„Рекламни агенции вече могат да си купят телевизии” „Всеки втори татко без право на болнични”, „Оскъпяването на потребителските заеми гони 15%”, „Хамстера навън, крият свидетели”

„Рекламни агенции вече могат да си купят телевизии", предупреждава от първата си страница „Дневник"
Ремонтът на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), който започна преди повече от година и половина, приключи вчера, след като в пленарна зала поправките бяха гласувани на второ четене. Резултатът от промените е, че медийният закон се "хармонизира" с Европейската директива за медийни услуги, но прави и някои корекции, за които лобираха местните участници на пазара. Отменя се един много спорен закон (Законът за публичното радиоразпръскване - ЗРП), приет от предишното правителство, но всъщност ключови текстове от него се запазват, защото сегашните управляващи ги прехвърля в ЗРТ и в Закона за електронните съобщения.

Така се разширява броят на тв програмите, които задължително трябва да се качат на мултиплексите при цифровизацията, дава се мандат на КРС да подготви конкурс за изграждане на мултиплекс, който да разпространява програмите на обществените оператори (БНТ и БНР).

Приемането на медийния закон мина със със слабо присъствие в залата и почти без дебати. Поправката, която вчера предизвика силен интерес беше отпадането на едно от ограниченията кой има право да притежава електронни медии. Собствениците на рекламни агенции вече ще могат да придобиват радио и тв оператори или дялове в тях. Това изискване беше част от ЗРТ още от самото му приемане преди 13 години и целта му беше да ограничи възможностите за монополизиране и влияние на едни и същи играчи на целия пазар.
Още от статията на „Дневник"

„Всеки втори татко без право на болнични", разкрива депутатска грешка на първата си страница „Монитор"
Всеки баща, който не е сключил граждански брак с майката, е лишен от право да ползва болничен за гледане на собственото си дете. Народните представители от 40-ото НС пропуснали да зачетат правата на двойките без брак и оставили някогашния текст, че болничен се издава само за гледане на член от семейството, за какъвто се смятат съпруг, съпруга, техните родители и деца. Този дискриминационен чл. 45 в Кодекса за социално осигуряване е проспан от депутатите от предишния парламент установи проверка на "Монитор".

Това е откровена грешка в кодекса, която по най-бързия начин ще променим, коментира съпредседателят на ПГ на ГЕРБ и шеф на правната комисия в парламента Искра Фидосова. Тя допълни, че новият текст на чл. 45 ще бъде включен между първо и второ четене на промените в Кодекса за социално осигуряване, които текат в момента.

Няма никаква логика на бащата, без значение дали е в брак с майката или не, да се дава право дори да поеме цялото майчинство за детето, а да му бъде отказвано да го гледа за няколко дни, докато е болно, коментираха и юристи пред "Монитор".

Според последната статистика на НСИ 51% от българчетата вече се раждат от родители без брак. Това означава, че всички тези бащи, които са припознали децата си, нямат право дори за ден да получат болничен, за да ги гледат вкъщи.

Според Сълза Георгиева от Дирекция „Краткосрочни плащания", в НОИ, която изплаща и контролира болничните, дори бащите да са припознали децата си, щом не са женени, нямат право да ги гледат. Според кодекса това може да върши само майката или друг член на семейството. Сключеният брак е задължителен. Заради това здравните власти, а и НОИ отказват болнични на татковците.
Още от статията на „Монитор"

„Оскъпяването на потребителските заеми гони 15%", предупреждава от първата си страница „Сега"
Лихвите по изтеглените вече потребителски заеми в левове и жилищните заеми в евро изобщо не са мръднали за последната една година, а при новораздадените потребителски кредити в левове дори са се увеличили с 1%, става ясно от статистиката на БНБ, обявена вчера. През декември 2008 г. лихвата по тези кредити е била 12.41%, докато в края на миналата година се е покачила до 13.54% средно. Заедно с таксите и комисионните реалната стойност на оскъпяването на потребителските заеми в левове е стигнала средно 14.73%.

