Държавната Дума на Русия прие на първо четене закон, който ограничава чуждестранните инвестиции в стратегически отрасли.

В петък бе гласуван законопроектът „За реда на осъществяване на чуждестранните инвестиции в стопански организации, имащи стратегическо значение за националната безопасност на Русия".

Законопроектът визира 39 видове дейности, имащи стратегическо значение за националната безопасност на страната: производство на специална техника, на въоръжения и военна техника, авиационно строителство, космически дейности, дейности в областта на използването на атомната енергетика. Включени са и дейностите, осигурявани в условията на естествен монопол.

Според създателите на документа, законът ще установи ред, в който от една страна ще се пазят интересите и сигурността на Русия, от друга страна ще се формира предсказуем и прозрачен климат за чуждестранните инвеститори.

По-рано Путин бе говорил в смисъл, че трябва да се установи порядък, който изключва двусмислието.

Авторите са се опитали да изпълнят „директивата на вожда", като предвиждат много предварителни действия, които трябва да се извършат преди евентуална сделка. Например в документа се описва необходимостта от предварително съгласуване на сделките, когато чужд инвеститор иска да придобие дялове в уставния капитал на компаниите, както и на сделките, в резултат на които чуждият инвеститор взима контрола над търговска организация, имаща стратегическо значение.

Според анализаторите на Газета.Ru, механизмът на присъствието на чужди компании на пазара става по-разбираем. Руска компания сключва договор за сътрудничество с чуждестранен партньор. При това контролният пакет на създаваните джойнт венчъри принадлежи на руските предприятия, такъв и сега е принципът на работа на Роснефть с CNPC, Shevron и Shell, на Газпром с ВР, Total и други.

Предвижда се специална правителствена комисия да взима решение за съгласуване на сделката или за отказ. Една от дейностите, която е отнета от чуждите инвеститори, е разработката на стратегически и крупни местонаходища на полезни изкопаеми. В тази област чуждестранните инвеститори ще трябва да се задоволят или с блокиращ пакет от добивните компании, или да създават смесени предприятия с руските компании за нефт и газ.

Съществуват и възможностите да се избира главен доставчик и да се продават технологии. Това е трябвало да се предвиди, тъй като Русия все още няма достатъчно опит в разработката на някои сложни находища, например в шелфа на Северно море.

Според руски анализатори, инвестиционният климат в страната сега е много привлекателен. Затова Русия е желана цел за чуждестранните си партньори.  „С ограниченията, съществуващи и потенциални, чуждестранните инвеститори отдавна са се примирили".

Отчитайки световния пазар на нефта и газта, присъствието на руския пазар за чуждите компании е важно само по себе си, независимо от условията. Затова експертите прогнозират, че в бъдеще тези условия ще стават все по-строги.

Например се говори, че Газпром активно лобира в Думата за приемане на законопроект, според който разработката на всички крупни газови проекти автоматично да мине в ръцете на монополиста.

Газпром може да стигне и по-далеч в грандиозните си планове. А именно - да настоява за поправки в договорите за разделяне на продукцията, сключени през 90-те години, които да се съгласуват със закона за експортното право на газовия монопол, приет през 2006. Това може да се случи в най-скоро време. Ако стане така, единственото, което чуждите предприятия ще могат да притежават, са акции на Газпром.

Обаче ако по нареждане на президента някакъв ред е установен, то двусмислиците не са избегнати. В законопроекта има много неточности. Например, отсъстват общи критерии, според които едно предприятие може да се отнесе в списъка на стратегическите.

Обаче в самото приемане на закона има стратегически момент. Става дума за това, че голяма част от руските компании изнасят активите си в чужбина, което е разбираемо във връзка с политическите рискове от новите избори в Русия. Сега с приемане на закон за ограничаване на чуждестранните инвестиции, ще могат да се контролират като „чужди" компаниите, управлявани извън граница. Ако се стигне до разчистване на сметки, операциите на подобна компания на територията на Русия ще могат да бъдат спрени.

Така се получават сериозни лостове за натиск върху частните корпорации и държавата ще може да контролира частния капитал. Това последното звучи като кощунство за либерално настроения западен икономист, обаче за руснаците по-скоро изглежда като голям плюс.

С новия закон се преследват и външно-политически цели. Едната цел наскоро бе много ясно изразена от Путин: щом не пускат руските компании да купуват активи в Западния свят, защо Русия трябва да дава на Запада ценните си суровини?

А и да се пусне по някоя причина чуждестранна компания до стратегически отрасъл,  делът ще им бъде предоставен, но вече като изключителна преференция, поставяща чуждата компания в позицията на просител, а не пълноправен партньор. В обобщение, преди изборите законът за ограничаване на инвестициите изглежда грамотен политически ход, тъй като усилва позициите на руските институции. На първо място - на Федералната служба по безопасност.