Европейските оръжейни заводи се разширяват с три пъти по-бърза скорост от мирновременната, обхващайки над 7 милиона квадратни метра нови промишлени терени. Това показва анализ на FT на сателитни данни за 150 съоръжения на 37 компании.
Строителната дейност значително се е активизирала след руската инвазия в Украйна.
Това, комбинирано с политическите заявки за повече военни разходи и въвеждане на перспективни системи за сухоземна, въздушна и морска война, напомня за ситуация, която Стария континент не помни от 90 години.
Нови и нови заводи
Площите около военни заводи, отбелязани с промени при сателитните облитания, са скочили от 790 000 кв. м през 2020-21 г. на 2,8 млн. кв. м през 2024-25 г. Промените се дължат на изкопи преди работи, нови сгради, асфалтиране на нови пътища и строителство.
Сред обектите с най-голямо разширение е съвместен проект между германския военен гигант Rheinmetall и унгарската държавна отбранителна компания N7 Holding, които изградиха огромен завод за боеприпаси и взривни вещества във Варпалота в западната част на Унгария.
През 2022 г. той почти не е разработен. Първият завод е завършен през юли 2024 г. Той произвежда 30-мм боеприпаси за бойната машина KF41 Lynx на Rheinmetall.
Строителството продължава, тъй като обектът ще произвежда и други видове боеприпаси, включително 155-мм артилерийски снаряди и 120-мм боеприпаси за танка Leopard 2.
Анализът разглежда 88 обекта, свързани с европейската програма ASAP (Действие в подкрепа на производството на боеприпаси), която е инвестирала 500 млн. евро за справяне с конкретни "тесни места" в производството на боеприпаси и ракети.
Ясно физическо разширение е видимо в 20 обекта с финансиране от ASAP, включително изграждането на изцяло нови заводи и пътища. В 14 обекта са видими малки разширения, като изграждането на нови паркинги.
Разширението на Rheinmetall ще представлява голяма част от този ръст: компанията каза, че годишният й производствен капацитет за 155-мм снаряди е планиран да нарасне от 70 000 през 2022 г. до 1,1 млн. през 2027 г.
Норвежкият производител Kongsberg откри ракетен завод през юни 2024 г., подкрепен с 640 млн. норвежки крони (62 млн. долара) финансиране за увеличаване на производството на ракети, включително 10 млн. евро от ASAP.
Също като в края на 30-те?
От поне десетилетие някои западни политици и анализатори сравняват действията на Русия в Украйна (и не само) с тези на Хитлер и нацистка Германия през 30-те. В навечерието на Втората световна война армиите и индустриалната база зад тях претърпяват огромно разширение спрямо по-спокойните времена - виждаме ли нещо подобно сега?
Въпросът не е с прост и еднозначен отговор. Ако все пак ви трябва такъв, то той е: "Не напълно, но все пак има сходства".
Ако гледаме някои конкретни изделия като артилерийските боеприпаси (и особено - за ключовия натовски калибър 155 милиметра), скокът спрямо мирно време днес е 6-7 пъти в рамките на около 3 години, а при Rheinmetall даже говорим за 16-кратен ръст.
Това е сравнимо с процесите в края на 30-те в държави като Германия и Великобритания. Отново сходства виждаме и в темпото на изграждане на нови военни заводи, за което FT пише.
Голямата разлика е, че в годините преди избухването на Втората световна война виждаме огромен ръст на цялостния дял на разходите за армиите и военно производство - между началото и края на 30-те в случая на Великобритания скокът е 5-кратен до 15% от БВП.
В Германия пък само между януари 1933 г. и есента на 1938 г. заетите в самолетостроителната промишленост се увеличават цели 50 пъти до над 200 хиляди души.
Съвременна Европа увеличава военните си разходи с 30-40 на сто, а не в порядъци. Освен това големите промени са съсредоточени там, където е нужен капацитет - например при снарядите за традиционната артилерия, доказала своята полезност в Украйна.
Поне на този етап по-скоро говорим за "събуждане" за нуждата от отбрана на равнище ЕС, отколкото за предвоенна мобилизация. И дано нещата си останат така.
USD
CHF
EUR
GBP