Сред основните причини за поскъпването на потребителските заеми е, че при тях е най-високият процент на лошите кредити. По последни данни той е 12.25%, докато при жилищните кредити е 10.35%, а при фирмените - 9.98%. Освен това банките рязко ограничиха достъпа до потребителското кредитиране заради кризата.

За последната година лихвите по новите жилищни заеми в евро, които са най-популярни, почти не са мръднали, става ясно още от статистиката на централната банка. Лихвата се е качила с 0.13% до 8.72% средно. С таксите и комисионните това прави средно 9.56%. По ипотечните заеми в левове за домакинствата дори има намаление в размер на 0.51% - до 9.72%.

Лихвите по новите кредити за фирмите в левове са намалели за последната година с 0.85% до 10.93%, отчита БНБ. В евро обаче намалението е незначително, а средната лихва към декември е 9.34%.
Още от статията на „Сега"

„Правим алтернативно трасе за газови доставки през Румъния", съобщава от първата си страница „Класа"
Газовата връзка между България и Румъния се очаква да бъде завършена към ноември тази година, каза пред „Класа" Тудор Шербан, икономически министър на северната ни съседка. Той участва в двудневната среща на страните от Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество в София. Шербан добави, че вече е получено одобрение за отпускането на средствата за интерконектора от Европейската комисия. Сега се довършва предпроектното проучване по тръбата и нямаме проблеми с проекта. Газопроводът се очаква да свърже Русе с Гюргево, като по него ще могат да преминават по 1,5 млрд. куб. м газ годишно - това е около половината от годишното потребление на природен газ у нас. Тръбата ще доставя гориво и в двете посоки, а изпълнители на проекта са „Булгартрансгаз" и румънската „Трансгаз". Очаква се строителството на 25-километровото съоръжение да струва 28 млн. евро. По плана за възстановяване на ЕК страната ни получи 10 млн. евро за реализиране на проекта. Останалите средства се осигуряват от двете газови компании. Други 45 млн. евро получи България и за строителството на реверсивен газопровод до Гърция между Димитровград и Комотини.

Междувременно министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков заяви, че ЕС е дал подкрепата си за строителството на газовата връзка между България и Сърбия. За строежа й от Брюксел отпуснаха 60 млн. евро по оперативната програма „Регионално развитие". Само връзката с Турция продължава да бъде само идея, добави Трайков. Това е и единствената връзка, за която няма да се търси еврофинансиране, а ще се строи със собствени средства на Българския енергиен холдинг.
Още от статията на „Класа" и Още по темата от „Класа"

„Хамстера навън, крият свидетели", информира от първата си страница „Стандарт"
Наглите спечелиха първия рунд срещу Темида. Един от тарторите на бандата Антон Петров-Хамстера бе пуснат от ареста. Свидетелите срещу него са в паника. МВР спешно ги извежда зад граница, за да гарантира сигурността им, научи "Стандарт". Хамстера бе задържан като пряк организатор на серия отвличания.

Той изкара зад решетките 40 дни, но магистратите го освободиха срещу 20 бона гаранция. Решението на съда е притеснително, заяви градският прокурор Николай Кокинов. "Петров е част от бандата. След като е пуснат, трябва да се гарантира сигурността и спокойствието на хората, които са помагали на разследването", каза МВР шефът Цветан Цветанов.

Ако свидетелите не бъдат укрити, може да се откажат от показанията си под натиск или пък нещо да им се случи, коментираха топполицаи.
Още по темата от „Стандарт"

„Вериги се цакат с хляб по 25 стотинки", разкрива „Монитор"
Цената на хляба в Шумен слезе до нивата от средата на 80-те години, след като търговски вериги влязоха в конкуренция за привличане на клиенти. В "Пени маркет" пуснаха хляб по 27 стотинки, а съседният "Кауфланд" слезе на 25, разказаха жители на кв. "Тракия". Преди последното поскъпване през 1987 г. самунът в Шумен вървеше по 26 стотинки. В двете вериги представят цената, която е близо 50 процента от себестойността на хляба като седмична промоция и вчера вече бяха вдигнали цените на 55 ст. Останалите хлябове в магазина са на цени от 80 до 95 стотинки.

