„Сделката е ток", обобщава от първата си страница „Капитал Daily"
Държавата успешно продаде миноритарните си дялове във второ електроразпределително дружество през фондовата борса. След като в края на миналата година се раздели с акциите си в ЕВН, в сряда направи това почти изцяло със своите 33% в "Енерго-про мрежи" и "Енерго-про продажби" (бившата "Е.ОН България"). Бюджетът ще получи 28% повече от минимално заложената цена, или приблизително 68 млн. лв. за целия пакет. Акции през борсата закупиха доста инвеститори от страната и чужбина, като минаха и няколко големи пакета, което накара повечето представители на пазара да смятат, че зад тях стои чешкият мажоритарен собственик.

Какво се предложи

На инвеститорите бяха предложени 495 330 акции на "Енерго-про продажби" при първоначална цена от 11.09 лв. за брой. От тях бяха пласирани 92% при средна цена от 13.89 лв. От "Енерго-про мрежи" бяха пуснати 434 940 книжа, а бяха записани 96% при средна цена от 139.35 лв. за акция (началната беше 109.87 лв. за акция). Постигнатата цена беше в рамките на очакванията на анализаторите, като от инвестиционния посредник "Бетакорп" прогнозираха наскоро, че сделките ще бъдат в рамките на 120-140 лв. Според правилата на аукциона, при който се извършва продажбата на държавния дял от 33%, пазарните поръчки се класират по средната цена. За аукциона в  четвъртък остават да се продадат 16 280 акции от "Енерго-про мрежи" и 38 982 от "Енерго-про продажби". Посредник по предлагането е Първа финансова брокерска къща (ПФБК). "Участваха по-широк кръг инвеститори отколкото очаквахме, при това не само като брой, а и като тип, особено чуждестранни. Изненадващо поне за нас е, че местните институционални инвеститори бяха по-предпазливи. Нагласите като цяло бяха за по-ниска цена, но постигнатата е по-добра за държавата", коментира пред "Капитал Daily" Георги Койнов, управител на инвестиционния посредник.

Държавата предвиждаше да получи от продажбата на двата пакета около 53 млн. лв. според минималната цена, а след аукциона в сряда стана ясно, че сумата ще се увеличи до близо 68 млн. лв .

Според Тихомир Каунджиев от "Бетакорп" обаче държавата не е успяла да реализира целите си. "Нито успя да постигне достатъчно висока цена, нито да подкрепи фондовия пазар, коментира той и допълни: Единствените положителени ефекти са, че ще се пълни дупката в бюджета и се дава възможност за пазарни спекулации и бързи печалби."
Още от статията на „Капитал Daily"

„Бюджетът в изборната 2013 - щедри разходи, нереални приходи", разкрива от първата си страница „Сега"
Управляващите вързаха проектобюджет 2013, като обосноваха повишаването на разходите с очаквания за нереалистични приходи. Според тях икономиката догодина ще се развива с по-бавни темпове спрямо заложените нива в тригодишната бюджетна прогноза за 2013-2015 г., приета през април. Въпреки това кабинетът планира рязък скок на постъпленията от ДДС и по-добри приходи от данък общ доход. Но пък става песимист за постъпленията от корпоративния данък, който е знак за състоянието на фирмите.

Законопроектът за държавния бюджет за 2013 г. и съпътстващите го документи бяха публикувани вчера на сайта на финансовото министерство. Очаква се те да бъдат внесени за гласуване от кабинета идната седмица.

Според окончателните сметки на експертите брутният вътрешен продукт догодина ще стигне 81.486 млрд. лв. при заложен реален растеж от 1.9%. През април при приемането на тригодишната бюджетна прогноза за 2013-2015 г. очакванията бяха по-оптимистични - 82.819 млрд. лв. БВП за 2013 г. Охладените прогнози за развитието на икономиката - МВФ и бизнесът прогнозират 1.5%, не са попречили на кабинета да завиши приходите, така че да е в състояние да увеличи разходите в предизборната 2013 г.

