„Само България отказа да спасява еврото чрез вноска в МВФ", разкрива от първата си страница „Сега"
Само България категорично отказа да участва в създаването на нов спасителен фонд за еврозоната от 200 млрд. евро, управляван от МВФ, в който 50 млрд. евро би трябвало да се съберат от държави извън еврозоната. Това стана ясно след участието на финансовия министър Симеон Дянков във видеоконферентен разговор с колегите му от ЕС вчера. Той бе приканен да заяви с каква сума страната може да се включи.
Според източници в Брюксел и София натискът е бил за участие на България с около 2 млрд. евро. В отговор на въпрос на "Сега" обаче Дянков отрече да е бил подложен на натиск, тъй като никой не е очаквал да обещае пари.
"През 2007 г. България изплати окончателно задълженията си към МВФ, няма никакви финансови ангажименти към институцията и няма намерение да поема такива", съобщиха вчера от МФ. Според министър Дянков "МВФ не е изиграл добре ролята си в справянето с финансовата криза в ЕС и особено в случая с Гърция, а и не е редно дисциплинирани държави като България да подпомагат недисциплинирани". В друго съобщение министерството напомни, че "България не е страна по договора за Европейския стабилизационен механизъм и няма финансови обвързаности по него". Това означава, че тя не се чувства ангажирана с новия финансов инструмент на еврозоната, който ще бъде задействан от 2012 г. и ще възлезе на първо време на 500 млрд. евро.
Не така категорични са останалите държави. Полша, която също не желаеше да поема финансови ангажименти за разрешаване на проблемите на еврозоната, вчера отстъпи и нейният финансов министър Яцек Ростовски заяви, че Варшава ще отпусне 6 млрд. евро от валутните си резерви. Дания, която на 1 януари поема от Полша председателството на ЕС, се съгласи да даде 5.4 млрд. евро, макар и да не е член на еврозоната. Швеция също не е член, но ще даде 11 млрд. евро. От Чехия бяха поискани 3.5 млрд. евро, но премиерът Петер Нечас още миналата седмица възропта, че сумата е прекомерна. Затова се очаква тя да бъде намалена.
Още от статията на „Сега"
„Без санкции при отказ от GSM и кабеларка", информира от първата си страница „Монитор"
Никакви санкции няма да бъдат налагани на потребителите, които се отказват от ползването на мобилна услуга или от договор с доставчик на кабелни услуги като интернет и телевизия, след като договорът им е преминал в безсрочен. Това стана възможно с промените в Закона за електронните съобщения. За първи път този закон работи изцяло в интерес на крайните потребители и ги спасява от досегашните капани, залагани дори в начина на предлагане на промоционални продукти и услуги, каза за „Монитор" председателят на комисията по транспорт в парламента Иван Вълков. За да са спокойни хората оттук насетне, те получават правото да се откажат в едноседмичен срок от предложения им договор и дори когато става дума за възрастни клиенти, които не се ориентират бързо в направените им предложения, някой друг може да ги посъветва за изгодата от офертата, която им е направена, обясни Вълков. Той поясни, че хората трябва да продължат да бъдат активната страна, като следят интересите си и по отношение на най-изгодните предлагани пакети. Именно активността на потребителите доведе до тези промени в законодателството и сега всеки оператор, който се опитва да препятства клиентите си, ще понесе сериозна финансова санкция, която достига до 60 хил. лв.
Отказването от договор ще става с едномесечно предизвестие след като е изтекъл срокът на подписания договор. Тоест ако той е двугодишен, колкото е вече максималната му продължителност, клиентът може да заяви разтрогването му на същия ден когато той изтича и месец по-късно да се раздели с оператора.
Представители на мобилните оператори подчертаха, че тази възможност е в сила и за договорите за телевизия и всякакъв друг вид пренос на данни.
Добрата новина за потребителите е, че те ще могат с искане до оператора си да се отърват от досадните покани за участие в SMS игри и заливането с непоискани съобщения, които третират всеки абонат като реален участник в тези хазартни по същността си игри.
