"Министерствата изхарчили 1 млрд. лв. над бюджетите си" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Разходите на министерствата за поредна година надхвърлят чувствително одобрените от парламента нива. За 2014 г. министерствата и държавните комисии са изхарчили 7.24 млрд. лв. без парите по еврофондовете при първоначално одобрени от депутатите разходи в размер на 6.33 млрд. лв. Това прави разлика от 909 млн. лв., като е трудно да се разбере каква част от тези харчове са възникнали по обективни причини и колко се дължат на слаба финансова дисциплина. Разминаването се вижда от одобрения миналата седмица от Министерския съвет отчет за изпълнението на държавния бюджет за 2014 г. Отчетът е внесен за обсъждане в НС, като дебатите по него ще съвпаднат с подготовката на бюджет 2016 г.

Разликата от близо 1 млрд. лв. в одобрения от НС бюджет на министерствата и реално извършените от тях разходи през последните години е традиция. Част от нея се дължи на залагането на скрити разходи още на ниво приемане на бюджет, както и на отпускане на извънредни субсидии през годината. За целта се използват различни буфери, отново в разходната част.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"ДДС за служебна кола през уикенда", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Фирмите ще трябва да засекат доколко служебни коли, сгради, телефони и лаптопи се използват за лични нужди на собственика или служителите. За целта те ще могат да използват критерии като дни, километри, квадратура, количество, разговори и т.н. Това предвиждат промени в Закона за ДДС, подготвени от Министерството на финансите. Целта е точно да се определи до каква степен имущество на фирмата се използва за лични нужди и да се плати дължимото ДДС. И в момента, ако на името на фирмата се купи телевизор или мебели, но вместо в офиса те се поставят в дома на собственика, за тях не може да се ползва данъчен кредит по ДДС, т.е. фирмата не може да си върне платеното ДДС. На практика обаче често има злоупотреби. Идеята на предложените промени в закона е да бъде проследено реалното използване на активите на фирмата. И за този дял от стоките и услугите, които се използват за лични нужди, да се плати ДДС. За целта се предлага всяка регистрирана по ДДС фирма, която възнамерява да използва стока или услуга на стойност над 700 лв., за която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит по ДДС, едновременно за дейността и за лични нужди на собственика или служителите, да подаде декларация в НАП. В декларацията трябва да се опише методика за разпределение на разходите за придобиване на стоката и услугата - какъв процент се използва за служебни цели и какъв за лични.
Прочети още от в. "Стандарт"

"750 лева рушвет за фалшива регистрация на кола" е заглавиe от в. "Труд"
Точно 500 лв. за офицера, 50 лв. - за този, който ще изготви фалшивите документи, и 200 лв. - за механика и посредника. По този начин бил разпределен рушветът от 750 лв., даден в столичния КАТ, за да се регистрира открит фургон като микробус.
Това било част от престъпна схема, за чийто бос се сочи Цветелин Цветков, полицейски инспектор в Пътна полиция-КАТ, става ясно от обвинителен акт, внесен в спецсъда. Тя действала от октомври 2012 до февруари 2013 г. Цветков насочвал проблемните коли в избран от него ден и час към канала за идентифициране и технически контрол, на който дежурял механикът Антон Ангелов. Никола Димитров изработвал фалшиви чуждестранни талони, с които неизправните возила били регистрирани у нас. Желязко Калинов бил посредник, който намирал собственици на автомобили и мотоциклети втора ръка, готови да платят за фалшива регистрация.
Бандата ще седне на подсъдимата скамейка на 5 октомври.
Прочети още от в. "Труд"

