„За месец София се стопи с 23 000”, „Мафията внедрила Трактора в държавата?!”, „Правителството задържа ДДС за половин милиард лева”, „И София издирва тайни сметки на българи в банки в Швейцария”

„За месец София се стопи с 23 000", информира от първата си страница „Стандарт"
Кризата започна да топи София. 23 000 души напуснаха столицата само за месец. Стряскащата статистика бе обявена от синдикатите. Трафикът е намалял с над 20 000 автомобила, потвърди и КАТ. Цяла армия строители се прибраха в Перник и Ботевград. Те останаха без препитание, след като много нови кооперации бяха замразени. Фирми масово съкращават служителите си или пък им намаляват заплатите. С орязаните пари вече не можем да си плащаме квартирите, оплакват се гурбетчиите. Всеки ден 700 души губят работа в столицата, изчислиха от профсъюзите. Наред с наемниците куфарите събраха и много дребни бизнесмени, изправени пред фалит.
Още по темата в „Стандарт"

„Мафията внедрила Трактора в държавата?!", хем пита, хем се учудва от първата си страница „Монитор"
С помощта на бившия главен прокурор Никола Филчев и екс-МВР шефът Георги Петканов мафията е внедрила Алексей Петров-Трактора на най-високите нива в държавата.

"Нерегламентираното влизане в службите за сигурност на Алексей Петров е станало със санкцията на бившия главен прокурор Никола Филчев и с подкрепата на Георги Петканов като министър на вътрешните работи", заяви вчера и вътрешният министър Цветан Цветанов в предаването "На четири очи". Той обясни, че Филчев е протежирал Трактора и така е достигнал до най-висшите етажи на спецслужбите у нас.

"Не държавата е внедрила Петров като свой човек в мафията, а мафията го е внедрила в държавата", обясни МВР шефът. Той допълни, че заради подобни политически назначения, които са били в ущърб на държавата, премиерът Бойко Борисов е влизал в постоянни конфликти с Петканов. "Като главен секретар е имал само професионални функции и често се опълчваше срещу политиката на управление в МВР."

Цветанов изрази съмнение, че по времето на Филчев освен Петров мафията е успяла да внедри и други подставени лица дори в съдебната система. "Има съмнения, че такива хора има и в контролните органи и те се използват за нерегламентирана намеса в конкурентни отношения", допълни още Цветанов. Той обвини бившия премиер Сергей Станишев, че по негово време в ДАНС също е имало порочни назначения.

"Вземете за пример енергийния съветник на Станишев Боян Чуков, за когото се знае, че е сред най-приближените хора на Алексей Петров", каза Цветан Цветанов. Цветанов разкри още, че през 2001 г. ръководството на МВР е оказало натиск върху бивши собственици в застрахователна компания "Спартак", които подали жалба, че Трактора ги е притискал. Чрез тормоз той ги е накарал да прехвърлят акции от дружеството в новосъздадената компания "Левски Спартак".
Още от статията на „Монитор"

„Правителството задържа ДДС за половин милиард лева", информира „Дневник"
Миналия петък се оказа изключително важен за българската икономика. Серията новини през деня започна с публикуването на експресните данни на НСИ за развитието на икономиката на България в края на 2009. От октомври до декември брутният вътрешен продукт се е свил с 6.2%, което е рекорд за едно тримесечие. За цялата година пък спадът на икономиката е 5.1%.

След това източници на "Дневник" разказаха, че Националната агенция за приходите (НАП) отново задържа ДДС за възстановяване на фирмите за над 500 млн. лв. В отговор на официалното запитване от Министерството на финансите и от приходното ведомство посочиха, че в края на декември и началото на януари се правят данъчни ревизии на фирми, които са поискали да им се възстановят общо 520 млн. лв.

Денят завърши с най-сериозната от трите новини. Премиерът Бойко Борисов заяви в предаването "Панорама" на БНТ, че влизането на България в еврозоната остава цел номер едно, но е трудно постижимо в следващите 2-3 години. Борисов не уточни дали това означава отлагане на българската заявка за влизане в "чакалнята на еврото" - маханизма ERM 2. Премиерът обясни "лошата новина", както сам я нарече, с "уплаха и стреса" на ЕС от това, което се случва в Гърция, и каза, че в четвъртък е разговарял по темата с президента на Европейската централна банка Жан-Клод Трише, с германския премиер Ангела Меркел и с френския президент Никола Саркози.

Борисов намекна за отлагане на членството в еврозоната още след срещата на върха на ЕС, посветена на кризата в еврозоната и проблемите на Гърция. Тогава премиерът посочи, че влошената външна среда прави невъзможно разширяването на еврозоната в близко бъдеще. Според правителствен източник обаче отлагането на влизането на България в ERM 2 е и заради желанието на Брюксел страната да покаже освен фискална дисциплина и стабилна икономика. През уикенда нито Борисов, нито финансовият министър Дянков отговориха на обажданията на "Дневник" за повече информация по темата.

