През последните няколко години различни инициативи бяха подхванати за компютъризиране на страните от Третия свят, особено тези в Африка. Защитниците на теорията, че компютрите и образованието ще подобрят социалната обстановка в бедните страни по света, стоят плътно зад компютъризирането на Третия свят.

При това положение, Африка, Южна Азия и други бедни региони в света в момента са във фокуса на всякакви инициативи за предоставяне на евтини компютри. Последната идея, която се тиражира е предоставяне на ниско енергоемки и по-слаби по възможности лаптопи, заедно с ръчни енергийни генератори, които да ги захранват.

Идеята е на Николас Негропонте, бивш шеф на MIT Media Lab и виновник за идеята „Един лаптоп за всяко дете", която има за цел да раздаде специални евтини лаптопи на цена до $100 на най-бедните семейства с деца в света. Негропонте е всеизвестен с умението си да привлича вниманието на обществеността към себе си.

Преди да може да бъде осъществена тази идея, трябват да бъдат решени много проблеми от различно естество.

Първо, от организацията казват, че вече има разработен проект на евтиния лаптоп, който дори изглежда доста функционален. За съжаление доста от експертите се съмняват, че производствените разходи дори успяват да се доближат до цифрата $100. Всъщност никой не се наема да дискутира тази тема все още.

Все още не е доказано, че тези машини ще са от полза на някого. Всъщност цялата идея изглежда неподплатена с факти и разсъждения. Това поне е мнението на професор от университета в Stanford, който е и анализатор на проблемите в Африка.

Професорът представя пред публиката и още един изключително важен въпрос. След като бъдат предоставени компютрите в най-изостаналите райони на света, кой ще ги поддържа? В един свят, който е толкова отдалечен от цивилизацията и без технически персонал, компютрите ще са оставени на произвола на неопитните ползватели.

Днес най-голяма полза от компютрите имаме, когато са свързани в глобалната мрежа наречена Интернет. Без нея те са с ограничени ресурси за собствениците си, които ще имат нужда от нова информация за заобикалящия ги свят.    

Критиците на идеята се противопоставят на програмата „Един лаптоп за всяко дете", като я наричат чисто идеалистична. Основният аргумент е свързан с това, че със $100 може да изхраниш едно африканско село за почти цяла година, а това е по-важното в прояжданата от мизерия и глад голяма част от Африка.

Какво остава за въпроса, че хората в Африка и другите изостанали точки на света се нуждаят повече от електричество отколкото от компютър. Истинският проблем обаче, е че личностите, от които зависи да се организира наистина ефективна инициатива за Третия свят се занимават с идея, която първоначално е обречена на неуспех.

Изводът според критиците, е че не трябва да се губи време в безсмислени експерименти с бедните нации, а трябва да се работи за тяхната истинска интеграция, като се започне с най-елементарното и първостепенно. В крайна сметка трябва да се погледне и реално на нещата, тъй като трудно се връзва скъп лаптоп в центъра на сламената колиба.

На сайта на инициативата „Един лаптоп за всяко дете" скоро беше публикуван анекдот за семейство в Камбоджа, които използват монитора на подарения им лаптоп с ръчен генератор като лампа. Предполага се, че трябва да се започне с инициативи, които наистина да са насочени към хората и тяхното ниво. Може би истински лампи с ръчни

генератори, радио или дори мобилни телефони биха били от много по-голяма полза за изостаналото население по света.

За съжаление изглежда, че влиятелните хора, от които зависят страшно много неща, съдби и животи се занимават с безполезни инициативи. Това е голям срам за развитите страни по света.