Зелената икономическа алтернатива на България

Това, че запазената околна среда на България има икономическа стойност, става ясно от природните предпоставки на страната, които осигуряват широки възможности за производство на зелена продукция. Тази зелена продукция би могла да се изнася при отлични условия предвид нарастващото търсене и високите цени в целия свят. Търсенето на зелена продукция има перспективи също и вътре в страната: както от българското население, така и посредством туризма и заради много вероятния приток на екологични мигранти от свръхурбанизираните икономики към периферна България. Зелена продукция е само тази продукция, която има значим принос за устойчивостта на човешкото съществуване на планетата. Тази дефиниция се разграничава от идеята за "по-малко вредна в сравнение с останалото на пазара" зелена продукция, тъй като от подобна няма екологична полезност.

Първата стъпка за правилно разбиране принципите на зелената икономика е осъзнаването на възможността да се създава

повече добавена стойност с по-малка употреба и без загуба на ресурси

Следва икономически логичният, но труден за осмисляне принцип, че в определен момент по-печелившо е дадено икономическо начинание да не бъде предприемано. Принципната част допълва идеята, че високият икономически ръст не е мерило за добро икономическо постижение - нещо чуждо на близките на политическите структури икономисти. Доказателството лесно ще намерим в разрушената природа и прегряващата икономика на Китай с няколко последователни години стопански растеж над 10 на сто.

На какво се дължи конфликтният характер между традиционно - индустриална и зелена икономика? В теорията отдавна са откроени линиите на разлома. Първият сблъсък е във времето, което движи различни циферблати за максимизиращия краткосрочната си изгода икономически агент и обществото от всички хора, което иска да живее дълго и все по-добре. Втора е културата, която рисува различни модели за добро живеене, като в редица случаи масовата култура откровено стимулира прахосването на природни ресурси. Опазване на природата най-често означава отказ от някакво удобство, предлагано от щедрата култура на масова консумация.

Също така известно е, че някои аспекти на съхранената природна среда (естетизъм, страхопочитание, любознателност - лишени от измерима икономическа полза) не могат да бъдат осъзнати от безличната институция на пазара, която използва първосигналите на цените като регулатор за икономическа активност. Не е за пренебрегване и деструктивният компонент в човешката натура, не е рядкост и отказът за съдействие заради недоверие в "съседа", задача описвана с т.нар. дилема на затворника. С това не се изчерпват факторите за конфликти на човешката инерция.

Най-важното в случая обаче е, че ситуацията може да се промени, тъй като зелената икономика има по-висока сравнителна стойност спрямо традиционно рушащата, а така също и постиндустриалната икономика, косвено оказваща задушаващия си натиск.

Под "зелена" икономическа политика следва да се разбира един специфичен вид управление на предлагането: както на труд, така и на продукти и услуги. Става дума за много интересна макроикономическа задача с дългосрочен хоризонт на планиране: предлагам да помислим как ще се развие ситуацията в следствие сегашните ни решения в следващите поне 15 години. След кризата, проявила се през втората половина на 2007 г. и вече прескачаща от кредитния пазар върху реалната икономика, определящите икономическите решения политици проявяват все повече загриженост за икономическия ръст за сметка на международната кооперация за чиста икономика, интензифицирала се след доклада от октомври 2006 г. на водещия британски банкер сър Николас Стърн, видял заплаха от срив на глобалното стопанство, ако не се вземат нужните мерки сега. Борбата за запазване на икономическия ръст се оправдава с желязния аргумент "работни места".

Твърди се, че свързаният с непокорната природа недостиг на храни заплашва с глобална инфлация, докато забавянето на икономическия ръст - с безработица. Това са сериозни опасения, които не могат да бъдат оставени без отговор, защото е глупаво да се преструваме, че икономиката на България не е част от този свят.

От гледна точка на човешката икономика е трудно да се прецени кое е по-малкото зло: безработица или инфлация, още повече, че в стагфлацията те могат да се проявят едновременно. Пред Европа и в частност в България този проблем обаче стои другояче: има недостиг на квалифициран (мислещ) труд. Въпреки това у нас безработицата не е невъзможна - какво говорим, само допреди няколко години безработицата на места надхвърляше 70 на сто.

