„Сто квадрата за 60 стотинки", четем от първата страница на „Стандарт"
Сто квадратни метра за 60 стотинки наем. Евтиния за "Гинес". Толкова е тарифата на Българската академия на науките за свои хора. 

Става дума за имот край Перник, отдаван вече 16 години за смешните стотинки. В доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция, с който "Стандарт" разполага, е пълно с още скандални договори на БАН. Склад в столицата например е бил даден на бизнесмен за 0,02 евро/кв. м. Частни фирми са се уреждали да ползват имоти на БАН, без да броят и лев. При това закъсалата за пари академия им е плащала сметките за ток и парно. С много от сградите са се разпореждали еднолично директорите на институти, а не самата БАН.

Шефовете на академията вдигнаха вой до небето, че държавата не им дава достатъчно пари, а се оказва, че са затънали в далавери, коментираха експерти.
Още от статията на „Стандарт"

„ГЕРБ ще обложи с данък "лукс" голяма част от масовите жилища", прогнозира от първата си страница „Сега"
Управляващите направиха поредния си лупинг и погазиха обещанието си да не вдигат данъците догодина. Министерството на финансите се е върнало към идеята да бъде въведен данък "лукс", но обхватът му е значително разширен. Всеки, който има жилище с данъчна оценка над средната за съответната община, ще плаща с 30% по-висок налог. Това е записано в промените в Закона за местните данъци и такси, публикувани на сайта на МФ.

Според проекта средната данъчна оценка ще се определя на базата на оценките на всичките имоти в общината през съответната година. Цифрата ще се утвърждава от общинския съвет и ще се публикува в интернет до 1 март всяка година.

Когато данък "лукс" бе представен през пролетта, управляващите предлагаха имотите с данъчна оценка над 300 хил. лв. и колите над 70 хил. лв. да се облагат с двоен данък. При този вариант обхватът на налога щеше да е минимален, защото недвижимостите с оценка над 300 000 лв. се броят на пръсти. Новата редакция обаче ще обхване много повече граждани, включително в малките градчета и села, и ще натовари имоти, които нямат нищо общо с понятието "лукс".

Според експертите най-големият проблем е как ще се изчислява средната данъчна оценка в общината, от която зависи кой ще плаща по-високия данък сгради. Шефът на данъчната служба във Видин Огнян Георгиев например обясни, че неговата община включва и над 30 села. "Селските къщи ще смъкнат значително средната оценка на имотите в общината и почти всички граждани във Видин ще трябва да плащат с 30% по-висок данък, без имотите им да имат нищо общо с лукса", каза той.

"Според тази схема собствениците, чиито имоти са с оценка малко над средната, ще са най-ощетени и за тях справедливост няма да има", коментира зам.-кметът на Кюстендил Надя Каратова. Според нея новата концепция трудно кореспондира с идеята за данък "лукс". "В работната група по закона се разбрахме съвсем друго - регионалното министерство да изработи критерии за луксозен имот, но досега не ми е известно това да се е случило", каза Каратова.
Още от статията на „Сега"

„Въвеждат 30% данък лукс за имоти с оценка над средната", информира от първата си страница „Класа"
За недвижимите имоти с данъчна оценка над средната за всяка община ще се плащат с 30% по-висок данък. Това предвиждат поправки в Закона за местните данъци и такси, които трябва да влязат в сила от началото на следващата година, съобщиха от Министерството на финансите. В предложението е записано, че общинските съвети ще могат да определят по-висок налог върху имотите, като размерът на данък сгради ще се увеличи в границите от 0,1 до 4,5 промила на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Досега таванът на ставката бе 2,5 на хиляда. Припомняме, че според антикризисния план на правителството, одобрен през пролетта, данък лукс трябваше да е за имоти на стойност над 300 хил. лв. В проекта на финансовото министерство има предложение налогът върху сградите да се плаща на две равни вноски в срок от 1 март до 30 юни и до 30 ноември. Досега дължимите суми можеха да се платят на 4 вноски.

