„Русия задвижи АЕЦ "Белене", обобщава от първата си страница „Дневник"
Броени дни след руския ултиматум за стойността на АЕЦ "Белене" и отговора на министър Трайчо Трайков, че не се нуждаем от централата на всяка цена, замрелият за няколко месеца проект внезапно се раздвижи и се сдоби с три инвеститора, както и с максимална цена от 6.298 млрд. евро.

Инвеститорите са руската държавна "Росатом", финландската енергийна компания "Фортум" и френската инженерингова фирма "Алтран технолоджис". Очаква се към тях да се присъедини и Сърбия, чието правителство потвърди интерес от минимално участие, до 5%. По неофициална информация в четвъртък в София ще дойде сръбският премиер Мирко Цветкович.

Шефовете на трите фирми пристигнаха едновременно вчера, но през целия ден пред медиите говори само генералният директор на "Росатом" Сергей Кириенко.

Въпреки че сутринта премиерът Бойко Борисов твърдеше, че до споразумение с "Росатом" няма да се стигне, в края на вечерта бяха подписани три меморандума за създаване на проектната компания за АЕЦ "Белене" - между НЕК и "Росатом" и на двете компании заедно с другите два акционера поотделно.

С това според Кириенко се отваря път за продължаването на проекта, който беше зациклил между липсата на стратегически европейски инвеститор (изискване, поставено от Борисов) и спор за крайната му цена. Пред медиите шефът на "Росатом" ясно показа, че проектът е важен за руската компания и тя прави всичко възможно, за да го спаси.

Според меморандумите НЕК ще държи 51% от компанията, "Росатом" - 47%, френската "Алтран" - 1%, и финландската "Фортум" също 1%, но с опцията да го увеличи до 25%. На този етап не е ясно за чия сметка ще е увеличението. Най-вероятно ще е за сметка на българския дял, към което навежда и изявлението на премиера Борисов, че държавата няма да вложи повече нито лев от бюджета в АЕЦ "Белене".

Според документите, определени от министъра на икономиката Трайчо Трайков като необвързващи, максималната цена за АЕЦ "Белене" ще е 6.298 млрд. евро. Това е с 2 млн. под последната обявена от Русия цена и с 1.298 млрд. евро повече от изчисленията на Трайков.
Още от статията на „Дневник"

„Западни компании влизат в "Белене", информира от първата си страница „Монитор"
Проектна компания, в която ще влязат българската НЕК, руската „Росатом", финландският ядрен оператор "Фортум корпорейшън" и френската инженерингова компания "Алтран техноложи", ще поеме изграждането на АЕЦ „Белене".

Това стана ясно след разговорите на премиера Бойко Борисов с шефа на „Росатом" Сергей Кириенко вчера. Меморандумът между четирите компании бе подписан късно снощи в столичния хотел „Кемпински".

Освен това бяха подписани още два документа за разбирателство и сътрудничество при изграждането и оперирането на втората атомна централа.

С подписването на споразумението за принципите за създаването на проектната компания четирите компании са се разбрали за четири месеца проектната компания за "Белене" да бъде създадена и след още шест месеца да има договор между страните с конкретни ангажименти. В проектната компания първоначално 51% ще са собственост на НЕК, а френската и финландската компания ще могат да придобият между 1 и 25% в зависимост от тяхното желание. Ако останат свободни дялове, те ще станат собственост на "Росатом". Сергей Кириенко коментира, че "Росатом" ще обезпечи недостигащото финансиране за проекта.

Представителят на "Фортум" обяви, че те първоначално ще участват с %, а "Алтран" заявиха, че в следващите 6 месеца ще решат какъв дял да вземат от проектната компания "Белене". Освен това шефът на "Росатом" съобщи, че максималната цена на АЕЦ  "Белене" няма да надвишава 6,298 млрд. евро. За това са се разбрали българската и руската страна при днешните преговори.
Още от статията на „Монитор"

„Добрите университети ще получат допълнително 11 милиона лева", прогнозира от първата си страница „Сега"
След години отлагане държавата ще се опита да въведе система за диференцирано финансиране на университетите, отчитайки качеството на обучението, реализацията на завършилите и научната дейност. Системата ще тръгне догодина с относително малък ресурс - 11 млн. лв., които ще бъдат използвани за стимулиране на най-добрите професионални направления. Това се разбра при отчета на просветния министър Сергей Игнатов за свършеното през изминалата година. Игнатов си постави оценка много добър 4.50 въпреки сериозните проблеми и около законодателните инициативи на кабинета в областта на образованието, и около отделни решения.