Самун хляб в Добрич се срина до 27 стотинки. Рекордно ниската цена е само в големите търговски вериги в града. На щандовете се мъдри етикет с надпис 0,27 лв., а до него има указание, че е разрешена покупката само на 5 хляба. Предполагам, че се опитват да привличат и задържат клиенти, коментираха вчера търговци от по-малки магазинчета. Според продавачи се задавала нова хлебна война, за да бъдат елиминирани малките фурни. Няколко в областта вече били затворили врати, защото не издържали на конкуренцията. Отскоро по селата прилагали нов трик - карали останал от града хляб от предния ден, малко сухичък, но го пускали на 35 стотинки и така закопавали местните фурнички.

Няма хлебна война, това е акция на веригите, обяви пред "Монитор" Стефка Енчева изпълнителен директор на "Корн" - Шумен. Ако сте забелязали, цената е за хлябове от тяхна марка. Ние го произвеждаме но за тяхна марка, а самите акции се финансират не от нас, а от веригите, коментира Енчева. Законът позволява такива промоции с продажба на стоки на цена под себестойността им, но за не повече от 20 дни.
Още от статията на „Монитор"

„София напасва нов конкурс към стари чистачи", разкрива „Дневник"
Нови изисквания към бъдещите чистачи на София въведе вчера общинският съвет. Така условията за обществената поръчка за събирането на боклука в 19 района вече "пасват" на българските фирми, които и в момента чистят столицата или големите градове. Условията не са пречка и за чужди компании, които биха искали да участват в търга.

Според новото изискване за поръчката могат да кандидатстват фирми, които имат поне три договора за чистене в последните 10 години. Те трябва да са за обслужването на поне 200 хил. жители, като един от тях задължително трябва да е за населено място с над 100 хил. души. Това на практика означава, че от българските фирми, занимаващи се със събиране на боклука, могат да участват чистачите на големите градове като София, Пловдив, Варна или Бургас.

Пловдив се чисти от общинско дружество, което не участва в конкурси, а Варна и Бургас се обслужват от фирми на "Титан-АС". Така от българските компании с най-голям шанс са тези, които и в момента работят в София. Конкурсът ще бъде обявен през февруари, а договорите трябва да са сключени до лятото.

На вчерашното си заседание съветниците позволиха на общината да вземе заем от 5.250 млн. лв. от една от структурите си - Общинския гаранционен фонд за малки и средни предприятия.

Половината от средствата ще отидат за погасяване на дългове на администрацията към градския транспорт, а останалите - за плащане на декемврийските сметки на почистващите фирми, обясни председателят на общинския съвет Андрей Иванов. Според него общината дължи около 30 млн. лв. на транспортните дружества и още 3 млн. лв. на фирмите по чистотата. "В момента общината не може да покрива текущите си разходи, защото не събира данъци и такси", обясни Орлин Иванов от ГЕРБ. Администрацията се ангажира да си върне взетия кредит до шест месеца.

В четвъртък общинарите увеличиха и таксата за целодневните детски градини на 60 лв. вместо досегашните 40 лв. на месец. Против гласуваха само съветниците от БСП, според които то не трябва да се прави в кризисна година. Повишението ще влезе в сила от февруари и първите по-високи такси ще се платят от родителите през март. Кметът Йорданка Фандъкова каза, че повишението не е продиктувано от финансовите проблеми на общината. "Правим го, за да не натоварваме всички софиянци с издръжката на детските градини", обясни Фандъкова. Освен цената на забавачките общинските съветници повишиха и таксата за ползване на детска кухня от 1 лв. на 1.30 лв.
Още от статията на „Дневник"

„ГЕРБ прие лобистка поправка в медийния закон", информира „Сега"
С гласовете на ГЕРБ парламентът прие спорна поправка в закона за радиото и телевизията, според която собствениците на рекламни агенции занапред ще могат да кандидатстват за телевизионни лицензи. Досега това бе забранено, тъй като по този начин би се изкривил рекламният тв пазар.

Промяната, чийто вносител е шефката на комисията по култура и медии Даниела Петрова от ГЕРБ, бе гласувана на второ четене вчера без никакви дискусии. Така от закона отпадна текстът, който не разрешаваше за радио и тв лицензи да кандидатстват юридически лица, в които има съдружници или акционери, занимаващи се с рекламна дейност, както и физически лица с такава дейност.

