„Уиски и пури в бар Темида", четем от първа страница на „Стандарт"
Свидетели, адвокати и прокурори зареждат батериите с едно малко преди важни дела в бар "Темида". Култовото заведение е в самата Съдебна палата. На партера щедро се леят уиски и водка, а наоколо ухае на скъпи пури. Това показа проверка на "Стандарт".

Екстрите в храма на правосъдието стават възможни, след като МК "Ялта" печели конкурса на правосъдното министерство за стопанисване на ведомственото барче. Фирмата бе разследвана за смъртта на 7 деца в дискотека "Индиго".

Под носа ни грубо се погазват вътрешните разпоредби на Върховния касационен съд, според които алкохолът и цигарите са абсолютно забранени в сградата на Темида, скочиха висши магистрати.
Още от статията на „Стандарт"

„Борисов иска да закрепости студентите в България", предупреждава от първата си страница „Сега"
Спорна идея за обвързване на обучението по държавна поръчка в университетите с реализация в България лансира премиерът Бойко Борисов. Той предложи държавата да издържа само студенти, които ще имат ангажимент към нея, а няма да си търсят работа в чужбина. Импровизацията бързо намери симпатизанти, въпреки че директно напомня задължителното разпределение на висшистите от времената на социализма.

Темата се роди на форум за иновационния потенциал на българската икономика. "Четем в пресата, че нашите лекари се търсят. И тук е мястото на министър Игнатов да прецени и да предложи дали когато държавата години наред дотира един студент, след това той трябва да стане и да си замине, без да има никакъв ангажимент към тази държава. Тогава защо ние дотираме? Ние на практика вадим от парите на данъкоплатците, за да подготвяме специалист за друга държава?", коментира Борисов. И онагледи тезата си с пример от спорта. "Вземете футбола - така ли е? Не. Има трансфер - за клуба, за тези, които са го готвили. Интересът на хората е такъв - да намират възможно най-доброто място за капитали. От тук нататък обаче ангажиментът на държавата е да преценява кое, кога и как да бъде дотирано", обясни Борисов.

Футболни прийоми премиерът поиска да види и при приема на чужденци в наши университети. Според него просветното министерство трябва да се замисли защо чуждестранните студенти по медицина са намалели и да увеличи приема, за да може България впоследствие да ги "продава".
Още от статията на „Сега"

„Тапията за висше в комплект с работно място", съобщава от първата си страница „Монитор"
Дипломата за завършено висше образование да върви с осигурено работно място. Мярката, насочена срещу изтичането на мозъци, ще обсъдят образователните експерти за включване в новия закон за висшето образование по заръка на премиера Бойко Борисов. Той разпореди на просветния министър Сергей Игнатов да се захване с реформи за задържане на наши студенти в страната. Борисов настоява да се обвърже обучението в държавната поръчка с реализация в България. „Дали когато държавата години наред дотира един студент той трябва да стане и да си замине, без да има никакъв ангажимент към тази държава? Тогава защо ние дотираме?", попита премиерът по време на форума „Иновации и конкурентоспособност" вчера.

Според Борисов държавата на практика вади от парите на данъкоплатците, за да подготвя специалисти за друга държава. Премиерът даде пример с логиката във футбола, където западните клубове винаги плащат на нашите отбори високи трансферни суми за привличането на родните таланти в чужбина.

„Тази идея е добра, защото наистина образованието е твърде скъпа услуга. Нашите млади хора заминават, трябва да се замислим как да променим системата", отвърна Сергей Игнатов. Според него възможна мярка ще бъде да се предложи на завършилите студенти договор за работа след дипломирането. Но подобен ход нямало как да мине безпроблемно. „Дали пазарът на труда ще предлага достатъчно работни места, ако възстановим термина „държавна поръчка" и студентите са длъжни както навремето да работят 5 години в страната", коментира министър Игнатов. Експертите в МОМН ще направят анализ дали мярката за диплома с осигурена работа може да се въведе за регулирани професии за бъдещите лекари и медицински сестри.
Още от статията на „Монитор"

„Едва 25% от добавената стойност в икономиката ни идват от иновации", информира от първата си страница „Класа"
Едва около 25 на сто от добавената стойност в българската икономика идва от иновативните отрасли, съобщи министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на седмия национален иновационен форум "Иновации и конкурентоспособност". Той обясни, че средната стойност на този показател за страните от Европейския съюз е 45%. Предпоставките за постигане на висока добавена стойност в икономиката са нивото на иновациите и равнището на капиталовата интензивност.

„При 2,5 млн. работещи българи, едва 500 хил. са заетите в сектори с високо ниво на технологиите", уточни министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев по време на форума. По думите му не трябва да се конкурираме със страни с ниска добавена стойност, защото това пречи на икономиката да се развива.

