 пункт мързел. А всеки 1000 лв. кредит отнемат 1 пункт.
Още от статията на „Труд"

"Нов държавен удар за зелената енергия", обобщава от първата си страница „Капитал Daily"
Производителите на възобновяема енергия в България за пореден път бяха шамаросани от държавата. Влизането в сила на наредбата, която регламентира издаването на гаранции за произход на произведената зелена енергия, се очаква да доведе до огромен административен хаос в сектора, тъй като напълно променя начина на разплащане на преференциалните тарифи.  Според Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), което е автор на наредбата, целта е да се изпълнят изискванията на европейските директиви. Според производителите на възобновяема енергия обаче това не включва условието гаранциите за произход да служат като документ за разплащане на преференциалните тарифи, което ще доведе до сериозно забавяне на техните плащания.

Така наредбата се превръща в поредното административно препятствие за ВЕИ сектора след приетия през май миналата година Закон за енергията от възобновяеми източници.

От удостоверения към гаранции

Приетата през октомври миналата година от МИЕТ Наредба РД-16-1117 влезе в сила в началото на тази година, но нейното реално прилагане започна в началото на този месец. С нея се регламентира получаването на гаранции за произход за произведената енергия от възобновяеми източници. Като цяло това не е нещо ново, тъй като и досега производителите на зелена енергия получаваха подобен документ, който обаче се наричаше удостоверение за произход. С това обаче приликите, както и спокойствието на инвеститорите приключват. С новата наредба така наречените гаранции за произход вече ще се издават от Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), правоприемник на Агенцията за енергийна ефективност, а не както досега, от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Според бранша обаче тази агенция няма достатъчен капацитет да издава всички сертификати, които по техни данни ще надминат 1000.
Още от статията на „Капитал Daily"

„Джипита отказват домашни прегледи", съобщава от първата си страница „Монитор"
Джипита масово отказват да посещават болни от грип пациенти в домовете им не само през уикенда, но и в работните дни, установи репортерска проверка на „Монитор".

51-годишен мъж от София се бори три дни със заразата. Независимо от високата температура - 39 градуса, личният доктор отказа категорично да го посети у дома му. На всяко обаждане ни отговаряше първо да отиде на рентгенолог, после да ме търси,  обясни жената на болния Йоанна Алексеева.

Имаме десетки обаждания всеки ден, особено през почивните дни, от пациенти с грип, чиито джипита са отказали да ги посетят, обясниха и дежурните от Центъра за Спешна помощ в София. Само вчера до обяд на спешния телефон 112 те бяха близо 30.

„Всеки семеен доктор по своя преценка решава дали пациентът има нужда от  домашно  посещение  или не, коментира д-р Атанас Пелтеков от Управителния съвет на Сдружението на общопрактикуващите лекари. Логично било колегите му да не могат да бъдат навсякъде при грипна епидемия и при тежки метеорологични уловия. Пелтеков препоръча на пациентите да търсят спешните кабинети на болниците или центровете за спешна помощ, тъй като семейните доктори не успявали да смогнат навсякъде.    

Според Националния рамков договор личните лекари са задължени да посещават пациентите си по домовете. Те трябва да поставят на видно място пред кабинетите си графика за амбулаторните прегледи и за домашните посещения, както и за профилактика и за работа по програмите „Майчино здравеопазване" и „Детско здравеопазване", обясни експертът Милена Бояджиева от Националната здравноосигурителна каса. Тя припомни, че джипитата трябва да оставят на видно място пред амбулаториите си и своите лични телефони, както и на колегите си, които ги заместват в почивните им дни.
Още от статията на „Монитор"

„Качваме в самолета до 3 литра ракия", пише „Стандарт"
Домашна ракия в бутилка до 3 литра ще може да се качва в самолета. От април 2013 г. отпада ограничението авиопътниците да носят в ръчния си багаж шишенца с течности до 100 милилитра, научи "Стандарт". Така спокойно ще можете да вземете в ръчния си багаж до 3 литра домашна ракия, армаган за роднини в Америка, или пък за лечение на страх по време на самия полет.

