„ТИР шофьорите - новите български юпита", четем на първа страница на в. „24 часа"
1400 евро заплата дават за шофьор и пак трудно се намират. Фирми назначавали хора без ден трудов стаж. Доход между 1400 и 1700 евро не стига. Или пък няма кой да го вземе.
Големи български превозвачи са изравнили заплащането с европейските транспортни фирми. А наскоро една от тях пусна обява, че търси шофьори. До нея има друга - голяма логистична фирма от Великобритания търси водачи клас С+Е със заплата между 3500 и 4000 евро и започване на работа веднага. В друга обява за Германия възнаграждението е 2000-2100 евро, за Дания - до 3500 лв. на месец.
Прочети още от в. „24 часа"

"Къпането като руска рулетка", четем във в. "Стандарт"
Хотелските басейни може да ни докарат червен вятър за спомен. От чревни инфекции до дизентерия и хепатит ни дебнат в морето.
Къпането в родното море все повече заприличва на руска рулетка, алармират лекари. Затварянето на плажа в Лозенец само удари камбаната. Дизентерия, хепатит А и чревни инфекции. Това са една нищожна част от диагнозите, които човек може да си навлече само с едно цамбурване в морските вълни в някой от курортите ни.
Край любимия на родните гъзари Лозенец здравните инспектори засякоха изобилие от бактерията ешерихия коли. Причината е ясна. В морето се вливат фекални води, и то в такива количества, че солената вода е безсилна пред бактериите. 30-годишната пречиствателна станция край Лозенец просто вече не върши работа.
Всички го знаят от години, но си траят.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Висшисти с кухи тапии пълнят бюрата по труда" четем на първа страница във в. "Монитор"
Висшисти с кухи тапии от университетите пълнят бюрата по труда. Оказва се, че дипломите за висше образование, които притежават, масово са им безполезни в търсенето на препитание по придобитата професия. „30-годишни висшисти нямат нито нито ден стаж по специалността. Въпреки това отказват да се насочат към друга сфера
и стоят без работа", обясни пред „Монитор" експертът по подбор на персонал Ивайло Христов. Сред квалифицираните на хартия кадри преобладават хора с хуманитарно образование, дипломирани юристи и икономисти. „За нас дипломата няма значение. Първото нещо, което гледаме в една автобиография, са предишните позиции, на които е работил кандидатът", заяви управителят на HR компания Милена Димитрова. Според експертите трайно безработните висшисти имат и
големи очаквания към заплата и бързото израстване в кариерата. „Имахме случай, в който една жена без опит отказа да работи в счетоводна къща, защото й предлагали 600 лв. заплата. Аргументът й беше, че тя е учила 4 години и нямало да работи за по-малко 1000 лв.", разказа още Христов.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"17 наши фирми в класация Топ 500" е заглавиe от в. "Труд"
Броят на българските компании в класацията Топ 500 на международния кредитен застраховател „Кофас" за страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) расте. В подреждането за 2014 г. вече са включени 17 наши компании спрямо 13 предходната година. Критериите са били ръст на оборота и назначените служители спрямо предходната година.
Общият оборот на българските фирми, включени в подреждането, достига 17,99 млрд. евро. Това е увеличение с 4,24% на годишна база.
Новите компании в класацията са шест - „Адванс Пропъртис", АЕЦ „Козлодуй", „Софарма", БТК, „Метро Кеш енд Кери" и Мтел. Има и две фирми, които са отпаднали - „Нафтекс Петрол" и „Табак Логистик Груп".
Прочети още от в. "Труд"

"Студиата на ТВ7 се продават заради дългове", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Част от сградата на столичния бул. "Цар Борис III", в която е ТВ7, се продава заради дългове. Имотът е обявен на търг от частен съдебен изпълнител, като процедурата е задействана по искане на Уникредит Булбанк. През 2012 г. тя е отпуснала заем за 20 млн. лв. и има ипотека върху част от парцела и сградата. Ден по-късно преди три години сградата е ипотекирана и в КТБ. В сградата, но на горните етажи, беше и кабинетът на Цветан Василев.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Местните избори ще са близо два пъти по-скъпи от предишните" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Предстоящите местни избори и референдум ще се окажат рекордно скъпи. Предварителната план-сметка е достигнала сумата от 69 млн. лв. След намеса на финансовото министерство сумата е била намалена на 51 млн. лв. Въпреки това стойността на изборите ще е почти два пъти повече от предишния местен вот през 2011 г., който се проведе 2 в 1 с президентските избори. Тогава разходите бяха 39 млн. лв. Референдумът през януари 2013 г. е струвал 13.8 млн. лв. В сравнение с изборите през 1999 г. сумата е нараснала пет пъти - те са стрували само 9 млн. лв.
Прочети още от статията на в. "Сега"

