Когато Уго Чавес за първи път спечели президентските избори във Венецуела през 1999 г., той изобщо не споменаваше думата „социализъм". В неделя обаче, след победата на президентските избори, лидерът заяви, че 60% от жителите на Венецуела са гласували не за Чавес, а за проектът наречен -Боливарски социализъм.

Уго Чавес победи основния си конкурент Мануел Розалес с над 61% от вота, което му даде изключителна сила в родната му страна. Не е напълно сигурно обаче, какво се разбира под лозунга „Боливарски социализъм", чието име явно произхожда от освободителния герой Симон Боливар живял през 19-ти век.

Според проведените анкети сред граждани на южноамериканската държава, по-голяма част от тях интерпретират лозунга на вожда, като обещание за повече социални придобивки и по-широко разпределяне на парите от петрола. Почти всички запитани (85%) обаче напълно изключват пресъздаването на кубинския модел във Венецуела, въпреки изключително близките връзки, които имат Чавес и Кастро .

На политическата сцена се чуват коментари като „предоставяне на повече политическа власт на обикновените хора", което преведено на разбираем език е многократно увеличаване на бюрократичния апарат, общите управленски структури и местните органи на самоуправление. Съществуващите във Венецуела различни политически партии могат да бъдат заменени от само една революционна партия, без значение от волята на лидерите им.

Най вероятно, следващата стъпка на управлението на Чавес ще е промяна на основния закон на страната, като в името на „народното благо", президентът ще има право да изкара колкото мандата иска.

Чавес нарича този свой стил на управление „социална демокрация", но всъщност това си е популистка програма, която цели да концентрира цялата политическа и военна мощ само в ръцете на президента. Единствената институция, която ще трябва да се подсили естествено ще са въоръжените сили, която ще следи стриктно за правилното и навременно изпълнение на президентските разпоредби.

Къде обаче остава опозицията, която в демократичните страни е нужният коректив на управлението? Президентът направи опит с няколко думи да благодари на политическите си опоненти, че са спазили демократичните принципи на изборите, но не рядко самият той не обича да се ръководи от принципите на честната игра. Припомняме, че по време на заключителния митинг преди изборите, в столицата на Венецуела Каракас, Чавес заяви, че пред страната няма друг път, освен този на Боливарската революция.

Мануел Розалес от своя страна побърза да обяви загубата си, като изказа и съмнения за честността на изборите. Въпреки искането на своите сподвижници да „изкара хората" на протестен митинг, Розалес предпочете да обедини цялата социал-демократична опозиция за бъдещите избори в страната. Победа обаче, може да бъде постигната единствено с помощта на разочаровани „чависти", ако лидерът им поеме курс към кубински-тип социализъм.

От икономическа гледна точка, има голяма вероятност Чавес да увеличи държавната намеса в частния сектор, както и да въведе по-големи вносни мита. Президентът не веднъж е наричал капитализмът-коренът на всяко зло по света, както и яростно се противопоставя на желанието на САЩ и други държави за свободна търговия в Латинска Америка. Той обича да казва, че ще замени „гнилия капитализъм" със система на солидарност, където социалните държавни компании ще работят за общото благо на народа.

Венецуелският модел изглежда непобедим, но не трябва да се забравя, че той е изцяло зависим от силното централно управление спонсорирано от западните петродолари. Тази система тепърва трябва да докаже ефективността си и особено способността да издържи при рязък спад в цената на петрола. Ако Чавес иска да управлява още четвърт век, както недвузначно дава заявка за това, то трябва да изгради по-смислена ръководна политика от използваните до сега популистки лозунги в стил „всичко в името на народа и за благото на народа".