В България много скоро се очаква да влезе международна компания от сектора на автомобилостроенето с годишен оборот за 2011 г. за над 3 млрд.евро. По думите на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, който е на официално посещение в Китай, става дума за местната компания „Ютонг Бус". Фирмата осъществява основната дейност за мегаконцерна „Ютонг Груп" (в топ 500 на предприятията в страната), със седалище гр. Женгжоу, провинция Хенан.

Въпреки че, през 2013 г. компанията ще отбележи своя половин вековен юбилей, към този момент тя успява да се превърне в най-големия и технологично най-развит производител на големи и средни автобуси в целия свят и най-големия по обем на продажбите (над 52 000 единици за 2011г.). „Ютонг Бус"  изнася за много страни и региони по света - Русия, Иран, С.Арабия, Куба, Хонг Конг и т.н., като притежава лиценз за производство от ЕС, което й позволява планиране на по-широко навлизане на европейския пазар. За  реализирането на тази цел, става ясно, че висшия мениджмънт на компанията е избрал България и с.Баховица, Ловешко чрез открития през 2011г. завод за сглобяване на коли на марката „Грейт Уол".

Опитът  на България

Историята на завода за автобуси "Чавдар" в  Ботевград започва още от времето, когато селището се нарича Орхание, като се свързва с името на големия майстор на шасита Рачо Джамбов.  Той създава коларо-железарска работилница през 1924 г. Народната власт национализира работилницата му (1947г.), която се нарича "Автокаросерийна фабрика Георги Димитров". На следващата година се произвежда първата метална каросерия. През 1958 г. преименуваният на "Чавдар" завод заменя стария дизайн със сравнително модерен за онова време. През 1968 г. е предприета радикална модернизация и разширяване на предприятието, както и подготовка за производството на изцяло нова, модерна каросерия по лиценз на „Кесборер".

През втората половина на 70-те, годишното производство достига 2800 броя, което от своя страна позволява част от готовата продукция да бъде пласирана в чужбина. От средата на 80-те години производството се ориентира към агрегатите Liaz, през 1984 г. е закупен лиценз от австрийската "Щаер-Даймлер", през 1988 г. се появяват т. нар. линейни автобуси: градски "Чавдар" 130, крайградски "Чавдар" 330 и съчленен градски автобус "Чавдар" 140. След 1989 г. заводът започва да сътрудничи с германския гигант МАН, но комбинатът не успява да оцелее в условията на пазарна икономика и през 1999 г. затваря врати. Негов наследник е фирмата Кента.

Настоящето

През март 1962 г. в Омуртаг е създаден авторемонтният завод „Кента" с основна дейност ремонт и поддръжка на чехословашките камиони „Шкода" и „Прага" . През 1965 г. в предприятието започва и ремонт на различни видове автобуси, като освен това там се изработват метални контейнери за железопътни вагони. Три години по-късно в Омуртаг започва вече производството на собствени автобуси, чиято каросерия е базирана на различни модели „Чавдар", а през март 1993 г. е създадено акционерното дружество „Кента", което вече включва екип от 203 служители, а в края на 90-те години броят на акционерите нараства на 988 физически и 2 юридически лица.

Понастоящем предприятието е разположено на площ от 164 000 кв. м. Състои се от 5 цеха, заемащи общо 33 100 кв. м. Персоналът наброява 151 души. Годишния оборот на предприятието е на стойност около 2 млн. евро. (по данни на официалния сайт на компанията) След драстичното намаляване на производството в „Чавдар" и окончателното ликвидиране на завода през 1999г. „Кента" АД остава единственият производител на автобуси в България.

Конкуренцията

Днес, в рамките на Европа, почти всяка държава притежава на своя територия или родна марка автобуси, или голяма инвестиция и партньорство с водещите фирми в сектора. Така например,

Португалия произвежда автобуси с марката Каетанобус (в гр.Порто). 25 % от капитала се държи от немската Даймлер.

В Испания се произвеждат местните автобуси с марката Ирисар (в баския  гр. Ормайцтеки). Компанията си сътрудничи тясно със Скания и има заводи в Китай, Бразилия, Мароко,Мексико, ЮАР и др.

Франция има заводи на Даймлер с марките Мерцедес и Сетра (гр. Лини-ен-Бароа) и Фиат с Ивеко (гр.Анонай и гр.Ротайе).

Германия има своите Мерцедеси и Сетра (гр.Дортмунд, гр.Манхайм, гр. Неу-Улм) на Даймлер и Неоплан (гр.Пилстинг  и гр.Плауен) на МАН. В Белгия се правят местните автобуси с марката Ван Хуул (гр.Кьонингсхойт) и холандските ВДЛ бус (гр. Рьоселаре).

