На 10 ноември 2006 г. министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев ще се срещне в Брюксел с Жан-Клод Пири, генералния директор и съветник по юридическите въпроси към Генералния секретариат на Съвета на ЕС, както и с други представители на европейски институции.

Министърът ще представи българската позиция по отношение на официалното изписване на единната европейска валута на кирилица, съобщиха от пресцентъра на МДААР.

България ще настоява да се запази установената вече в страната ни форма евро, а не еуро, както искат от Европейската централна банка (ЕЦБ) да бъде утвърдено за официални документи.

Министър Василев ще бъде придружаван от членовете на работната група, която е ангажирана с този въпрос - представители на МДААР, на Министерството на външните работи, на Министерството на финансите, на Центъра за преводи и редакции и на Института за български език към БАН.

Дискусията по отношение на официалното изписване на европейската валута euro на български език е особено актуална с предстоящото членство на България в Европейския съюз, с което българският език ще стане един от официалните езици на ЕС.

Този въпрос беше обсъждан още през 1995 г., когато бяха приети препоръките на Института за български език да бъде установена графичната форма евро. Това изписване е възприето и в Договора за присъединяване на България към ЕС и вече се е наложило в съвременния книжовен език.

Дискусии около изписването на единната европейска валута е имало и в други страни-членки на ЕС - Литва, Латвия, Малта, Словения, Унгария, Гърция и др. Повечето от тези държави са изтъквали аргументи като национални лингвистични традиции или близостта на съответното за страната изписване на валутата с името на континента Европа, когато са се опитвали да защитят езиковите си особености и произлизащото от тях различно изписване на европейската валута.

Тези техни аргументи не са били възприети от ЕЦБ и те са били принудени да възприемат употребата на euro в официалните документи, въпреки несъвместимостта му с конкретния език. С изключение на Гърция обаче всички те използват латиницата, т.е. проблемът при тях може да се възприеме като правописен, тъй като става въпрос за различни версии на една и съща азбука.

ЕЦБ отхвърля исканията на тези страни-членки за различно изписване на валутата заради трудностите за промяна на дизайна на евро-банкнотите, които трябва да отразяват всички възможни изписвания на думата euro. ЕЦБ обяснява още, че думата euro е изкуствено създадена именно с цел да бъде еднакво въведена и използвана във всички страни-членки на ЕС, като всички държави са направили известни компромиси при въвеждането й. Изрично се подчертава, че euro не произлиза от английското наименование на континента Европа (Europe).

Съгласно регламент на Европейския съвет наименованието на европейската валута трябва да бъде еднакво за всички страни-членки на ЕС, но като се вземе предвид съществуването на различни азбуки. България и Гърция са двете страни, които използват азбука, различна от латиницата. С присъединяването си към ЕС Гърция е променила изписването на европейската валута според изискванията на ЕЦБ. Паралелът с гръцкия подход обаче не е точен, тъй като графичната промяна в изписването на думата не е довела до промяна в произнасянето, какъвто би бил случаят с България.

На срещата в Брюксел министър Василев и членовете на работната група ще обяснят на представителите на европейските институции аргументите на нашата страна в подкрепа на запазването на формата евро в официалните документи. Експертите посочват, че формата на изписване евро е установена в българския език и вече е невъзможно да бъде отхвърлена от употреба. Това означава, че въвеждането на втора форма - еуро - ще доведе до изкуствено създадена дублетност в наименованието на паричната единица, което според финансистите е крайно нежелателно.