Вече започва да се усеща полъха на стагфлация в САЩ, а икономистите побързаха да направят съпоставка на сегашното състояние с това през 1970 г., когато инфлацията достигна 12%, а безработицата 9%. Разликата с онова време, е че сега нещата изглеждат доста по-безобидни. Анализаторите дори се шегуват, че сега повече се акцентира на „стаг" (икономическото забавяне), отколкото на "флация" (увеличен ценови натиск).

През следващите няколко месеца очакванията са икономическият ръст да продължи да се понижава със същия темп, с който се увеличава нивото на безработни. В същото време, инфлацията ще продължи движението си нагоре, най-вече заради прекалено високата цена на петрола и поскъпващите хранителни продукти. Стагфлацията е едно от най-неприятните икономически явления, което със сигурност ще усложни работата на Федералния резерв в опитите му да поддържа парична стабилност, коментира списание Businessweek.

Икономистите в момента продължават да намаляват прогнозите за бъдещото икономическо развитие на САЩ. Повечето очакват слабо, ако изобщо има такова, покачване на икономическата активност през настоящото тримесечие, докато други предвиждат рецесията в Америка да започне още в края на тази година. Инфлацията, която нарасна до 2.8% на годишна база през септември се очаква да се засили през следващите месеци, в следствие на скъпите горива и суровини. Анализатори спрягат стойности от 4.7% за края на годината, което би представлявало 16-годишен връх.

Въпреки, че ръстът през третото тримесечие изглежда силен, това най-вероятно няма да се повтори през четвъртото тримесечие. Печалбите на корпоративния сектор, външната търговия и увеличаването на производството през септември, ще доведат до възходяща ревизия на обявения по-рано ръст на БВП от 3.9% до 5%(за периода юли-август-септември). Към ноември обаче, картинката е доста по-мрачна. Продължаващите проблеми в кредитния сектор, цената на петрола гонеща $100 за барел и по-слабия пазар на труда със сигурност ще ударят по активността на бизнеса и потребителите.

Четвъртото тримесечие започна мудно, с ръст на продажбите на дребно от 0.2% спрямо септемврийското им ниво и с цена за барел петрол от над $95 (цената на бензина в САЩ е $3.45 за галон или 1.20 лв. на литър). При тези условия, американските домакинства ще се наложи да похарчат допълнително $90 млрд.само, за да покрият по-високата цена на бензина и съответно ще останат с по-малко пари за други стоки. Припомняме, че през второто тримесечие, скокът в цената на петрола сви ръста на потребителското търсене от 3.7% на 1.4%, а тогава все още нямаше проблеми с кредитните институции, трудовия пазар и слабото потребителско настроение.

Освен, че наврежда на търсенето на потребителски стоки, високата цена на бензина спомага и за раздуване на инфлацията. По-високата цена на петролните продукти през октомври, увеличи общите вносни цени с 1.8% на месечна база, което беше рекордно за последната година и половина.

Все пак сме наясно, че ще е нужно доста повече от просто по-висока стойност на горивата, за да увеличи цените и на останалите стоки. При това положение, общата инфлация може да не изглежда толкова зле, колкото се очаква. Ако погледнем само Core inflation (ценови индекс изключващ силно променливите цени на горива и хранителни продукти), то ще видим че той се понижава през последната година. Ако отново изключим петрола, виждаме че цените на вносните стоки са също под миналогодишното си ниво.

Инфлацията все още не е успяла да се разпростре, просто защото потребителите и корпоративният сектор не очакват тя да се влоши. Ако смятаха, че това ще се случи, щяха да увеличат напрежението и цените щяха да тръгнат нагоре. При това сложно положение ФЕД ще продължи да следи отблизо ценовия натиск. За съжаление, в близките месеци икономиката може да поеме в неочаквана посока и така да вържи ръцете на банкерите, които няма да могат да действат в момент, в който икономиката има най-голяма нужда.