Икономически ръст от близо 6% през последните години в България се обявяваше с апломб от правителствата без намек за анализ на екологичните аспекти в отделните компоненти на този растеж. Напоследък икономическият ръст се забавя и у нас, все пак оставайки доста над нивото на развитите страни в Еврозоната - макар за сметка не на активизиран интелектуален потенциал, а на екзогенни фактори, които не са предмет на този текст. Ставаше дума за това, че сега на трудовия пазар в България има недостиг, който в бъдеще ще породи търсене на работна ръка, вероятно ще бъдат създадени и нови работни места.

От гледна точка на зелената икономика, ние следва да управляваме създаването на тези нови работни места, за да бъдат те подходящи за икономическата структура, която искаме да имаме. Преди това, още днес, трябва да подготвяме мислещи хора и това е само едно от нещата, което говори за огромната икономическа роля на образованието. Оценката за ръста на БВП, създаван на работните места, трябва да се извършва по логиката за алтернативна икономическа стойност при висока цена на природата в България. Новото работно място струва природа, казано накратко. Новите работни места могат да са далеч по-щадящи околната среда или даже облагодетелствани от природата, по сравнение с "традиционните" промишлени производства отпреди 40 години, екологичната цена на които сега всички плащаме и тази цена е висока.

Няма ли да се наложи след 15 години да понасяме екстерналии от същия тип заради неовладяно, детинско желание на правителствата за

икономическо развитие извън ресурсния ни потенциал?

Много е вероятно! По-страшното обаче е, че след 15 години вече няма да можем да възстановим тези икономически преимущества, които ще бъдат разрушени от нецелесъобразна икономическа политика днес. Действително ли са основателни тези притеснения и не виждат ли "компетентните правителства" всички опасности? Мисля, че основания за притеснение има. При страшни екологически щети от един завод за стомана, сегашното правителство се надява на австрийски инвестиции в друг, още по-голям и разбира се съответстващ на "всички екологични норми";

планират се нефтопровод и газопровод, който ще изплува от вътрешното Черно море някъде на българския бряг. А Министерството на икономиката и енергетиката предвижда такава крива на вътрешното експортно ориентирано производство, че само за 5 години огромният, над 20% от БВП, дефицит във външнотърговския баланс на България би трябвало да се обърне на 10 милиарда евро излишък - при положение, че по-богатата на ресурси и инвестиции съседка Румъния се надява най-много да съкрати дефицита по текущата си сметка от 14 на 10 на сто. Даже тези бегло скицирани факти могат да породят притеснения за зеленото богатство на България, тъй като правителството е тръгнало "на щик" към по-висок БВП.

Изразеното по-горе опасение касае ръста на БВП, създаван на работните места. От друга страна, онзи дял от ръста на БВП, създаван от консумацията (на ресурси от потребителя), също вещае неустойчивост, тъй като днес в България той се форсира по псевдоамерикански образец.

Неизбежно стигаме до идеята за културата. Има такова нещо като култура на потребление с пряко въздействие върху околната среда. В парично отношение тя не изключва екологична оценка при  предоставянето и ползването на кредити, през последните десетилетия в света и у нас в последните години самозабравено и довело до много вредни строежи. В образователно отношение става дума за възпитанието на потребителя за осъзнатост и скромност.

А в политическо отношение икономическата култура ни намеква за възможността да търгуваме в и чрез ЕС със зелена продукция. Неурбанизираната и богата на плодородни почви България може да се превърне в един от водещите в Европа производители на скъпите биохрани (растениевъдство без химия и "хуманно" живоновъдство) и скъпо място за мек туризъм и рекреация. У нас не само, че не се върви в тази насока, а се заличават всички наченки на предприемчиво животновъдство, откъдето трябва да дойде и "чистата" животновъдна продукция. А търговията с растителна продукция е узурпирана от групировки със съмнителнен характер и правителството не се намесва - за разлика от намесата на видимата ръка при вземането на решенията за тръбопроводите и създаването на енергиен мегахолдинг от дружества - енергийни стегозаври.

Ако в природно богатата България, нямаме възможност да развиваме екологично селско стопанство и да търгуваме със скъпата биопродукция в и чрез ЕС, за каква европейска икономическа политика иде реч !? Но възможност ще има, стига обществото да заяви неотклонно намерение. Европейският съюз иска да е лидер в зелената политика и не би следвало да ни поставя пречка. Да разгледаме съвестно: свръх урбанизираният Запад има ли екологично предимство пред съхранената покрайнина? Не, поне докато тя е съхранена. Така че, нека обсъдим какво представлява зелената икономика, която очевидно може да ни нарави по-богати, ако знаем как да я приложим.