Поправката веднага си навлече името "Гергов", тъй като директно засяга рекламния бос Красимир Гергов, а и той най-горещо лобираше за нея. Заради ограничението Гергов формулираше участието си в медии като "консултантски услуги", включително и при последните коментари за продажбата на Би Ти Ви от тази седмица. Пред "Сега" обаче вносителят Петрова коментира, че поправката не е противоречива и в нея няма никаква драма, тъй като и досега законът се заобикалял - например чрез дъщерни фирми. Затова сега идеята била да се даде шанс на добросъвестните компании да кандидатстват за лицензи у нас, както и да се включват в конкурсите за мултиплекси. Петрова бе категорична, че законът не се променя заради определена медия или човек.

При окончателното гласуване на промените отпадна и замислената от ГЕРБ квота от 25% в програмното време за българска продукция. Първоначалният вариант на МС предвиждаше 50 на сто от годишното програмно време на телевизиите да бъде предназначено за европейски произведения, като 25% от него е за български програми, създадени от независими продуценти. В тази една четвърт обаче не се включваха повторенията (на тези произведения). Това на практика означаваше 1/2 от програмата на телевизиите да се предостави на независими продуценти, тъй като обикновено една програма се повтаря поне по веднъж.
Още от статията на „Сега"

„Борисов усмирява тютюнджии посред нощ", съобщава „Стандарт"
Един час стачка - и диалог с мен повече няма да има. Така премиерът Бойко Борисов отряза мераците на тютюнопроизводителите да протестират подобно на гръцките си колеги. Премиерът и министърът на земеделието Мирослав Найденов се срещнаха малко преди полунощ с представители на тютюнджиите, след като земеделците заплашиха с блокади, ако не се запази размерът на премията за килограм тютюн. След разговора кандидат-бунтовниците обявиха, че стачка няма да има. "Казах им: излизайте, стачкувайте и лев повече няма да дам от това, за което сме си стиснали ръцете преди месец", разказа за нощните преговори Генерала. По време на разговора той припомнил на фермерите, че в предишните четири години не са били толкова активни и не са се борили да получат това, което са взели гръцките им колеги - по 750 милиона евро дотации годишно. "Обещах да издействам от Брюксел писмо, да разговарям с премиерите, за да получим санкция, и го изпълних", отсече министър-председателят. Борисов допълни, че ще смени шефа Гюрсел Емин и всички служители на фонд "Тютюн", след като завърши проверката във ведомството. Той предложил на фермерите да излъчат трима души от своите, които да влязат в борда на фонда. Ще направим всичко възможно за запазване на този важен отрасъл, за привличане на достатъчно средства както по европейски проекти, така и съобразно възможностите на правителството, каза още премиерът.

България е изнасяла тютюн фиктивно - само на хартия. Това е малка част от злоупотребите, които са разкрити във фонд "Тютюн", обяви вчера в парламента вицепремиерът Цветан Цветанов. По думите му проверката на фонда тече от месец и вече са открити явни злоупотреби. "Най-често е ставало въпрос за завишаване на кухи обеми и фиктивен износ, за който са взимали премии. Проверката приключи и сега съгласуваме данните с партньорите си от чужбина. Много е любопитно, че тази година същите тези премии трябваше да бъдат много по-големи. А излиза, че нямаме информация да са определени повече площи за отглеждане на тютюн", заяви още Цветанов.
Още от статията на „Стандарт"

„Хазарт или болници?", търси отговор на този въпрос Георги Кадиев на страниците на „Сега"
Очевидно Министерството на финансите е свършило с всички реформи и пак се връща на данъка върху хазарта. На сайта на министерството е публикуван проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта. В преходните и заключителни разпоредби някак между другото е записана промяна в два ключови члена на Закона за корпоративното подоходно облагане. В предложената промяна на чл. 222 данъчната основа за определяне на данъка върху хазартната дейност е положителната разлика между стойността на направените залози и стойността на изплатените печалби. В чл.223 числото "15" се заменя с "25".