Още от статията на „Монитор"
„Контролът за ГМО в храните блокира" е едно от водещите заглавия на „24 часа"
Контролът за съдържание на ГМО в храни и фуражи у нас е блокиран. От началото на годината досега са изследвани само 55 проби от хранителни продукти и в нито една не е открита генномодифицирана съставка, показват данни на агенцията по храните, поискани от "24 часа".
Причината за рязко спадналия контрол за ГМО са структурните промени по създаването на агенцията по храните през март, обясни Любина Донкова, държавен експерт "Лабораторни дейности" в новата агенция. Акредитираната лаборатория, която може да изследва храни за ГМО, беше към бившата Столична РИОКОЗ. Здравно-санитарните инспектори са минали към агенцията по храните, но самата лаборатория е останала към здравното министерство.
Така вместо обединение на контролните функции при храните в случая се е получило точно обратното. Инспекторите на агенцията по храните, която е към земеделското министерство, трябва да контролират ГМО-то, но без да им е дадена лабораторията за това.
Министерството на здравеопазването пък има апаратите за изследванията, но няма служители, които имат право да вземат пробите. По този начин се получава поредният параграф 22 у нас.
Подписването на споразумение с Министерството на здравеопазването за изследване на пробите за ГМО в храните при тях пък закъсняло. Затова и били планирани само 65 проби за храни през 2011 г. по т.нар. официален контрол. Не са готови резултатите от още 10 изследвания. Взети са проби и от 6 партиди фураж. При една е открито ГМО от над 5%, но това било посочено в документите и нямало нарушение. Лабораторията, която е акредитирана да изследва фуражи, е само една - частна, във Варна.
За сравнение през 2010 г. са контролирани стотици хранителни продукта. ГМО са открити в 8 от изследвани 149 проби от български производители и в 10 от 113 вносни продукта. Имало и десетки частни клиенти, които срещу заплащане са проверили дали произвежданите от тях храни имат ГМО.
Изследването струва 150 лв. Доста повече излиза обаче, ако трябва да се провери видът на генно променената съставка и дали е сред разрешените, или не. Например за соята има 3 позволени модификации и затова трябва да се направят 3 допълнителни изследвания, всяко от което струва по 350 лв. Така, за да се разбере колко процента е ГМО съдържанието и дали е от позволен от ЕС вид, трябват над 1000 лв.
Още от статията на „24 часа"
"България изиска допълнителна регулация за шистовия газ", информира от първата си страница „Капитал Daily"
Европейската комисия е препоръчала на България провеждането на допълнителна оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) на сондажите за проучване за наличието на шистов газ в страната, съобщиха от Министерството на околната среда и водите за "Капитал Daily". Отговорът на ЕК идва след изрично запитване на МОСВ.
Това на практика едва ли ще промени темпа на проучванията. Сондажите са предвидени да започнат едва през 2015 г. Обещанието за ОВОС, който ще успокои общественото мнение, обаче може да отпуши подписването на договора с Chevron. Парафите се бавят вече няколко месеца.
В началото на ноември ведомството, оглавявано от министър Нона Караджова, изпрати запитване до Брюксел дали е възможно да се тълкуват разширено текстовете на директивата по оценка на въздействие върху околната среда, която изисква някои видове дълбоки сондажи за проучване да подлежат на такава оценка.
Българското законодателство не изисква ОВОС за проучвателните дейности по сондажа, но след отговора на Брюксел такъв ще бъде извършен, обясниха от МОСВ за "Капитал Daily". Европейската комисия дори е изразила благодарност на България за инициативата и е изпратила своето тълкувание до всички страни - членки на съюза.
Обществен натиск
Причината за исканата допълнителна екологична оценка е големият обществен отзвук, който беше предизвикан заради намеренията на американската енергийна компания Chevron да проучва залежите на шистов газ в България. През юни правителството излезе с решение, което дава възможност на компанията да проучва шистови скали край Нови пазар.