Весела Илиева, управител на Unique Estates, коментира пред „Класа", че клиентите ще се замислят дали да си купят скъп имот, след като реално цените на разходите за него растат все повече и повече. По думите й данък лукс ще затрудни сектора повече, отколкото да помогне като антикризисна мярка, а парите ще влизат само в богатите общини, като София, Варна и Пловдив.

Никола Стоянов, директор на „Лукс Имоти", е на противоположното мнение - че подобна мярка няма да се отрази на пазара. Според него е нормално луксозните вещи да се облагат по-високо, но в България това е крачка встрани от провежданата правителствена политика на плоско облагане и може да отблъсне външните инвеститори. Той бе категоричен, че в следващите няколко години ще бъде добре за икономиката на страната, ако данъците не се променят.
Още от статията на „Класа"

„Митничарското село с частно енерго и ВиК", информира от първата си страница „Монитор"
Жителите на незаконното селище на брега на яз. „Ивайловград" са си изградили и частни енерго и ВиК мрежа. На фрапиращото нарушение се натъкнали инспекторите от Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) по време на проверките си в т.нар. Весело село.

В незаконното Ставри Димитрово строителните ревизори открили, че в края на 90-те години са направени три частни трафопоста, два от които са в заливната зона на язовира. От тях са се снабдявали с ток незаконните вили. Това съобщи областният управител на Хасково Румен Данев.

„Излиза, че частник е продавал ток, което е абсолютно незаконно", каза Данев. До два дни той очаква отговор от ЕВН чии са трафопостовете и кой е плащал консумираната електрическа енергия.

До 22 октомври пък трябва да пристигне и отговорът на ВиК. Водното дружество проверява в момента чий е общият водомер, който е монтиран на водопровода, захранващ Ставри Димитрово. Досега инспекцията на строителните ревизори е показала, че единствената нова тръба за захранване с вода в селището е до вилата на шефа на свиленградската митница Стефан Марашев.

„Най-странното е, че там няма договори за електро и ВиК партиди. Няма абонати. Излиза, че някой си е направил частно село, вземал е ток и вода и ги е препродавал на други незаконно", заключи Румен Данев.

До момента служителите на ДНСК са издали 119 констативни акта в Ставри Димитрово. От тях 36 са за жилищни сгради със забрана за ползване. Останалите са за барбекюта, навеси, огради, сервизни постройки. Те ще бъдат съборени първи, след като изтече 14-дневният срок за възражение, обясни областният управител на Хасково. След това ще бъдат издадени и заповеди за събаряне на 36-те вили. Освен това ще бъдат разрушени и 11 бараки и фургони в землищата на съседните на Ставри Димитрово села ­ Малки воден и Бориславци. Те също са изградени на общинска земя, без да имат каквито и да било разрешителни.
Още от статията на „Монитор"

„Национализация за личните сметки в професионалните фондове", съобщава от първата си страница „Дневник"
Средствата по личните партиди на работниците от първа и втора категория труд в професионалните фондове ще се прехвърлят в общ фонд към Националния осигурителен институт. Решението за практическата национализация на частните сметки взе правителството вчера. Предложението е на социалния министър Тотю Младенов, подкрепено на 100% от премиера Бойко Борисов.

Причината е липсата на достатъчно средства по частните партиди, които трябваше от 1 януари догодина да поемат напълно ранните пенсии, независимо че парите в тях се трупат от 2000 г., а голяма част от хората са внасяли осигуровки в НОИ преди това.

В дискусията в МС няма и дума как ще стане прехвърлянето на активи за близо 500 млн. лв., нито за възможните ефекти. Един от тях се прояви още вчера - борсата затвори с 2% надолу след новината. Според анализаторите с тази стъпка България се връща назад в развитието на пенсионния си модел. Депутати от опозицията и юристи определиха решението като противоконституционно.

Работодателите потвърдиха, че няма да подкрепят споразумение за пенсионната реформа с подобна промяна. Премиерът обаче не се интересува от мнението им. Професионалните фондове отказаха коментар, преди да видят решението черно на бяло.