Всъщност бюджетната стабилност в момента се дължи именно на забавеното ДДС и на неизплатените от държавата задължения по обществени поръчки. Според финансовото министерство и НАП обаче задържането на данъка, който трябва да се върне на фирмите, е заради нарасналия брой опити за злоупотреби, включително и от доскоро коректни фирми. Според представените данни допреди година само в 10% от случаите НАП са отказвали пълно и частично възстановяване на ДДС заради доказани злоупотреби в хода на ревизията. В последните 6 месеца обаче всяка четвърта ревизия води до пълен или частичен отказ от връщане на данъка.

Икономически експерти и представители на опозицията отдадоха неочаквано високия спад на БВП именно на парите на фирмите, които държавата задържа. Липсата на свеж финансов ресурс в компаниите в условията на все още свито банково кредитиране ги кара да съкращават персонал или да се отказват от инвестиции. Това пък намалява ръста на БВП и данъчните приходи в бюджета за тази година и увеличава натиска върху държавните финанси, обясняват анализатори.
Още по темата от „Дневник"

„И София издирва тайни сметки на българи в банки в Швейцария", информира от първата си страница „Сега"
София се надява с помощта на Берлин да хване богати българи, които крият доходи и данъци в известни с дискретността си швейцарски банки. НАП е пратила писмо до германското финансово министерство, с което моли да получи информация по въпроса, съобщи вчера пресцентърът на приходната ни агенция.

Преди дни Германия обяви, че започна разследване за свои граждани, ползващи сметки в Швейцария за данъчни измами. Както се разбра, властите в Берлин отново са купили "на едро" от анонимен информатор пакет от данни за банкови авоари. Преди 2 години те се снабдиха срещу 4-5 млн. евро с тайнствен диск, съдържащ информация за сметки на хиляди европейски граждани в друг оазис на банковата тайна - Лихтенщайн. Берлин прикани немците, които се опасяват, че са в диска, да не чакат следователи и прокурори, а доброволно да си платят "спестените" данъци. В резултат до момента в хазната са влезли близо 180 млн. евро, укрити в херцогството.

Преди време по повод първия диск с информация от Лихтенщайн българската НАП заяви пред "Сега", че е пратила писмо за помощ. Но досега отговор няма, като не е ясно какви са причините. Тогава Германия предостави данни от диска на много други държави. Все още няма безспорни данни, че Германия вече се е сдобила с диска от Швейцария, но Австрия, Белгия и Холандия изразиха готовност да получат информация, касаеща техни граждани.

Преди дни финансовият министър Симеон Дянков заяви, че очаква немският му колега Волфганг Шойбле да го информира дали в новия диск с тайни данни има информация за скрити авоари на наши сънародници в Швейцария, които могат да са полезни за хазната и за разследващите органи. Но тогава Дянков подчерта, че за него приоритет са данъчните измами на българите на местна почва, а сетне - тези в чужбина.

"Ако получим информация, ще започнем проверки и ревизии за укрити данъци", обясниха вчера от НАП. В последното писмо директорът на НАП Красимир Стефанов напомня и за обещанието на немските данъчни да съобщят дали са идентифицирани български граждани с банкови сметки в Лихтенщайн.

Междувременно желанието на Берлин да пробие банковите тайни, при това чрез информация, купена от черния пазар, предизвика нови гневни реакции в Швейцария.

Депутатът Алфред Хеер заплаши, че ако Берлин използва нелегално източени банкови данни, за да лови нарушители на германските данъчни закони, той лично ще огласи имената на немски политици и магистрати, които също имали тайни сметки в Швейцария.

"Ако Германия купи откраднатите данни, ние ще работим за промени в закона, така че да станат публично достояние всички сметки на германци на държавна длъжност, в швейцарски банки", обяви пред в. "Билд" Хеер. Той твърди, че вече са му предоставени сведения компромати.
Още от статията на „Сега"

"Каолин" получила концесията в Дулово в нарушение на закона", разкрива от първата си страница „Класа"
Фирма „Каолин", която е собственост на бизнесмена Иво Прокопиев, издател на вестниците „Дневник" и „Капитал", е получила концесията на находището „Балабана" в Дулово в нарушение на закона, твърдят юристи. Правителственото решение за нея бе взето на 27 януари т.г. - точно в деня, когато министрите гласуваха и мораториум за приемането на нови заявления за проучване на строителни материали.

Разследване на „Класа" показва, че „Каолин" е подала такова заявление за концесия още на 29 май 2006 г., но не е получила отговор през следващите 6 месеца, както изисква процедурата. Така срокът за получаване на концесия „по право" окончателно е изтекъл в края на декември 2006 г., а решението според юристи е било мълчалив отказ. То е могло да се оспори в едномесечен срок, но това не е направено.