Тепърва предстои политическо решение дали по-слабите университети да бъдат санкционирани с намаляване на субсидията, но според експерти при намалените така или иначе бюджети и необходимостта от утвърждаване на системата това може да е грешка. Догодина висшите училища ще получат 311 млн. лв. редовна субсидия.

Обвързването на качеството с парите на университетите и в момента съществува в закона за висше образование като кух текст, който не се изпълнява. По закон субсидията на университетите трябва да зависи от оценката им от акредитация, но това не се случва. Едно от обясненията е, че акредитацията не успя да открои достатъчно добре по-силните от по-слабите направления. Темата излезе на дневен ред при представянето на рейтинговата система на висшите училища, когато министър Игнатов обяви, че рейтингите ще бъдат обвързани с финансирането.

"Обвързването на рейтинга директно с финансирането не е удачно, защото рейтингът отчита и нагласи. При изготвянето на система за диференцирано финансиране на университетите ще ползваме само отделни критерии, за които има надеждна информация, осигурявана от публични регистри", обясни главният секретар на МОМН Красимир Вълчев. Той уточни, че по подбора на критериите тепърва ще се работи, но сред тях със сигурност ще бъде акредитацията. Вероятно ще има и критерии, свързани с научната дейност, както и с реализацията на кадрите.
Още от статията на „Сега"

„Бебе във фризера", четем от първа страница на „Стандарт"
Лекари бяха арестувани заради бебе във фризер. Антимафиоти задържаха снощи д-р Стефан Лазаров и д-р Михаил Милатович от болницата в Горна Оряховица. Те са заподозрени, че имат вина за смъртта на недоносено пеленаче. Това съобщиха за "Стандарт" запознати с разследването. На 28 ноември 17-годишна ученичка постъпила по спешност за преждевременно раждане при д-р Лазаров. Той й казал, че е родила мъртво дете. Бебето обаче се оказва живо. Докторът изпаднал в паника и по телефона започнал да обсъжда как да се отърве от него. GSM-ът му обаче бил подслушван заради разследване срещу шефа на болницата и кмета на Горна Оряховица.

Пристигналите полицаи открили детето мъртво във фризер. Момичето било бременно в седмия месец от приятеля си ром, но криело от родители и учители.
Още от статията на „Стандарт"

„Заговор срещу цифровизацията на националния ефир", разкрива от първата си страница „Класа"
Организиран е заговор, за да бъде компрометирана цифровизацията на националния ефир, научи "Класа" от отлично осведомени източници. В заверата участват лица, зад които стоят интереси на фирми, изпаднали от конкурса за цифрови мултиплекси. Истинската цел обаче е да бъде пробутан чуждестранен инвеститор, който ще осигури доживотна рента на хората, които успеят да го внедрят на българския пазар.

Апетитите на неуспешните участници в конкурсите за цифрови мултиплекси не са от вчера. Но поредната вълна беше отприщена само преди дни, след като правителството реши страната да премине към пълна цифровизация най-късно до 1 януари 2015 година. Предишният срок беше краят на 2012 г. Транспортният министър Александър Цветков обясни, че причина за новия график са финансовите затруднения на държавата да освободи честоти и да осигури декодери за социално слабите домакинства. Само на военното министерство са необходими около 300 млн. лв., за да освободи т. нар. честотни ленти, пресметна Цветков.

Само дни по-късно пред столичен всекидневник Бойко Бочев, който е изпълнителен директор на „Ди Ви Би Ти", не си сдържа нервите. Той стовари планина от обвинения, закани и черни прогнози, че фирма "Тауърком", която миналата година беше избрана да изгражда двете мрежи на първия етап от цифровизацията на ефира в България, не е в състояние да изпълни плановете си и това е истинската причина за новия график.