Група еколози настояваха да се направи ОВОС преди подписването на договора, въпреки че към този момент не е ясно върху какво ще се прави оценката. Договорът все още не е подписан, а работната програма на Chevron не е представена.
Екологичните опасения са около технологията за хоризонтални сондажи и хидравлично разбиване (фракинг), която американската фирма евентуално ще приложи.
Още от статията на „Капитал Daily"
„ЕК следи назначенията в съдебната власт у нас", съобщава от първата си страница „Класа"
Европейската комисия (ЕК) внимателно следи избора на инспектори към Висшия съдебен съвет, а темата ще влезе в януарския мониторингов доклад, каза вчера на брифинг в Брюксел говорителят на ЕК Марк Грей. Група български неправителствени организации изпрати писмо до Европейската комисия и до българския парламент, с което настоява „формалната и непрозрачна" процедура по назначенията да бъде прекратена. За днес е насрочено извънредно заседание на Народното събрание, на което ще бъдат гласувани кандидатурите. От ЕК коментираха, че проблемът за избора на инспектори към ВСС е бил поставен и в писмо до новоизбрания правосъден министър Диана Ковачева.
„Очакваме номинациите да отговарят на изискването за пълна прозрачност и да са съобразени със съответните процедури, това ще се посочва и в следващия доклад в края на януари или началото на февруари догодина", каза говорителят на ЕК Марк Грей и потвърди, че писмото на неправителствените организации от България е получено от комисията.
„За втори път през тази година ставаме свидетели на порочния начин, по който парламентът подхожда към назначенията на длъжности от определяща значимост за състоянието на съдебната система в България и възможността за реформирането й", пишат в декларацията си организациите, сред които са Българският Хелзинкски комитет, Българският институт за правни инициативи, Съюзът на съдиите, Центърът за либерални стратегии. Според тях парламентът води политика на непрозрачност и процедури за назначения в съдебната власт, при които липсват достатъчно информация за кандидатите, мотиви от страна на номиниралите ги, реално публично изслушване и обективна и задълбочена оценка на относимите качества на кандидатите, включително на професионалния им капацитет и поведение.
Още от статията на „Класа"
"Учени предлагат нов календар", информира от първата си страница „Труд"
Радикална идея за въвеждане на нов календар, който да облекчи бизнеса, предлагат "бащата" на българския валутен борд проф. Стив Ханке и колегата му от университета "Джонс Хопкинс" проф. Ричард Хенри (четете по-долу статията им в януарския брой за 2012 г. на сп. "Глоуб Ейша", преводът е на сп. "Мениджър").
Учените предлагат да се въведат четири тримесечни цикъла от по 30, 30 и 31 дни. Така годината става 364 дни, като изравняването с астрономическото време ще става с добавянето на седмица през 5 или 6 години (виж календара в галерия).
Освен това двамата професори предлагат отпадането на часовите пояси, както и лятното и зимното часово време. Според Ханке и Хенри целият свят може да използва едно време - това по Гринуич.
Мотивите им са, че така ще се улесни пресмятането на лихви по ценни книжа, а празниците ще се фиксират на определени дни, като така няма да разкъсват работната седмица. А универсалното време ще премахне местенето на празници, бизнес срещи и стрелките на часовника.
Оказва се, че идеята на Ханке и Хенри има и български корени. През 60-те години на сесия в ООН има дискусия за промяна на календара. Тогава филипински учен взима думата и съобщава, че най-съвършеният е този, изработен от прабългарите. В него се предлага схемата от 364 дни в годината и 4 сезона от по 4 месеца. ЮНЕСКО също признава този календар за съвършен.
Това разказа пред "Труд" директорът на Института за икономически изследвания към БАН проф. Митко Димитров. "За бизнеса еднаквите времеви условия са много важни и са полезни, но съм скептичен, че предложението на Стив Ханке и Ричард Хенри ще бъде прието от църквата и религиозните общности като цяло", добави той. През 60-те години предложената календарна промяна не е приета заради несъгласието на различните религии. "Не съм сигурен и дали предложеното в статията увеличение от 1 седмица в края на годината няма да обърка празнуването на Коледа и идването на Нова година", обясни проф. Димитров. И пак повтори, че е по-добре България да представи в тази дискусия своя прабългарски календар. Още повече, че там прибавянето на един ден в годината става през лятото, на Еньовден и така по-лесно се приема.