Почти 5 години по-късно „Каолин" все пак получава концесията, при това без конкурс с други кандидати. От икономическото министерство съобщиха за „Класа", че договорът ще бъде сключен в установения срок - до три месеца след обнародването на решението на МС. В момента се чакал работният проект на „Каолин".

В момента фирмата е абсолютен монополист на пазара на каолин в страната. Тя отхвърля предложението на общината за съвместно дружество, в което кметството да притежава 49%. Тръгват две съдебни дела. Според зам.-кмета на Дулово Алтан Чаушев общината ще ги спечели.
Още по темата в „Класа"

„Европа: отчайваща посредственост" е заглавието на седмичния анализ на д-р по икономика Емил Хърсев
И досега срещите на европейския връх не са давали кой знае какви светли примери на държавническа мъдрост, но завършилата преди дни сесия на главите на изпълнителната власт в Евросъюза бе истинско отчаяние. Сега, след като безкрайната административна процедура по приемането на Лисабонския договор и избора на новото квазиправителство в Брюксел най-сетне завършиха и новите комисари вече са по креслата си, беше време да чуем отдавна отлаганите отговори на принципни за общото бъдеще въпроси. Главният от тях е за следкризисната стратегия на съюза.

Всички обитатели на тази прехвалена със своята солидарност многодържавна общност очакваме да разберем накъде ще ни тласка през идващите мрачни години на икономическа депресия тежката и безумно скъпа машина на съюза. Напразно. Седянката на вождовете в Брюксел мълком се разотиде и не даде отговор. Не остана от нея и следа от идея, камо ли обща политика.

Умствената немощ на господарите на стария свят не може да се крие повече зад кухи фрази. Става като във вечната приказка на Ханс Кристиян Андерсен: слугите все така се кланят доземи, певци пеят "Одата на радостта", но и децата разбраха, че царят е хем гол, хем бос, хем безнадеждно тъп. Гръцката криза е камъчето, заплашващо да обърне влака на скачените и съюзени икономики. Тя бе лакмусът, показал, че Европа не знае какво да прави и не може да реагира на конкретна, относително дребна, заплаха пред икономическата сигурност и цялост на съюза.

Водачите, избрани от нациите си да карат влака, все пак са наясно, че ако един вагон - да речем гръцкият, дерайлира, той ще повлече цялата композиция. Но въпреки това не обелиха и дума как ще задържат на релсите разклатения и повреден гръцки вагон. Е, успокоиха ни, че "локомотивите на Европа" - Франция и Германия, щели да вземат мерки, ако има нужда. И какви са тези мерки? Щели да изкупят гръцкия външен дълг. Това са пълни глупости, да знаете. Те не решават въпроса нито на Гърция, нито на друга държава, която в бъдеще ще изпадне във финансов колапс. Изкупуването на дълга не предпазва длъжника от взрив, то е начин, след като финансовият балон е вече изгърмял, да се предпазят собствените лакоми банки от разрушителната взривна вълна. И тук нищо ново, все старият финансов фокус-бокус: приватизираме печалбите - национализираме загубите.

Днес Гърция е в тежък финансов дисбаланс. Тя има нужда от свежи пари, за да го покрива, но трябва да приеме неизбежното, да плаща по новите си емисии към двойно по-висока лихва от досегашната. Тези нови емисии с радост ще се купуват от френски и германски банки, които ще печелят от тях близо двойно повече. Без риск, защото грижливите им държавни ръководители вече са обещали, че ако Гърция изпадне в крайната фаза на държавен фалит, техните държави ще им купят гръцките облигации.

Моля дежурните фабриканти на доноси незабавно да депозират по този повод в Брюксел същата тъжба, дето подадоха за българските заменки: това е една недопустима държавна помощ и които я дават, трябва да бъдат глобени. Искам да видя как Брюкселските рицари на принципа и европейското право глобяват Франция и Германия за недопустима намеса на финансовия пазар. Въпросът гърците как ще се оправят засега няма отговор. Преведено от езика на мълчанието това значи: да се оправят както могат. Тяхна си работа.
Още от статията на „Сега"

„Банките със списък на закъсали фирми", разкрива „Стандарт"
Скрити зад оправданието "криза", банките цакат клиентите си с такси за проучване за кредити, които никога няма да бъдат разрешени. За това алармира служителка на разградска фирма, която отговаря на всички условия за теглене на заем. "Представих всички искани документи, кредитното ми досие е изрядно, доходите ми са добри, мога да връщам парите", разказа пред "Стандарт" Ирина Василева. Жената искала да тегли заем за абитуриентския бал на дъщеря си. Обиколила три банки, платила общо 110 лева такси за проучване, но пари в брой не получила. Докато се чудела защо е така, нейна позната банкова чиновничка я открехнала за истината. "Фирмата, в която работиш, е в черен списък. Банките имат сведение за състоянието на компаниите и тези, които са заплашени от фалит или в които предстоят съкращения, са в групата на рисковите. Имаме указания да не даваме кредити на техните служители, защото очакваните рестрикции могат да ги направят безработни, което означава и неплатежоспособни", признала финансистката.