Като термин, под зелена икономика разбирам добра за околната среда икономика, думата зелен може да се замени също и с екологичен или environmental. Случва се, препирайки се дали е позволено да използваме характеристиките "устойчив", "екологичен" или "зелен", да се отклоним от наистина съществените теми. Всеки от трите термина разполага със собствено съдържателно поле, но сърцевината им е нуждата от решително и бързо действие, което да прекрати деструктивния ефект върху околната среда на човека от работата на този човек. Измеренията на това действие са индивидуално, групово (колектив, съседство, квартал, град), политическо - когато се оказва граждански натиск за промяна на недалновидна или мръсна правителствена икономическа политика.
 
В книгата си "Унизената Земя" обмислям нов кръг от теории - економика, от екология и икономика. Редакторът на английския превод на текста на "Унизената Земя" изкова термина ecohomics, понеже заради общия корен на ecology и economy многозначителната в българския език игра на думи не е възможна в майчиния език на икономиката. От друга страна, икономиката не е на морето и машините, а на хората - а хората не са сами в този свят, те живеят с животни, растения, Слънце, вода, почви, въздух, и с деца, които трябва да бъдат обучени на отношение към заобграждащия ги свят. Екология, от човешка гледна точка, е идеята за това, което ни заобгражда. Икономика, казано широко, е човешката материя. В най-широк научен смисъл икономика е принцип: икономика на вселената, икономика на психологията, икономика на природата, икономика на щастието. На базата на икономиката се развива човешкото общество, още по-високо е човешката култура. По-базово от икономиката стои само съществуването. Економика разбирам като отношение на добър стопанин към природните ресурси. Само че кой е добрият стопанин? Човекът, в една или друга форма, ето защо екохомикс е перспективна територия.

Българската наука е богата на теории, но тук говоря не толкова за невъзможната "чиста наука", а за сплав между практическа морална философия и логическа конструкции. С други думи

моралът ни дърпа от теоретичните облаци към земята

и трябва да признаем, че алтернативите на устойчивата икономика се налагат в момента в практиката. Това не означава, че трябва да се отчаем и да признаем, че човекът е пазещ територията си агресивен звяр. Нито пък означава, че за зелена икономика не се говори достатъчно или пък някой е дръзнал открито да атакува необходимостта природата да се охранява от икономическите помисли на човека. Напротив - реториката на политиците и академиците, както никога досега е изпъстрена с термините "устойчив", "всички екологични норми", "отговорност към бъдещите поколения", "законова рамка за щадяща природата икономика". И все пак действия, насочени към запазване или промяна в посока зелено няма (няма при нас: в Австралия новият премиер Кевин Руд вдъхна нова надежда).

Причините за това са много, можем да ги търсим в избягване на непопулярни за бизнес и население мерки или пък пряко облагодетелстване от разграбването на незащитения природен ресурс. Но едно изпъква: в политиката (с убеждение специално за България) зелената идея се разглежда като алтернатива на възможността за безпрепятствено печелене на пари. Кой е лишеният от скрупули политик и икономист, който ще се откаже безпрепятствено да печели пари? И въобще, каква е тази икономика, която се противопоставя на безпрепятственото печелене на пари?

Само че, от икономическа гледна точка противопоставянето на всички нива е наложително и даже съдбовно важно, тъй като печеленето на пари по стария, грабещ от незащитените природни ресурси, начин е свързано с унищожаване на блага с несравнимо по-голяма стойност, за които примитивният търгаш няма и представа. Има нещо като приказен ефект в стойността на зеления продукт: той поскъпва, когато предлагащите го започват да осъзнават стойността му. Колкото по-високо оценява зеления продукт продавачът, толкова купувачът ще е по-склонен да се поспре, да разбере нещо повече и да купи. Населението започва да долавя икономическата стойност на запазената природа и свързаните продукти, обаче потвърждението, нужно за създаване на национално отношение, липсва и нека някой оспори, че създаването на национално отношение към икономическата и екологичната стойност и продукти е преднамерено изкривено.

Трябва да признаем, че днес в българската бизнес практика се налагат алтернативите на устойчивата икономика. Бизнес моделът на свръх строителството, познат от Испания, тук има огледален образ в даването от Държавната агенция за инвестиции на титлата Инвеститор Първи Клас предимно на строители. Какво става в общините да не говорим, дори не е сигурно, че ще успеем да опазим от строително потурчване националната светиня нос Калиакра. 

