Митниците винаги са били едно от най-апетитните парчета от икономическата баница, защото през тях минава огромен паричен и стоков ресурс. Затова всяка власт се опитва да се пребори с контрабандните канали и да отреже стопанската мощ на сиво-черната икономика...., но опитите все се оказват неуспешни. В четвъртък заседанието на парламентарната комисия за борба с корупцията посветено на митниците отново предизвика огромен интерес точно заради тематиката. Според шефа на комисията Бойко Великов те са били затрупани със сигнали веднага след създаването й, които сигнали поставят сериозни проблеми по отношение на рисковите групи по митницата.

Дали това е така?

Според изследване на Центъра за изследване на демокрацията и Коалиция 2000 пазарът на петролни продукти може да се определи като най-големия в страната и се изчислява на около 1,6-1,8 млрд. лева при относително ниския риск при реализирането на печалба. Около 35-45% от общото потребление, според някои оценки е "сиво", дори "черно", което се равнява на около 0,6-0,8 млрд. лева.

Още в началото на 90-те години групата на нефтопродуктите се превърна в най-привлекателната стокова група за контрабанда в страната. Предпоставка за това бе отпадането на държавния монопол при петролните продукти както във вноса и износа, така и при продажбата на дребно /през периода 1991-93 г. броят на бензиностанциите се удвои/. Допълнителен катализатор за контрабандните практики с горива бе въвеждането на ембаргото върху петролните продукти за Сърбия и Черна гора. То създаде условия за 3-4 пъти по-голяма норма на печалба в сравнение със средните за страната, като обемите на продажбите бяха практически неограничени. В контрабандата на горива тогава се включиха от обикновени жители на пограничните райони до икономически групировки покровителствани от политици. След края на ембаргото разработените канали продължиха да функционират и започнаха да търсят приложение при новите условия. В резултат на това от средата на 90-те години до настоящия момент пазарът на петролните продукти, горива и масла е подходяща среда за реализиране на незаконен внос както от страна на криминалните групировки, така и от фирмите, работещи в сивата част на сектора.
По официални данни на митниците дневно в страната влизат около 250 т. течни горива. Според независими източници от митниците от този внос бюджетът губи около 500 000 лева дневно, т.е. приблизително над 180 млн. лв. годишно. А това е само един от рисковите пазари свързан с вносно-износни операции.

Сумите, които се дават като подкуп, са твърде различни, поради различните мащаби на нелегалния внос, но могат да достигнат до 100 000 лева на кораб при чиста контрабанда, разпределяна между различните служби, от които зависи прикриването му. Според оценки на експерти от Коалиция 2000, в резултат на неправомерни действия, за една година се натрупват нерегламентирани плащания /разбирай подкупи/ при вноса на петролни продукти и течни горива в размер на около 10 млн. лева по занижени данни.

При дизеловото гориво, например, най-разпространени са митническите нарушения, свързани с промяна на тарифния номер. Разликата в акциза на различните горива прави много изгодно дизелът да се декларира като тежко гориво. Тежките горива са по-евтини, а и може да се спести пет пъти от акциз. Двата вида горива са различими само след лабораторни изследвания. Тези нарушения при тарифното класиране са съпътствани и с документни измами - ползват се фалшиви сертификати за качество и пр.

Поради своята специфика /малък обем, висока цена и много голям оборот/ цигарите са най-популярната контрабандна стока не само в България, но и в световен мащаб. Тук печалбите на контрабандистите се доближават до тези на наркотрафикантите. Според маркетингови проучвания вътрешният пазар на цигари се оценява на около 500-560 млн. лева. От тях 12-15% са вносни цигари или годишните продажби на вносни цигари възлизат на около 60-80 млн. лв., но едва 10% от вносните цигари са били внесени законно в началото на века, а сега засиления митнически контрол е повишил този дял до почти 30%.

Почти всички демократични правителства набелязваха пакет от спешни мерки, които ще свият контрабандата и сивата икономика, вкл. и революционната идея - закриването на безмитните магазини, които на практика са един от основните канали за вкарване в страната на значителни количества цигари и алкохол, т.е. на акцизни стоки без бандерол. Тази мярка за борба с контрабандата и сивата икономика беше залегнала в арсенала на финансовото ведомство още в началото на 90-те години, когато начело на това министерство беше Иван Костов. Той обаче така и не успя да наложи закриването на безмитните магазини, вкл. и когато беше премиер. Просто незаконният внос и износ са се сраснали с организираната престъпност и в своите проявления като контрабанда и митнически измами съпътстват стопанския живот в страната. А когато става въпрос за над 0,5 млрд. лева оборот борбата е почти предрешена. Нещо повече, тук излиза на преден план повдигнатия от Комисията въпрос за достоверността на данните за рекордните приходи в агенция "Митници", които често се използват като алиби за липсата на съществени корупционни практики в системата. Само два факта: първо, близо ¾ от "завишените" приходи са свързани с нарасналия внос и второ, трябва да се има предвид, че постъпленията от безмитните магазини, например под формата на акцизи, мита и пр. се заприходяват в държавната хазна, но в 30-дневен срок се възстановяват, като тази операция не се отчита негативно върху приходната част. С други думи ликвидирането на безмитната търговия, ще лиши митническите приходи от едно формално постъпления, а това едва ли уместно да се прави от гледна точка на "упехите" в борбата с контрабандата и сивата икономика.

Освен това публична тайна е, че близо 2/3 от цигарите регистрирани в безмитните магазини се изнасят за Западна Европа /да си припомним т.нар. английски канал/, а останалата част влиза вътре в страната. Експертните анализи сочат, че през последните 15-16 години безмитните магазини се превръщат в сфера, за която на най-високо политическо равнище се вземат решения за разпределянето на доход, генериран от злоупотреба с акцизни стоки. Според оценка на анализатори към Коалиция 2000 два факта поддържат подобно твърдение:

• Първо, разрешенията за безмитна търговска дейност по граничните пунктове може да се получават само на най-високо политическо равнище;
• Второ, политиците често са използвали печалбите на "Трансиимпекс" за решаване на финансови кризи в публичния сектор, като например, БДЖ. Това е потвърдено при неофициални интервюта с големи западни вносители на известни марки алкохол /Вж. "Контрабанда, транспорт и организирана престъпност", ЦИД, 2004 г./.

Дори само тези факти са основание за "интерес" - обществен, медиен и държавен!

Използвани са данни от проучвания на Центъра за изследване на демокрацията и Коалиция 2000.