За да се увери в това, Ирина споделила чутото с колеги от офиса. Станало ясно, че и други са минали по нейния път и са останали на сухо, без кредитните институции да им дадат смислено обяснение за крайния отказ.
Още от статията на „Стандарт"

„Хазартният бизнес предлага да се включи в туристическите услуги", информира „Класа"
Хазартните услуги да се включат в общото портфолио на предлаганите туристически услуги, а държавата да изготви дългосрочна стратегия за развитие на игралната индустрия. Това предлагат от Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия (БТАПОИ), съобщи БТА, позовавайки се на тяхно съобщение. Надя Христова от управителния съвет на БТАПОИ и Роси Маккий, почетен член на асоциацията, коментират, че съчетанието на балнео- и СПА туризъм, на голф туризъм, конгресен туризъм и хазарт ще привлече повече платежоспособни туристи. Припомняме, че ставката за ДДС върху туристическите услуги е 7%, а предложеният данък върху хазарта - 15%.

От асоциацията посочват, че промените в Закона за хазарта са повишили данъците на бранша от 300 на 500 лв. на игрален автомат за тримесечие, което означава ръст от 70% на налозите върху игралните съоръжения. В резултат само за декември е било поискано предсрочно прекратяване на лицензи на 63 играли зали. Отделно през годината от експлоатация са извадени още 2000 игрални машини. Според данните на БТАПОИ кризата е свалила приходите с 20-30%. А следващият удар ще нанесе забраната от 1 юни за тютюнопушенето на обществени места. Според организацията пълната забрана ще предизвика спад от още 30%.
Още от статията на „Класа"

„В гората следите се губят", информира „Дневник"
По стръмния, скалист бряг гората се спуска почти до самия бряг. От вълните я дели само пясъчната ивица. Високо горе е селото Св. Никола - къщите са пръснати в скучния пейзаж край пътя за Шабла. Сега брегът е недостъпен за рибарите от близките села и случайните туристи. "Не пускат никого през бариерата! Трябва да си платиш 50 лв. за...". Димитър Великов е човек с плетена шапка и старо яке - рибар от от Св. Никола. Двете думи след многоточието трябва да са "ол инклузив", но му звучат непознато и той ги крие зад няколко жеста с ръка.
Бариерата
Гората върху терасите над морето вече е собственост на "Русалка тур", свързана с компанията "АКБ Форес" на бизнесмена Николай Банев. До 1992 г. някогашното едноименно туристическо дружество, плаща наем на Държавния горски фонд, тъй като е разположено върху негов терен. Тези отношения са регламентирани с министерско постановление №202. "След като Банев влезе във владение на имота, спря да плаща, разказва Калинка Тодорова, директор на горското стопанство в Балчик. Построи си конюшня в гората, съвсем незаконно, разбира се, огради я и започна да се разпорежда с нея." През миналата година той внезапно се сдобива и с нотариален акт за горската площ, въпреки че до този момент тя все още не е била извадена от Държавния горски фонд (ДГФ), разказва Тодорова.

През 2008 г. Баневи заменят 186 дка гора в района на Балчик за 167 на границата на курорта си. Цената на замяната е 8-10 лв. и доплащат 1000 лв., тъй като се сдобиват с имот на брега на морето. Горският път, който води до плажа, е преграден с бариера и така уж конституционно гарантираният достъп до морския бряг - изключителна държавна собственост, е прекъснат. От височината над туристическия комплекс се вижда, че сгради са построени дори на плажа. "Замяната е направена по действащата нормативна уредба и в никакъв случай не е незаконна", обяснява Калинка Тодорова. Това уточнение съпътства всяка история за заменени терени по цялото Черноморие.
Въпреки всичко
Малко по-на юг съдбата на над 1000 дка горски терен на самия морски бряг между Балчик и местността Тузлата изглежда предрешена. Имотът е разделен на два парцела съответно 474 и 570 дка, заменени през 2007 г. от компанията "Ол сийз пропъттис" ООД за гори в различни райони във вътрешността на страната. Според Калинка Тодорова тук трябва да бъде изграден жилищен комплекс, като след замяната на терените се оказва, че имотът е придобит на цена 10-15 лв. на кв. м. Инвестиционните намерения обаче са блокирани, тъй като по неизвестни причини дружеството инвеститор е пропуснало всички срокове за смяна на статута на земята, а след влезлия на 3 септември м.г. мораториум върху тези процедури това на практика не би трябвало да се случи. В тази категоричност обаче има и условност. Защото тя може лесно да бъде разколебана, като се има предвид следният абсурд: И двата терена са част от "Натура 2000" като обиталище на редки животински видове и територия със защитена растителност. Независимо от това обаче за тях е бил разработен и вече е влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП).
Още от статията на „Дневник"

„Имотите надолу с още 20 на сто", разкрива „Монитор"
Офертните цени на имотите у нас са паднали средно 20 на сто от началото на 2010 година. В София понижението е със 17 на сто, а във Варна - 14 на сто. Спадът на офертите на апартаментите в Пловдив и Бургас е по 15%.