„Ние вадим от парите на данъкоплатците, за да подготвим студенти, а те отиват в чужбина. А във футбола така ли е? Там има трансфери", обясни премиерът Бойко Борисов, като направи паралел между образованието и футбола. Дали когато държавата години наред дотира един студент, след това той трябва да стане и да си замине, без да има никакъв ангажимент към тази държава, попита Борисов.

Според министъра на образованието Сергей Игнатов въпросът има и друга страна - дали за студентите ще има подходяща работа в България. Той призна, че услугата образование е твърде скъпа. И след това, наистина, ако нашите млади хора заминават, трябва да се замислим как да променим системата. Това може да стане с промяна в Закона за висшето образование, която подготвяме, добави той.
Още от статията на „Класа"

„Публично-частно партньорство ще е възможно почти за всичко", обобщава от първата си страница „Дневник"
Нерентабилните проекти на общините и държавата, които доскоро бяха не привличаха бизнеса, скоро може да влязат в полезрението му. Това ще стане, ако бъде приет дългоочакваният закон за публично-частните партньорства, чийто проект беше публикуван вчера от Министерството на финансите. Той трябва да бъде одобрен от правителството до края на юни и ще даде възможност за изграждането с частни капитали на инфраструктура и публични сгради като болници, училища, детски градини, за които общините и държавата имат ограничени средства.

Законопроектът предвижда още да се изграждат и експлоатират магистрали без тол-такси, пътища, летища, пристанища, жп гари, ВиК, електрически и газови мрежи, детски градини, училища, болници, социални домове. Освен това по този начин ще могат да се осъществяват и услуги като събиране или оползотворяване на отпадъците или зимно поддържане на пътищата, които сега се възлагат с обществени поръчки.

Срокът на договорите ще е от 3 до 35 години. В проектозакона обаче няма дефиниция за публична потребност, каквато трябва да удовлетворяват такива проекти. За неатрактивните проекти е предвидено да се осигурят и допълнителни държавни или общински средства.

Правителството има намерение при разпределението на европейските средства за следващия програмен период от 2014 до 2020 г. да отдели средства за това.
Още от статията на „Дневник"

„Пилят нервите с "Кремиковци", съобщава „Стандарт"
Кредиторите на "Кремиковци" ще почакат поне няколко месеца преди да получат парите си. Активите на фалиралия комбинат вече са купени за 316 млн. лв. от "Елтрейд къмпани" ЕООД. Но най-рано през септември ще стартира плащането на парите към кредиторите на "Кремиковци".

Никой не знае обаче с колко може да се удължи този срок, ако има възражения и последвали обжалвания срещу оценката на обезпеченията и сметката за разпределение на задълженията. Нищожна е вероятността да няма възражения, тъй като платените 316 млн. лв. за "Кремиковци" няма да стигнат за всички кредитори, научи "Стандарт". Сумата ще покрие само вземания на обезпечените кредитори, разходите по несъстоятелността на фалиралия комбинат, заплатите на работниците и задълженията към държавата. Всички останали чакащи парите си няма да получат нито лев.

Всеки момент се очаква Софийски градски съд да обяви решението за прехвърляне на активите на комбината на новия им собственик Лъчезар Варнаджиев, каза синдикът на "Кремиковци" Цветан Банков. Следващата поред процедура е изготвяне на сметка за разпределение на задълженията.
Още от статията на „Стандарт"

„Държавата прахосала 1 млрд. евро за информационни мрежи", разкрива „Сега"
От началото на прехода България е похарчила 1 млрд. евро за изграждане на модерни комуникации за администрацията, а резултатът е нищожен. В държавата ни е пълно с оптични мрежи на различни ведомства, които не си "говорят" помежду си, а общо покритието е едва 25%. Стряскащите данни изнесе зам.-министърът на информационните технологии и съобщенията Първан Русинов по време кръгла маса за телекомуникациите.

Военното министерство например е развило собствени системи за комуникация - стационарната система "Странджа" 1 и 2 и Автоматичната система за връзка с подвижни обекти ТЕТРА, която покрива половината от територията на страната и 80% от подразделенията на армията. МВР също е изградило своя мрежа. ТЕТРА-та на МВР дублира тази на военното министерство, стана ясно на срещата.

Българският енергиен холдинг (БЕХ), подопечен на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, командва две дружества с широка мрежа. Националната енергийна компания (НЕК) разполага с 3600 километра оптична мрежа, а "Булгартел" има около 2 хил. км, съобщи зам.-министърът на икономиката Евгени Ангелов. Тези държавни телекоми обаче на практика не се използват. Едва сега БЕХ разработва стратегия как оптичната мрежа да се ползва от частния бизнес, обясни Ангелов. Според него ще се търсят инвеститори, които да развият и поддържат системата.
Още от статията на „Сега"

„Над 550 млн. лв. ще отидат за реклама на еврофондовете", изчислили от „Дневник"
Над 550 млн. лв. са предвидени за мерки за публичност и информираност на българите за възможностите за усвояване на еврофондовете. Средствата трябва да бъдат изхарчени до края на 2015 г. Към момента са усвоени около 15 млн. лв.