Зад тези сухи изречения се крият няколко прости следствия и сериозна фискална загуба за държавата. И очевидно сериозно лобиране. Нека обясня: В момента хазартните игри се облагат с т. нар. алтернативен данък, или данък върху оборота от 15 %. Данъчната основа е стойността на направените залози. Няма значение какви печалби изплащат, какви други разходи имат, получат ли залог, държавата взима 15%. До края на 2009 г. този процент беше съответно 10% за "Еврофутбол" и спортния тотализатор и 12% за лотарията и бинго залите. Получените приходи за бюджета от данъка за 2009 г. са 99.5 млн. лв. При новата ставка би трябвало да са около 150 млн. лв., разбира се, при презумпцията, че оборотът ще е сравним с този през 2009 г.

През годините, когато наблюдавах сектора, винаги около 40% от тези приходи са идвали от "Еврофутбол". Те са и най-важният играч. Спортният тотализатор и лотарията са държавни, каквото им взимат като данък, им връщат като субсидия през бюджета. Бинго залите са относително малки, игрите "кено" и еднократните игри - съвсем.

Ако и сега е така, значи през 2009 г. "Еврофутбол" е платил данък около 40 млн. лв., т.е. при ставка от 10% е имал оборот около 400 млн. лв. При запазен оборот през 2010 г. при ставка от вече 15% би трябвало да плати около 60 млн. лв. данък.

В същото време "Еврофутбол" винаги са твърдели в официалните си писма до МФ, че изплатените премии по залагания са 80% от залозите. Новите текстове предполагат данъчната основа за облагане вече да не са всичките 400 млн. лв. приходи, а приходи минус изплатени премии, т.е. 80 млн. лв., или 20% от 400 млн. лв. Тези 80 млн. лв. ще бъдат обложени с 25% данък печалба, т.е. приходът за бюджета става 20 млн. лв.
Още от статията на „Сега"

„ГЕРБ поема отговорността да реформира здравеопазването", казва в интервю за „Монитор" д-р Лъчезар Иванов, зам.-председател на НС и председател на здравната комисия
Д-р Иванов, вярно ли е, че ще е достатъчен само един специалист от една специалност, за да може дадена болница да сключи договор със здравната каса? Какво ще стане със специалности като микропедиатрията, които са дефицит?
- В зависимост от нуждите на населението в съответните райони и наличните специалисти ще се преценява дали да се допусне компромис за въпросната болница да подпише договор и само с един специалист. Известно е, че съществува огромен дефицит на лекари от редица специалности, като микропедиатри, микробиолози. Няма да чакаме приключването на първото тримесечие. Ще направим задълбочена оценка на това какви са реалните условия и потребностите на хората. В последно време много се говори, че населението от селищата и местата, където се преструктурират болници, ще остане без медицинска помощ.  Хората там няма да останат без лекари. Известно е, че първият ешелон в медицинската помощ са джипитата. Когато човек се разболее, първо отива при своя личен лекар, а не направо в болницата. Преди да се стигне до постъпване в лечебно заведение, се преминава и при специалисти в извънболничната помощ. Там, където има закриване на болници, то е, защото те не отговарят на никакви критерии. В тези райони ще останат да функционират или медицински здравни центрове, а на определени места ще действа бърза помощ с разкрити допълнителни кабинети, които също ще обслужват хората. Тези спешни кабинети ще бъдат на местата, където няма медицински центрове. Не бива да се забравя, че медицинската помощ не се изразява само в болници. Те се явяват върхът на пирамидата. Освен това грижата за здравето не е грижа само на държавата и общините, а е и лична грижа. Да не забравяме, че когато личните лекари повикат пациентите за профилактични прегледи, те да бъдат така добри и да отидат да се прегледат. Превенцията и профилактиката трябва да е водеща, а не да се говори само за болниците. Хората постъпват в тях, за да се лекуват, а не да си правят профилактични прегледи. Макар че у нас битува практиката "ще вляза в болница да се изследвам".       

