В последните години се появиха икономически теории, според които стихийните бедствия на практика влияят позитивно на състоянието на икономиката на пострадалата страна.

Теоретиците размахаха теорията на Шумпетер за творческото разрушение като фактор за икономически прогрес. Футуристите заявиха, че „войните са единствената хигиена на човечеството". Логиката им е следната: ако някое природно или военно бедствие е довело до разрушения, това задължително води и до „строителен бум" в пострадалата територия, който изправя икономиката й на крака.

Има нова дискусия по тази тема, пише Washington ProFile: в по-голямата част от случаите разрушенията не са творчески, а водят до „затъпяване" на засегнатата държава.

Първото сериозно изследване, което систематизира благотворното влияние на катастрофите върху икономиката, е книгата Economic Development and the Impacts of Natural Disasters („Икономическо развитие и въздействието на природните катастрофи") от 2005 г.

Авторите от Университета в Уисконсин, САЩ и Нагоя, Япония доказват, че най-малки са загубите от природните катаклизми в държавите, имащи заможно и образовано население (в добавка към малки държавни разходи, сложна финансова система и отворена икономика).

Наличието на тези качества позволява да се минимизира вредата от катастрофите и тежестта да се разпредели върху всички жители на страната: например, за сметка изплащането на застраховки на пострадалите или преференциални кредити и дотации.

При това катастрофите водят до ред позитивни последици: увеличават производителността на труда и повишават темповете на ръста на икономиката, освен това пострадалите страни и региони са по-склонни да използват водещи технологии.

Тези учени също се придържат към теорията за творческото разрушение. Тезата им е, че например ако се събори квартал застроен със стари жилища, последиците са позитивни: оживление на търговската активност, по-съвременни здания, подобряване на жилищните условия за населението и т.н.

Новото по темата е статия, публикувана в списание Economic Inquiry. Изследването на учени от Университета в Инсбрук, Австрия и американския Institute for Advanced Studies е озаглавено Natural Disasters as Creative Destruction? Evidence from Developing Countries („Природните бедствия като креативно разрушение? Свидетелствата от развиващите се страни).

Изучени са данни от няколко десетки държави, страдащи от суша, наводнения, земетресения, изригвания на вулкани и т.н. Оказва се, че от катастрофите печелят само високо развитите страни - слабо развитите само губят.

Слабо развитите държави, станали жертви на катастрофи, рязко намаляват вноса на високи технологии, а тяхното технологическо развитие намалява.

Любопитно е, че катастрофите сравнително незначително влияят на темповете на ръста на БВП на дадена страна - обяснението е в обичайната готовност на властите, бизнеса и населението да преживеят подобно нещастие, тъй като страната се намира например в сеизмично опасна зона.

Само че реален ръст на БВП също не се случва. Става дума за това, че даже да се ускорят темповете на икономически растеж, нивото на живот на населението най-малкото не расте, а понякога се понижава. Подобни примери се срещат от всички краища на света. Например през Втората Световна война ръстът на БВП в САЩ е изключително бърз, но американците не живеят по-добре по сравнение с Голямата Депресия. Пуснатите от американските заводи танкове, самолети и патрони не са повлияли на човешкото благосъстояние.