В съседна Холандия се създава продукция с марката  ВДЛ бус (Хееренвеен и Валкенсваард) в тясно сътрудничество с ДАФ.

Швеция е родина на марката Волво и  нейните автобусите  (с производствени бази в гр.Юддевалла, гр. Сафле и гр. Борас).

На територията си малката Естония има разположен завод на гиганта Скания за автобуси в град Тарту.

Полша е може би един от топ производителите на такава продукция в Европа. На територията си има разположени редица асемблиращи инсталации и заводи на утвърдени имена като Волво с автобуси (в гр. Вроцлав), местната Соларис (гр.Познан), гиганта Скания (гр.Слюпск), МАН - с марките Стар, МАН и Неоплан (отново гр.  Познан и гр. Стараховице), както и местните Желкз  ( от гр.Вроцлав).

Традиционно силна в сектора Чехия има разкрито производство на Фиат - автобуси с марката Ирисбус (Високе Мито),  освен  местните марки Тедом  на базата на Лиаз (гр. Требич) и  Сор в сътрудничество с Ивеко - (гр.Либхави).

В Унгария се произвежда марката позната в България може би най-добре Икарус на основата на джойнт венчър с Рено-Ивеко  (гр. Будапеща), и производната й „Наби" с американски собственици  (в гр.Капосвар).

В северната ни съседка Румъния се е запазило производството на местния производител РОМАН във фабриката в Брашов.

В страните извън ЕС, картината е следната:

Беларус е производител на автобусите с марката МАЗ, изпълнен на базата на Мерцедес. Заводът на компанията БЕЛАВТОМАЗ се намира край Минск.

Русия е друг основен производител в рамките на Европа заедно с Полша и Германия на такъв тип продукция с редица заводи в гр. Павлово на местния гигант ГАЗ с марките Паз и Лиаз (в гр. Ликино), на ТАГАЗ  - автобуси с марката Хюндай  (гр.Таганрог), на КАМАЗ - автобуси (в гр.Набережние Челние), и световния гигант Скания (гр.Санкт Петербург).

Украйна развива производство в този сектор чрез съвместни предприятия, като например местното Укравто и Дженерал Моторс - автобуси ЗАЗ (гр.Запорижия), или Богдан в сътрудничество с Исузу  - автобуси ЛуАЗ (гр. Луцк) и Лаз (в гр.Лвьов).

Сърбия - раздираната от войни и конфликти западна съседка е добре позиционирана на пазара на тази продукция. Фиат и Застава чрез общо сътрудничество произвеждат автобуси Ивеко в гр.Крагуевац. Отделно, местните компании като ФАП създават автобуси в гр.Прибой, Икарбус - в гр. Белград и Необус - в гр.Нови Сад (с главно финансиране осигурено от предприемачи от С.Арабия.Компанията си сътрудничи с гиганта Волво).

Турция е  производител с водещо значение на континента след  Германия, Русия и Полша. На територията си има разположени заводи на 6 производители на автобуси, наред с гигантите Даймлер - Мерцедес и Сетра (гр. Истанбул),  МАН - автобуси МАН, Неоплан (гр.Анкара),  японците от Исузу (гр.Гебзе), и местните Отокар със собственик Коч холдинг (гр.Адапазари), Темза Глобал със собственик Сабанчъ Груп (гр.Адана),  и БМК със собственик Чъкърова холдинг (гр.Измир).

Бъдещето

Присъединяването на България към ЕС, което се случи през 2007 г., както и състоянието на публичния и търговски транспорт в страната водят след себе си възможности за осигуряване както на финансиране по линия на европейските програми (конкретно по програма регионално развитите са заделени около 440 млн.лв), част от структурните фондове на ЕС, така и на пазар за реализация на подобна продукция по линия на проектите за интегриран градски транспорт. Да припомним, че в община Бургас вече беше реализиран подобен проект на обща стойност 130 млн.лв. А в столицата е ход проект за обновяване на обществения автопарк за около 90 млн.лв. Предстоят такива проекти да се реализират и в другите големи областни градове.

Използвайки всички тези предпоставки, български производители (предприемачи, инвеститори) биха могли с помощта на държавата или да развиват собствено производство, за което има доказано търсене и финансиране, или да привличат големите международни производители в тази сфера за реализация на съвместни предприятия. От всичко това безспорно ще има полза местната икономика, след като би се осигурила заетост във сектор с добавена стойност, подпомагащ експортна позиция и конкурентоспособност на страната и ограничаване на изтичането на капитали към икономиките на конкурентни страни, развиващи подобно производство.

*цитираните данни са от специализирания сайт www.acea.be - асоциация на европейските производители на автомобили.