Инвестициите в сектора строителство са важна добавка към бюджетния излишък. В ръцете на българското правителство са оставени твърде много пари, които изобщо не се влагат във важни екологични проекти. Казвам екологични проекти, не мога да се задоволя с комсомолско откриване на екопътеки, строеж на ветрогенератори върху резерватни ландшафти или пък само с идващите отвън и все още бъдещи милиарди европейски пари по ОП "Околна среда". Искаме да видим конкретни действия, които предпазват и обогатяват биосферата на България, с ресурсите на правителството, тоест ресурси на нацията, а не само с парите на чужденците. Това поставя на прицел и банковото кредитиране у нас, още не помирисало западната кредитна криза. Агресивното предлагане на кредити ни прави нация от консуматори, която не се и замисля, че някога трябва да се плаща.

Ще възрази ли някой, че България дори и сега плаща лихвите по кредитите предимно с природните си ресурси и то в най-лесно достъпната им форма: с терени. Свръх предлагането на имоти застрашава околната среда и унищожава икономическата стойност, която може да се извлече от природната среда при едно далновидно устойчиво стопанисване. Не само като залята с бетон площ са вредни новите строежи - те също така загрозяват ландшафтната картина, а в крехките селски райони също и етносферата. Недалновидността е само едно от възможните обяснения за лошия за природата и обществото модел на икономическо развитие в България.  Другите са страх и мързел и поквара - във върховете на властта.

Не подкрепям никоя политическа партия и няма да го сторя, докато не видя създаване на разумна програма за опазване на околната среда и свързано с това икономическо възраждане. Партиите обслужват интересите на малки групи хора; националните интереси са много по-различни от преизбиране следващ мандат, тяхното време се измерва с хилядолетия. А интересите на природното развитие са даже над националните, защото става дума за разумен човек, тоест за осъществяване на човешкия творчески съзидателен потенциал, говоря за космология и човешка вяра. Науката има само помощна роля в тази (липса на) рамка.   

България не успя да организира гражданско управление на природните ресурси. Решението на правителството да не подкрепи изцяло европейската програма НАТУРА, а да "изважда зони", предназначени за богати и за спорни бизнес проекти, увреди околната среда и говори за некомпетентност и корумпираност. Усмивката на българския млад премиер, социалиста Сергей Станишев, изглежда странно, поне погледнато от чужбина, тъй като България е последна и продължава да изостава, далеч не само по брутен вътрешен продукт, а и по култура на природопазене, също и по зелен бизнес.

Екологията на зелените социални движения у нас е много богата и зародили се в града форуми, като например "Да спасим Иракли", вече са социологически значим факт. Но актуални социологически изследвания показват, че човешката маса в България се дразни от "еколозите": ако някой човек разполага с терен, който може да му донесе няколко стотици хиляди евро (огромна за България сума), кой ще го убеди да не продава? А държавата и не мисли да разяснява. Ето тук трябва да атакува държавната политика за зелена икономика на първо място - в образоваността. Ако за миг се замислим, ще видим, че в момента за екологичната политика на България не отговарят правилните хора. В политическо отношение идеята за опазване на околната среда се осуетява, но не защото гласоподавателите биха желали природата на страната им да се разрушава и така да обедняват - те просто не знаят.

Имат очи, но не виждат

Истинската цена на зелената икономика вероятно ще стане по-ясна, ако разгледме и сценария на псевдо икономиката, отчитащ екологическото съображение по задължение или за показ.

Зелен снобизъм ли да наречем това уикенд забавление на екстремално ваканционно пътуване? Още през шестдесетте години на миналия век изследователят на културата Е. Морен в "Духът на времето" се присмя на това комплексирано търсене на самобитното, тази фалшива връзка с природното, която позволява на юзъра през уикенда да спи в хижа и да възхвалява красотите на планината, стигнал дотам със спортния си ултрамобил, който "яде" колкото три по-малки коли. Авторите на "Антиикономика", французите Атали и Гийом, още в началото на 70 - те можеха да заявят, че политиците говорят за опазването на природата не от природна доброта, а от популизъм, докато гражданите развиват своя зелена митология, от която обаче на природата не й олеква.