Пазарът в тези градове е вял и все още хората считат, че цените не са паднали достатъчно, което обяснява по-малкия брой сделки в тези градове.

Общо 18% от активните имоти за продажба са с намалени цени от началото на тази година. За сравнение - през юни 2009 те са били едва 5%. Така за малко повече от половин година има ръст от близо 3 пъти в броя на имотите с намалени цени сочат данните от анализ на "Бългериън пропъртис".

Отчетеният спад в цените на реално сключените сделки за 2009 спрямо 2008 г. е 36%. Така на практика все още има разминаване в офертните нива и нивата на реално сключените сделки с около 15% средно за страната, категорични са брокерите на недвижимости.

Спадът в цените на апартаментите в София на база реално сключени сделки е 23% за 2009 спрямо 2008 г. Цените на продадените през януари апартаменти в столицата се запазват на нива от последното тримесечие на 2009 г. - 980 евро на кв. м.

Спадът на цените на продадените апартаменти във Варна пък е 22,5% за 2009 спрямо 2008 г. Намалението в морската столица на база офертни нива е по-малък от този в София. Това определя и по-малкия интерес от страна на потенциални купувачи, който се възвърна едва в края на 2009 г.
Още от статията на „Монитор"

„БВП стигна дъното с 6.2% спад в края на 2009 г.", информира „Дневник"
България е изпаднала в още по-дълбока криза през последните три месеца на миналата година, с което рецесията за цялата 2009 г. надхвърли почти всички очаквания от последните дни. Това стана ясно след обявените от статистическия институт (НСИ) в края на миналата седмица експресни данни за брутния вътрешен продукт на страната (БВП), барометърът на състоянието на икономиката.

Успокоението е, че това ще е най-лошото тримесемие и очакванията на икономистите са от началото на тази година да започне възстановяването. Лошото е, че тези, от които това зависи най-вече - страните от ЕС, също отчетоха забавяне в темповете на възстановяване през последната четвърт на годината, което породи нови съмнения за трайно излизане на европейската икономика от кризата (виж долния материал).

За последното тримесечие на изминалата година българската икономика се е свила с 6.2 на сто на годишна основа, с което общият спад за годината достигна 5.1%. Само преди година преди това страната регистрира 6% растеж на БВП. Данните за октомври-декември  и цялостното представяне за 2009 г. надхвърлиха предварителните прогнози на икономистите.

Експертите, до които "Дневник" се допита по-рано миналата седмица, предвидиха 5% спад за цялата година, а правителството се надяваше да не е повече от 4.9 на сто. В проучване на "Блумбърг" пък осем икономисти прогнозираха 4.8% годишен спад за четвъртото тримесечие - 1.4 процентни пункта под реално изчислените в експресните данни на НСИ.

По представянето си през октомври-декември икономиката ни се нарежда на едно последните места. В по-лошо състояние са били съседна Румъния и прибалтийските страни, а за фалиралата Исландия и страдащата Ирландия все още няма данни.  

Причините за разрастването на кризата в България са ускоряването на спада на потреблението, инвестициите и промишленото производство, както и ограниченото банково кредитиране и недостигът на финансиране, личи ясно от данните. Анализаторите са песимисти за обръщане на негативната тенденция през следващите няколко месеца и предвиждат връщане на растежа не по-рано от втората половина на годината.

Основанието им е слабото вътрешно търсене, дължащо се на стагнацията в потреблението на домакинствата, чиито семейни бюджети се влошават заради растящата безработица, ограничените правителствени разходи и застоя в производството. Все пак повечето очакват минимален растеж за цялата 2010 г., което обаче ще се дължи и на ниската база от 2009 г.  

"Спадът на потреблението на домакинствата се задълбочава, тъй като безработицата се увеличава и немалко служители са принудени да работят при по-ниско заплащане, за да запазят работните си места", коментира пред "Дневник" Кристофор Павлов, главен икономист на една от най-големите банки в България - Уникредит Булбанк.

Според него няма и особени причини да сме оптимисти за инвестициите в страната, след като заради ограничените поръчки и ненатоварените производствени капацитети повечето компании замразяват плановете си за разрастване на бизнеса.

