Не е писано много за опита да се произвеждат "Rover Maestro" в България. Благодарение на бивш директор на Ровър груп, силно обвързан с проекта, историята излиза на бял свят в уеб пространството в сайта www.austin-rover.co.uk. Във връзка с публикуваната вчера от нас статия за  евентуалната възможност производството на коли във Варна да се възобнови, ние решихме да запознаем читателите на money.bg с отвъдморската авантюра на прочутата автомобилна компания.

Роувър преди...

След години на постоянно отстъпление холдингът де озовава в сравнително безопасна ситуация през средата на 90-те. След постоянен ефикасен мениджмънт и внимателен финансов контрол под надзора на Бритиш Аероспейс в компанията се налага климат на внимателно изчисляване на разходите.

Докато продукцията на Маестро и Монтего замира в завода Кроули в Оксфорд, назряват планове за изнасяне на производствената линия в чужбина и в крайна сметка една сделка, първоначално инициирана от българското правителство, полага основите на операцията по пренасяне във Варна.

Варна е идеална, поради възможността за транспорт по море на части от Британия, докато се тестват тези местно производство. Идентифицирано е и потенциално място за строене на завода до друг завод, който преди падането на Берлинската стена е произвеждал самотоварачи с вилкова хватка за целия източен блок. Следователно съществува и някаква местна трудова традиция в областта.

И започнаха продукция...

Заводът се очаква да произвежда 10 хил. автомобила годишно и инвестицията в него е изчислена на 20 млн. долара - най-голямата до тогава след края на студената война.

Както разказва споменатия изпълнителен директор, чисто ново съоръжение е построено, за да поеме производствената линия на Маестро. Екип от 8 човека от Роувър Груп е настанен в страната, подкрепяни от допълнителни експерти от Роувър Кроули от острова. Строежът на завода започва през 1994 г., а серийното призводство - през юни 1995 г.

РОДАКАР е 51% собственост на Роувър Груп и 49% на Дару Груп. Дару Груп е българска компания, която по това време  притежава банка и е представител на BMW за България. Роувър груп осигурява производствената експертиза, а Дару Груп се грижи за продажбите/пазара на продукцията.

Заводът е открит официално на 8 Септември 1995 от президента Желю Желев. По това време предприятието вече произвежда качествени автомобили според планираните цели за цена обем и качество - и най-важното - планираната продукция излиза навреме и в рамките на предвидения бюджет. Работната ръка за производствената линия са главно български инженери, всички от тях много ентусиазирани да навлезнат в производството на коли. Според изпълнителният директор сътрудничеството между местния персонал и този от Кроули Манифекчъринг Енджиниъринг е наистина първокласно.

Това може би обяснява защо произведените във Варна Роувър Маестро са „поне" равни по качествени показатели на последните екземпляри, произведени в Кроули - факт, потвърден от вътрешен качествен контрол на холдинга.

Заводът е напълно екипиран и според изпълнителният директор е налице идеално единство на работници и предприятие.

Quo vadis, български Роувъре?...

Въпреки това автомобилът се проваля на пазара. Комбинация от слабости в маркетинговата стратегия, неконкурентната по различни причини цена и съперникът в лицето на Шкода Фелиция се оказват погребална камбана за Роувър Маестро.                                                          

Шкода, тогава притежавани от VAG, внасят автомобили в България с 50% от вносното мито, докато българското правителство отказва да изпълни поето обещание да намали митата на внасяните от Великобритания части докато съществува локален завод.

Според източника на информация българското правителство е отказало да уважи и предишно поет ангажимент за правителствена поръчка на Роувър Маестро, която е щяла да вдигне имиджа на модела в страната.

Тази комбинация от фактори фактически води до затварянето на завода.

Производството спира на 4 април 1996, след като са произведени 2200 коли.

Когато заводът е бракуван, 250 работника губят работата си. Недовършените автомобили и част от производственото оборудване са върнати на Обединеното кралство няколко години по-късно, където са препродадени.

Тъжно е, че заводът във Варна би могъл да се прибави към арсенала на Роувър, въпреки провала на маестро, но това не става. Той например би могъл да се използва за производство на Ленд Роувър за Източна Европа, което не се получава, въпреки че според изпълнителният директор е предлагано в компанията.

А какво се чу на Острова...

Във Великобритания много хора поддържат мнението, че операцията в България е пропаднала поради лош мениджмънт. По мнението на един вътрешен човек е интересно, дори странно да се чуят позитивни отзиви за Варна. Според това, което се е чуло на острова, е било почти невъзможно да се работи с българите. Те не се появявали на работните срещи, а когато го правели никога не изпълнявали поетите обещания. Те нямали разбиране за бизнес като островитяните. На фотографиите, които той видял, заводът не изглеждал от световна класа, а изоставен и занемарен. Били му казали че всъщност продукцията никога не започнала...

Истината е различна от това, което се е чуло във Великобритания - заводът не може да е бил занемарен, тъй като е бил построен точно за целта, която е трябвало да изпълни. Местните инженери, по думите на изпълнителния директор тясно свързан с проекта, от своя страна, са били много ентусиазирани.

Какъвто и да е случаят, краят на проекта „Маестро" е трагедия за местната икономика и за Роувър груп. Затворен е един първокласен завод с добре подготвена и мотивирана работна сила, който е произвеждал според планираните нива.