А календарът е следният:
- Първият ден е нулев. Пада се винаги на Игнажден, Българската нова година. Това е денят на зимното слънцестоене, най-късият в годината. Той е самостоятелна календарна единица.
- В годината остават 364 дни, наречени "златното календарно число". Защото прабългарите са установили, че то разделя перфектно годината на 4 сезона от по 3 месеца, които са равни - всеки има по 91 дни или два месеца от по 30 дни и един от 31 дни.
- Всяка година и всеки сезон започват в един и същи ден - неделя.
- Ако годината е високосна, то в деня на лятното слънцестоене се добавя "Ден на слънцето", невключен в броенето нов ден.
- Календарът е изключително удобен за т.нар. празнична система на българите - всеки празник е на една и съща дата, в един и същи ден от седмицата всяка година.
Още от статията на „Труд"
„Камата продава BG джипове", четем от първата страница на „Стандарт"
Христо Стоичков ще стане лицето на българските джипове пред света, ако приеме златна оферта на "Литекс". Гриша Ганчев е предложил на Камата рекордна заплата за работа 2 в 1. Ицо ще трябва да тренира футболния тим и да продава автомобилите "Грейт Уол", които се произвеждат в завода до Ловеч. Съответно и предложението към Стоичков ще бъде да взима месечно далеч над 50 бона, колкото прибираше предишният треньор Любо Пенев. Претенциите на Камата са по-сериозни, тъй като има в кърпа вързана работа и в Русия, и в Китай, обясниха близки до Модерния ляв. От "Литекс" още обмислят, но е много вероятно да склонят да извадят дори 100 бона месечно, тъй като Стоичков и Бербатов са единствените българи, които стават за рекламни лица по света.
Още от статията на „Стандарт"
„Консултант ще съветва енергийния холдинг за разделянето на НЕК", разкрива „Сега"
Консултант ще оценява електропроводите, подстанциите и отпуснатите заеми на Националната електрическа компания (НЕК) и влиянието на прехвърлянето на съоръженията в капитала на Електроенергийния системен оператор (EСО). Той ще предложи и варианти за промяна в условията на отпуснатите кредити и ще преговаря с кредиторите, предвиждат условията на търга, обявен от Български енергиен холдинг (БЕХ), в чиято структура са двете дружества. Офертите ще се подават до 2 февруари.
До пролетта на 2012 г. ЕСО, която в момента е дъщерна на електрическата компания, трябва да стане самостоятелно дружество под шапката на БЕХ. Правилата на ЕС забраняват на производители и търговци на електроенергия, каквато е НЕК, да притежават мрежи.
Още от статията на „Сега"
„От Коледа - каймата с два етикета", информира „Стандарт"
Насипната кайма трябва да се предлага с два етикета. Клиентите обикновено гледат табелката с цената. До нея обаче трябва да има една по-малка, върху която задължително трябва да са записани видът на месото, кланицата, откъдето е дошло, и срокът на съхранение. Малкото листче с дребния шрифт много внимателно прочетоха вчера шефът на Българската агенция по безопасност на храните Йордан Войнов и заместничката му Венцеслава Тасева. Те напазаруваха мляно месо и шпеков салам в магазин от веригата "Елемаг".
Купените храни ще бъдат изследвани за точност на състава, гаранция при производството и спазване на рецептата. Така шефовете на агенцията се включиха в националната кампания "Коледата безопасна 5", която се провежда по инициатива на в. "Стандарт" и земеделското министерство.