Новите правила ще влязат в сила, когато европейските летища въведат в експлоатация нов високотехнологичен скенер, който може да хване взривни вещества във всяка течна субстанция. Изобретението на британската компания Cobalt Light Systems вече е тествано успешно в няколко летища и Европейската комисия е одобрила използването му, съобщи руският сайт bulgarian.ruvr.ru. Това ще позволи на пътниците в самолетите да качват свободно течности на борда.

Ограничението е само едно - бутилката не трябва да съдържа повече от 3 литра. Така дори да пътувате само с ръчен багаж на екскурзия или командировка в чужбина, ще може да купите от града бутилка от местното вино и да го донесете на роднините си. В момента такива подаръци може да се купуват само от фришоповете на летищата или да се пренасят в куфарите, които стоят в товарното помещение на самолета.
Още от статията на „Стандарт"

"2012 г.: сделки с бизнес сгради за 200 млн. евро" е водещото заглавие на страниците „Бизнес" на „24 часа"
И през 2012 г. ще станем свидетели на големи сделки за бизнес имоти. Поне на стойност, колкото бяха миналогодишните - т.е. около 200 млн. евро.

Това прогнозират консултантите. Очакванията им са, че България няма да падне жертва на всеобщата тенденция за намаление на инвестиционната активност в останалите страни от Централна и Източна Европа. Според "Кушман&Уейкфийлд" спадът може да е с около 20% до общ обем не повече от 5 млрд. евро.

Най-голям шанс имаме да привлечем компании от Великобритания, Гърция, Израел, САЩ. Много се разчита и на български инвеститори.

(Компании от кои страни също биха проявили интерес към нас - виж графиката).

Постигнатите резултати през 2011 г. ще бъдат повторени и през тази година, смятат от "Фортън интернешънъл". Оттам обобщават, че по-големите сделки с бизнес имоти миналата година са били 9 на обща стойност 200 млн. евро. Това е значителна сума на фона на почти липсващите продажби през 2010-а.

Така страната ни се нареди в топ 10 в Европа с най-голям ръст в инвестиционната активност през 2011-а. Купуваха се основно имоти с гарантирани приходи. Доминираха търговските площи.

Най-голямата сделка бе продажбата на "Мол София" срещу 105 млн. евро. В средата на годината той премина в ръцете на фонда за недвижими имоти Europa Capital, част от "Рокфелер груп". По-рано същият фонд придоби и "Ритейл парк Пловдив" срещу 20 млн. евро.

Другата значима продажба бе тази на "Камбаните бизнес център" на околовръстното. Тя бе собственост на "Фонд за недвижими имоти България", който го продаде на гръцката компания Zeus Capital Partners.

Дружествата със специална инвестиционна цел "И Ар Джи капитал 1" и "И Ар Джи капитал 2" също се разделиха с основните си имоти срещу 23-24 млн. евро. Сред най-значимите от тях бяха сградите на хипермаркет "Практикер" на бул. "Цариградско шосе" в София и във Варна, както и сградата на "Пикадили" в морския град и централата на "Орифлейм" в столицата.
Още от статията на „24 часа"

„Финансовият регулатор се похвали, че е преборил сивата икономика", информира „Сега"
Със спад на сивата икономика в инвестиционната, застрахователната и осигурителната дейност се похвалиха от Комисията за финансов надзор (КФН), която регулира тези сектори. В периода 1989-2000 г. сивата част от браншовете е била 20%. Според 60% от работодателите обаче от 2000 до 2010 г. този дял е намалял наполовина.

Неефективната държавна политика по отношение на бизнеса и множеството "вратички" в законодателството са основните причини за развитието и захранването на сивия сектор, смятат участниците в проучване, проведено от КФН. 77% определят данъчните измами като най-честите изкушения за "отклонение от правия път". Не са рядкост обаче и случаите със заигравки с разходите за труд, например когато се наемат служители без трудов договор. Според всеки пети работодател за сивата икономика допринасят корупционните практики. 16% пък отличават нагласените конкурси или обществени поръчки с предварително известен изпълнител.