Наред с чисто вътрешните причини българската икономика да продължи да потъва, докато другите вече излизат от кризата, анализаторите, които я следят, припомниха и че все пак кризата дойде в България по-късно и закономерно възстановяването ще е по-бавно.
Още от статията на „Дневник"

„Има умора в структурите на ГЕРБ", казва в интервю за „Сега" членът на Изпълнителната комисия на ГЕРБ Димитър Николов
Г-н Николов, отскоро сте член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Как бяхте избран, обсъдиха ли с вас номинацията ви?
- Аз бях член на ИК още при самото създаване на партията. Когато влезе в сила ограничението кметове да нямат право да участват в ръководни постове на партии, си подадох оставката, за да не наруша закона. Сега тази забрана отпадна и отново колегите ме номинираха и се стигна до избирането ми в ИК. Бях подкрепен и от местната структура в Бургас. А в комисията ще отговарям за местната власт и регионалната политика.

На конгреса на ГЕРБ всички предложения бяха гласувани единодушно. Не беше ли обезпокоителна липсата на различни мнения?
- Не, не съм съгласен. Това показва просто по-високо ниво на оперативност, защото пък много от колегите се дразнят, когато се тръгне по плоскостта на празнодумството и много широките коментари. Това показва, че организацията и партията работят перфектно, по регионите клубовете работят много добре.

Не трябва ли все пак да се дискутират предложенията за членове на ИК?
- Аз мисля, че такава дискусия в самите структури е направена. И на никого не е отнета възможността да дава своите предложения, да коментира. Просто кандидатурите бяха подкрепени от всички делегати. В това няма нищо лошо.

Как протичат заседанията на ИК? Медиите нямат никаква информация кога се провеждат, какво се обсъжда?
- Протичат с предварителен дневен ред, по който ние имаме възможност да се запознаем. Обсъждат се политически въпроси, свързани с управлението на партията, с приемането на нови закони. И организационни въпроси най-вече, защото важна роля на ИК е да решава проблемите със самите структури по градовете и областите. Имаме си пресцентър, в който работят активно млади хора. Сигурен съм, че на никого не е отказана информация. Не е трудно да се организира по-широко популяризиране на дейността на Изпълнителната комисия. И това се прави, когато решенията, които взимаме, трябва да станат публично известни.
Още от интервюто на „Сега"

„С карти българите плащат предимно храна и сметки", казва в интервю за „Монитор" вицепрезидентът на "Развиващи се пазари" в MasterCard Europe Мануел Алексе
Господин Алексе, какви са тенденциите на картовия пазар? Наблюдават ли се промени, свързани с финансовата криза?
- Въпреки че сме част от една индустрия, която предлага добри възможности за растеж, ние не сме имунизирани срещу световните икономически проблеми, предизвикателствата пред нашите клиенти и растящата конкуренция. Въпреки тежката икономическа ситуация успяхме да постигнем още веднъж силни финансови резултати за тримесечието. Европейските потребители продължиха да използват своите карти MasterCard през четвъртото тримесечие на 2009 година, като транзакциите за покупка отбелязаха ръст от 10,0% в сравнение със същия период на 2008 г. Това показва нарастващата тенденция към електронните разплащания в региона. Като ключова тенденция се откроява нарастващото търсене от страна на картодържателите на иновативни решения, които им предоставят ползи чрез разнообразни картови програми и услуги с добавена стойност. Пазарите в Източна Европа продължават да имат добри перспективи за постоянен растеж. За четвъртото тримесечие на 2009 година за региона на Европа MasterCard отчете ръст от 6,9% за брутния обем в долари, обемът на направените покупки е нараснал  с 8,1%, броят на транзакциите за покупка се е повишил с 10,0%, а транзакциите в брой са се увеличили с 5,2% в сравнение с четвъртото тримесечие на 2008 година.

Ще предложи ли Master Card нещо ново на нашия пазар?
- MasterCard работи с банките, а не с крайните потребители. Нашите отношения с клиентите включват предлагането на разнообразни услуги за банковия сектор. Ако искате специфичен продукт, например, банката трябва да е започнала вече да го предлага. Българите показват добро ниво на интерес към кобрандираните карти например. Според MasterIndex България 64% от картодържателите искат да имат разплащателна карта, с която да ползват отстъпки при пазаруване във верига супермаркети. Много висок е интересът на българите и към пътуванията - 27% искат да имат кобрандирана карта, която дава намаления в туристически агенции, а 13% искат отстъпки в авиокомпания. 41% от активните картодържатели в България биха искали да имат разплащателна карта, изработена от екологично съобразени материали. Според уебстраницата на БОРИКА в България има 4 милиона издадени карти за население от 7,5 милиона. Преди няколко месеца пуснахме студентска кредитна карта, която може да бъде персонализирана и предплатени карти за подаръчни сертификати.