Според Закона за здравето, а и този за здравното осигуряване се предвиждат санкции за хора, които не са направили профилактичните си прегледи. Има ли случаи на глоби?
- Не искам да плаша хората. Само ще кажа, че ние, българите, като цяло сме немарливи към собственото си здраве. И считаме, че някой друг е виновен, когато ни се случи някакво здравословно неблагополучие. Всеки един от нас е отговорен за собственото си здраве.

Кой ще финансира медицинските центрове по места, които ще се разкрият в селищата, където болниците вече няма да работят като многопрофилни?
- Медицинските центрове, които и сега работят, се финансират по линия на здравната каса.  Работещите в тях общопрактикуващи лекари и специалисти сключват договори с тях. Новооткриващите се ще се финансират по същия начин.

Кметовете обаче отсега се притесняват откъде ще вземат пари за преструктурирането на една болница от многопрофилна в хоспис или в такава за продължително лекуване.
- Крайно време е да се помисли вече и за здравеопазването, защото всичко е пари. Не може да се поддържат едни здания, които не извършват никаква здравна услуга и медицинска дейност в полза на обществото. В момента се драматизира повече, отколкото е необходимо.
Още от интервюто на „Монитор"

„Банките у нас могат да понесат още лоши заеми", казва в интервю за „Класа" Виолина Маринова, председател на Асоциацията на българските банки и главен изпълнителен директор на Банка ДСК
Г-жо Маринова, една година от началото на кризата докъде стигна състоянието на българската икономика и можем ли да очакваме отраженията й да се задълбочават? Кои биха били сигналите за устойчиво възстановяване?
- Ние, банкерите, чрез банковите портфейли получаваме достоверна информация какво е състоянието на икономиката, какво е нивото на безработицата, защото тези индикатори се отразяват на качеството на портфейлите. Според статистиката на БНБ в края на миналата година фирмите, които са експортно ориентирани, вече са се оттласнали от дъното и се забелязва оживление. Това е добре, защото част от договорите им са подновени или са сключени нови контракти, което е позитивно, защото тези хора за известен период от време бяха прекратили договорите си, бяха съкратили персонал, а сега ще трябва отново да наемат.

Въпросът е, че същото раздвижване трябва да започне да се наблюдава и при компаниите, които са насочени към вътрешния пазар и към производството на продукция за страната. Ние, банкерите, очакваме това да се случи скоро, защото Министерството на финансите, на регионалното развитие и Строителната камара подписаха споразумение, че дължимите средства ще бъдат изплатени януари, февруари и март, и това ще даде възможност малко свежи пари да влязат в компаниите. Когато банките се уверят, че фирмите наистина произвеждат и има къде да реализират продукция, ще разширят и кредитирането. Не мога да кажа, че съвсем бързо ще се възстанови икономическата среда и не в този вид, в който е била преди кризата. Според мен известно оживление евентуално може да се забележи в края на тази година, но това зависи от нивото на безработицата, която в момента е 9,1%, а прогнозата е за 11%. Аз лично разчитам на това, икономиката да се развива и хората да имат работа.

Според последните данни на БНБ за декември лошите кредити са стигнали вече около 10% от общия портфейл на заемите. Този резултат притеснителен ли е?
- 10% е наистина голям процент на лошите кредити, но банките са в стабилно състояние. Трезорите са ликвидни, капиталовата адекватност е добра. Това е до голяма степен резултат на нашите инициативи за диалог с клиентите, за разсрочването и предоговарянето на заеми, така че да дадем възможност клиентите да преодолеят по-меко кризата. Нашата цел е да подпомагаме клиентите, да им даваме възможност да развиват дейността си, така че да могат да обслужват задълженията си. Смятам, че портфейлът няма да се влоши значително, но това зависи от икономическата обстановка. Относно притеснителния дял на необслужвани заеми не мога да се ангажирам с конкретен процент, защото всичко зависи от балансите на самите банки. Това, което мога да споделя, е, че капиталовата адекватност на банковата система сега е 17%, при изискуеми 12% у нас и 8% в западноевропейските държави, което означава, че ние сме стабилни и можем да понесем още лоши заеми.