България трогателно се опитва да бъде едно закътано хобитово Графство в глобалната икономика. Въпреки това отрицателният ефект дори и за  нас като консуматори и бизнесмени е факт. Според последни изследвания, водите на Черно море по българските брегове са във втората най-силно замърсена категория. Това негативно екологично въздействие е постигнато дори при обедняване на страната с 1,5 млн. души, ниска раждаемост и сравнително нисък БВП. Демографското налягане (виж по-нататък) у нас е спаднало и  опитният или ентусиазиран бизнесмен е видял благоприятната възможност в това. Характеристики като близост до морския бряг, незастроена околност, старинна архитектура в селото, легенда за мястото или исторически паметник наблизо продават имота - като "зелен". Но има ли подобен бизнес и капка принос в опазването на природата? Нито капка, напротив, той разрушава ландшафта, възползвайки се едностранно от природните и културни дадености.

Чудно е как толкова много думи за опазване на околната среда са довели до толкова малка промяна и духът на времето си остава бездуховно - консуматорски. Но наистина ли в България е казано всичко и пред всички на тази тема? За екологичната икономика определено не.  Не че няма добри произведения, но в тях най-често липсва нещо основно. В единия случай - лично отношение на изследователя, поддал се на лъжата, че наука е онази писмена форма, в която лично отношение и злободневност не се допускат. В другия случай липсва желание за гражданска промяна, изместено от анархистичен акт. Така че нуждата от свидетели остава: в абсолютно измерение икономическата печалба от зелената икономика е по-висока от сивата.

В момента човекът е доминантният биологичен вид на планетата. Но подобна доминантна позиция са имали и листрозаврите преди 250 млн. години. Човекът може би е изтрбил или застрашил съществуването на 20% от биологичните видове,  но според палеонтолози, на всеки 25 или 28 милиона години е имало масово изчезване на видове, в някои случаи на 95% от биоразнообразието. В катастрофата преди 65 милиона години, с която свършва ерата на динозаврите, са изчезнали 76% от биологичните видове на Земята (масово измиране Креда - Терциер). Дори човекът да подкопае основите на битието си и да се самоунищожи, животът ще се запази. Природата не свършва с края на човека. За човека е добро да запазим онези образци на творчество, с които той си е заслужил правото да обитава Земята и да се плоди по нея.

И така, могат да се видят прекрасните български планини, заемащи една трета от страната, и да се прецени, че за нас е добре да не се развиват индустриални зони по румънски образец. Запазените терени трябва да бъдат предпазени от разграбване със специална законодателна инициатива, а премиер министърът да стане Еколог на Републиката, простете фарса, но не се шегувам.

Аналитично и статистически разработих концепцията за Демографско налягане. Тя изразява явлението, че хората оказват натиск върху средата, в която обитават и то не само с броя и потреблението си, а главно с икономическата си активност, която е в основата на функцията Сила на активността. Като фундамент използвам концепцията за естествен регион - част от биосферата, формирана исторически от взаимодействието на антропогенни и природни фактори. Нещо сходно, наречено historical district, е заложено в програмите за развитие на ООН; германският етнолог Лео Фробениус в началото на XX век го нарича пайдеума: природното лице на човешката икономика култура; руският академик Берг използва термина хорономически (от гр. хорос, място), за да обясни принципа, по който се изгражда формата на човешкото обитаване.

Така, ако съотнесем силата, изразена чрез брутния вътрешен продукт (добавената стойност), създаван в даден естествен регион, с площта на тази територия, и коргираме полученото значение със степените на плътността на населението, икономическата му активност и темпа на урбанизация, в прибавка към аналитичния коефициент на природна деградация (например обезлесяване), ще получим едно число, което тълкувам като демографско налягане: въздействието, което човекът оказва с икономическата си активност - предприемчивост и потребление - върху регион с определени ресурсни особености, специфична природа.

Показателни и съпоставими данни при внимателно райониране могат да се получат по този начин, докато резултатите за територията на цели държави до голяма степен се изкривяват, тъй като големите създатели на добавена стойност като САЩ, Китай и Русия са страни - континенти, включили много "места" с различни природни особености. Но въпреки ограниченията на районирането по национален принцип, извърших изчисления за 50 ключови държави. Мястото, което България заема по този показател, е уникално:

демографското налягане у нас е сред най-ниските в Европа

Демографското налягане в България е с 50% по-ниско, отколкото в Румъния, с 40% по-ниско по сравнение с Турция (въпреки огромните територии в Мала Азия, където създаваният БВП е незначителен) и близо два пъти по-ниско по сравнение с Гърция. Демографското налягане в България е значително по-ниско и спрямо страните, приети в ЕС през 2004 г. За сведение, страните с най-високо демографско налягане в света, според моите изчисления, са както следва: Република Корея, Нидерландия, Япония, Великобритания, Германия, Швейцария, Италия.