Увеличава ли се броят на хората, които предпочитат да плащат с карта? С колко?
- Резултатите от Master Index България показват, че картодържателите стават все по-активни потребители на безналични плащания - те заявяват, че притежават повече карти и че ги използват по-често, отколкото преди няколко години. 42% от анкетираните използват своите разплащателни карти няколко пъти месечно. Един от десет от активните картодържатели ползва карта за плащане дори и на малки суми - под 20 лева, докато 30% плащат с карта по-скоро суми по-високи от 20 лева. Средната сума, която активните картодържатели в България плащат с дебитна карта, е 131 лева, а средната сума с кредитна карта - 243 лева. 47% от картодържателите в България са започнали да използват разплащателни карти преди повече от 5 години, 27% са започнали преди 3 до 5 години, а 18% преди 2-3 години. 42% използват своите разплащателни карти по-често от преди, а само 7% - по-рядко.
Още от интервюто на „Монитор"

„България трябва да подобри бизнес средата за чуждите инвестиции", казва в интервю за „Класа" посланикът на Турция в България Мехмет Гюджюк
Турция е едва на 18-о място по чуждестранни инвестиции в страната ни. Какви според Вас са пречките пред турските инвеститори в България?
- Според данни на БНБ за 2008 г. в областта на инвестициите кумулативният сбор на турските инвестиции в България е на стойност 356 млн. евро, а инвестициите като цяло за 2008 г. са в размер на 7 млн. евро. Според тази статистика Турция се нарежда на 18-о място сред чуждите инвеститори в България, без да бъде включен турският капитал, идващ от трети страни. На практика турските инвестиции са приблизително 3 пъти повече от официално обявената статистика. Предполага се, че размерът на инвестициите заедно с тези, постъпващи от трети страни, е около 1 млрд. евро. Така например към настоящия момент инвестициите от 480 млн. долара на „Шишеджам", една от най-големите фирми производители в България, не се отчита като турска инвестиция поради факта, че капиталът й е трансфериран от трета страна.

С оглед привличане на повече чужди капитали смятам, че би било полезно България да обърне внимание на подобряването на бизнес средата за чуждите инвестиции, както и осигуряване на повече прозрачност. В допълнение към това мога да кажа, че турските бизнесмени и инвеститори в България се сблъскват с два основни проблема. Първият са усложнените бюрократични процедури при издаване на входни визи и разрешителни за пребиваване в България на турските бизнесмени и инвеститори, имайки предвид основния принцип в бизнеса и търговията за осигуряване на свободно движение.

Вторият проблем са трудностите, които срещат турските строителни предприемачи при временното наемане от Турция на квалифициран и технически персонал, необходим за реализиране на съответните проекти. Улесняването на тези процедури ще помогне на изпълнителите да спазват договорените срокове, което от своя страна е важно за срочното приключване на обекти от голямо значение за България.

В строителството на хидроенергийната каскада „Горна Арда" в момента участва турската компания CCG Insaat Sanayi Yatirim Ve Turizm като правоприемник на „Джейлан холдинг". Има ли интерес друг турски инвеститор да участва в проекта, макар че CCG води преговори с австрийския консорциум EVN-Alpine?
- По силата на подписаното през 1998 г. междудържавно енергийно и инфраструктурно споразумение турският „Джейлан холдинг" пое изпълнението на каскада „Горна Арда". В хода на реализиране на проекта обаче възникнаха усложнения, заради които „Джейлан" заведе арбитражен иск срещу Националната енергийна компания. С идването на новото правителство Министерството на икономиката, енергетиката и туризма определи консорциума EVN-Alpine за партньор в проекта и започна преговори за прехвърляне на дела на „Джейлан" към този консорциум. В хода на преговорите турският холдинг замрази арбитражния си иск. В случай че процесът приключи по очаквания начин, EVN-Alpine ще отговаря за проекта, както и за това кои подизпълнители ще бъдат наети и каква дейност ще извършват.

За България е много важно максимално бързо да бъдат изградени газовите връзки със съседни страни. В какви срокове според Вас е възможно да потече природен газ за нас? Може ли страната ни да получава втечнен природен газ през LNG терминала „Мармара Ереглиси"?
- Сигурността на енергийните доставки е от основно значение за всички страни в региона. В началото на 2009 г. газовата криза показа колко сериозен е този проблем. По време на кризата Турция като съседна страна не остана безразлична към нуждите на България. Въпросът за природния газ има потенциал за сътрудничество между България и Турция. В момента се обсъждат възможностите за експлоатация на западния газопровод България - Турция, като се предвижда доставките да бъдат насочени от терминала за LNG в Мармара Ереглиси към България. По време на посещението на премиера Борисов в Турция на 29-30 януари 2010 г. бе подписан меморандум за сътрудничество в областта на енергетиката между двете страни. В случай че компетентните институции на двете страни се споразумеят по техническите въпроси, ще бъде възможно и газоподаването от Турция към България. В тази връзка наред с газопровода „Набуко" се обсъжда и включването на България в проекта TGI на газопровода Турция-Гърция-Италия.

