Би следвало туризмът и занаятчийството в художествения модел да вървят ръка за ръка, каза Юлиян Наков - изпълнителен директор на Националната занаятчийска камара по повод Деня на занаятите - 29 юни.

По думите на Наков чрез художествените занаяти България може да привлича чуждестранни туристи. „Опитваме все повече да се свързваме с различни места в България, които представляват интересна дестинация за туристите, за да може на тези места да им предлагаме автентични занаятчийски изделия - неподправени, истински, български, уникални изработки на ръка.

Не говорим за спекулата в днешно време, която ни е добре позната - да си поръчаш мартеници и да ти ги произведат в Китай, защото има икономическа изгода.

Говорим за автентизма, който туристът търси. Може да е нещо малко, на пръв поглед и невзрачно, но да се превърне в един чудесен спомен от мястото, на което си бил", коментира Наков. Според него не само чуждестранните туристи, но и българските се насочват към сувенири от този вид.

Наков отбеляза, че едни от най-популярните са т.нар. художествени занаяти. „По същество те представляват една голяма атракция за всеки един чужденец, попаднал в България, защото именно чрез художествените занаяти се докосваш до душата на даден народ и до народопсихологията.

От тази гледна точка можем да кажем, че тези занаяти от миналото, които са най-популярни, са насочени натам и попадат в тази група", заяви Юлиян Наков.

Начинът, по който занаятчията работи, е нещото, което придава неподправеност, уникалност, национална характеристика на нещата.

„Тъче се навсякъде по света, но по един начин тъкат в Персия, по друг начин - в Чипровци. Има си една определена марка на този облик на килими, които могат да направят майсторите там, който ни отличава от останалите.

Уникалността, която българските майстори притежават и носят - това е българският стил и една традиция, усъвършенствана с годините и предавана от ръка на ръка", смята Наков.

Според него изчезват тези занаяти, чието приложение в практиката вече е излязло извън обсега на естетиката. „Днес един човек може да не ползва пафтите, но има желание да ги постави като украса на определено място в дома си или са част от музейните експонати, които ни представят народните носии.

Все по-рядко можеш да видиш автентично облечен човек, ако не е направил това за празничен случай. От тази гледна точка - има производство, създаване на предмети, които когато престават да ни вълнуват естетически, умират постепенно", коментира Наков.