Агенции за недвижими имоти прогнозираха, че имотният сектор през 2010 г. ще зависи от поведението на банките и решението им дали да пуснат на пазара изгорелите ипотекирани жилища. Какво е вашето мнение и наистина ли трезорите държат толкова много имоти, че да сринат пазара?
- Съществува процедура по реализиране на имоти - обезпечения по необслужвани заеми. Банките не са спирали да обявяват за публична продан имоти, като обяви за същите сме публикували и на сайтовете си. За да се стигне до публична продан на недвижим имот, това означава, че сме изчерпали всички възможности за извънсъдебно споразумение с длъжника и това задължение е със закъснение над 180 дни. Ние нямаме интерес да задържаме ипотекирани имоти, защото това е загуба за нас. Друг е въпросът, колко бързо се продава и колко успешно, защото самите клиенти се колебаят да купуват имоти, чакайки цените да паднат още. Няма логика в твърдението, че ще залеем пазара на недвижими имоти и той ще се срине, тъй като банките продължават да продават на пазарни цени, а не по-евтино.

Дори в момента банките правят промоционални кампании за ипотечни жилищни заеми, но въпросът е какъв е интересът на хората да купуват жилища, при условие че в публичното пространство постоянно се твърди, че имотите ще продължават да поевтиняват.
Още от интервюто на „Класа"

„Бойко президент? За него е скука", казва в съвместно интервю за „Стандарт" и сайта bnews.bg министърът за българите в чужбина Божидар Димитров
Министър Димитров, има ли опасност острият ви език да ни докара до война, каквито притеснения се появиха?
- Като историк знам как и кога се започва война в Европа. Това става в късното лято или есента, когато се прибере реколтата. Така че читателите ви могат да бъдат спокойни - от август месец по-рано няма да бъде. Това, разбира се, е в рамките на шегата. Премиерът Бойко Борисов по време на посещението си в Берлин обаче изказа друго притеснение - че като дадем гражданство на българите зад граница, ще се изсипят накуп и ще се чудим какво да ги правим. Всъщност не е нужно всички те да се връщат в прародината. Нека останат наши и там, за да се знае, че някога и тези земи са били част от България.

Много се говори сега за някакво затопляне на отношенията между ГЕРБ и ДПС. Има ли нещо вярно?
- Това са слухове. Разследването на корумпирани чиновници от ДПС продължава с пълна сила. Един бивш министър - на земеделието, Валери Цветанов, както и двама депутати от движението ще бъдат тези дни изправени пред съда. За какво затопляне може да се говори?

Как виждате бъдещето на БСП? Ще съумее ли тя да преодолее кризата, в която се намира в момента?
- БСП е стара партия и добра марка. Преживяла е много кризи. Друг е въпросът колко процента ще събира тя вече на изборите. Не изключвам наистина да изпадне до положението на някаква секта, като ДСБ, с 2-3 процента електорат. И това няма да бъде по възрастово-демографски причини, а заради коалирането си с ДПС. Още през 2005 г. в три мои поредни статии предсказах това - ДПС ще завлече БСП към гроба. Никак не ми е приятно, че прогнозата ми се сбъдна. Но това са реалностите - българите, и то не само в смесените райони, а и в София, не простиха това на БСП. И това се видя на изборите.

В такъв случай в лявото пространство се образува вакуум. Левият проект на Татяна Дончева ли ще го запълни?
- В природата и обществото наистина празно място не остава. Но не смятам, че това ще бъде тандемът Татяна Дончева - Румен Овчаров, просто защото са изхабени хора. Но някой друг ще го запълни. Въпрос е на убедително представяне на лявата идея.

Президентът Първанов ли стои зад подобен ляв проект? Или ще се опита да си направи собствена партия, след като изтече мандатът му?
- Не мога да знам какви са плановете на Георги Първанов. А и не съм се виждал с него доста отдавна.

Няма ли да си разменят местата с Борисов?
- Доколкото познавам Първанов, той няма да поиска да е премиер. Това, което ми е споделял, е, че иска да се върне към историята и да напише някои книги.

