Икономистът Панкаж Гемават (Pankaj Ghemawat) счита, че за постигне успех в това, което той нарича „полуглобализиран свят", бизнесът трябва да обръща повече внимание на различията между културите, отколкото на сходствата. С професора в Харвард и IESE Business School в Барселона разговаря „Дойче Веле".

Deutsche Welle: Професоре, наскоро публикувахте книга със заглавие „Ново дефиниране на глобална стратегия". Доколкото разбрах, главното в книгата Ви е, че глобализацията в икономиката е илюзия и икономиката е само полуглобализирана. Как стигнахте до този извод?

Гемават: Стигнах до това заключение гледайки данните, което всъщност е рядко срещано занимание. Помислете например за реториката за капитала, който не знае граници, протичащ невидимо по целия свят и т.н. Сравнете този стереотип с действителните данни какъв дял от съвкупните световни инвестиции се дължат на чуждестранни преки инвестиции. Отговорът е около 10%, което е много, много по-ниско, отколкото можеше да се очаква от един свят, не знаещ никакви граници.

Има няколко фирми като McDonald's, Siemens, General Electric и други, които много успешно предлагат едни и същи продукти и услуги по целия свят. Не противоречи ли това на вашата теза?

Мисля ако се нарекат продуктите „едни и същи в целия свят" това ще бъде голямо преувеличение. Бях в GE преди няколко седмици и говорих с Джеф Имелт и неговият лидерски екип. В компанията има един или два продукта, например двигатели за самолети, които на практика са стандартизирани в целия свят. Но всъщност компанията разглежда поделението си за здравеопазване и инструментите които произвеждат в него като много, много различни в различните части на света.

Но при McDonald's това работи.

Не съвсем. Опитайте се да влезете в индийски McDonald's. Индия представлява проблем за McDonald's, тъй като яденето на телешко е табу за 80% от населението на страната. Предвид това вие ще откриете някъде между половината и две трети от храните в менюто да се различават от това, което познавате в Европа или САЩ.

Износът е жизненоважен фактор за икономиката на Германия. Какъв съвет ще дадете на германските компании, които работят глобално?

Под въпрос е до каква степен границите ще останат отворени за тези, които просто търгуват, без да се ангажират с ПЧИ. Мисля, че ще има сериозни проблеми за редица по-малки германски компании, сега много успешни на световните пазари: ще могат ли да запазят позицията си в целия свят с чисто експортно фокусиран модел?

Мисля, че вторият проблем е акцентът върху технологичната уникалност. Тя е нещо велико, но само ако приемем, че имаме продукт независимо по каква цена, върху който винаги ще можем да сложим прилична надценка и да го продадем.

Мисля, че за германските компании е важно да започнат да мислят не само за изнасяне на производството за Източна Европа, но за аутсорсинг много по-надалеч. Защото продуктите са много характерни и за да се получи премия в цената, трябва да е ясно, че съществува точка, след която подобна премия не може да бъде поискана.

Цените на храните се увеличиха драстично в целия свят. Мислите ли, че ще има бунтове за храни в Африка и Азия?

Мисля, че храните са една от тези категории продукти, също както водата и електричеството, които са много чувствителни в политическо отношение. Това е една от причините, защо този сектор исторически е бил обект на протекционизъм. Да, аз мисля, че ще има сериозни размирици в резултат от последните повишения на цените.

И какво да правим?

Първо да си спомним, че има йерархия на нуждите и докато всеки говори за преговорите в Доха (за международната търговия), е неоправдано и политически направо нереалистично да си мислим, че в този свят по екраните на телевизорите могат да ни показват толкова много картинки на хора умиращи от глад и все пак да си гледаме всекидневната работа.

Така че мисля, че имаме неотложен приоритет. Обещаните $200 милиона от американския президент Джордж Буш в този контекст са буквално зрънце ориз в чинията. Ясно е, че има нужда за много повече от това. Трябва да има по-голяма посветеност, за да гарантираме, че през XXI век няма да има епизоди на масов глад на съвестта ни.

Как ще изглежда световната икономика след 10 години?

Едното нещо, което мога да кажа с убеденост е, че световната икономика не е перфектно интегрирана днес и няма да бъде перфектно интегрирана след 10 години. Причините за това са две. Едната, разбира се, е че някои неща тръгнаха на обратно.

Например Интернет е по-локален и по-регионализиран с всяка отминаваща година, ако погледнем към потока на информацията в Интернет.

Втората причина, ако погледнем в нещата, които се увеличават, например съотношението търговия към БВП (търговията сега формира много по-голям дял от световния доход, отколкото някога преди) - се увеличават с такова темпо, че след 10 или 20 години все още ще сме в ситуация, в която в известен смисъл бариерите ще са далеч по-големи от мостовете между страните. Така че нивата на глобализация по повечето индикатори, които отчитам, може и да са по-високи от 10 процента, но няма да са се повишили до 50% със сигурност.