Засега е ясно, че от 1 януари 2011 г. работодателите ще плащат допълнителните пенсионни вноски за ранните пенсии (12% за първа категория и 7% за втора) в НОИ вместо в частните фондове. Впоследствие там ще се прехвърлят и сегашните активи. Голямото неизвестно е по каква схема и за колко време. Пред БНТ управителят на НОИ Христина Митрева каза само, че ще става плавно и за дълъг период от време. Преди дни и.д. президент на КНСБ Пламен Димитров определи като срок 2015 г.

Въпросът ще се обсъжда между правителството, работодателите и синдикатите на заседание на съвета за тристранно сътрудничество в събота, за да може следващата седмица промяната да се впише в Кодекса за социално осигуряване (КСО).

По всичко изглежда, че дискусията ще е само за протокола, тъй като стенограмата от правителственото заседание (качена почти светкавично) показва как Бойко Борисов лично дава указания за смяната на пенсионния модел. Апелът на  финансовия министър Симеон Дянков решението да не се отлага с една година, както предлага колегата му Тотю Младенов, е приет.
Още от статията на „Дневник"

"122,5 млн. лв. сме дали за застраховка „Живот", обобщава „Монитор"
Най-голям относителен дял в премийния приход, реализиран от животозастрахователите към края на месец август 2010 г., продължава да заема застраховка „Живот" и рента, съобщиха от Комисията за финансов надзор (КФН). Реализираните приходи по този вид застраховка възлизат на 122,5 млн. лв. и формират 77% от премийния приход, генериран в сектора.

Застраховка "Живот", свързана с инвестиционен фонд, заема дял от 4,2% в агрегирания портфейл на животозастрахователите, като премийният приход по този вид застраховка възлиза на 6,8 млн. лв.

Ръст на премийния приход на годишна база се наблюдава по застраховка „Живот" и рента, по „Допълнителна застраховка" и по „Постоянна здравна застраховка".

Към края на месец август 2010-а дружествата по доброволно здравно осигуряване реализират брутен премиен приход от 30 млн. лв., с което се отчита ръст от 8,1% на годишна база.

Най-висок относителен дял в премийния приход по доброволно здравно осигуряване заемат пакетите „Други здравноосигурителни пакети" (32%) и „Извънболнична медицинска помощ" (22,2%).

Броят на здравноосигурените лица по действащи договори към 31.8.2010 г. възлиза на 209 231. За периода януари-август e отчетен спад от 5,7% в общото застраховане и ръст от 9% в животозастраховането. За периода януари-август 2010 г. записаните премии в общото застраховане (включително и премиите по активно презастраховане на застрахователите, които извършват такава дейност) са в размер на 892,2 млн. лв., а в животозастраховането - в размер на 159,1 млн. лв.
Още от статията на „Монитор"

„Чакаме 300 млн. от стари сделки", съобщава „Стандарт"
Над 330 млн. лв. чака държавата от стари сделки. Парите вече са присъдени от съда по дела, водени срещу некоректни купувачи от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, съобщиха за "Стандарт" от там. Точната сума е 338 млн. лева, но от тях около 50 млн. лв. са несъбираеми. Дружествата, които са купили държавни фирми и не са изпълнили ангажиментите си по приватизационните договори, вече са заличени или фалирали. АПСК води дела срещу още некоректни купувачи за около 600 млн. лв. От тях около 400 млн. лв. се чакат за "Кремиковци", който е обявен в несъстоятелност.

Все още за парите текат съдебни спорове с купувача по приватизационния договор "Финметалс холдинг", който препродаде завода и вече е сред кредиторите му. Комбинатът беше купен за 1 долар през 1999 г. Друг от солидните длъжници на хазната е "Вива Венчърс", която купи за жълти стотинки БТК (сега "Виваком"). Срещу нея АПСК води дело за около 60 млн. лева, дължими за неизпълнение на програма за трудова заетост.