Над три четвърти от представителите на инвестиционния, застрахователния и осигурителния бранш са на мнение, че сенчестият сектор не може да бъде класифициран като нормално явление в икономиката. Според 24% обаче той е присъщ за съвременната бизнес действителност. 12.5% одобряват даването на пари "под масата", но останалите го отхвърлят.
Още от статията на „Сега"

"Държавата ще стимулира кредитирането с три мерки", информира „Класа"
Българите с ниски доходи ще могат да получават кредити, обяви премиерът Бойко Борисов в интервю за БНТ. До 10 дни Министерството на финансите ще разработи три мерки, с които да се облекчи отпускането на кредити за хора с нисък доход. С мерките ще се помогне на хората, които искат да вземат кредити, но получават под 400 лева. Мисля, че ще бъдат интересни за вас, заяви Борисов. От финансовото министерство са потвърдили думите на премиера, съобщиха електронните издания. Експертите обаче все още не могат да дадат по-конкретна информация, но отрекоха да става дума за държавни субсидии, написа "Труд".

„Кредитирането, както за хората с по-ниски доходи, така и за останалите граждани е работа на търговските банки. Не виждам финансовото министерство каква роля ще има точно. При нормални пазарни отношения банката прави преценка на риска дали кредитополучателят може да връща своите заеми. Освен това финансовите институции поставят минимални изисквания за нетни доходи и ако това изискване не се изпълнява, не се отпуска заем", обясни икономистът Димитър Чобанов пред "Класа". Ако не бъде предложена някаква държавна гаранция или подкрепа, подобни мерки трудно биха били приложени успешно на практика. А ако има някакви гаранции, то идеята се превръща в популистки ход, категоричен бе експертът. По думите му от подобни мерки икономически смисъл няма, по-скоро това ще е някакъв вид социална помощ.
Още от статията на „Класа"

"Всеки трети работник на по-ниска позиция", съобщава „Монитор"
Всеки трети работник у нас заема позиция, за която се изисква по-ниска квалификация, сочат данни от проучване. Едва 30% от младите хора са си на мястото, а при останалите 24% са с квалификация, която е по-ниска от нужното.

В Испания процентът на работещите на позиция, по-ниска от уменията им, е 31%, в Ирландия - 29%, в Кипър - 27%. Средно за ЕС тези хора са 19%.

С този проблем се сблъскват най-вече младите IT специалисти, които имат опит. Повечето от тях притежават бакалавърска степен по информатика, набор от впечатляващи сертификати по специалността си и владеят перфектно английски и немски език.

Притиснати от липсата на работа в кризата, висококвалифицирани българи се явяват на интервюта за позиции с много по-ниски изисквания, твърдят специалисти в подбора на кадри. В същото време за работодателите наемането на висококвалифициран човек на по-ниска длъжност е рисковано. Според Светлозар Петров, управител на "Джоб Тайгър", фирмите не могат да предложат очакваната заплата на висококвалифицирания специалист. Освен това дори и да го назначат, след кратко време той ще се почувства неудовлетворен и започва да се оглежда за друга възможност.
Още от статията на „Монитор"

"Енергийните поръчки масово се бавят", информира „Труд"
Държавните енергийни дружества масово забавят поръчките си и през миналата година са успeли да възложат едва половината от обявените конкурси, показва справка в регистъра за обществените поръчки.

Основна причина за прекратяване на процедури са грешно обявени условия за участие, което принуждава компаниите да ги откриват по няколко пъти, според ресорния регистър. Друга причина за забавяне е задължителното съгласуване на поръчки над 100 хил.лв. с компанията майка "Български енергиен холдинг" (БЕХ). В него влизат Националната електрическа компания (НЕК), "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", ТЕЦ "Марица изток 2", "Мини Марица изток", "Булгартел" и АЕЦ "Козлодуй".

От енергийните дружества най-много процедури през м.г. е обявила АЕЦ "Козлодуй" - 213 , но от тях е намерила изпълнител за 124. След атомната централа се нарежда "Мини Марица-изток", която при открити 210 конкурса е приключила договарянето по 104. Само една поръчка през 2011 г. е обявил газовият доставчик "Булгаргаз". От октомври компанията търси банка, която да й отпусне заем от 60 млн. лв. Дружеството смята да използва парите, за да си плаща газа на руснаците. Компанията вече е избрала кредитна институция, но повече от месец поръчката стои за одобрение в БЕХ.

Междувременно се оказа, че "Булгаргаз" не е успял да напълни газовото си хранилище край Чирен заради липсата на средства. В случай че избраната банка бъде одобрена, средствата могат да се използват от април, когато започва новото зареждане на хранилището.
Още от статията на „Труд"