Защо едни успяват повече, а други по-малко? Има ли зависимост между материалното благосъстояние и ценностите, определящи поведенческия модел на хората. На тази тема разговаряме с проф. д.с.н.  Цветан Давидков от СУ „Св. Климент Охридски"

Проф.  Давидков, от доста години изследвате различни аспекти от формирането на бизнес съсловието у нас. Какво поддържа траен този интерес?

Предприемачите играят ключова роля в съвременното обществено развитие. Изследването на икономическите актьори дава възможност да бъдат очертани различни модели на стопанско поведение, да се оцени тяхната производителност, икономическа и социална ефективност. Това познание е важен източник на аргументи при инвестирането на обществени ресурси в перспективни за реализация и възвръщаемост сфери. Изучаването на предприемачеството и предприемачите представлява специален интерес за различни обществени групи и институции - държавата, работодателските организации, клиентите, предприемачите, изследователите. В условията на глобализация и членството на България в Европейския съюз този интерес придобива нови конкретни измерения.

Неотдавна представихте новата си книга „Ценности на забогатяване, Предприемачите в България 1991 - 2004 година". С какво бихте ги отличили  при сравнението им с останалите хора?

Бих откроил различието при значимостта на трудовите ценности за предприемачите и непредприемачите. Това показа изследването  при  сравняването на двете групи по тринадесет трудови ценности.  По критерия много важно се очертават значими различия в ценностния статус на десет (от тринадесет) работни цели - сигурност, самостоятелност, физически условия, умения, място, развитие, доходи, предизвикателства, сътрудничество, обучение. На това равнище на сравнение посочените десет трудови ценности могат да се използват за описване на съществените различия между предприемачи и непредприемачи.

При разширяване на критерия за сравнение (много важно + важно) значими различия се наблюдават при пет от ценностите: самостоятелност, сигурност, физически условия, обучение, предизвикателства. На това равнище на сравнение изброените пет трудови ценности могат да се използват за описване на съществените различия между предприемачи и непредприемачи.

Като цяло предприемачите по-често от непредприемачите приписват на работните цели най-високата степен на значимост. Този факт може да се интерпретира като доказателство за по-силната въвлеченост на предприемачите в работния процес.

Всеки има йерархия на ценностите, определяща неговия поведенчески модел.  Може ли да говорим за разлики и в това отношение при изследваните групи?

Сравняването на йерархичните ценностни модели при предприемачи и непредприемачи показва, че за двете групи е налице общ, еднакво структуриран базов ценностен модел. Той се задава от ценностите умения, високи доходи, признание, развитие, свободно време. И при двете изследвани общности ценностите умения и високи доходи неизменно попадат в най-високия етаж на ценностната пирамида. Ценността признание неизменно попада в средния етаж на пирамидата, а ценностите развитие и свободно време неизменно попадат в най-ниския етаж на ценностната пирамида .

Очертаването на общ за двете съвкупности базов йерархичен ценностен модел дава възможност по-добре да се откроят ценностните различия между предприемачите и непредприемачите. При сравняване по критерия много важно най-съществени различия в йерархията на ценностите се наблюдават при работните цели обучение, сътрудничество, физически условия, предизвикателства, самостоятелност, сигурност.

Най-малки са различията в йерархичните позиции на ценността свободно време, признание, високи доходи, умения. С разширяване на критерия за сравнение (много важно + важно) различията в йерархията на ценностите намаляват.

Факторният анализ на трудовите цели  дава основание да се твърди, че ценностите самостоятелност и сигурност при предприемачите играят съществена, относително обособена роля - нещо, което не е налице при непредприемачите.

Йерархичният клъстерен анализ на трудовите ценности при предприемачи и непредприемачи показа, че логиката на изграждане на системата от ценности при предприемачите е съществено различна от тази при непредприемачите. Като изключим ценностите желано място и свободно време, които не са свързани пряко с други трудови ценности и при предприемачите, и при непредприемачите, всяка от останалите единадесет трудови ценности има различен начин на пряко свързване при двете групи. Това подчертава различния смисъл и контекст на трудовите цели при предприемачите и непредприемачите.

Прието е да се твърди, че предприемчивите хора се отличават и със своя индивидуализъм, изследването потвърждава ли това?

Сравнението между двете групи въз основа на индекса на индивидуализъм (изчислен по методиката на Х. Хофстеде), потвърди предположението, че този индекс е по-висок при предприемачите. Заслужава внимание фактът, че индивидуалистичната ценност предизвикателства е по-силна при непредприемачите, а индивидуалистичната ценност самостоятелност - подчертано по-силна при предприемачите. От колективистичните ценности само една е по-силна при непредприемачите (обучение); две от тези ценности - физически условия и умения са по-силни при предприемачите.

Крайният индивидуалистичен баланс в полза на предприемачите се дължи на силния стремеж на предприемачите към самостоятелност и категоричното им нежелание да учат. Като се изхожда от предпоставката, че материалното благосъстояние на предприемачите нараства по-бързо в сравнение с това на останалите, регистрираният резултат дава основание да се направи прогнозата, че в бъдеще отстоянието между предприемачи и непредприемачи по отношение на индекса на индивидуализъм ще нараства.

Основанието на тази прогноза е в следното: налице е добре очертана права зависимост между материалното благосъстояние и равнището на индивидуализъм - доброто материално благосъстояние стимулира индивидуалистичните нагласи (поведението, мотивирано от индивидуалистични нагласи - като правило - е по-производително и осигурява по-високо материално благосъстояние).