Какво следва от това? Една държава разполага с уникално предимство на нисък натиск на икономиката върху природа. Това предимство има конкретна икономическа стойност и се долавя от пазара - той започва да се стреми към равновесие. Има търсене на запазена природа от страна на индивиди, предприемчивостта формира предлагане. В равновесната ситуация при липса на ограничения за пазара, свръхстойността на незасегнатата природа и биоразнообразието ще бъде изцяло разпределена между ранните купувачи в сектора, които ще формират вторичен пазар, но с разпределянето на природната свръхстойност по изцяло ценови принцип ще бъде приключено с именно това, което е ценно. След което правителството на България ще започне да влага държавни пари във възстановяване на природата и както още през 1970- те бе забелязал нобеловият лауреат Гунар Мюрдал, инфлацията в страната ще се покачи: вместо зеленина очаквайте сивота, пък било то и обичайна за Европа сивота.

Сред макроикономическите показатели за България изпъква дисбалансът на външната търговия - външнотърговското салдо на България за 2007 г. за пореден път е отрицателно, но този път минусът надхвърля 16.4 милиарда лева (дефицитът само от търговията в рамките на Европейския съюз е 9 милиарда). Щом не можем (?) да възпираме вноса, трябва да увеличим износа, или пък някак си да направим така, че вътрешната продуктивност значително да нарасне. Толкова повече значим е коренът на вътрешната икономическа структура, в момента с правителствен благослов разчитаща на първо място на чуждестранни инвестиции. Заради световната кредитна криза, а и заради редица геополитически лоши сценарии, външните инвестиции могат рязко да се изтеглят и така да застрашат икономическата устойчивост, включително и паричния съвет. Тоест досегашният финансов път не е устойчив и трябва да си дадем сметка къде отиваме.

Какво ще имаме през 2023 година, когато по някои сценарии вече ще е преминат oil peak и цената на енергията ще се взриви? Тръбопроводи в съдействие с Русия, излизащи на морския бряг и може би две АЕЦ. И в прибавка - унищожен терен. Унищожени възможности за рекреация на трудовите ресурси, международен специализиран туризъм, биологично селско стопанство, запаси от диви животни, устойчив риболов, билкарство и още много - тъкмо нещата, които тогава ще се търсят. А прочутата икономика на знанието, която трябва да започне да се гради отсега - няма да я има. Тъй като в Европа нормите за емисии ще станат далеч по-строги, ще трябва да внасяме освен другото и екологична в широк смисъл техника, техника от Австрия и Германия, вместо да можем да си произведем такава. В крайна сметка не е задължително да я произвеждаме, можем да си я купим с печалбата от нещо друго, което правим добре. По-лошо е, че ще се наложи да внасяме най-прости идеи, до които не че не можехме да стигнем сами, а ги пренебрегнахме. Идеята за зелена икономика.

Зелената икономика трудно може да разцъфти от само себе си, защото не искаме да спираме употребата на традиционни суровини, а желаем да създаваме идейна продукция. За това е нужен капитал, който трябва да се намери и след това ефективно да се ангажира. И ако семето е световно осъзнатата нужда от устойчива и човешка икономика, почвата е вътрешните заложби и външното търсене на "зелено" по високи цени, то лейката, с която може да се разлее живителната течност, е държавната икономическа политика. Държавните предприятия се оказаха неефективни и правителството в огромния брой случаи не следва директно да управлява набраните средства. Но държавата следва пряко да регулира икономическата посока, осигурявайки добра среда: институции и насърчаване.

Стига сиво, нека се върнем към зеленото: тезата ми е, че зелената икономика е най-логичният път за развитие на българското стопанство, тя обещава добри печалби на производители от широки слоеве на българското население. Чрез зелена икономика могат едновременно да се изпълнят цели на съществуването, икономически цели, социални цели, цели по културното съзряване на нацията, както и още нещо, което не бих нарекъл етика, за да не ставам скучен, но то касае живота на човек след смъртта и то не само чрез децата.