30.548 млрд. лв. приходи за следващата година залага кабинетът. През април при по-високо прогнозно БВП се очакваха 29.7 млрд. лв. Сравнението на числата показва още, че кабинетът е станал голям оптимист за приходите от ДДС. От него вече се планират 7.884 млрд. лв. постъпления. Това е с 324 млн. лв. повече спрямо прогнозираното през април и със 784 млн. лв. над планираното за 2012 г. От доклада на финансовия министър не става ясно на какво се базира по-оптимистичната прогноза. Прогнозните приходи от акцизи и през април, и сега остават еднакви - 4.3 млрд. лв.
Още от статията на „Сега"

„Бюджет 2013: Дянков леко отвори джоба", съобщава от първата си страница „Труд"
Баланс на ръба на възможното изглежда проектобюджетът за 2013 г., който днес бе качен на сайта на финансовото министерство.

От една страна управляващите обещават повече пари за пенсии и социални грижи, за образование, здравеопазване, инфраструктура и култура. За целта хазната ще похарчи с 1,85 млрд. лв. повече спрямо 2012 г. В същото време не се очакват чудеса в икономиката догодина и съответно приятни изненади в приходите. Въпреки това се залагат с 1,8 млрд. лв. повече постъпления в хазната, които да подсигурят увеличените разходи.

Синдикатите и работодателите вече изразиха недоволство от плахите според тях мерки в разходната част за по-високи доходи и съживяване на икономиката. В същото време Европейската комисия притиска България да запази благоразумната си фискална политика с нисък дефицит.

Най-голям ръст на социалните разходи

Най-голямо увеличение догодина ще има за социалните разходи, които набъбват със 790 млн. лв. От тях 586 млн. ще отидат за ръста на пенсиите от 1 април със средно 9,3%. За социални помощи и обезщетения ще се раздадат 135 млн. лв. повече, макар че размерът им се запазва на нивата от т. г. За насърчаване на заетостта ще се похарчат със 72 млн. лв. повече в сравнение с 2012 г.

На второ място по ръст на харчовете догодина се нареждат инфраструктурата и околната среда. Средствата по това перо са с 510 млн. лв. повече в сравнение с 2012 г.

Парите за образование са трети в класацията с ръст от над 120 млн. лв. От тях 76 млн. отиват за училищата и детските градини, а останалите са най-вече за университетите.

Парите за култура се вдигат с 31 млн. лв., като по-голямата част от увеличението ще отиде за музеи, галерии, библиотеки и читалища.
Още от статията на „Труд"

"Бюджет 2013: Повече пари за Цветанов, Добрев и Плевнелиев", е едно от водещите заглавия на „24 часа"
Двама министри и президентът със сигурност ще са най-доволни от проекто-бюджета за догодина. С по 10 млн. повече от тази година получават ведомствата на Цветан Цветанов, Делян Добрев и президентството. Останалите министерства ще разполагат с малко над или с малко под сегашния си бюджет.

Финансовият министър обяви проекта за държавните финанси догодина. От ведомството направиха уговорката, че разговорите със социалните партньори тепърва започват и в него могат да настъпят и съществени промени.

Приоритет на властта за догодина ще са инфраструктурата, образованието (което получава със 120 млн. лв. повече), социалните дейности и околната среда, чийто пари са увеличени с 510 млн. лв.

Хазната ще задели 26 млн. лв. повече в сравнение с тази година за държавните и общинските културни институти в т.ч. музеи, галерии, библиотеки и читалища.

Според прогнозите, записани в бюджета, икономиката ни догодина трябва да произведе стоки и услуги за 81,5 млрд. при 77,7 млрд. през тази. Средногодишната инфлация се планира да е 3,4%, при 2,9% за тази година.

"Планираме държавата да приключи 2013 година с дефицит 1,25% от БВП и ръст на икономиката поне с 1 на сто", съобщи преди заседанието на министерския съвет министър Дянков.
Още от статията на „24 часа"

"Правителството предвижда с 1,796 млрд. лв. повече приходи в хазната", пише на първата си страница „Класа"
Приходната част на бюджета за 2013 г. се увеличава с 1,796 млрд. лева спрямо 2012 г. като очаква в хазната да постъпят 30,54 млрд. лв. (37,5% от БВП), сочат прогнозите на Министерството на финансите в публикувания проектобюджет за следващата година. Увеличават се средствата за пенсии от 1 април 2013 г. с над 585 млн. лева. Същевременно с 20 процентни пункта (218 млн. лв.) се увеличава осигурителната вноска за фонд „Пенсии" за работещите в сферата на отбраната и сигурността. Социалните разходи нарастват с над 790 млн. лева. Увеличават се средствата за социални помощи и обезщетения със 135 млн. лева, се казва в прессъобщението на финансовото ведомство.

