Британия подготвя териториални претенции за десетки хлиляди квадратни мили от дъното на Антлантическия океан около Фолклендските острови и Южна Джорджия, остров Възнесение и островчето Рокол, около които изглежда се намират съблазнителни газови и нефтени полета и изобилие от минерали, пише Guardian.

Великобритания ще представи претенциите си пред Комисията на ООН за границите на континенталния шелф. Страната ще побърза да предостави преди крайния срок заявлението си пред ООН, предлагащо нов законов подход към международната политика в разработването на подводното дъно.

Темата е дипломатически чувствителна, не само заради Аржентина.

Върху подробни геологически и геофизически изследвания на физици и хидрографи, всяка държава може да разпростре територията си в континенталния шелф на разстояние 350 мили от брега (648,2 километра), предлагат британците. Сега действащото право е за 200 мили.

Предварителни разговори за Рокол ще се водят следващата седмица с Исландия. Островчето Рокол е с площ 570 кв.м. и попада в изключителната икономическа зона (EEZ, exclusive economic zone) на Великобритания. Великобритания ратифицира Конвенцията на ООН за Закона в Морето през 1997 и с това се отказа от разширяване на териториалните си претенции извън EEZ.

Оставащ проблем е статусът на правата върху континенталния шелф, които са по-различни от EEZ, тъй като не дават изключителни права за риболова. Те са насочени към разработването на всички ресурси по или под океанското дъно. Правата на шелфа на Рокол се дискутират от Великобритания, Дания (за Фарьорските острови), Ирландия и Исландия.

Най-много злъч ще събере претенцията за Фолклендските острови, защото Британия и Аржентина водиха там война преди 25 години. Стойността на петрола под морското дъно в региона е неизмерима. Изледванията показват до 60 млрд. барела запаси.

Лицензите за разработване в 200 - милната зона около Фолкленд са разпределени, сега става дума за раширяване в полза на Великобритания на териториалните права, които значат добив на петрол.

Изчисленията на британските учени и предложенията за разширение дават териториални права, точно колкото да се съединят „петната" около остров Южна Джорджия до Фолклендските острови.

Директор по изследванията на международните връзки в Университета Дюрхам казва: „Руснаците претендират за Арктика, а UK претендира за голямо парче от Атлантика. Някои страни могат да се питат защо на голямата сила се приписват големи ивици от океана, пълни с ресурси, на хиляди мили от нейната земя, но това е законът".

Заради чувствителната в Буенос Айрес тема Фолкленд - тази година Аржентина демонстративно излезе от сключеното през 1995 година съглашение за споделяне на петрола, открит в прилежащите води, Обединеното кралство ще представи първата си официална претенция за остров Възнесение.

Вулканичният остров лежи на хиляда мили от Африканския материк и не разполага с нефт, а със значителни запаси от минерали на морското дъно.

Става световна тенденция големите страни да заявяват претенции за морски територии около шелфа, а съседните държави да се противопоставят. Франция регистрира това лято претенции за хиляди квадратни мили около Нова Каледония в Тихия океан, но срещна ожесточен протест от Вануату. Русия с претенциите си за Арктика до полюса си навлече много гневни речи и статии - незабавно реагираха Канада, Дания, САЩ.

Комисията на ООН напредва бавно в морето от документация по процеса. Разширяването на нормалната 200-милна зона изисква тонове технически свидетелства от подводни проучвания. Според конвенцията за закона в морето, претендиращите страни могат да регистрират правата си след „установяване на стъпката на континентални склон, покривайки изискванията за дебелината на седиментните скали".

След като веднъж е маркирано, океанското дъно на шелфа може да се притежава с териториални права в радиус 60 морски мили от дъното на континенталния склон. Това значи право да се извличат минерали, природен газ или петрол, открити в анексираното морско легло.

Краен срок за подаване на документи - май 2009. Австралия е подала документация в 80 тома.

Световната организация Грийнпийс нарича процеса „заграбване на земя".