Досега България е усвоила близо 1.5 млрд. от общо 15.6 млрд. лв. по седемте оперативни програми, показват данните от публичния модул на системата за управление на еврофондовете ИСУН.

От медиите радио "Дарик" и агенция "Фокус" са усвоили най-много пари за реклама, като имат договори за популяризиране на почти всички програми. В ИСУН обаче няма информация кои компании са взели поръчките и съответно кой колко средства е усвоил.

Средно около 2.5% от бюджета на оперативните програми са за публичност и информираност, каза министърът по еврофондовете Томислав Дончев. Според него тези средства са повече от достатъчни за постигане на целите. Традиционните методи за разпространяване на информацията като излъчване на клипове, съобщения в медиите и билбордове не давали необходимия ефект.

"Задачата ни е не само да заредим гражданите с информация, но и да ги въвлечем в процеса, а за това са необходими иновативни инструменти", смята Дончев. Като пример той посочи публичният модул на ИСУН, както и предстоящото откриване на 28 областни информационни центъра, в които хората ще могат да питат за всичко, което ги интересува. Бюджетът за изграждането и поддържането на ИСУН е над 2 млн. лв. За националната мрежа от инфоцентрове са предвидени 5 млн. лв.
Още от статията на „Дневник"

„Обмислят общ борсов индекс на София и Букурещ", информира „Класа"
Създаването на общ борсов индекс между България и Румъния, който да бъде търгуем, обсъждат двата борсови оператора, стана ясно по време на финансов форум в столицата вчера. Валентин Йонеску, изпълнителен директор на Румънската фондова борса, обясни, че опитът от последните години сочи, че двете държави се поставят под общ знаменател и евентуален индекс би дал предимство на страните. Освен това една обща платформа също ще ги позиционира по-добре в Централна и Източна Европа. Не е необходимо борсите в региона да чакат големите играчи да им помагат, когато имат потенциал да се кооперират в единна платформа, категоричен бе той.

Иван Такев, изпълнителен директор на Българска фондова борса, заяви, че в света има много индекси, които включват България и Румъния, но ако бъде създаден един само за тях двете, ще бъде даден добър сигнал за инвеститорите. Пред "Класа" той уточни, че засега идеята е само на думи, но увери, че страната има интерес от подобна мярка, защото се нуждае от повече внимание от страна на чуждестранните инвеститори.

Йонеску обясни, че от 2008 г. съществува инфраструктурна връзка с румънската борса и директна връзка между депозитарите на двете страни. В момента има реална възможност за двойно листване в Румъния с идеална връзка между двата депозитара и максимално опростен сетълмент. Въпреки това в момента няма интерес от страна на наши компании за подобни двойни листвания, обясни Такев. Според него кризата и несигурността са основна причина, а пък ликвидността ги кара да се насочват към Варшава. Като цяло процедурите по листване на румънската борса са относително прости и при наличието на добър проспект и бизнес план акциите на българска компания биха могли да се търгуват от няколко седмици до три месеца. На румънската борса, подобно на България, има няколко сегмента.
Още от статията на „Класа"

„Националните курорти стават селища с особен статут", съобщава „Монитор"
Промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) трябва да регламентират статута на националните туристически курорти и тяхната експлоатация. Това съобщи зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Иво Маринов. Ведомството инициира създаването на работна група, която да изготви необходимите промени. Идеята е националните курорти да бъдат обявени за селища с особен статут и това да засегне само тези, изброени с постановление на Министерския съвет. Сред тях са Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена, Дюни, Боровец, Пампорово и други сезонни курортни комплекси, в които не живее целогодишно местно население.

Сега собствеността върху инфраструктурата във всеки от курортните комплекси е уредена по различен начин - "Слънчев бряг" АД е публично дружество със 75 % държавна собственост и 25 на сто миноритарни акционери. Инфраструктурата на Албена принадлежи на един частен собственик. "Златни пясъци" пък е дружество и на собствениците на хотели, и на собствениците на инфраструктурата. Съоръженията в Боровец са притежание на "Бороспорт", но инфраструктурата е на общината, в Пампорово делят собственост две общини - Чепеларе и Смолян, обясни Иво Маринов. Независимо каква е собствеността в курортите обаче, те трябва да бъдат устроени по един и същ начин, каза зам.-министърът.

Елена Иванова, председател на Съюза на собствениците в Слънчев бряг уточни, че на този етап никой не може да обясни какво означава „национален курорт", какво следва от това наименование като отговорности и най-вече - неясни остават финансовите взаимоотношения между общините, собствениците на хотели и инфраструктурата. С новите си решения от 23 май управата на Слънчев бряг задейства плановете си за управление на курорта.
Още от статията на „Монитор"