За да си гарантира вземането, агенцията е наложила запори върху имоти на БТК за съответната сума по данъчните им оценки. Сред тях е и Телефонната палата, чиято продажба е договорена от сегашните собственици на БТК за 22,5 млн. евро, по непотвърдена информация. Сделката обаче не може да приключи, докато има запор.
Още от статията на „Стандарт"

„София е похарчила 90% от парите за чистене", информира „Сега"
Столична община вече е усвоила 90% от заложения бюджет за чистене на града. Тази година по това перо са предвидени 68 млн. лв. Към края на септември общината е платила на фирмите по чистота 62.4 млн. лв. От тях 2.4 млн. лв. са авансови плащания, за да могат фирмите да подготвят зимния сезон. Така на практика излиза, че столицата ще посрещне зимата с 8 млн. лв. за почистване. Само двата големи снеговалежа през декември м.г. струваха около 3 млн. лв. Тогава обаче общината плати половината от сумата заради недобре свършената работа.

"Общината ни плаща според договорите без закъснения, подготвили сме зимния сезон и тази зима няма да има проблеми с чистенето", бе лаконичният коментар на шефа на "Титан" Ивайло Даковски. Общината също увери, че ще се справи и криза няма да има.

Към края на септември общината е събрала 30 млн. лв. стари задължения за такса смет, но граждани и фирми все още дължат над 100 млн. лв., отчете зам.-кметът Минко Герджиков и се похвали, че изпълнението за деветте месеца е много добро. Собствените приходи на общината са изпълнени на 64%, което е с 3.5 млн. лв. повече от миналата година. Общината е запорирала сметките на 3 фирми, които са имали сериозни задължения, а 50 други са дадени в съда. Най-много приходи общината е получила от данък върху недвижимите имоти - 54 млн. лв., данък върху автомобилите - 53 млн. лв. От такса смет са постъпили 127 млн. лв. при заложени близо 166.5 млн. лв.
Още от статията на „Сега"

„Мъгла в автосервизите", обобщава „Дневник" този бизнес
По българските пътища се движат почти 3 милиона регистрирани моторни превозни средства, като процентът на новите е едва около 9%. Над половината коли у нас са на повече от 15 години, което предполага да бъдат подлагани не само на задължителния годишен технически преглед, но и на поне един ремонт в годината.

В масовия случай обаче сервизното обслужване се прави в квартални гаражи, които рядко са регистрирани като автосервизи. Не се издават касови бележки просто защото фискални устройства липсват. Това означава, че голяма част от сервизите не плащат данъци върху приходите от извършената ремонтна дейност.

За съжаление, откакто в България съществува пазарна икономика, няма официални проучвания, които да покажат колко точно са автосервизите у нас, каква част от тях са регистрирани по Търговския закон, кои се водят към Националната занаятчийска камара. Няма институция, която официално да оповести каква част от сервизите работят в сивата икономика и съответно какъв оборот има в бранша.

От всички регистрирани превозни средства има около 300 хил. автомобила, които са под 15 години и са в движение, коментират от верига сервизи "ДН автосервизи". Тези автомобили имат средногодишни разходи за около 400 - 500 лева, които включват смяна на масло, накладки, филтри, гуми, като само за тези дейности годишният оборот на сектора е около 300 млн. лева. При това без да се вземат предвид по-сериозните ремонтни дейности по двигателя или ходовата част например.
Майсторски занаят
По данни на Националната занаятчийска камара в София и областта са регистрирани 40 автосервиза и 95 автомонтьори с майсторско свидетелство. В действителност обаче реалната цифра е многократно по-голяма. "Не се води никаква отчетност", коментира пред "Дневник" председателят на камарата Кръстьо Капанов.

