"Залози за Волен", "Кабинетът започна да прекроява бюджета още през януари", "ДАНС и НАП погват енергийните монополи"

"Залози за Волен", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Тръгнаха залози за Волен Сидеров в "Евробет". Ще се откаже ли лидерът на "Атака" сам от своя имунитет или не? Това е дилемата, върху която умуват играчите в интернет. Ако познаете, че националистът сам снеме имунитета си, залогът ви ще се умножи по пет. Коефициентът е висок, тъй като според "Евробет" това е най-малко вероятният начин, по който ще се развие скандалът. Едва по 20 стотинки за всяко левче ще вземете, ако заложите, че депутатите ще гласуват "за" сваляне имунитета на Сидеров. Ако пък решите, че народните представители ще отхвърлят искането на прокуратурата, ще удвоите вашите пари. "Евробет" приема и залози за изборите през май. С коефициент 2,50 са изборите 2 в 1 за европейски и български парламент.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Кабинетът започна да прекроява бюджета още през януари" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Броени дни след обнародването на Закона за държавния бюджет първите корекции по него са на път да станат факт. 7 министерства ще получат близо 60 милиона лева за финансиране на допълнителни разходи, които не фигурират в одобрените им от парламента разчети. Част от тези разходи бяха ясни още при дебатите около приемането на бюджета и одобряването им със закъснение е пример за недобро планиране. Има обаче и добра новина - подобни корекции в разходите досега не бяха публични и се правеха по усмотрение на финансовия министър вместо с решение на правителството.

Промените станаха ясни, след като на сайта на финансовото министерство бе публикувано проектопостановление за изпълнението на държавния бюджет за 2014 г. То определя в детайли правилата за разпределение на бюджетните средства и по закон се приема най-късно до месец след обнародването на държавния бюджет.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"ДАНС и НАП погват енергийните монополи" четем на първа страница във в. "Монитор"
Тотална проверка на енергийните монополи започна държавата. След енергийния регулатор на проверка при тях влезе и ДАНС. До дни се очаква ревизии да започнат още НАП и държавната финансова инспекция. Това съобщи министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев след първата си пресконференция за 2014 г.
Проверките се извършват в трите електроразпределителни дружества - ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго-Про". Освен това този път на мушка на проверяващите е и „Топлофикация София". Както и ЕРП-то, което обслужва Златни пясъци.
От енергодружествата и „Топлофикация София" потвърдиха, че заедно с ДКЕВР при тях са влезли и агенти от ДАНС, като декларираха, че оказват пълно съдействие на проверяващите.
Министър Стойнев съобщи още, че проверки се правят и в държавните НЕК и „Булгаргаз". Там ревизиите са назначени от инспектората на МС. Проверката в НЕК вече е приключила. По думите на министър Стойнев тя е установила, че при предишното управление електрическата компания е одобрявала годишния си план с
предварително заложени дефицити от порядъка на 200-300 млн.лв. По отношение на „Булгаргаз" министърът обясни, че там ревизията не е приключила.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Стойнев: Бизнесът внесе рекордно ДДС, рядко ще чуваме за кризата", пише в. „24 часа"
Рекорден размер ДДС и данъци е внесъл бизнесът през декември в бюджета. Така българската индустрия демонстрира, че е почтена, но и правителството на Орешарски показа, че е почтено към предприемачите.

Това заяви на първата си пресконференция за годината министърът на икономиката Драгомир Стойнев. Безпрецедентно е връщането на дължимото ДДС в пълен размер и срок - до края на декември фирмите получиха обратно над 541,8 млн. лв. ДДС, подкрепи тезата си Стойнев.
Прочети още от в. „24 часа"

"Общинарите си вдигат ударно заплатите" е заглавиe от в. "Труд"
Общинските съветници в цялата страна ще си вдигнат двойно и тройно заплатите, показа проверка на "Труд". Това стана възможно след промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация от декември 2013 г., които позволиха на общинарите да получават 70% от заплатата на председателя си. Досега процентът беше 30 и то от средната заплата на общинската администрация. Съветниците можеха да получават и допълнителни, но отчетни средства за служебни разходи.
Още на първите сесии за новата година съветниците ще си гласуват по-големите възнаграждения. Най-впечатляващите заплати засега се очертават в Сливен - 1470 лв. За сравнение средната брутна заплата в града е 591 лв. "Има промяна в закона и сме длъжни да се съобразим", заяви д-р Ганка Василева, и.д. председател на съвета. На другия полюс са общинарите в Бургас - въпреки увеличението, те ще взимат по 340 лв. месечно. Досега се разписваха срещу скромните 180 лв.
Прочети още от в. "Труд"

"Местните застрахователи заемат все по-голям дял", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Бавно, но трайно застрахователите с български собственици завземат повече от пазара. И ако през 2007 г. дружествата с чужди акционери държаха 63% от пазара, то през годините на кризата делът им се стопи с почти 11 процентни пункта. Тази тенденция на завземане на пазара от местни групи (вече с дял от 48%) ясно се открои и при банките, като секторът все още е доминиран от европейски институции. В общото застраховане обаче е въпрос на време чуждите да изгубят лидерството.

