За пътя на промяната, за динамиката на растежа на Морската ни столица  през последните дванадесет години, за новия кредитен рейтинг на града, разговаряме с кмета на Варна, Кирил Йорданов.

Г-н Йорданов, наричат стила на управление и развитие на общината „Моделът Варна", как бихте го описали?

Най-вероятно го наричат така, заради динамичните показатели на растежа в почти всички сфери на икономическия и на социалния живот в града, довели до очевидната промяна, настъпила след 1999 година. Период, през който Варна относително бързо успя да се отърси от разрушителните процеси, обхванали българските общини след ноември 1989 година.

Медийна класация три последователни години обяви Варна за "Най-добрият град за живеене в България". Тази оценка, заедно с „Моделът Варна", "спечелиха" както привърженици, така и опоненти...

Не съм от хората, които вярват, че етикетите отразяват истинското съдържание на нещата, към които са прикачени. В този случай, обаче, иде реч не за самомнение или за доморасло хвалебствие, а за обективна преценка от страна на специализирани международни и на национални организации, за процес на промяна - на порастване, което може да се проследи с просто око. Става дума за уникален, типично наш начин на анализиране и прогнозиране, на управление на съвременните процеси, развиващи се в един европейски мултиетнически град като Варна в началото на ХХI век.

В потвърждение на тези оценки, само преди дни на Варна беше присъден нов кредитен рейтинг, който от 2008 г. насам се повиши с четири, пет степени. На 9 август на града бе присъден дългосрочен кредитен рейтинг А - (минус) със стабилна перспектива. За сравнение - този рейтинг поставя Варна в по-добра позиция спрямо Бургас, чиято оценка е ВВВ+, а и спрямо цялата държава, н която е присъден рейтинг ВВВ.

Труден ли бе за варненци пътят на промяната?

Само ние, варненци, знаем какъв беше, защото го извървяхме.

Но тъкмо поради това, след 12-годишни усилия по пътя нагоре, а през последните 3 години - и в условията на продължаващата икономическа криза, заляла света, става все по-потребно този път да бъде припомнян.

Не само като "храна" за самочувствието ни на европейци. И не само поради обществената памет, известна със своята нетрайност. Потребно е да се припомня и в името и на онова, което предстои да му се случи на един от най-красивите 26-вековни градове в държавата ни, станал визитка на България по всички континенти .

От рухналия град с бюджет на голямо село и милиони дългове през 1999 г., през последните 12 години ние превърнахме Варна в модел за общинско развитие в държавата.

Посочете конкретни примери...

Показателна е динамиката на бюджетния растеж за тези години, стартирала от 54 милиона и достигнала 228 милиона лева. Варна еобщината с най-добър инвестиционнен профил и с най-бърз темп на развитие. Това  позволи да градът да бъде:

С най-голям брой ефективни проекти в действие по европейски програми;

С уникална за българските общини социална програма;

Със също толкова уникален за държавата ни бюджет за образование, който неизменно заема най-големия дял от годишните бюджетни разходи на общината;

С възстановено и действащо училищно здравеопазване - цел, към която държавата все още се стреми;

С незапомнено за мащабите на демократична България спортно строителство за практиката на традиционни и на нови за морския ни град видове спорт - което е и част от също уникалната ни програма за превенция на наркоманиите и на противообществените прояви у младите хора;

С динамично строителство на детски градини - със собствени средства и на основата на публично-частното партньорство.

Имаме  самочувствието на българския град, възстановил още през 2000 г. 24-майските шествия по своите улици и площади. Превърнал  от същата година, сърцето си в център на националните тържества за 1 ноември, Деня на българските будители - най-дълго и най-несправедливо пренебрегван български празник.

И не трябва да забравяме,  защото тепърва ни предстои огромна работа по тази тема, че Варна, още през 2004 г., заяви желание и потенциал да бъде културна столица на Европа през 2019 година...

Варна е врата на България за света, в какви посоки ще се изгражда градът?

Силно се надявам, че до края на тази година държавните институции ще парафират новия Общ устройствен план (ОУП) на града и общината. Времевият хоризонт на плана се простира до 2030 г. с резерви за действие до 2050 година. Изготвянето му отне години, а над него работиха специалисти и експерти от десетки области на науката и на практиката.

Горд съм, че този документ - закон за развитието на Варна в следващите десетилетия вече е факт и неговото влизане в сила е въпрос на месеци. Първо, защото старият, разработван през 70-те години на миналия век, вече е безнадеждно неприложим - и от законова, и от икономическа, и от екологична, и от социална гледна точка. Нещо повече - новата геополитическата обстановка предполага Варна да се утвърди като основен транспортен, комуникационен и бизнес център в региона.

Да се превърне в съвременен град - врата (gateway) и основен логистичен център с национално и с международно значение. Ако доскоро Варна беше само източната врата на България, сега вече сме източната врата на Европейския съюз.

Градът ни е на пътя на важни Общоевропейски транспортни коридори и е пристанищна връзка в основни морски магистрали. Пред нас вече стои задачата за съчетаване на градските територии с функции и дейности, характерни за новата специфична роля на Варна, като същевременно продължим да разширяваме, подобряваме и осъвременяваме качествата на средата за обитаване.

Важно е да се знае, че планът бе подложен на редица обсъждания в различна среда с различни участници, месеци наред. Хиляди предложения на граждани и на организации бяха разгледани и анализирани от специализирани комисии. Последната дума е на професионалистите и на държавните фактори.

Новият ОУП предлага прекрасна, съвременна, съдържаща многобройни потенциални варианти, посока за развитието на Варна. Предлага й бъдеще, каквото тя заслужава. Вече виждам нашата Варна, представляваща хармонично единство между урбанизираните територии и съществуващите природни, археологически и исторически обекти. Виждам я като център, успешно интегриран в националното, балканското и европейското пространство.

Какво предстои в по-краткосрочен план и в обозримото бъдеще?

Ще бъда лаконичен. Но вярвам, че моментът, в който ще се говори по тези теми подробно, не е далече.

На първо място от стратегическо значение за нашия град е строителството на магистралите "Хемус" и "Черно море", които са част и от националаната инфраструктура.

На второ място предстои осъществяването на важни, скъпо струващи проекти от местно значение. По част от тях вече работим и те ще продължат да се изпълняват през следващите две години: изграждането на пречиствателната станция "Златни пясъци" с проектна стойност 48 млн. евро.; реализацията на проекта "Градска мобилност" за около 50 млн. евро; преодоляването на част от свлачищните процеси по крайбрежието и възстановяването на пътя край "Трифон Зарезан" за 15 млн. лв.; изграждането на тъй необходимата за фестивален град като Варна голяма многофункционална концертна зала; изграждането и на камерна концертна зала за около 300 места.

Предстои финансирането със собствени бюджетни средства на сериозен обем рехабилитационна дейност на обекти с културно значение и функции, което е неотложно и е по плана ни за подготовка във връзка с кандидатурата на Варна за културна столица на Европа през 2019 година.

Изключително необходимо  за града е дублирането на Аспаруховия мост с втори, която е от национално и международно значение за европейския трафик. Разработванеме  инфраструктурни проекти за реконструкция, изграждане и модернизация на ВиК мрежата на 16 места в града и в новите селищни образования и  воден мастърплан на Варна за около 10 млн. лева. Реконструкцията на ул. "Генерал Колев" и прилежащи улици и квартални зони, чието изпълнение вече започна, е за около 8 млн. лева. Това е проект, който - след пълното му осъществяване, ще промени профила на един голям и важен район от централната част на града...