Недобре информираният по темата читател действително би се усъмнил дали задкулисно не се разиграва подобен сценарий. Вестник "Класа" обаче откри официалното писмо, изпратено от "Тауърком България" ЕАД до премиера Бойко Борисов с копия до транспортния министър Александър Цветков, председателя на Комисията за регулиране на съобщенията Веселин Божков и председателя на парламентарната транспортна комисия Иван Вълков.
Още от статията на „Класа"

„51 подписа вдигат парите на фермери", прогнозира „Стандарт"
51 подписа на евродепутати могат да увеличат помощите за единица площ на родните фермери още през 2013 г. Нашите представители в Европарламента ще трябва да съберат парафите, за да оформят декларация за по-ранно изравняване на помощите за новите и старите страни членки. Единствено с подкрепата на 50 плюс един депутати в Страсбург, които общо са 751 души, тази декларация ще има силата на законодателен документ, съобщиха от земеделското министерство. В него ще се настоява изравняването на помощите за нашите фермери да стане още през 2013 г., а не през 2016 г., както се предлага в момента. Вероятно събирането на парафите няма да бъде трудно, защото всички нови страни членки се очаква да подкрепят промяната. Самият еврокомисар по земеделие Дачиан Чолош се обяви за премахване на несправедливостта с различните помощи за стари и нови членки на ЕС.

Три са вариантите за бъдещо подпомагане на фермерите, които се предлагат в Европарламента. Първият е запазване на сегашния ред за подпомагане на единица площ.
Още от статията на „Стандарт"

„Над 50% от потребителите надничат в нета, преди да купят", информира „Монитор"
Преди да се сдобият с нова стока, 53% от потребителите в България надничат в интернет, за да научат повече за нея. Дори 44% от тези, които изобщо не ползват глобалното пространство, се допитват до свои приятели, които черпят информация онлайн. Това са само част от изводите, до които са достигнали авторите на специалното проучване за поведението на потребителите в интернет, което беше представено вчера от авторите. В същото време купувачите силно се влияят от  негативни мнения във форуми. Оказва се, че почти 2/3 от българите се отказват от покупка на определен продукт, ако видят негативно мнение за него.

Въпреки че все повече нашенци пазаруват в интернет, хората много силно са притеснени от кражбата на информация от банковите им карти и се страхуват да не се злоупотреби с личните им данни. Анализаторите смятат, че банките трябва да предложат още по-сигурни свои продукти, за да намалее делът на недоверчивите. Очертава се тенденцията поръчките на харесваните стоки да се прави през интернет, а за заплащане да се избира друг по-надежден вариант, включително и на ръка при доставката на продукта.

Макар у нас все още да се прохожда в интернет пазаруването, 26% от българите се снабдяват със стоки от родните сайтове, в същото време  почти една пета - 19 на сто от хората, пазаруват в чуждия нет. Изследването сочи, че нашенци се асоциират с марките, които обичат и искат техните приятели да виждат това.
Още от статията на „Монитор"

„Облагат с данък и имотите с оценка под 1680 лв.", съобщава „Класа"
Да се облагат с данък „сгради" и имотите, чиято данъчна оценка е под 1680 лв., решиха депутатите от бюджетната парламентарна комисия при обсъждане на промените в Закона за местните данъци и такси на второ четене. Досега за такива постройки не се плащаше налог. Придобилият популярност като данък „Колиба" зае мястото на предлагания по-рано в законопроекта по-висок налог върху луксозните имоти, известен като данък „Лукс" . Сегашното си решение за отпадането на необлагаемия минимум управляващите аргументираха с възможността по време на криза малките общини да съберат повече приходи. Примерно само в област Видин от 12 000 имота, обложени по 2,5 лв., ще бъдат събрани 30 000 лв., изчислиха от ГЕРБ.

