Бившата Източна Германия, някога едно от най-мрачните места в света, сега се е превърнала в дом на една от най-ярките индустрии: добиване на енергия от слънцето.

В края на април на територията на бивша съветска военна база край Лайпциг бе направена първата копка на 40-мегаватова фотоволтаична електроцентрала за $176 милиона. Това е четири пъти повече от най-голямата сега действаща слънчева електроцентрала в света. Строителството ще се осъществява от германската компания Juwi International и се предвижда да завърши в края на 2009. Когато това се случи, капацитетът на набъбващата германска соларна индустрия ще се разшири чувствително.

За изминалото десетилетие Германия инвестира $1.3 млрд. в изследвания на фотоволтаичната технология и така създаде индустрия за пет милиарда, която дава 52% от инсталираните соларни панели в света. От 45 производители в Германия, 33 са на територията на бившата ГДР; от 8,000 заети в бранша 70% са в източните провинции. Нови 2,000 работни места са в процес на създаване. Дори и компаниите с щаб-квартири на запад правят по-голямата част от производството си на изток.

Производителите са открили чудесни възможности в това депресирано в икономическо отношение място, където има образована работна ръка, 20% безработица, стари индустриални комплекси с потенциал за ново развитие. Източна Германия е била инженерния център на Източния блок, а водещите технологични университети и изследователски центрове са подправката на мястото, където сега соларната индустрия изживява бума си - покрай старите индустриални центрове Кемниц и Дрезден и световноизвестните производители на оптически прибори в Йена.

Помогнало е и правителството и неговите инициативи. През тази година германските потребители ще насърчат с $3.8 млрд. чрез доброволни надплащания на сметките си за енергия различните енергийни алтернативи. Насърченията да се инвестира на Изток включват подкрепа за теглене на кредити, отзивчиви правителствени служители, а ако са спазени определени условия правителството в Берлин също така и връща обратно 30% от направените капиталови инвестиции.

„Има много място" - казва Антон Милнер, изпълнителен директор на Q-Cells, германска фирма чиито приходи са нараснали с 80% през миналата година до $730 млн. „Хората са добре обучени. Това е добра околна среда за нас". Милнер очаква през ноември да започне строителството на завод за силициеви елементи за соларните панели.

Хамбургската Conergy е инвестирала $340 млн. за да прави интегрирани соларни елементи, клетки и модули на мястото на стар завод край полската граница. Един от най-старите концерни, дрезденският Solarwatt Solar-Systeme започнал през 1993 с двама служители и $ 200,000 в държавни субсидии, сега има 400 служителя и годишни продажби от $140 млн.

Компаниите се възползват от търсенето в чужбина. Миналата година Q-Cells изнася половината от слънчевите си клетки за Южна Европа, Северна Америка и Азия и очаква да увеличи износния дял до 60% през тази година. В Solar World, производител от Бон с капацитет $695 млн. и ръст на приходите през миналата година от 45%, изпълнителният директор Франк Асбек твърди, че е получил поръчки за $3,2 млрд. от Азиатски партньори.

Китай си е поставил за цел да получава 15% от енергията от възобновяеми източници до 2010. За огромните проекти, планирани за по-слабо развитата вътрешност на страната, капацитетът на фотоволтаичната техника ще се увеличи до два гигавата в рамките на три години - два пъти повече от размера на настоящия германски пазар, казва енергийният анализатор в Sal. Oppenheim Хартмут Моер. Според него, „въпросът е дали ще има повече от страна на производството или повече от страна на инсталацията".

Това означава, че германските фотоволтаични елементи могат да пропътуват половината свят и да бъдат интегрирани от китайски компании в завършени клетки и да се използват там, или да се реекспортират обратно в Европа, за да отговорят на нарасналото търсене. И в двата случая перспективите пред германската соларна индустрия са ярки.