"Каймата се познава по цвета - свинската е по-светла, а телешката е червеникава", обясни д-р Тасева, докато пазарува. Тя подчерта, че когато не е замразено, мляното месо не трае повече от едно денонощие, макар и поставено в хладилник. Замразеното пък може да изкара и месец в камерата. Според зам.-шефката на агенцията, освен да внимават при пазаруването, хората трябва да знаят, как да съхраняват продуктите, след като ги занесат вкъщи. Не бива да се държат на едно място продукти, които ще се готвят - месо, риба, карантия, и зеленчуци за салата. Малотрайните колбаси отговарят на същото условие. Дъската за рязане е наложително да се мие след всяка обработка на продукт.
Още от статията на „Стандарт"
„Харчим 250 лева за коледни подаръци", обобщава проучване „Монитор"
Средно по 249 лева ще похарчат българите за коледни подаръци. Това е с 40 лева повече спрямо миналата година, показва проучване, поръчано от Visa и проведено в големите градове на страната. Една трета от анкетираните са заявили, че планират да похарчат между 100 и 199 лева. 28 на сто пък са планирали да отделят за подаръци между 200 и 299 лева. Според данните мъжете ще похарчат повече пари за подаръци. Те са заделили за целта средно по 280 лева. За сравнение жените са си поставили лимит около 222 лева.
Изследването показва още, че най-много пари за подаръци ще похарчат в Бургас. Там за целта са предвидели средно по 307 лева. Втори по щедрост са жителите на Варна, които ще похарчат за коледни покупки средно по 289 лева. Столичани пък са заделили средно по 238 лева.
37 на сто от анкетираните са посочили, че планират да купят подаръци тази седмица. Такива са нагласите и на повечето европейци. Според проучвания 23 декември ще бъде най-натовареният ден за пазарувания през цялата година, когато ще бъдат похарчени 2,6 млрд. евро.
Любопитното е, че 25 на сто от анкетираните българи отговорили, че са купили подаръци преди 11 декември. 8% пък планират да изчакат последния момент и ще се заемат с коледните покупки на 24 декември.
„Макар икономическият климат да оказа влияние върху част от хората, нашето проучване показва, че независимо от колебливия старт на сезона, похарчените средства се увеличават с приближаването на най-интензивния период за пазаруване в страната", коментира Красимира Райчева, мениджър на Visa Европа за България.
Още от статията на „Монитор"
"Плевнелиев: България ще е двигател на евроинтеграцията", съобщава „Класа"
България ще бъде двигател на следващата фаза на европейската интеграция. Сега имаме нужда да се обединим всички държави в ЕС. Само заедно можем; поотделно нямаме шанс. Това заяви вчера новоизбраният президент Росен Плевнелиев в речта си пред участниците в публичната дискусия „Две години след Лисабон - Европа накъде?". Форумът се проведе в парламента под патронажа на Цецка Цачева.
Росен Плевнелиев увери, че и занапред страната ни ще бъде един от най-солидарните и най-отговорните членове на ЕС. Бъдещият държавен глава изтъкна, че до средата на 2012 г. България ще е готова със своята Програма 2020, и гарантира, че основните партии ще се обединят по най-важните приоритети и ще намерят национално отговорни решения. Плевнелиев обърна внимание, че като символ на фискална дисциплина и отговорни решения българските правителства, включително и последното, са действали в много тежки времена като кризисен мениджър, за да бъдем устойчива държава по време на тази криза.
Председателят на НС Цецка Цачева коментира участието на Росен Плевнелиев в дискусията като знак, че в България се търси политическо и обществено съгласие за начините, по които да се излезе от кризата.
Заместник-председателят на парламента Георги Пирински посочи в изказването си, че Европа се намира на исторически кръстопът, и защити тезата, че отговорът на сегашните проблеми се намира в засилване на социалната роля на ЕС.
Кризата в еврозоната не е само икономическа и дългова, тя е най-вече политическа, тя е криза на доверието. Тази позиция защитиха евродепутатът Елмар Брок и президентът на фондация "Робер Шуман" Жан-Доминик Джулиани.
Още от статията на „Класа"