Годишно компютърът харчи по 300 лв. за ток, пише „Новинар"

Над 300 лв. годишно за ток плаща собственикът на компютър, който работи денонощно. Това заяви вчера председателят на Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ) Боян Бойчев. По думите му, ако осреднената цена на киловатчас струва 13 стотинки, то токът за машината ще струва 1 лв. за денонощие, тъй като на час компютърът харчи по около 300 вата. От 4 до 8 ноември в столицата ще бъде открито изложението БАИТ Експо, на което ще участват компютърни фирми.

Кризата сви търсенето на брокери и консултанти, съобщава „Дневник"

Кризата на фондовите пазари удари и търсенето на брокери и инвестиционни консултанти в България. В момента почти нито един посредник не търси нови специалисти, а някои дори вече освобождават служители или обмислят оптимизиране на персонала си, показва проверка на "Дневник".

Предлагането на труд в сектора продължава да расте силно, след като интересът към сертификатите за брокери и инвестиционни консултанти не стихва. Намалели са и офертите за търсене на специалисти в борсовото посредничество, показва справка сред водещите агенции за работа.

Една от големите компании в бизнеса с борсово посредничество и управление на активи - "Бенчмарк", се е разделила с около 10 души от началото на годината. Новината за това вече е обиколила пазара и според някои запознати е предизвикала притеснение сред част от заетите в сектора. От ръководството на "Бенчмарк" потвърдиха пред "Дневник" информацията. "Наистина се разделихме с няколко служители, като донякъде това е свързано с лошата ситуация на пазара, а, от друга, с чисто доброволни напускания или преминаване в други компании", коментира Веселин Генчев, един от директорите и собствениците на финансовата група. "Нормално е при криза да има съкращения на персонала", добави той.

Засега при другите големи посредници и управляващи дружества няма индикации за съкращения, като според експертите такива може да има по-скоро при по-малките играчи в бранша, които трудно могат да издържат при сегашната ситуация, която продължава вече десет месеца. При всички положения обаче тя стопява плаващата част от доходите на някои от заетите, тъй като бонусите и премиите им са обвързани с оборотите на борсата и ръста на активите, които паднаха драстично през последните месеци.

18 баварски спестовни каси проучиха бизнеса у нас, информира „Монитор"

Представители на осемнадесет баварски спестовни каси начело с Bayerische Landesbank посетиха България и се запознаха с възможностите за инвестиции в страната. Това съобщиха от МКБ Юнионбанк, която беше официален домакин на визитата.
Баварските банкери са се срещнали с вицепремиера по управлението на европейските фондове Меглена Плугчиева, председателя на управителния съвет и главен изпълнителен директор на MKБ Юнионбанк Мария Илиева и други ръководители на трезора. По време на визитата те са се срещнали и с Негово Превъзходителство д-р Михаел Гайер, посланик на Германия в България, г-н Бертрам Ролман, председател на Германо-българската  индустриално-търговска камара.


Немските банки посетиха и едни от най-големите компании в страната. Баварските финансови институции споделиха и своя ценен опит в разпределянето на средствата от европейските фондове през банковата система.


Посещението на баварските банки у нас бе ясен израз за дългосрочна стратегия на MKB Unionbank да подпомага българските предприемачи в контактите им с германския бизнес, както и да бъде ценно свързващо звено за немските компании с интерес към българската икономика, заяви Мария Илиева.


В делегацията бяха включени топмениджъри от 18 баварски спестовни каси,  Versicherungskammer Bayern и Hypo Group Alpe Adria.

Търговската тайна ще пада при силен обществен интерес, съобщава „Сега"

По-строг ред и по-малки възможности за отказ за предоставяне на информация от институции и фирми, които работят с пари от държавния бюджет или еврофондовете, предвиждат промени в закона за достъп до обществената информация, внесени преди ваканцията на парламента от депутати от управляващото мнозинство. Сред вносителите са председателят на антикорупционната комисия в НС Бойко Великов и членове на комисията.


С промените се разширява обхватът на субектите, които са длъжни да предоставят информация на гражданите. Задължението вече ще важи не само за дейността на физически и юридически лица, финансирана със средства от държавния бюджет, както е досега, но и за парите, които постъпват по проекти и програми на ЕС. Мнозинството предлага още достъпът до информация, която е търговска или служебна тайна, да не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес.

 В допълнителните разпоредби на закона се предлага и дефиниция на това понятие. Според проекта надделяващ обществен интерес има, когато чрез исканата информация се цели разкриване на злоупотреба с власт и корупция и повишаване на прозрачността и отчетността на задължените от закона субекти.


Предвижда се промяна на чл. 17, който досега създаваше проблеми с предоставянето на информация, която се счита за търговска тайна и разкриването й би довело до нелоялна конкуренция между търговците. Според проекта институциите и фирмите не могат да отказват такава информация в случаите на надделяващ обществен интерес. Когато пък има отказ, фирмите трябва да посочат конкретните обстоятелства, които биха довели до нелоялна конкуренция. Прилагането на този член от закона показва, че отказът от предоставяне на информация на основание на тази правна норма в голяма част от случаите прикрива корупционни практики, пише в мотивите към проекта. Като аргумент за засилване на контрола е посочена и различната съдебна практика по тълкуването на понятието "търговска тайна" при обжалване на отказ за предоставяне на обществена информация.