Не е преувеличение, че Германия гледа много болезнено на случаите, в които чужди инвеститори взимат контрол над местни фирми. Според ново изследване на консултантската компания Deloitte, на което се позовава Spiegel, две от три поглъщания във ФРГ са от чуждестранни инвеститори. Изненадващото е силното участие на Индия и Китай на германския капиталов пазар.

Инвеститорите взимат на прицел най-вече предприятия от средната класа: фирми, в които шефът излиза на пенсия и не е назовал свой заместник. Или такива предприятия, които трябва да се разрастват, за да останат конкурентни - но не разполагат с достатъчно капитал. В подобни случаи все по-често чужди инвеститори предлагат да изкупят активите или да сътрудничат с германците.

Все по-силна е намесата на инвеститори от нововъзникващи пазари: през второто тримесечие на 2007 техни са 11% от всички сливания и поглъщания в Германия (преди година делът е бил едва 6.5%). Schwellenland, страна в подем, е германският термин за новите индустриализиращи се държави като Русия, Индия и Китай.

Тези цифри ще дадат храна на типично германския страх, че чужденци ще изкупят икономиката на страната (някак от само себе си се пропуска агресивната политика на германски корпорации в чужбина като E.ON или Deutsche Bank).

Но активността на инвеститорите от Китай и Индия чупи клишето. Преди предприемачите от Китай са пускани като синдици на банкрутирали фирми; позволявали са им да купуват патенти и машини, както и да рециклират отпадъците. „Сега нещата стоят другояче", казва един от авторите на изследването.

Например, за индийските предприятия, които искат да завладеят Европа, Германия е втора крачка. До преди няколко години индийците са отваряли главната си квартира почти винаги във Великобритания. Изглежда, че сега те решили да се разширят в Германия.

Да се отвори собствено седалище във ФРГ е твърде скъпо и сложно начинание и голяма част от инвеститорите от новите пазари решават да купуват или да се съюзяват. При поглъщане на фирма остава местният персонал, редовните клиенти, дистрибуцията. Главен интерес е автомобилната индустрия. Индийците са силно заинтересувани от IT-фирми и IT-услуги.

Изследователската компания е провела също и 60 телефонни интервюта с новите мениджъри. Резултатите - 36% от анкетираните искат да завоюват нови пазари с преместването си в Германия. 32% търсят разширяване на конкурентната си позиция. 14% търсят синергията. Само 18% заявяват, че са особено заинтересувани от германският ноу-хау.

Купувачите, включително и тези от Азия, все повече се ориентират към поглъщане на икономически силни фирми. Придобиването на здрав бизнес в Германия е нещо твърде скъпо, за да имат чужденците след това интерес да източат и закрият покупката си. Така че мненията на ксенофобите до голяма степен са лишени от икономическа логика.

Но има и неприятни примери, като не успялата „сватба" между BenQ Mobile и телефонното поделение на „Сименс". Почти година след продажбата на тайванците предприятието фалира. Според анализатори, BenQ още от самото начало са искали само патентите на Siemens, изоставяйки фирмата на нейната съдба.

Обаче и да се приеме, че подобни случаи са изключение от правилото, често очакванията на чуждестранните купувачи не се изпълняват. Според друго изследване на Deloitte, което тепърва ще бъде обнародвано, при половината от сливанията и поглъщанията желаната цел не се постига. Причината са разлики в културата на труд, недоволни сътрудници, обезверени клиенти.

Една от типичните грешки е, че новият собственик иска прекалено силно да контролира - защото той сам е изпълнен със съмнения и недоверие. Например, в едно наскоро купено предприятие със среден размер, централата в Индия изпраща направо пет мениджъра, натоварени със задачата да следят цифрите и процесите. Това в традиционния състав на персонала не може да се види с добро око.

Не може да се очаква заради подобни проблеми да секне интересът към германските предприятия. Напротив - все по-рядко културната интеграция се превръща в проблем. „Индийските инвеститори, които идват тук, говорят перфектен английски, завършили са някое международно бизнес училище и имат опит с подобни сделки. А германските предприятия все пак са по-големи и могат да помислят по-надалеч от следващата църковна кула".