Според него от институцията се колебаят дали сервизите да бъдат включени в новия Закон за занаятите. Проблемът е, че повечето собственици избират да се впишат по Търговския закон като еднолични търговци или търговски дружества, защото така им е по-изгодно. Това им дава и по-голяма свобода да укриват данъци за разлика от фигуриращите като занаятчии, които според Капанов са изцяло "на светло".
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

„Вързахме пенсиите, но в здравето е хаос", казва в интервю за „Стандарт" лидерът на КНСБ Пламен Димитров
Г-н Димитров, преговорите по пенсионната реформа като че ли най-накрая приключиха. Синдикатите и правителството си стиснаха ръцете по най-проблемния казус - този с категорийните работници. Какво обаче ще се случи с частните пенсионни фондове? Оттам изчисляват, че 127 милиона лева от парите на вложителите са все още по борсите.
- С решенията, които достигнахме, поправихме една голяма грешка, която допуснахме през 2000 г. при изплащането на професионалните фондове. Прехвърлянето им към НОИ е нещо, за което ние настоявахме от много време. Разбира се, че никой не очаква стотици милиони левове от частните пенсионни фондове да отидат обратно в осигурителния институт в рамките на месеци.

По каква схема може да се случи това разсрочване?
- Аз не съм инвестиционен банкер и няма как да знам по каква схема ще се случи. Много по-компетентен в случая е министър Симеон Дянков, а всъщност дори - Комисията по финансов надзор, която има най-добре знае какво се случва с портфейлите.

Истина ли е, че е отпаднала идеята да се криминализира неплащането на осигуровки?
- Не, за внасянето на такива промени, както знаете, се ангажира лично премиерът Бойко Борисов. Те ще залегнат в Наказателно-процесуалния кодекс. Според предложените промени умишленото укриване на осигуровки ще се приравни на данъчните престъпления. Тук искам да подчертая, че не става въпрос за невнасяне на осигуровки за известен период от време, ако работодателят няма пари.

Приехте и диференцирани прагове за самоосигуряващите се лица. Имате ли разчети за това, върху коя от сумите ще внасят пари повечето самоосигуряващи се?
- Няма как да имаме такива разчети. Важното е, че се поправя една несправедливост - все пак например адвокати, нотариуси получават доста повече от земеделските производители и е нормално да внасят по-големи осигуровки. Важното е, за да се стабилизира пенсионната система, да има промени както на изхода, така и на входа. Да има освен санкции и стимули. Така например, когато стана ясно, че обезщетението за безработица ще достигне 60 на сто от осигурителния доход, хората започнаха да внасят по-високи осигуровки. Същото стана и с майчинските - при 90% от заплатата жените започнаха да се осигуряват на пълната си заплата, дори на по-високи суми, което реално е злоупотреба.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Хората и фирмите не търсят кредити, защото се тревожат за бъдещето", казва в интервю за „Дневник" Джорджио Прадели, генерален мениджър в "Юробанк И Еф Джи груп"
Какви уроци от кризата е добре да си вземем - и България, и Гърция?
- Тази криза ни научи на много и различни уроци. Това се отнася както за правителствата, така и за бизнеса. Ясно е, че първият урок е, че правителствата трябва да постъпват много отговорно по отношение на фискалната дисциплина, бюджетния дефицит и т.н.

Това се оказа, че е проблем повече за държави като Гърция и други страни, разположени в периферията на Европейския съюз - Ирландия, Португалия, Испания и Италия. По отношение на фискалната политика България се справя много добре, разбира се, в контекста на ситуацията в цяла Европа.

Друг важен урок е свързан с търговския дефицит. Eдна страна не може да очаква да реализира растеж само на базата на внос, без да прави съществен износ. Това поражда проблем с дефицита по текущата сметка. Както знаем, това беше проблем за България преди кризата. Тоест един от уроците е, че вносът трябва да се насочи предимно към инвестиции, за да се създаде база за производство, да се стимулира и потреблението.

Корпоративният сектор, както и домакинствата би било добре да са разбрали, че растежът трябва да бъде постепенен. Преди кризата някои от очакванията за печалбите и доходността бяха нереалистични. Оценката на риска също не беше реалистична.

Има ли опасност за финансовото здраве на страната предвид намаляващия фискален резерв и увеличения бюджетен дефицит?
- Бих казал, че до известна степен е нормално по време на криза и на рецесия да се появи такъв дефицит. Важното е той да остане в определени граници. Важно е също да се приложат фискални мерки, защото съществуват такива, които могат да задържат и ограничат дефицита в определени рамки и съответно да стимулират растеж. Смятам, че сега, когато бавно излизаме от рецесия и започва постепенно възстановяване, трябва да се наблегне именно върху това как да се реализира ръст на икономиката.

