Фойерверките са другата брънка от „задължителната" програма на коледното и новогодишното веселие. Най-елементарната им проява са горящите пръски на бенгалския огън. Той обаче е само част от празничната гама от илюминации, която предлагат магазините за пиротехника: римски свещи, огнени фонтани, ракети, пиробатерии. Едва накрая на щанда в софийския магазин на „Асико" са бенгалският огън и конфетите - фирма, която от години се е специализирала в светлинното разкрасяване на празненства. 

Управителят на магазина Йордан Аспарухов показва целия набор от гърмящи изненади. Обяснява, че кутиите, на които се чете упътването за бъдеща употреба, са бутафорни, защото са без заряд, за да не са опасни. „Действащите" фойерверки се вадят от заключен шкаф.

Пазарът

И този се дели между лицензирани фирми, които имат магазини, и амбулантните търговци - като заелите вече всяко свободно ъгълче на Женския пазар в столицата. Обикновено те се появяват по празниците, предлагайки в блъсканицата пиратки и бенгалски огън. Официалните търговци се водят на отчет в полицията, тъй като дейността им е регламентирана според Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите. Някои от изискванията например са магазинът да бъде боядисан с негоряща боя и да има обезопасен склад. „Отношението към нас се затегна, особено след случая в Челопечене" - коментира Йордан Аспарухов.

Фойерверките се водят на класове. Първи клас са онези, които могат да се използват в закрити помещения за деца над 6 години - бенгалският огън, искрящите фонтанчета за торта. Втори клас пиротехника може да се продава само на лица над 16 години. Последните два класа са само за професионалисти, които подготвят специални ефекти за тържествата.

Наследниците

Тъй като китайците са откриватели на барута, и днес тяхната пиротехническа продукция залива Европа. „Над 90% от световното производство на фойерверки е съсредоточено там" - обяснява управителят на магазина на „Асико". Има и френски изделия, като например на „Лакроа Роджери", но те също идват от Китай или други азиатски държави, тъй като заводите на французите са там. С тази марка обаче се предлага само професионална пиротехника.

Като цяло делът на контрабандния внос не е голям, твърдят от бранша, тъй като за България основните вносители са трима-четирима и са известни. Амбулантните търговци печелят основно от продадените бройки, тъй като търговията е на пазарите и големите улици. Ако всичко е според изискването на закона, търговците на дребно могат да купят от магазините и складовете наведнъж най-много по 5 кг пиротехнически изделия, а продажбите се описват в книга, която се представя в полицията. Лицензираните магазини в столицата са десетина, по няколко има в големите областни градове. Всичко останало се продава по пазарите на ръка.

Пари за гръм

Кога се пълнят магазините? - питаме хора от бранша. Отговарят, че стоката им върви най-много към края на декември, защото идва времето на фойерверките и „гърмялките", както в бранша наричат познатите ни пиратки и другите стоки, предизвикващия същия звуков ефект. Търсене има и по време на абитуриентските празници, но и инцидентно - за рождени дни. Хората с по-добри финансови възможности организират специални пиротехнически тържества, осъществявани от професионалисти. Цените са според ефектите, като при по-скромни зари например са около 1500 лв. По-пищните зрелища се оценяват по-скъпо.

Що се отнася до любителските артикули, римските свещи се продават на стек на цени от 4-5 лева до 36 лв. само за една бройка. Стойността на стек ракети (4-5 в опаковка) зависи от цветовете на зарите и приблизително са колкото римските свещи. Огнените фонтани се продават като едно изделие, в които има няколко фонтана, но всички се палят с едно драсване на клечката. Те струват между 25 и 36 лв.

Пасти или пищност

Отразява ли се кризата върху пазара? - питаме управителят на магазина на „Асико". „Определено има спад в търсенето на пиротехнически изделия - коментира той. - Виждам го лично.Това е обяснимо - хората по-лесно ще се откажат от фойерверките, отколкото да си купят хранителни продукти."

Познати са ни думите на Мария-Антоанета, съпругата на крал Луи ХVІ, отправени към простолюдието на Париж: Като нямат хляб, да ядат пасти! Е, оказа се, че макар често цитирани, кралицата не ги е изрекла - поне така твърди франкфуртсктото издателство „Айхборн", издало „Речник на историческите заблуди". Според книгата това са думи на Жан-Жак Русо от негов памфлет и са писани 13 години по-рано, когато Мария била момиченце и живяла при майка си австрийката Мария-Тереза. Тогава тя не е знаела френски. Но неоспоримото е, че кралицата на Франция била прахосница и затова я наричал Мадам Дефицит.

Българските потребители вече са преосмислили историческата заблуда по своему: Като няма хляб, няма и фойерверки. Поне за бедните.

Наследниците на гърмящите плъхове

Първите пиратки са от зелен бамбук. Хвърлените в огъня стъбла гърмели, защото от топлината кухините от въздух и сок се пръскали.

Китай е родината на фойерверките, тъй като там преди повече от 2000 години създали и барута. Откритието станало при случайно смесване на селитра, сяра и въглища. Китайците го нарекли „хуо яо" - огнен химикал.

Първото военно приложение на барута е още през 10-ти век. С предизвиквания от него гърмеж армията плашела противника. Китайците правели и т. нар. „земни плъхове" - хартиени топки с барутна плънка. Когато запалели фитила им, топките се търкаляли хаотично и всявали ужас сред враговете. Понякога на огнените плъхове поставяли крила и така се появили първите ракети, използвани в пиротехниката и днес. В древен Китай фойерверките се използвали в празнични случаи - фестивали, религиозни обреди.

В Европа барутът бил произведен за пръв път от францисканския монах Роджър Бекън (1214 - 1294). Той обаче овреме осъзнал заплахата от него и затова така шифровал химическия му състав, че записките му били разчетени едва след век.

Официално барутът се произвежда в Европа едва през 1560 г. Първите майстори от Стария континент са италианците. Техните фойерверки се издигали и от тях струели огнени фонтани. Дълги години обаче зарите били само жълти и оранжеви. Едва през 19-ти век пиротехниците произвели сини, червени и зелени огньове.