През това столетие търсенето на храна в света ще се повиши в следствие ръста на населението. Това разкрива нуждата от опазване на почвите, допълнително изтощавани от промяната в климата.

Близо 150 учени и правителствени експерти се срещат в Исландия от 31ви август до 4ти септември в надеждата да се разкрие способ, който да предпази почвите от прекомерно ползване и опустиняване в момент, когато е нужна повече храна и някои фермери променят предназначението на земите си към биогорива.

Почвата и растителността по целия свят се губят с алармираща скорост, това от своя страна има опустошителни ефекти върху производството на храни и засилва промяната на климата, се казва в изявлението на исландския президент Олафур Рагнар Гримсон.

Планетата ще трябва да произвежда повече храни за девет милиарда души през 2050 година от 6.1млрд. през 2000 и 1.7 млрд. през 1900.

Заради увеличаването на населението в света и търсенето на биогорива е нужна и повече обработваема земя. А сега всяка година площ равна на територията на остров Исландия (100 хил кв.км.) губи растителността си.

Деградацията на земята и опустиняването й е „тиха криза", казва ръководителят на организационния комитет в Исландия.

В доклада на ООН (IPCC) от тази година бе посочено, че промяната в режима на валежите поради глобалното затопляне ще причини по-чести суши и наводнения, което заедно с настъпването на пустините може да доведе до гладно съществуване за стотици милиони хора в Африка и Азия.

Експертите дошли в Исландия ще разискват способи за увеличаване производителността на почвите, по-ефективно ползване на водата, спасителни растения и животни с жизнено значение за възраждането на почвите.

Сега на практика Исландия е безплодна. Но преди викингите да пристигнат на острова, 40% от Исландия е била покрита с гори. Тези гори са изсечени за гориво.

Ще бъдат дискутирани и проблеми като сушата в Австралия, с размери невиждани от XVII век: според специалист от Южния континент, трябва да бъдат напоявани само най-производителните почви, и то икономично.

Могат да са от полза и мерки като преразглеждане на съществуващите закони за използването на земята или по-добро етикетиране на храните. „Ако купиш пържола в магазина, сега не можеш да различиш дали е от изцяло опасана ферма или от добре управлявана".

„Не става дума за мрачен светоглед. Много от нещата, които трябва да направим, не са радикални".