С цел създаването на нови алтернативи за доставка на газ за България компетентните органи на двете страни следва да обсъдят по-конкретно доставката на втечнен газ от LNG терминала „Мармара Ереглиси". По време на посещението на премиера Борисов в Анкара бе подписан и меморандум между „Боташ" и Булгаргаз, което е навременна стъпка за разнообразяването на доставките на природен газ за България.
Още от интервюто на „Класа"

„Поне 10 университета ще затворят врати", предупреждава в интервю за „Стандарт" просветния министър Сергей Игнатов
Г-н Игнатов, идеите ви за реформата в БАН явно се разминават с тези на ръководството на академията. Как ще се развият нещата оттук нататък?
- Първо трябва да си отговорим на въпроса, като правим реформа, какво целим. Можем механично да отчетем реформа, да се каже, че са пенсионирани еди-колко си души, че са слети няколко института, но какво се постига с това? Смисълът на тази реформа е да се създаде среда, за да може академията да заработи по-ефективно и резултатно и научният потенциал да се чувства по-комфортно и в по-достойни условия. Което означава, че обявените от БАН показатели за реформа някак си висят във въздуха. Пенсионирането е ежедневен административен акт - то не може да се извежда като един от основните показатели и параметри на реформата. Това, че освобождаването на толкова хора на пенсионна възраст е изостанало във времето, е проблем на самото управление на БАН. Сливането на институти или тяхното закриване пък не води до нови качествени показатели. Тъкмо обратното - ще доведе до това, че сега колективи, които криво-ляво в оскъдицата работят и постигат нещо, като ги съберем, ще се скарат. Този процес вече е започнал. Наблюдаваме някои по-активни директори на институти, които ухажват ръководството на академията в желанието си да запазят институтите си от сливане. Трябва да търсим друг подход към БАН, който да създаде нова среда. Иначе академията ще се озове в положението на ТКЗС-та, които през 70-те станаха АПК-та, но животът там не стана по-хубав.

Първото нещо, което прави впечатление при сравнението на нашата академия с изследователските центрове в Европа, са средствата. И БАН, и те получават 80 на сто от необходимата издръжка. В БАН разпределението на тези пари става на щатни бройки, докато например в Макс Планк, след като дойде бюджетът, той се разпределя на конкурсен принцип на базата на научни програми или проекти. Това е съществената разлика. Когато финансираш научен проект, ти знаеш за какво даваш пари и какво искаш да постигнеш. Когато финансираш щатни бройки, единственото, което постигаш, е някакъв социален резултат - плащаш заплати. За да се направи реформата, първо трябва да се смени парадигмата. Другото, което знам, че звучи изключително еретично за ръководството на БАН, е институтите, които могат, чрез много добри гъвкави договори да се свържат с университетите и да заработят съвместно, без да губят своята самостоятелност като част от академията.

БАН се опасява именно от загубата на самостоятелност.
- БАН се опасява, без да има никакви основания. Ние не сме казали, че в света няма държавни научноизследователски институции, казваме, че тяхното управление става по различен начин. В CNRS във Франция, с което толкова обичаме да се сравняваме, 90 на сто от лабораториите са съвместни с университетите. Макс Планк работи съвместно с близо 300 университета. Така че няма нищо лошо в това колегията от академията, която може и има желание, да се свърже и да направи общи научни съвети и общи планове с университети. Така ще се даде възможност и за по-голямо движение на студентите между университетската среда и тази в академията. Ще се даде и шанс хората от университетите временно да преминават в БАН, а колегите от академията да преподават.

Много се съмнявам, че има институти, които от гледна точка на днешна България би трябвало да са самостоятелни. Когато в световния ден на влажните зони бяхме в един от тези институти на БАН, се запитах защо, след като в университетите ни вече се изучава екология, те не се свържат с тях.
Въпросът е, като осъществяваме реформа, да направим така, че да се запази научният потенциал и колективите да имат позитивното усещане, че ги чака по-добро развитие. Да се смени моделът на финансиране, което задължително ще доведе хората в БАН до усещането, че имат повече пари. Просто защото даването на заплати се различава от заплащането спрямо проект. И за да не бъда голословен - ето сондата, която кацна на Титан. Това е проект на Оупън юнивърсити, не на някакъв институт, изведен извън университетското пространство, където са само учени в лабораторията. При това Оупън юнивърсити е голям британски дистанционен университет, който се свърза с колеги от Германия, САЩ, направиха проекта и човечеството реализира една своя мечта да потърси живот там.

Как ви изглежда идеята на БАН да си прави собствен университет?
- За тази идея мога да кажа и да, и не. БАН вероятно има потенциал да създаде този университет. Но чисто мениджърски, ако направят бизнес план на това, ще видят, че начинанието в момента е трудно. Сега академията се оплаква от липса на средства, тя се финансира криво-ляво. А университетът е много скъпо бизнес начинание, което трябва да бъде финансирано допълнително. Ако разчитат парите им да идват от такси на студенти, трябва да чакат 2025 г., когато ще има студенти. Не виждам в момента чуждестранни младежи, които да са се запътили към България. Все още не сме тази привлекателна образователна дестинация, макар че се надявам да станем.
Още от интервюто на „Стандарт"