В зелената икономика, акцентираща върху пазара, отдавна се употребява метафоричното разделение на пазарните играчи на Давиди и Голиати. В марктеингов смисъл, Давид е малка динамична иновативна компания, специализирана за определена пазарна ниша, а Голиат е компанията за масовия пазар. Да не забравяме концепцията за модерност "масов пазар изграден от мрежа ниши", но Давид може да се различи от Голиат дори и с научно невъоръжено око. Много често досега (и особено във времената на СИВ и СССР) се чуваха призиви да следваме модела, проработил при Голиата. Но по отношение икономията от мащаба, можем ли да се сравним с производителността на един Китай? Вместо да се бори за равноправие с Голиати, България следва да се самоосъзнае като държава - Давид. Нишата, която ни очаква, е зелената икономика.

За да не бъдем наивни, нека накрая отчетем, че историческото развитие на зелената идея бе изключително силно, но тя пак остава неприета. В (не)случайно попаднала ми книжка "Всеобщо земеописание" от 1881 със съставител Д.В.Манчов чета следното: "Някои планински жители, за да посеят повече сеитба, секат гората и правят пожари, но от това има голяма вреда за гората. Така и някои неразбрани овчари, за да става повече трева за паша, горят гората и опустошават планината. От това нашите планини, които някога са имали безкрайна гора, са оголяли и погрозняли. Там, където има гора, нивите стават по-добри, ливадите дават по-буйна трева и изворите никога не пресъхват".

От старогръцките митове знаем, че боговете наказват онези, които са тръгнали срещу природата - приготвена е жестока смърт за онзи, който надменно отсече свещеното дърво. Въпреки гарантираната смърт, желаещи отново и отново да отсичат свещените дъбове непрестанно има. А защо не? - отново, опростено за икономисти, не трябва, защото екологичната стабилност има икономическа стойност. Природното разнообразие е уязвимо богатство. Икономическата стойност на зелената околна среда е по-голяма от икономическата стойност на димящите комини и еднотипните ваканционни комплекси.

Тази икономическа стойност се разрушава от недобросъвестно, недалновидно и без грижа за националните интереси отношение на политика, власт и бизнес в България. В следствие на това държавната институция губи: 1) огромни суми; 2) идеология, държавническа доктрина, възможност за народна консолидация; 3) богатство за бъдещето.

Дълга история. Да се смеем ли или да плачем, че в последните си доклади петролното момче Джордж Буш се показва пръв радетел за опазване на климата? Природата и биологическата наука ни дават термина, с който можем да си обясним какво се случва: свидетели сме на мимикрия. Големите енергийни дружества, все по-често и пазарът на недвижими имоти, практикуват именно "екологична" мимикрия, представяйки се за concerned, загрижени. Съдейки по това, че целта на мимикрията в света на животните най-често е да заблуди, за да погълне, надали ще е разумно да им се вярва. Могат да се обособят три степени на зелената икономика: първо, като се представят за зелени, продуктите се продават по-добре; второ, произвеждат се зелени продукти за настоящите нужди - устойчивост на икономическата среда, избягване на глоби и добри пазари (както правят напр. Германия и Австрия); 3трето, зелените продукти се отглеждат, тоест създават се предпоставките, при които щадящото производство на щадящи продукти се самовъзпроизвежда. Мимикрията, която видяхме и при зеления снобизъм, спира на стадий първи и се присмива дори на надеждата за "три".

Това, с което разполагаме днес, е по-различна, отколкото преди, мотивация. Населението на България, в някои случаи дори можем да говорим за народ, активно търси образец, който да оправдае икономически нецелесъобразния факт, че не е мигрирало в Западния свят. Можем да дадем на хората желания знак посредством екологичното възпитание, фундаментът на зелената икономическа политика. Комунистическата партия, потъпкваща свободата, удари на камък в социалното възпитание на народа; покварените политикани от "преходните" правителства се опитаха да разрушат малкото постигнато - но това не трябва да обезсърчава нас, които градим гражданско общество.

Боя се, че въпреки биенето на световните камбани, въпреки непокорните статии,  ние пак ще изостанем. С половин уста говорим, че България има "най-богато биоразнообразие в Европа". Какво правим, за да запазим и умножим това богатство? Превеждаме на български език европейските закони? Хармонизираме? Печелим чуждестранно финансиране по "програми" и сме доволни от себе си? Надали това е достатъчно.