А как да се реализира ръст на икономиката? Какъв бизнес модел да избере България в новите реалности? Явно двигателите на растежа отпреди кризата - строителство, недвижими имоти, кредитиране, вече не са актуални?
- Ударението трябва да се постави на сектори от икономиката, които са по-конкурентоспособни. Много позитивно за България е, че износът на страната се увеличава. Това показва, че има сектори, фирми, които са конкурентни и могат да се съревновават на външните пазари.

Друга много важна област, която наистина може да доведе до стимулиране на растежа, са структурните реформи - да се облекчат условията за инвестиране от страна на фирмите, за да създават те работни места. Важно е и прилагането на мерки, свързани със създаване на по-голяма прозрачност на пазара с цел привличане на инвестиции.

Третата голяма област са инфраструктурните проекти, които могат да се финансират и от фондовете на ЕС. За съжаление през последните две години наистина много малко е свършено в тази област и то не само в България, а в Източна Европа като цяло. Инвестициите в частния сектор, в инфраструктурата ще стимулират потреблението.
Още от интервюто на „Дневник"

„Прехвърляме проблема от болната на здравата глава", казва в интервю за „Класа" Иван Нейков, бивш министър на труда и социалната политика
Г-н Нейков, защо според вас пенсионната реформа зацикли толкова и като че ли правителството се чуди коя стъпка да предприеме?
- Мисля, че една от причините да сме в това състояние е, че смятахме, че можем да намерим решение с една или две стъпки. За съжаление решението може да бъде постигнато само ако бъдат изпълнени около 30 мерки, предложени от Консултативния съвет по пенсионната реформа. Само тогава може да се постигнат двете основни цели - финансово стабилна осигурителна система и адекватни пенсии. Когато извадим една мярка и се опитваме само с нея да решаваме проблема, получава се това, което наблюдаваме сега. Сама по себе си тя няма да постигне целта за финансова стабилност. Затова говоря за целия пакет от мерки. Колкото повече отлагаме изпълнението на целия пакет, толкова по-скъпа ще стане цената, която ще трябва да платим. Защо въобще питаме експертите какво да правим, като след това вадим от чувала едно или друго решение и искаме то да постигне целта, която може да се реализира единствено чрез целия пакет от мерки.

В каква последователност трябва да бъдат изпълнени мерките, предложени от Консултативния съвет по пенсионната реформа през 2000 г ?
- Този пакет има политически прочит и безспорно най-тежката участ на всяко правителство е да усъвършенства пенсионния модел. От тази гледна точка трябва да се признае правото на правителството да направи преподреждане на целия пакет. Правилният отговор на въпроса - в каква последователност, е - ако може всички едновременно. Но тъй като явно така не може, трябва незабавно да се приеме програма за изпълнение на този пакет, в който хората да знаят какво ще се прави в следващия 10-годишен период. Това нещо липсва в момента.

Кои са причините, заради които през тези 10 г. не са се натрупали достатъчно средства или не са постигнати разчетите?
- Предварителният анализ сочи, че много хора не са работили пълни 10 г. първа и втора категория труд. Втори - много работодатели не са плащали коректно осигуровките за тези категории труд. Трето - за съжаление през този период се сблъскахме с най-големия проблем на капиталовите фондове, а именно - кризата, която води до проблеми с управлението им. Причините основно са извън втория стълб, за да не може той сега да плаща за ранно пенсиониране. Когато през 2000 г. бяха правени разчетите как ще работят професионалните фондове, ние се базирахме на друга политика на доходите. Тогава се целеше едно много по-бързо нарастване на заплатите. За съжаление след това се отказахме от нея, но продължихме да искаме от фондовете да имат тези натрупвания, които биха имали при предишната линия на политика. Затова смятам, че не е коректно да се упрекват фондовете от втория стълб. Натрупванията не ги правят фондовете. Те само управляват натрупаните пари.
Още от интервюто на „Класа"