Финансирането на програми и дейности по заетостта също бележи ръст от 72 млн. лева. Средствата за образование се повишават с повече от 120 млн. лв., като с над 76 млн. лв. ще се финансира обучението на деца и ученици, както и студентите, в зависимост от оценката за качеството на обучението. Увеличават се парите за култура с над 31 млн. лева, като с 26 млн. лв. ще се финансират държавните и общинските културни институти в т.ч. музеи, галерии, библиотеки и читалища. Увеличават се с 510 млн. лв. и планираните разходи за публична инфраструктура в областта на благоустройството и опазването на околната среда. Докато бюджетът залага увеличаване на пенсии и учителски заплати, не се предвижда обаче вдигане на други заплати в публичния сектор.

За администрацията на президента са предвидени 6,136 млн. лв., докато правителството ще похарчи 72, 6 млн. лв. (16 млн. от тях са приходи и 56,6 млн. лв. средства от хазната). Най-голямо перо от държавните субсидии се предвижда да получат  силовите министерства - на отбраната (1,014 млрд. лв.) и на вътрешните работи - 1,013 млрд. лв. Консултациите по отношение бюджетите на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната продължават, като окончателно решение ще бъде взето на заседанието на Министерския съвет, на което ще бъде разгледан Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2013 година, съобщават още от Министерството на финансите.
Още от статията на „Класа"

"Пресъхна банката за донорска сперма", предупреждава от първата си страница „Монитор"
Банката за донорска сперма пресъхна. Клиниките за асистирана репродукция у нас са в криза заради липса на мъжки биоматериал. Тя се задълбочава, след като преди 2 г. националната банка за сперма в София, известна още и като семинологична лаборатория, бе закрита, установи репортерска проверка на „Монитор".

Някои от лечебните заведения, които правят асистирана репродукция, покриват дефицита, като внасят сперма от Дания и Белгия, съобщи специалистът в областта на ин витрото проф. Иван Козовски. Нашият генофонд обаче е много по-здрав и добър и от белгийския, а и от датския особено, след като се има предвид, че в тези страни напоследък емиграцията от трети държави е много интензивна, категоричен бе лекарят. Проф. Козовски подчерта, че вносът на такъв материал от други държави все пак не е забранен.

По думите му в основата на проблема с кризата на мъжки биоматериал за оплождане е промяна в наредбата за донорството от 2008 г., която забранява тази услуга да бъде платена. Дарителят на практика не получава нито стотинка, не му дават дори шоколадче, нито сок и вафли, както се практикува, когато дадеш кръв. Не му се осребряват билетите за пътуване, не му се полага и ден компенсация за отдих от работа, както при донорите на кръв.

При това положение е пределно ясно, че сперма няма. Всяка клиника се справя сама както може, коментира проф. Козовски. Специалистът сподели как самият той като ръководител на една от клиниките за асистирана репродукция във Варна решава този проблем при нужда. Според него мъжете трябва да получават възнаграждение, тъй като повечето от тях са студенти и млади хора, които не са добре платени и всеки лев в бюджета им е добре дошъл.
Още от статията на „Монитор"

„Златен век за Стандарт", четем от първата страница на „Стандарт"
"Златен век" за "Стандарт". Най-високото отличие на Министерството на културата за първи път снощи бе присъдено на медия. Заслужавате наградата заради огромния си принос за развитието на културата в България, както и за националната кампания "Чудесата на България", каза министър Вежди Рашидов. Той връчи отличието на главния редактор на "Стандарт" Славка Бозукова след грандиозния концерт в НДК. Спектакълът в зала номер 1 бе по повод 20-ия юбилей на любимия вестник.

Приемам високото отличие заради целия екип на вестника, заради всички донкихотовци в него, за които само духовността може да излекува болния свят, в който живеем, каза г-жа Бозукова.

Белоградчишките скали и пещерата Магура са чудесата, които България иска да види в ЮНЕСКО. Това е резултатът от националното гласуване, което приключи в 18 ч вчера. Уникалните кукли от шума, които правят деца от Пловдивско, пък са фаворитът в раздел "Нематериално наследство".
Още по темата от „Стандарт"

"Подадени са 600 заявления за 115 хил. дка държавна земя", съобщава „Капитал Daily"
Обявеният през септември търг за продажба на земеделски земи от държавния фонд срещу поименни компенсаторни бонове очаквано е довел до интерес във всички области на страната. Това се потвърждава и от данните на земеделското министерство, според които са подадени 608 заявления за 115 хил. дка  държавна земя.

