Безграничната алчност разрушава доверието

Едно особено лукаво откритие бяха опциите в акции, идея на финансовата индустрия. Тя прави увеличението на заплатата на мениджърите зависимо от развитието на курса на акцията на тяхното предприятие; на теория опциите подтикват назначените ръководители на предприятия да отчитат интересите на притежателите на дялове, акционерите.

Фундаментално смислено откритие, което обаче на практика бързо се опорочи. Например затова, че курсовете, по които акциите могат да бъдат придобивани, постоянно се свалят от контролните органи, ако играта на борсата не съответства на очакванията. Или че облагодетелстваните топ мениджъри вдигат курса с пародиране на успех, за да могат след това дяловите книжа, които чрез опцията се купуват изгодно, да се продадат със солидна печалба.

Тримесечни доклади, частни дялови участия, опции в акции - много от това, което финансовата индустрия откри през последните години, има като цяло смисъл, обогати стопанския свят. Това се отнася даже за колатерализирането на активи, за онези ценни книжа, които сега толкова драматично губят стойност и разтърсват банковия свят в неговите основи.

Проблемът преди всичко са превишенията, откровено безграничната алчност на много актьори на пазарите, нахлуването на финансовата доктрина във всички сфери на стопанството и обществото.

Обратно към корените на стопанството

Това значи, че доверието е основно разрушено, когато малки акционерни дружества в германската провинция изведнъж се предоставят на непознат и безскрупулен лондонски хедж фонд. Когато дребните собственици и притежателите на жилища, теглили кредит в местния филиал на една голяма банка,  изведнъж са конфронтирани с анонимния фонд като доверител, без да разговаря с клиента банката е продала вземанията си.

Девизът може да гласи само: назад към корените. Премисляне назад какви са корените на стопанството (Wirtschaft, от Wirt, стопан-) сочи към производството на блага и предоставянето на услуги. Към това, че паричният бранш е служител, а не господар на произвеждащата промишленост; че банковото дело не е самоцел, а е там затова, за да поддържа паричните потоци на икономиката и обществото в руслото. Банкерите, които правят печалбите си предимно със собствена търговия, нямат оправдание за съществуването си.

Укротяване на хедж фонда

Голяма част от работата по прочистване пазарите трябва да положат сами. Търговските банки например ще преработят системата си от стимули за служителите си; те ще бъдат съществено по-сдържани, когато фонд с дялови участия иска отново да плати едно поглъщане с високи кредити.

Другата част трябва да осигурят Централните банки и Правителствата. С международни съглашения колкото може по-бързо те трябва да укротят действащите с маниера на Дивия Запад хедж фондове.

Отблъскване на англосаксонския финансов капитализъм и поглед назад към добродетелите на континентално - европейското стопанство - това също значи, съвсем просто: по-малко Америка в стопанския свят.

Такова целеполагане е съвсем добър път за нас, най-сетне. От една страна защото САЩ в реалното стопанство, в показателни индустрии като IT бранша и самолетостроенето глобално ще играят все по-незначителна роля. От друга обаче, преди всичко защото благодарение на евро сега играе една нова валута, която прави спорна ролята на долара като недосегаема световна валута.

Времената не са леки. Но кризите сега отново предлагат възможността за промени и подобрения. Пазарите ще се ориентират наново, когато всичко е пренесено. Англосаксонският финансов капитализъм ще е големият губещ.

Преведе Димитър Събев