"Кредитирането остава замръзнало", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
И догодина кредитирането ще остане почти замръзнало, прогнозира подуправителят на БНБ Калин Христов пред Reuters. Конкретната му прогноза е за ръст от 1.6% за 2016 г. при "почти нула" през тази. Всъщност числата от последната седмица показаха, че от началото на годината портфейлът от фирмени заеми се е свил с 350 млн. лв. Спадът обаче се обяснява от централната банка с изчистване на банковите баланси чрез отписване на кредити и продажба на проблемни заеми. Дори да няма спад, липсата на ръст е лош сигнал за българската икономика. Анемичният ръст при корпоративните заеми вече седем години означава, че компаниите правят по-малко инвестиции в активи.
Обяснението на банкерите е, че търсенето е слабо. На фирмите - че ситуацията още е несигурна. Допълнителни фактори са предстоящата проверка на активите в системата и подготвяните продажби на банки с гръцката собственост.
Данните на БНБ за август сочат 10.03% спад в кредитирането на годишна база, което е съизмеримо с отчетените през юли 10.18%. Свиването отново е най-осезаемо при фирмените заеми, чийто обем за последния месец е намалял с 14.47% (при 14.58% през юли). Съществен фактор за това понижение обаче е изваждането на КТБ от статистиката от ноември 2014 г.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„С лихви събират неправилно дадена държавна помощ", четем във в. „24 часа"
Неправомерно получена държавна помощ ще се връща на държавата заедно с лихвите, а след решение на съда и с получени печалби от нея.
Това предвижда проект за нов закон за държавната помощ, предложен от финансовия министър Владислав Горанов за обществено обсъждане.
Ако сумите не влязат доброволно в хазната, НАП ще ги събира принудително чрез запор на сметки или продажба на имущество на получателя. За такъв пък вече ще се счита не само този, който получава пряко помощта, а и всички компании, които имат пряка полза от нея.
Прочети още от в. „24 часа"

"Пипер с вода пълни лютеницата" четем на първа страница във в. "Монитор"
Поне един час по-дълго се вари лютеницата, произведена от воднистите вносни сортове пипер. Освен загубата на време за продължителното клечене край казана, за производството на любимата червена вкусотия отиват и повече дърва, алармираха опитни домакини, които не са прекъснали традицията и всяко лято правят десетки буркани домашно производство.
Производителите на червен пипер използват 95% чужди сортове, коментира за „Монитор" Георги Василев, председател на асоциация „Български пипер. Зеленчукопроизводителите от ЕС вадят от градините големи количества, това много сваля цените и принуждава и нашите земеделци да се стремят към подобни резултати, коментира специалистът. А те се постигат с много вода и торове.
Сортът „Калифорнийско чудо", който се консумира в 90% от западните държави, членки на ЕС, има сухо вещество 4%, а нашата „Куртовска капия" има три пъти повече сухо вещество - 12%. Но цената и на двата сорта е една и съща, дори се стига до парадокса калифорнийското чудо да е по-скъпо от куртовската капия. За да получим всички полезни вещества, които се намират в този зеленчук, трябва да изядем четири пъти повече чужбински зарзават, уточни Георги Василев. Нашите производители гледат в последните години пипер със семена от Македония и Турция, които също са с високо съдържание на вода.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Икономика на миграцията", пише в. "Сега"
В началото на хилядолетието, сред еуфорията на глобален икономически разцвет, далеч преди кризата от 2007-8 г. да спука инвестиционните балони, индустриалните страни изпитваха глад за работници. Не ги намираха у дома, затова местните фирми инвестираха в новите икономики, изнасяха дейности към страни с евтин труд и среда, индустрията за изнесените услуги (outsourcing) се удвояваше на всеки три години. Тогава бързо се разви теорията на миграцията, нов дял в икономиката на труда или HR (human resources, човешки ресурси), както е модерно. И после кризата попари експанзията, депресията обърна всички тенденции. САЩ, а след тях и Европа заложиха на политиката insourcing: връщане на производствата у дома, използване на вътрешни източници на труд, дезинвестиции. Кредитни улеснения и отрицателни лихви - достъпни изключително в старите индустриални центрове, но точно обратното: строга финансова дисциплина (остеритет) и кредитни рестрикции в периферията усилиха центростремителния ефект. Световната икономика се сви географски, индустриалните ядра се уплънтиха, бизнесът в периферията отъня. В началото на това лято, едва няколко процента ръст на брутния продукт изправиха Германия пред дефицит на работна ръка. Статистиката преброи едва 300 хил. безработни - практически пълна заетост* на фона на близо 100 милиона заети в страната.
Прочети още от в. "Сега"

"Пламен Димитров: Пазарът на труда се оголва драматично" пише в. „Труд"
Пазарът на труда в България се оголва драматично, демографията върви като катастрофа. Това коментира пред Нова телевизия лидерът на КНСБ Пламен Димитров.
"Официалните данни показват, че в последните 6-7 години между 40 000 и 60 000 души напускат страната трайно всяка година. Това прави по 100-170 души на ден. Според един от последните анализи 20% от завършващите средно образование са готови да напуснат страната трайно. Една от причините, които те посочват, е ниските доходи. Бизнесът се оплаква от липсата на кадри, но аз казвам, че няма да има хора за такива пари", добави той.
Прочети още от в. „Труд"

