Градовете в развиващите се страни по света използват непречистени или частично пречистени замърсени води за производството на земеделски култури, като по този начин излагат на сериозен риск от отравяне градските консуматори, показва публикувано днес проучване, съобщава Ройтерс.

Напояването със замърсени води не е рядка практика, изчерпваща се в изолирани случаи от бедните страни, заяви Лия Рашид-Сали, изследовател от Международния институт по управление на водите (IWMI).

Това е широко разпространен феномен, явление върху 20 млн. хектара ( 200 хил. кв. км.) в развиващия се свят, най-вече в азиатските страни като Китай, Индия и Виетнам, но също и сред всеки град от Африка на юг от Сахара и много страни от Латинска Америка.

От IWMI твърдят, че употребата на замърсените води е била обикновена практика при производството на зеленчуци и житни растения, особено ориз.

Изследователите са наблюдавали 53 града в Латинска Америка, Близкия изток, Африка и Азия. В доклад, представен на годишната конференция, посветена на водата в Швеция, са показани данни, според които 80 % ползват непречистени или частично пречистени отпадни води.

В над 70% от изследваните градове, повече от половината от градските земеделски земи са напоявани със замърсени води.

В същото време от IWMI отбелязват, че чрез земеделската продукция, напоявана със замърсени води, се допринася за осигуряването на бедното градско население с прехрана.

Институтът посочва Акра, столицата на Гана, като илюстрация за търговията със земеделски продукти, напоявани със замърсени води.

Акра има градско население от над 2 млн. души и 10% от хората всеки ден купуват зеленчуци, произведени на 100 хектара от градската земеделска земя, напоявана с отпадъчни води.

Малко са развиващите се страни, които имат официална стратегия за употребата на отпадъчни води в земеделието, а тя рядко се прилага, казват от IWMI.

В състояние на водна криза и ограничен достъп до чисти води, градските фермери нямат алтернатива освен да използват непречистени замърсени води или мръсни речни води, твърдят от института.

Възможност за изход от проблема е да се заложи на местните практики. В Индонезия, Непал, Гана и Виетнам, например, фермерите събират замърсената вода в изкуствени езера, което позволява на водата да се утаи.