„Български очила за повече тонус получиха над $100 хил. финансиране", пише в. "Капитал Daily"
Българският стартъп Novalogy събра повече от 100 хил. долара чрез кампания в платформата за споделено финансиране (crowdfunding) Indiegogo. Там бизнес идеите на започващи фирми от цял свят могат да бъдат финансирани от всеки, който иска да се включи, дори и с много малка сума пари, като срещу средствата в най-общия случай очаква да получи бройка от продукта. Освен от crowdfunding стартиращата фирма Novalogy получи финансиране и от Eleven по-рано тази година. Тя беше една от дванайсетте компании,...
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Какво могат да си дадат бизнесът и университетите", пише в. "Сега"

Очевидно е, че подготвяните във висшите училища специалисти не отиват изключително в държавни учреждения и стопански организации, а се ползват в голяма степен и от различни частни производствени предприятия и фирми. Интересите на частния сектор са тясно свързани и с определянето на броя на необходимите специалисти по държавна поръчка, които трябва да бъдат подготвени за нуждите на различните направления на производството през следващите години. Поради това трябва да се очаква, че частният бизнес също ще е заинтересован от инвестирането на средства в образователния процес и подготовката на висококвалифицирани специалисти. За съжаление обаче досега Министерството на образованието и науката не е направило нищо за установяване на по-тясно сътрудничество с браншови организации и отделни частни фирми за финансовото обезпечаване на подготовката на квалифицирани специалисти.

Прочети още от в. "Сега"

"АМ „Марица" готова през октомври", четем във в. "Монитор"
Всички пътни проекти, които се строят в момента, ще приключат до октомври, за да не бъдат нарушени сроковете по оперативните програми, обяви вчера регионалният министър Лиляна Павлова.
Работата трябва да приключи до октомври, за да може държавата да се разплати с изпълнителите и да се отчете пред Европейската комисия до края на годината. Тогава изтича времето за усвояване на европейските средства от миналия програмен период.
Един от проектите, който се очаква да бъде довършен до есента е отсечката на магистрала "Струма" между Дупница и Благоевград. На последната проверка на обекта, направена от МРРБ през миналата седмица стана ясно, че са изпълнени 73% от строителните работи по трасето на лот 2. Създадена е организация на работа, така че и в почивните дни на терен има пълна мобилизация на хора и техника, които използват светлата част деня, за да изпълнят строителството в срок.
По трасето цялата магистрала към Солун ще остане единствено най-тежкият участък - през Кресненското дефиле.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Колко българи работят в Германия", пише в. „24 часа"
И какъв е профилът на безработните сънародници
В Германия живеят 203 000 българи, като една четвърт от тях получават социални помощи. Как изглежда профилът на безработния българин в Германия? И какъв живот живеят българските имигранти там?
Процентът на българите в Германия, които получават помощи за безработни "Харц-4", расте, съобщи преди дни шефът на Германската агенция по труда Франк-Юрген Вайзе. През април 2015 г. всеки четвърти българин във федералната република е получавал такива помощи, а година по-рано - всеки пети. В тази връзка агенция ДПА коментира: "Гражданите на България и Румъния могат свободно да си търсят работа в Германия, но специално българите явно срещат трудности при намирането на такава."
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Богатите и успелите да влязат в политиката", пише в. "Стандарт"
Срещу един милион за "Локо" Марешки напълни града с аптеките си

Пловдив има нужда от консенсус, както Борисов го постигна на национално ниво, казва Христо Данов

Христо Данов е роден на 1 януари 1954 г., потомствен пловдивчанин. Баща му Георги Данов е сред първите радиожурналисти под тепетата, после дълги години бе диктор на стадион "Христо Ботев". Данов е сред създателите на Агробизнесбанк. Заради фалита й преживя поредица от дела. По всички има оправдателни присъди. Наскоро осъди прокуратурата за неправомерното си задържане в края на 90-те години. Бивш президент на ФК "Ботев" и Българския футболен съюз. Под негово ръководство националният отбор стигна до знаменитото четвърто място в света на мондиала в САЩ през 1994 година.

- Г-н Данов, футболните клубове в Пловдив продължават да съществуват във фаза оцеляване и не се вижда светлина в тунела. В същото време собствениците им и спонсорите задължително са някъде от София или различни краища на България. Защо според вас местният бизнес не припознава спорта и футбола и отказва да инвестира пари в местните клубове?
- Това е дълга история, която се повтаря с години. А краят й винаги е един и същ. Идват разни хора от София, Сандански, Варна, Габрово или Стара Загора, стоят по няколко месеца, хвърлят големите обещания и после си отиват. От години никой обаче не е свършил нищо реално за развитието на клубовете и базата им. Каквото се направи, идва с пари от общината или пък е резултат от някакви задкулисни игри - идва Веселин Марешки и оставя един милион в "Локомотив", срещу което градът се напълни с неговите аптеки, а местните болници и ДКЦ-та купуват лекарствата си от него. От Марешки днес няма и следа на "Лаута" освен съборената трибуна "Бесика", но бизнесът му тук си върви. Цветан Василев поне направи базата в Коматево. И той обаче само разруши стадион "Христо Ботев" и си тръгна, подгонен от обстоятелствата. Свързани с него фирми обаче работят на моста на "Васил Априлов", по велоалеите и други проекти. Логиката на подобни инвеститори е ясна - ще дам някой лев за спорта, но какво ще получа в замяна
Прочети още от в. "Стандарт"