Подкупи и измама - това съпровожда отпускането на помощи за развитие в размер $20 млрд. средно за година. А всеки долар подкуп е долар по-малко за оцеляване на бедстващите. Затова от 2001 в Световната банка има специално поделение за борба с корупцията.
Между 20 и 30 специалисти ежедневно се занимават с това да надушат следите на черните сделки. Те са отправяли редица упреци срещу собствените си колеги, но главната насока на дейността им са корупционните практики в проектите, финансирани от Световната банка.
Разследвани са 441 случаи, а 58 фирми и 54 частни лица са признати за виновни и съответно са изключени от проектите. В края на миналата година една германска фирма също е попаднала в черния списък, пише Дойче Веле.
Един от главните ревизори на СБ казва, че корупция има навсякъде - моделите в Африка и Азия наподобяват тези в Латинска Америка. Разследващите органи на Световната банка понякога са единствената институция, която може да възпрепятства позорните практики.
Понякога, при явно подозрение в корупция, ревизорите работят на място в конкретната държава. Те проучват счетоводните книги на компаниите - изпълнители на проекти и при потвърждение на подозренията ги изключват от конкретния или от всички проекти. Освен това се информира местното правителство за недобросъвестните практики.
Корупция има на всяка фаза от изпълнението на даден проект. Първата крачка е служителите в страната, където се организира проекта, да подаряват пари, автомобили или компютри, за да гарантират поръчки, за да се сдобият с допълнителна информация, за да изключат възможността от намеса на конкурентите.
След това се дават подкупи, за да се подсигури поръчката, после да се мине качествения контрол. Накрая се подкупват инспекторите, за да излязат сметките чисти.
„Когато вратата за корупцията веднъж се отвори, целият проект се плячкосва". Всеки по веригата се опитва да получи своят дял и накрая за проекта не остава нищо. Това важи дори в случая, когато за проекта се отпускат 150% или даже дори 200% от нужните средства.
Антикорупционните практики на Световната банка струват над 10 милиона долара годишно. Но тези разходи се оправдават, защото самите фирми имат интерес да минават през корупционен контрол. При злоупотреби те не просто се изключват от проектите, а името им се публикува навсякъде, включително и в Интернет.