От опозицията обаче контрираха, че обслужването на данъка ще струва повече, отколкото ще бъдат самите приходи. Депутатът от Коалиция за България Румен Овчаров оцени като „пълна безсмислица" ситуацията да се облагат най-бедните и най-малките имоти в момент на криза. Според него на комисията не е бил представен никакъв разчет колко евентуално приходи ще бъдат получени, в кои общини ще бъдат те и какви ще бъдат позитивните ефекти. Овчаров предложи да се даде възможност на общините сами да избират дали да прилагат данъка, или не, но това бе отхвърлено.

"Погледнато макро, може би ще се компенсират приходите и разходите, но тъй като става въпрос за 264 общини, голяма част от които са малки, с нисък коефициент и оттам ниска данъчна основа, оттам в някои общини има много на брой имоти, които отпадат под тази граница и от които не се получава данък", коментира председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова. Според нея малките общини „явно имат нужда от облагане на тези имоти" , а събирането на данъка ще е тяхно задължение.
Още от статията на „Класа"

„Няма грешка - само 10% от стоките и услугите са в сивия сектор", казва в интервю за „Сега" Мариана Коцева, председател на НСИ
Доц. Мариана Коцева е председател на Националния статистически институт от 2008 г. Завършила е УНСС, специалност статистика. Магистър по икономика е от Нюйоркския университет и Централния европейски университет в Прага. Специализирала е статистика на банковия сектор и на държавните финанси и Финансова статистика в Международния валутен фонд.

Г-жо Коцева, Народното събрание реши преброяването на населението да започне от 1 февруари вместо от 10 март. Защо е това "спешаване"? Има ли връзка с предстоящите догодина избори и със спора дали кметът да се назначава, ако селището е под 500 души?
- И да, и не. Да, сега ще разберем кои населени места са с под 500 души. Харчат се 27 млн. лв. за преброяване, именно за да се събере обективна и пълна информация - и във връзка с ефективното усвояване на еврофондовете, и във връзка с административно-териториалното делене и т.н. И в момента в изборния закон пише, че броят и големината на избирателните райони се основават на данни от преброяването 2001 г.

Национално преброяване се прави на всеки 10 години, както е и в другите европейски страни. Това е единственият надежден източник на данни за населението по области, общини, населени места - брой, образование, здравен статус, етническа принадлежност и т.н.

Тези дни прочетох прогнози, че след 40 години българите щели да останат екзотично малцинство в България, и чух, че през миналата година от всичките 87 000 новородени 50 000 били ромчета. Не знам какви са тези "статистики", как са разбрали кои бебета са ромчета и кои не? В актовете за раждане не пише каква е етническата принадлежност на родителите. Единствено преброяването може да даде достоверна информация.

А НСИ какво казва - наистина ли българите ще са етническо малцинство през 2050 г.?
- НСИ има официална прогноза за населението, която може да видите и на сайта ни. Тя се прави по методология, която се прилага в целия ЕС. Няма да изчезнем, числата са съвсем други. А предстоящото преброяване ще ни позволи да ги осъвременим, да видим какво е поведението на различните етнически групи като раждаемост, смъртност, продължителност на живот и т. н. Това е важно, защото в момента се програмира следващият 5-годишен цикъл за европейските фондове. Ние трябва да сме готови с информацията, за да може следващата година България да има ясна позиция до ниво населено място какво е положението с населението.

И кога ще научим резултатите от преброяването?
- В началото на април ще обявим данните за население, населени места, възрастова структура, структура "мъже-жени". Останалите данни ще са готови към юли и ще започнем да ги представяме "на порции".

Какво ще питате хората, има ли нови въпроси в сравнение с 2001 г.?
- Анкетната карта съдържа трийсетина въпроса, които са обичайни - за лицата, за бита им, за жилището, което обитават. Сред новите въпроси са "имате ли достъп до интернет", "имате ли кабелна телевизия". Няма да питаме по колко телевизора имате вкъщи или колко джиесема ползвате. Ние не сме нито данъчни, нито полицаи, целта е да установим бит, условия на живот. Само от преброяването може да научите преди 100 години например какво са ползвали хората, колко процента от населението са имали каруци и колко - файтони. След 1 век, като отворят данните, нашите правнуци пък ще знаят, че не сме имали 100% широколентов интернет и че е имало плазмени телевизори.
Още от статията на „Сега"

