Пазарното сътресение от миналата седмица изнерви мнозина, но не и в технологичния оазис на Силициевата долина. Докато в мрежата се въртяха типични фотографии на стегнати в костюми брокери, които си скубят косите или се потят пред електронните табла на борсовите площадки, следващото поколение предприемачи мирно работеше в гаражите и общежитията върху поредното велико откритие.

Преди седем години, когато се спука дот-ком сапунения мехур, Силициевата долина е изглеждала по различен начин. През 2000 тълпи двадесетгодишни гении и търговци-еднодневки се молеха акциите на компаниите им да се покачват. Сега изглежда, че Силициевата долина се прозява, докато Уол Стрийт се тресе.

По-скоро Уолстрийт стана зависим от услугите на четирите богати суперсили (Google, eBay, Yahoo, Amazon), съзвездието по-малки „сили" с доходоносни ниши като Salesforce.com и неизброимото множество взаимно-зависими „царства", всяко от което се е отворило за нови начинания.

Акциите на Google загубиха по време на истерията започнала на 27 февруари, падайки от януарските върхове $500 до $440 миналия петък. Но какво значение има това за младите и амбициозните, ако Интернет гигантът, притежаващ  $18.5 млрд. в кеш и парични еквиваленти, ги купи? Кой ще иска да е оставен на милостта на непостоянните инвеститори, ако компания като Google може да го купи? Ще признаем, умно решение взе Чад Хърли от YouTube.

С други думи: независимо от всичките приказки за Web 2.0 сапунен мехур, годините след началото на новото хилядолетие ще се запомнят с това, че бизнес пейзажът изведнъж стана привлекателен за Интернет компаниите. За това трябва да благодарим на дот-ком краха.

Годините между 1995 и 2000 са приказка за това какво може да се случи, когато инвеститорите определят представите ти за теб самия. Безумни бизнес идеи бяха оценени на милиони долари, така че предприемачите се залавяха с още по-безумни планове. (Някои примери: Pets.com, Webvan, продаващите медикаменти срещу алергии и астма Gazoontite.com, OurBeginning.com - последните настъпваха с персонализирани предложения за женитба по време на предаванията за Суперкупата по американски футбол).

Всъщност може да се окаже, че някои от тези идеи далеч не са били толкова глупави, а просто са изпреварили времето си с 10 години. Pets.com сега е мъртъв и закопан, собственост е на някогашния конкурент Petsmart.com, който печели със същия бизнес $30 милиона при продажби от един милиард на всяко тримесечие. А някой да си е представял броудбенд телевизия в края на 1990те? А YouTube, който е така приятен?

Заключаваме, че злата сила в историята пак е Мамон, паричната алчност. Преди да се издигне защитния вал на Google, пазарът се ръководеше от ирационален оптимизъм и ето откъде дойдоха проблемите. И няма да е голямо преувеличение ако кажем, че пазарният провал през 2000 бе най-доброто нещо, което някога се е случвало на технологичната индустрия. Той остави неизгладимо впечатление на цяло поколение предприемачи относно опасността да бъдеш твърде алчен.

Пример е Джошуа Шахтер, автор на една от първите истории за пазарен успех в Интернет: Del.icio.us. Той взе незначителния за края на 1990те кредит от $1 млн., за да стартира бизнеса си - независимо, че професионалните инвеститори бяха готови да му дадат далеч повече. И предпочете да продаде Del.icio.us на Yahoo за 20 милиона, вместо да се изложи на възходите и паденията на публичния пазар.

Никой не иска да бъде следващият Pets.com. Всеки иска да е следващия Del.icio.us. Компаниите вече предпочитат да живеят скромно, докато старателно обмислят истинското си начало.

А някои просто пропускат момента на финансиране. След като сега методите за дистрибуция станаха толкова евтини, а достъпът до пари за реклама е толкова лесен, всичко, което предприемачът днес има нужда, е компютър, уеб-камера и „готина" идея - направи си сайт и парите ще потекат.

Видео блогът Rocketboom с един служител, един платен хост и стотици аматьори кореспонденти през миналата година направи $250,000, 90% от които от реклама. Или A Ninja, видео картичка на която няма нищо друго освен момък в костюм на нинджа, който отговаря на въпроси - това доведе до рекламна сделка за $300,000 годишно.

С бизнес като този, кой има нужда от фондов пазар?

Може би всички тези пари за онлайн реклама са само съвременен еквивалент на ирационалния инвеститорски оптимизъм. Но не изглежда да е така. Американските компании все още харчат повече пари за реклама в Жълтите страници, отколкото в Интернет (помислете само кой и колко време на ден се рови в тези неудобни прашни томове).

Със сигурност сътресение на пазара, последвано рецесия, ще прекрати притока на рекламни долари в Интернет, а това ще потопи редица лодки в Силициевата долина. Но да се замислим какво ще направи в този случай някой гигант като Google. Ще се старае повече от всякога да балансира рекламите в същинския си бизнес с търсенето. А това ще направи, като бръкне в паричните си запаси и закупи още повече от онези крехки новаци с умни идеи.

Затова не е чудно, че новите начинания от Силициевата долина ще се стремят към голяма сделка за реклама или към изкупуване от Google, вместо да вървят по неустойчивия лед на NASDAQ. Всеки ще се съгласи, че тук имат право.


                                                                                    По материали на CNN, Димитър Събев