Въпреки че от ведомството на Мирослав Найденов твърдяха, че ще се предлагат имоти, към които няма никакви интерес, тъй като били маломерни и неатрактивни, впоследствие се оказа, че сред тях има доста големи парцели от високи категории. Търговете в цялата страна са приключили и се очаква в следващите седмици да бъдат обявени и победителите. Засега от министерството не съобщават кои физически и юридически лица са участвали, нито общият им брой.

Няма пренебрегнати

Според справка, поискана от "Капитал Daily" от агроведомството, най-много са заявленията за парцели в Кърджалийско - малко над 200 заявления за над 15 хил. дка. В този район обаче са предложени за продажба доста парцели с не много голяма площ, което може да е едно от обясненията за високия брой молби. За други райони със сходни като площ имоти, към които има интерес, има значително по-малко заявления. Така например във Варненска област, където са обявени едни от най-големите парцели във висока категория, има подадени 29 молби за участие в търговете, на които са продадени над 13 хил. дка ниви. Подобна е и ситуацията във Видин, където заявките са 20 за над 12 хил. дка. В дъното на класацията са Перник и Пазарджик, където има подадено по едно заявление.

"Технически затруднения" с "Натура"

Първоначално в заповедта на земеделския министър бяха пуснати за продажба малко над 150 хил. дка, които впоследствие бяха намалени с около 40 хил. дка. Причината е, че в противоречие на законодателството сред парцелите се оказаха обявени защитени територии и терени от екомрежата "Натура 2000", което предизвика реакцията на природозащитни организации. Найденов обяви, че тези площи ще бъдат извадени от списъците на търговете, но впоследствие се оказа, че заради "технически затруднения" на екоминистерството около 14 хил. декара в защитени територии все пак са останали за продажба, сред които и терен до връх Богдан.
Още от статията на „Капитал Daily"

„Референдумът за "Белене" опря до Конституционния съд", разкрива „Сега"
Проблемите около референдума за АЕЦ "Белене" нарастват лавинообразно. Вчера "Синята коалиция" се закани да се обърне към Конституционния съд, който да се произнесе дали е законно да се проведе общонародно допитване по зададения от БСП въпрос. Според синия депутат Михаил Михайлов той създава правното основание да се смята, че е поставен като инвестиционно намерение. "А според закона за прякото участие на народа във властта на референдум могат да бъдат решавани единствено проблеми от компетентността на НС", обясни той.

Премиерът Бойко Борисов пък постави задача на икономическия министър Делян Добрев да поиска от германската компания RWE обяснение защо се е оттеглила от АЕЦ "Белене". "Деляне, свържи се с централата на RWE и поискай писмено да ти отговорят дали ГЕРБ или нашето правителство е изгонило RWE и дали RWE са били съгласни с тия заеми от половин милиард", нареди Борисов. Повод за заповедта му бе обвинение от лидера на БСП Сергей Станишев, че инвеститорът е бил изгонен от ГЕРБ. Консорциумът се оттегли от проекта преди около 3 г., а мотивите за отказа от проекта стана кризата и неяснотата около финансирането му.

"Белене" стана централна тема и в парламента. Депутатите създадоха поредната временна анкетна комисия, която ще проверява всички данни, факти и обстоятелства около строителството на АЕЦ "Белене" от 2002 г. до март 2012 г. Органът бе създаден с гласовете на ГЕРБ, "Синята коалиция", "Атака" и независими. От БСП бяха против, а от ДПС се въздържаха. В последния момент бе прието предложение на "Атака" заседанията на комисията да се предават пряко по БНТ и БНР, което е безпрецедентен случай в досегашната парламентарна практика.
Още от статията на „Сега"

"Фирми от цял свят искат летище София", четем в „Стандарт"
Компании от Канада, Германия, Швейцария и Турция проявяват сериозен интерес към бъдещата процедура за отдаване на концесия на летище София, научи "Стандарт". Има заявен интерес от фирми и от съседни на посочените страни, коментираха запознати, без да уточняват кои. Според други става дума за САЩ и Франция.