„Важно е България да превключи от дефицит към излишък, за да укрепи резерва", казва в интервю за „Дневник" Каспар Рихтер, старши икономист на Световната банка
В последния доклад на Световната банка за 10-те източноевропейски държави - членки на ЕС, сред които и България, прогнозите за развитието им са положителни. Банката очаква по-бърз растеж от този в западноевропейските държави членки на ЕС. Положителните оценки и прогнози обаче са свързани с това до каква степен правителствата ще осъществят реформите и доколко ще подобрят условията за бизнес. По темата разговаряме с Каспар Рихтер, старши икономист на банката за Европа и Централна Азия.
Г-н Рихтер, растежът на някои от източноевропейските икономики в ЕС, включително и България, силно зависи от износа им към старите страни членки. В този смисъл как ще се отрази забавянето на икономическия ръст на германската икономика през третото тримесечие и в еврозоната като цяло?
- Добрата новина е, че рецесията и голямото приспособяване към новите условия от 2009 г. вече е минало. За региона като цяло се очаква растеж около 1.8% за тази година и 3.2% през следващата. Това е много добра новина, но в същото време причината е, че германската икономика и икономиките от еврозоната се възстановяват по-бързо от очакваното през пролетта.

Заради бързото възстановяване на глобалната търговия Германия отчита много сериозно оживление. Но за източноевропейските икономики е много важно да диверсифицират растежа. Досега възстановяването е движено главно от износа.

Но ако погледнете лидера Полша, където се очаква 3.5% растеж през тази година, ще видите, че не се разчита само на износа, а и на публичния сектор, увеличените инвестиции, както и на запазването на пазара на труда в добро състояние, което в крайна степен запазва и потреблението.

В България правителството избягва увеличение на разходите, поне в публичното си говорене, а място за монетарна политика няма заради валутния борд. Това не затруднява ли обръщането към вътрешни източници на растеж?
- Това, което виждаме, е, че докато регионът като цяло се възстановява и този процес се ускорява, има и наследени пасиви от кризата, с които държавите ще трябва да се борят. България не е изключение. Дори ще трябва да се бори по-дълго с наследството от кризата, отколкото другите държави в региона, и тук има два важни аспекта.

Първо валутният борд. В целия регион през 2009 г. видяхме много слабо частно потребление и навсякъде правителствата се намесиха, увеличиха бюджетните си дефицити и стабилизираха производството. Възстановяването през тази година все още е много слабо, а бюджетни дефицити вече създават трудности, понеже приходите са ниски и това е знаково за повечето държави.

Наистина има очаквания инвестиционната активност и потреблението да се съживят и те да осигурят по-големи приходи. Това е много важно, защото икономиките трябва да се задвижат от частния сектор, а не от държавното потребление. Също така трябва да се работи за пренасочване на капиталовите потоци към търгуеми сектори вместо към тези, в които се инвестираше преди кризата.

За пръв път през есента на 2008 г. се чу призивът да потърсим нови двигатели на растежа. Според вас този процес има ли напредък и къде е проблемът - в държавните политики или в частния сектор?
- Разбира се, икономическият растеж е базиран върху решенията на предприемачите и очевидно частният сектор ще е в основата на възстановяването. Но и ролята на държавата ще е е много важна, защото тя подготвя общата рамка и законодателството. Нужни са обединени усилия и на двете страни, за да се постигне тази трансформация.

Всъщност, ако направим едно сравнение, 15-те стари членки на ЕС ще постигнат среден икономически растеж около 2% през 2010 г. и е малко вероятно да го ускорят през 2011. В същото време България, както и останалите 9 държави -  членки от региона, имат всички шансове да ускорят темповете от очакваните 2% средно за тази година до 2.5% и дори да достигнат близо 4% в средносрочен план.

Това е реалистична възможност за следващите 3 години, но за да се постигне в контекста на все още замръзнали капиталови пазари, много важно е тези икономики, включително и България, да проведат необходимите структурни реформи и да повишат производителността на труда.
Още от интервюто на „Дневник"