„Кандидатите за кметове 2015", пише в. „24 часа"
ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД
Благоевград
Атанас Камбитов, ГЕРБ
Милан Богдански, БСП
Калоян Ханджийски, РБ
Владимир Елезов,
коалиция ЕКИП-АБВ, НДСВ, ОБТ
Кирил Пецев, ДРП "Българска пролет"
Виктор Левунлиев, "Нова алтернатива"
Валери Смиленов, Зелена партия
Георги Ковачки, "Атака"
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Ще изчезне ли VW от корпоративната карта?", пише в. "Стандарт"
За финансовите пазари няма почивка. Късата работна седмица у нас се оказа фатална за автомобилната индустрия и особено за германския концерн "Фолксваген". Скандалът, свързан с измамата, с която са си послужили от базираната във Волфсбург компания, за да заблудят властите по света за количествата вредни емисии, които изпускат в атмосферата автомобилите на концерна, оборудвани с дизелови двигатели, нанесе огромна щета на техните акционери. Борсовата оценка на дружеството се стопи за часове с повече от една трета - от 161 евро за обикновена акция до паническото дъно на 103 евро, като впоследствие котировките се стабилизираха около 118-120 евро за брой. Дотук скандалът е коствал само на обикновените акционери в компанията загуба в размер на около 25 млрд. евро. Загубите, които ще понесе VW от скандала, е трудно да бъдат измерени, като различните опити в тази посока водят до все по-високи резултати. За момента максималните потенциални директни разходи за нарушаването на американското екологично законодателство се оценяват на 18 млрд. долара (37 500 долара на автомобил) или около 16 млрд. евро. Тепърва обаче правителства по целия свят ще се самосезират по случая и проблемите с властите по света на германския концерн може да нараснат лавинообразно.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Продажбите на H&M в България нарастват с 37%", пише в. "Капитал Daily"
Продажбите на шведския ритейлър H&M в България са нараснали с 37% до 363 млн. шведски крони (38.5 млн. евро) за първите девет месеца на фискалната година. За компанията тя се отчита от 1 декември до 31 август. В местна валута увеличението на приходите е с 31% на годишна база, съобщиха от компанията в последния си финансов отчет (виж таблица). На тримесечна база (в периода юни - август) продажбите също са повече - с 35%, достигайки 140 млн. шведски крони. В България компанията оперира 16 магазина, а през април тази година пусна и платформа за онлайн продажби. За сравнение, в Румъния приходите от продажби на ритейлъра са се вдигнали с 47%, достигайки 1.274 млрд. шведски крони, или 135.5 млн. евро. Там компанията има 41 магазина, като само в последната година са отворени три нови представителства.
Резултатите на цялата група също се подобряват. Приходите за деветте месеца на фискалната година са нараснали с 22% и са достигнали до 153 млрд. шведски крони с ДДС. Печалбата на ритейлъра след данъчно облагане се e увеличила до 15.4 млрд. шведски крони (1.7 млрд. евро), съответстващи на 9.29 шведски крони за акция, което представлява увеличение от 12%.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Ципрас може да стане новият Сизиф", четем във в. "Монитор"
Правителството на Алексис Ципрас започна от миналата сряда едно трудно пътуване към върха на Олимп, който трябва да изкачи, мъкнейки един огромен „камък". Този „камък" е споразумението, което подписа Ципрас (и после гласува в гръцкия парламент) с чуждестранните кредитори през юли в един последен опит да спаси Гърция от изгонване от Еврозоната. Това споразумение впрочем предвижда 85 (а вероятно и повече) милиарда евро икономическа помощ в рамките на три години в замяна на една строга и много болезнена програма за реформи, чрез която да се постигне коренна промяна на досегашния държавен и икономически модел, който през годините генерираше рецесия и дефицит и в крайна сметка доведе Гърция до ръба на катастрофата.
Ще успее ли да избута тежкия товар до „върха" младият премиер, или ще се превърне в един нов „Сизиф"? Знае ли се какви ветрове ще задухат...
Ципрас спечели с лекота изборите, обещавайки да смекчи тежките последици от трудно договорените с кредиторите рестрикции, като същевременно изпълнява в страната една „паралелна програма", чрез която да изглади „острите" страни на споразумението.
Прочети още от статията на в. "Монитор"