Защо се разместват

Българската сила идва по две линии - първо, агресивен органичен ръст на местните инвеститори и в по-малка степен през придобиване на конкуренти. В застраховането всъщност имаше две напускания на страната от сравнително малки чужди инвеститори - "Интерамерикан" и QBE, като и в двете сделки купувач на бизнеса беше местната "Евроинс иншуърънс груп". А за целия период от седем години в страната не е влязъл нито един нов чужд играч.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Българските лекари са най-ниско платените в Европа", пише в. "Сега"
Едва 296 евро, което е под 600 лв. средно на месец, получават българските лекари и това им отрежда последно място в Европейския съюз по заплащане на труда. Това показва изследване на френски специалисти за средните европейски възнаграждения на лекарите, цитирано от Българския лекарски съюз. Заплатите на медиците у нас са далеч дори от Румъния, която е предпоследна със средно възнаграждение от 523 евро - почти два пъти повече, отколкото у нас. В Словения средната месечна заплата на лекарите е 765 евро, в Латвия - 873 евро, в Полша - 972 евро. Шампион е Люксембург, където медицинският труд е оценен най-скъпо - 5322 евро на месец, в Австрия се плаща по 5200 евро, в Дания - по 5113 евро, в Ирландия - по 5060 евро.

Въпреки унизителното заплащане на труда изследване на БЛС от м.г. показа, че основната причина българските лекари да напускат страната е липсата на алтернатива за реализация и лошите условия на труд. Ниските възнаграждения са едва на трето място. През 2013 г. от съсловната организация са издали 408 сертификата на лекари, желаещи да работят в чужбина. Хубавата новина е, че това е доста по-малко в сравнение с 2012 г., когато сертификатите са били 507.
Прочети още от в. "Сега"

""Хвърковати чети" помагат за усвояването на европарите" пише в. „Труд"
Академия по управление на проекти и "екипи на колела" ще помогнат за по-доброто усвояване на евросредствата през новия програмен период (2014 - 2020 г.). Това става ясно от поредния вариант на споразумението за партньорство между България и ЕК. Документът очертава приоритетите за изразходване на европарите за 7-те години.
В документа е записано, че със средства от бъдещата програма "Добро управление" ще се финансира създаването на Академия за управление на проекти. В нея ще се обучават държавни служители, които отговарят за европрограмите и чиновници от държавните и общински институции, които изпълняват проекти. Курсовете ще са по-общи, а за спецификите по всяка програма ще продължат обученията, организирани от управляващите органи.
Прочети още от в. „Труд"

"Хлябът поскъпва при по-дълга суша", четем във в. "Монитор"
Цената на пшеницата от новата реколта ще се повиши, ако продължи да няма сняг и нивите останат без влага. Това прогнозира вчера Симеон Елазаров, изпълнителен директор на Софийската стокова борса (ССБ).
В действителност реколтата ще бъде значително по-малка, ако няма валежи през тази зима, коментира за „Монитор" зам.-председателят на Асоциацията на зърнопроизводителите в България Радослав Христов. Той не се ангажира с цените, но гарантира, че при подобна ситуация добивите ще бъдат по-ниски. Зимата е период на влагозапасяване и това ще се отрази върху развитието на културите през май и юни. В еднометровия слой на почвата обаче няма много влага, защото досега не са паднали нито дъждове, нито сняг, коментира специалистът.
Това ще се отрази и на пролетните култури слънчоглед и царевица, които ще имат нужда от влага, за да поникнат. Все още обаче сушата не се усеща, защото растенията не са във вегетация, каза още Христов.
Заради високите добиви през миналата година не само у нас, но и в световен мащаб, цените на зърнените култури буквално се сринаха. С 23 на сто поевтиня пшеницата у нас, в повечето европейски страни спадът е около 20 на сто, в САЩ и Франция намалението е с 14 на сто.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Нови 15 млн. евро за иновативни малки и средни фирми", пише в. "Капитал Daily"
Иновативни малки и средни предприятия в България, чийто достъп до банково финансиране е по-затруднен, ще могат да кандидатстват за кредитиране по съвместна инциатива на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската комисия (ЕК), насочена към такъв тип фирми.

Първа инвестиционна банка и Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ, част от групата на ЕИБ) подписаха гаранционно споразумение, което дава възможност на банката да финансира със собствен ресурс от 15 млн. евро до края на 2015 г. иновативни компанни. Това са малки и средни предприятия, които извършват научни изследвания, развойна дейност или иновации и търсят финансиране за инвестиции и оборотни средства.

Заемите ще се отпускат с 1 до 2% по-ниска лихва от стандартната, при която банката финансира малки и средни фирми в страната, посочи Димитър Костов, изпълнителен директор на ПИБ. По думите му от това финансиране ще могат да се възползват бързоразвиващи се иновативни предприятия, които имат ограничена материална база и активи и обичайно труден достъп до кредитиране.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"20 млн. повече за чиновниците", пише в. "Стандарт"
20 млн. лв. допълнително ще бъдат дадени за заплати и издръжка на администрацията през 2014 година. Това става ясно от проекта на актуализираната бюджетна прогноза за периода 2014-2016 г., подготвен от Министерството на финансите. В документа са отразени всички промени в бюджета за 2014 г., които бяха направени от депутатите между първо и второ четене. Наред с тях обаче от министерството са дали и по-точни разчети за разходите за лихви по държавния дълг през 2014 г. В резултат разходите за лихви са свити с 22,5 млн. лв. до 669,8 млн. лв. Спестените от лихви средства ще отидат за министерствата. Така общата сума за заплати в администрацията се увеличава с 4,1 млн. лв. до 4,206 млрд. лв., а средствата за издръжка на ведомствата нарастват с 16,1 млн. лв. до 4,937 млрд. лв.
Една от най-съществените промени в бюджетната прогноза е резултат от въвеждането на таксата от 20% върху приходите от продажба на ток от вятърни и фотоволтаични централи.
Прочети още от в. "Стандарт"