Процедурата за отдаване на столичната аерогара ще бъде обявена до края на мандата на правителството на ГЕРБ, потвърди неотдавна в интервю за "Стандарт" транспортният министър Ивайло Московски. Вече е избран консултант, който прави финансово-икономическата обосновка, която ще покаже дали летище София ще се отдава самостоятелно или в пакет с бившия военен аеродрум в Балчик. Причина за бързането е решението на Международния арбитражен съд в Париж летище София да плати 27,7 млн. долара на кувейтската компания МАК/АДМАК, която преди шест години построи новата полоса за излитане и кацане, плюс 5 млн. паунда разноски по делото. Изплащането на дълга ще обезкръви летище София и то няма да може да инвестира нищо, обясни Московски.
Още от статията на „Стандарт"

„Гледаме до 10 пъти повече безплатни канали", съобщава „Монитор"
С навлизането на цифровизацията на телевизионния ефир българите ще имат възможност да гледат до 10 пъти повече канали абсолютно безплатно. Това стана ясно по време на дискусията "Година преди старта: дигитална България", организирана от Съвета за електронни медии (СЕМ).

При аналоговото разпространение всяка програма заема отделна честота. В цифров ефир на една честота могат да се пуснат между 6 и 10 програми, в зависимост от качеството на картината и звука, обясни същината на дигиталния процес Владимир Рангелов, търговски директор на „НУРТС  Диджитъл", която бе избрана за изграждането на първите два етапа от цифровизацията. По думите му основни предимства на дигиталното излъчване, което трябва да влезе у нас от 1 септември следващата година, са ефективното използване на честотите, високото качество на картината увеличаване на броя на програмите и покритието, както и напълно свободният, безплатен достъп. Цифровизацията ще даде възможност и за излъчване на канали с висока резолюция в национален ефир.

Около 50% от хората в страната са абонати на кабелни мрежи, 25 на сто разчитат на сателитен сигнал, едва 1% използват компютърната платформа IPTV. Така всеки четвърти българин все още разчита на старомодната антена, за да гледа телевизия, обясни Рангелов. По думите му цената на цифровото излъчване е значително по-ниска от тази на аналоговото разпръскване, като разликата може да достигне до 75%, в зависимост от канала.

Форумът бе открит от президента Росен Плевнелиев, който призова за мащабна информационна кампания и добро планиране на въвеждането на новата технология. Той беше категоричен, че хората трябва да знаят какво предстои и какво им е необходимо, за да приемат дигиталната телевизия. Държавният глава цитира допитване, според което едва 14% от българите са наясно какво представлява този процес.
Още от статията на „Монитор"

"Бракониери изнасят рибата на Мандра за търговия в Румъния", разкрива „24 часа"
Бракониери изнасят риба от Мандренското езеро за Румъния, където килограма и варира между 2 и 3 евро. Когато се установят кой е риболувал незаконно, го грози глоба между 1500 до 3000 лева.

Рибарите са се подготвили, като дори са оставили на брега дрехите си в готовност да приберат улова от мрежите, пуснати във водата. Те днес бяха засечени при акция на екперти от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), които откриха рекордни количества мрежи, съобщиха от агенцията.

Над 5 километра мрежа с повече от 600 килограма риба извадиха инспекторите до момента. Акцията им продължава и по тъмно на лампи и се очаква да бъдат изкарани поне още 10 километра мрежи.

По случая ще се работи и за версия свързана с бракониерска група занимаваща се с износа на рибата в чужбина. Уловът е от сулка, платика, каракуда и шаран, ще бъде предоставен на социалния патронаж в Бургас.
Още от статията на „24 часа"

"Правителствен план с 249 мерки ще облекчава бизнеса", пише „Класа"
Намаляване на необходимите документи за ползване на 84 административни услуги,  съкращаване на сроковете за предоставяне на 54 услуги,  отпадане на 42 услуги, обмен на информация по служебен път за 30 услуги, създаване на електронни регистри за 17 услуги. Това са  мерките в плана, които правителството прие в сряда за намаляване на регулаторната тежест за бизнеса. В него са включени 249 мерки със срок за изпълнение  30 ноември 2012 г.

Най-голям брой мерки са предложени в сферата на здравеопазването (45), на земеделието и храните (43) и на икономиката, енергетиката и туризма (26).

В основната си част мерките са инициирани по предложение на представители на неправителствени, браншови и работодателски организации, публикации и коментари в медиите. Целта на инициативата е премахване, опростяване и намаляване на административните пречки пред бизнеса, произтичащи от близо 750 регулаторни режима.
Още от статията на „Класа"