Великобритания има намерение да претендира за суверенни права върху огромна област пред бреговете на Антарктида, научава Guardian. В ООН ще бъде изпратен иск за над 1 млн. кв.км. от морското легло.

Заявката на британците сигнализира, че досега най-слабо изследваният континент попада в сферата на международните икономически интереси. Ако XIX век бе ера на колонизацията в Африка, XXI век ще е столетието на експлоатирането на природните ресурси на Арктика и Антарктика.

Претенцията за територии в Южните морета е незачитане на Договора от 1959 година, който Великобритания е подписала. В международния документ изрично се посочва, че върху площите на Ледения континент няма да се предявяват нови териториални претенции.

Но от Министерството на външните работи - откъдето е изтекла информацията публикувана от Guardian - са решили, че Комисията на ООН би могла все пак да разшири правата на Великобритания за добив на петрол, газ и минерали, на 350 морски мили навътре от бреговете на Антарктида.

Повечето от богатствата на морското дъно са недостъпни със сегашното ниво на технологии, но въпреки това Южноамериканските държави в съседство реагират много враждебно на подновените (или неугаснали) имперски амбиции на Британия. Чили и Аржентина считат, че трябва да имат повече права на собственост в региона.

Великобритания пък знае, че националните ресурси от газ и петрол в следващите десетилетия ще пресъхнат и са нужни нови източници.

Миналия месец стана ясно, че UK работи върху три „подводни" териториални претенции в Атлантическия океан: около Южна Джорджия и Фолклъндските острови, около остров Възнесение и в басейна Рокол западно от Шотландия. Освен това заедно с Франция, Ирландия и Испания, Великобритания е изпратила искане в ООН за по-голяма зона от морското легло в Бискайския залив.

От британската медия са разбрали, че Обединеното кралство има общо пет териториални претенции, като петият елемент са Британските Антарктически територии. Вътрешните служби счита, че геологическите изисквания се покриват според член 76 от конвенцията на ООН за закона в морето.

От Грийнпийс са посочили, че още много малко се знае за въздействието върху морския живот на добива на суровини на големи дълбочини. Посочва се, че имаме повече карти на Луната, отколкото на големите океански дълбочини. „Всеки път когато се лови риба на голяма дълбочина, се открива нов вид. Надяваме се държавите да оставят Антарктида пустиня, каквато си е сега".

От световната екологична организация WWF поискаха тази седмица поне 10% от територията на Южните океани да бъдат превърнати в резервати. Крехката екосистема на Антарктида е особено уязвима и за най-малки промени, а ефектите от глобалното затопляне там се усещат най-силно: в някои части на континента температурата вече се е повишила с 3 градуса.

Учените са регистрирали вече спад в популацията на по-големите морски обитатели заради намаляването на морския лед. Крилът, основата на Антарктическата хранителна верига, намалява и изправя пред риск цялата морска екосистема.

Международният интерес към изследването на океана се засили, тъй като затоплянето направи по-достъпни замръзналите преди води. Големите икономики започват да се конлкурират за новите енергоизточници. През лятото върху Русия се изля порой хули, защото предяви претенции за дъното под Северния ледовит океан. Франция предпочита по-топлия Тих океан, претендирайки за хиляди квадратни мили около остров Нова Каледония.  

Международният договор за Ледения континент бе сключен между 12 враждуващи държави на върха на Студената война. Страните решиха да оставят настрана индивидуалните си териториални претенции в полза на общото добро. Страните решиха Антарктида да бъде спорделяна от всички и владяна от никого, така че околната й среда да може да бъде запазена за човечеството и за науката. Антарктида трябваше да бъде изолирана отдалечена зона, място на мир.

Екологичният протокол към договора за Антарктика, подписан през 1991 година, забранява добива на континента на всякакъв вид минерали, освен с научни цели.

Може би претенциите за океанския шелф от страни като Норвегия, Нова Зеландия, Франция и други са в съответствие с буквата на закона. Но моралът на националните претенции е неприятен и срамен: експлоатацията на части от планетата, считани досега за общо наследство, не са дори в империалистическия интерес.

Коментарът на британската медия е, че на имперските амбиции на Британия трябва да бъде сложен край. Национални претенции от въпросния род носят дестабилизиращ ефект. Те подкопават вярата в силата на международния правов ред. Те засилват надпреварата между конкуриращите се страни за контрол над световните ресурси в момент, когато хората по света никога не са осъзнавали толкова явно общите екологични задължения. Правителствата се хвалят с напредъка си в областта екология - нека тогава стъпчат гордостта и алчността си и потърсят по-добър начин за уреждане на международните отношения.

Много скоро тези прения ще се пренесат от труднодостъпните и най-прекрасни ъгълчета на нашата планета към космоса. Да не забравяме, че Договорът за Луната от 1979, забраняващ национални претенции за извънземни пространства в Слънчевата система, не е подписан от САЩ -  администрацията на Буш не може да се примири с това, че американската военна хегемония няма да бъде наложена в космическото пространство.