Все пак Бойко Борисов няма ли да се кандидатира за президент? Или това е бъдещето на Цветан Цветанов?
- Ама защо мислите, че знам кой какво мисли? И че всеки споделя с мен намеренията си? До президентските избори остават почти две години, възможни са всякакви варианти. Може пък на Борисов изобщо да не му се става президент - прекалено скучна и протоколна е тази длъжност по нашата конституция, а Борисов е човек на действието.

А самият вие няма ли да се кандидатирате, ако ГЕРБ ви подкрепи?
- Е, хайде да говорим сериозно. Аз не ставам за президент - нали съм бил агент на ДС. Макар че работих, както съм го казвал неведнъж, за научното разузнаване.

Вие като созополчанин познавате манталитета на гърците. Как според вас ще се справим с блокадата на гръцките фермери?
- Трудна работа, да не кажа невъзможна.

Защо?
- Ще ви го обясня с една именно созополска история. По време на благоустройството на Стария град трябваше да се отчужди един имот. Ама не истинска хубава стара созополска къща, а направо коптор, барака с някакво жалко дворче. На собственика му даваха като компенсация два апартамента в новия град плюс парцел. А той - не и не. Потърсих съдействието на неформалния лидер на гръцката общност, а той каза: "Тоя не е от нашите - ако беше грък, отдавна да се е съгласил. Такъв инатчия може да бъде само българин!" Сега, като гледам репортажите от границата и виждам как, като им тикнат микрофона, половината от тия с тракторите веднага започват да отговарят на български. С какви фермери имаме работа - с гръцки или с български? Как да се борим с български инат?
Още от интервюто на „Стандарт"

„Банките крият доста "трупове", казва в интервю за „Дневник" Клаус-Петер Цайтингер, председател на надзорния съвет на Прокредит банк България
Какво е мнението ви за състоянието на банковия сектор в България в момента?
- Имам мнение по този въпрос, но не мисля, че ми е мястото да анализирам банковия сектор в страната. Но, разбира се, мога да ви кажа няколко неща за нас. Приключихме миналата година с печалба от 7 млн. евро. Това не е лош резултат, като се има предвид, че периодът се характеризира с финансова и икономическа криза в Източна Европа. Трябва да се чувстваме доволни и да сме оптимисти все пак в тази ситуация.

Какво е впечатлението ви за бизнеса в страната - как се справя в кризата?
- Бизнесът в България се бори, както по същия начин и бизнесът в Германия. Ситуацията е еднаква. Всички се надяваме на промяна и има причини да вярваме в такава промяна, но това ще отнеме време. Ако сега ме попитате кога ще се оправи положението, отговорът ми е не знам.

Мислите ли, че тази година ще бъде по-трудна от изминалата за банките в България, тъй като се очаква именно тази година да е пикът на лошите кредити?
- За тази година планирахме по-малка печалба в сравнение с миналата. Но се опитваме да не бъдем само песимисти. Имаме намерение да инвестираме доста през тази година. Планираме 10% кредитен ръст, а ако се получи и повече, сме готови да го посрещнем. Не знам доколко представителна за банковия сектор в България е Прокредит банк, но виждате, че инвестираме в преместването в нова сграда на централното управление, в оборудване, в подобряване на клоновата мрежа.
Това означава, че в дългосрочен план сме убедени в успеха си тук. Инвестираме средства и в обучение на персонала. И това го правим не само тук, но и в останалите банки на "Прокредит" в другите страни. Освен във Франкфурт, където е централата ни, имаме регионална академия и в Македония, където също се обучават служителите ни.

Доволни ли сте от инвестицията си в България - вече девет години, и след тази кризисна година?
- Напълно. Не знам какво бихме правили в цялата мрежа без тази страна. Банката тук е една от най-добре представящите се в мрежата ни, тя наистина реализира ръст.

Отложи ли кризата планирани инвестиции като разширяване и навлизане в нови страни?
- Да, разбира се - в Украйна, в Румъния и като цяло в региона на Източна Европа с изключение на Албания и Молдова, където банките продължават да се разрастват. В Косово като че ли кризата няма никакво влияние. Печалбата на банката там наистина е огромна. Все пак картината е смесена. Когато условията в средата, в която работим, не са добри, се стягаме, за да пресеем най-доброто от ситуацията.
Още от интервюто на „Дневник"