Производството
През първото тримесечие на 2007 година аграрният сектор е произвел продукция на стойност 438 милиона лева, което е 3.8% от БВП. През първото тримесечие на 1998 година същият сектор е произвел продукция за 540 милиона лева, което се е равнявало на 11.3% от БВП. Спадът е огромен - три пъти в рамките на девет години.
Въпреки колебанията в отделни години, тенденцията е съвсем ясна и отчетлива - земеделието произвежда все по-малка част от добавената стойност в икономиката. Неговата важност за стопанството постоянно спада и ако икономиката продължи да се развива с настоящите темпове, а земеделието продължи своето негативно развитие, то съвсем скоро този отрасъл ще произвежда по-малко от една средно голяма компания, търгувана на фондовата борса.
Държавната подкрепа
Негативният тренд в земеделието е учудващ като се има предвид какъв приоритет е този отрасъл за държавата. През 2007 година министерството на земеделието разполага с бюджет от половин милиард лева, целта на който е да подпомага земеделието по най-различни начини. От субсидии, през нисколихвени кредити и развитие на инфраструктурата, аграрна наука, земеделско образование и пр. - всичко това са средства и програми, които се предполага, че насърчават земеделието. И това не е всичко.
Държавата защитава земеделието по всякакъв начин. Когато цените са ниски държавата изкупува продукция от пазара, за да повиши приходите на земеделците. Когато има неблагоприятни климатични условия държавата покрива част от загубите на земеделците. Когато се появи конкуренция от чужбина, държавата налага високи мита, за да „предпази" родния производител. Земеделието получи и значително финансиране по програмата САПАРД на Европейския съюз.
Инвестициите
Въпреки цялото подпомагане от държавата, поемане на рискове, субсидии, кредити, наука и прочие, отрасълът не може да привлича инвестиции. Само около 3% от общите инвестиции в икономиката отиват в отрасъла /като повечето са от държавния бюджет, а не пазарни/. Само 0.4% от чуждите инвестиции са привлечени от земеделието. Очевидно пазарната оценка за този отрасъл е негативна.
Проблемът
В голяма степен проблемът в земеделието е именно тази голяма държавна прегръдка, която е го е обгърнала. Тя е толкова силна и всеобхватна, че пазарните сигнали почти не могат да се усетят.
На пазара оцелява този, който е най-предприемчив, най-конкурентен, с най-перспективни и печеливши идеи. Останалите - които не се справят добре, постепенно отпадат или сами се отказват от съответната дейност. В земеделието този процес е затруднен максимално, доколкото отрасълът почти не е обвързан с пазара.
Банките и капиталовият пазар не би отпуснал финансиране на нерентабилни предприятия - държавата, обаче, отпуска. Пазарът не би отказал неефективните производители, чиято себестойност е по-висока отколкото в съседни страни или региони - държавата, обаче, прави всичко възможно да ги подкрепя. Пазарът би възнаградил инвеститорите, които имат поглед напред и застраховат рисковете си - държавата подкрепя другите, тези, които въобще не би им хрумнало да застраховат риска. При една пазарна ситуация чужди инвеститори с опит в отрасъла щяха да поемат значителна част от неефективно използваните или неизползвани земи - държавата, обаче, е забранила чуждата собственост върху земите.
Всичко това води до големи пречки пред навлизането и разширяването на пазарните играчи и забавя значително промените и развитието на отрасъла. Нещата се случват по много по-труден начин, отколкото е възможно. Чиновниците, харчейки огромни суми, вместо да помагат за развитието, всъщност в повечето случаи пречат на модернизацията на отрасъла.
Ръстът на цените
Сега вече можем да си обясним защо земеделието произвежда все по-малко. Толкова малко, че годините, в които е произведено малко повече от националното потребление на зърно, се приемат за много успешни. Когато производството е по-малко, цената се вдига до нива над международните - транспортните разходи са твърде високи и позволяват подобно развитие.
Разбира се, няма как да направим така, че цените в земеделието да са стабилни - това е специфичен отрасъл, в който цикълът на производство и влиянието на климатичните фактори не могат да се преодолеят напълно. Все пак, обаче, знаем, че цената на зърното в една страна, която произвежда много и изнася много, е равна на световната цена минус разходите за транспорта, минус разходите за такси, мита и пр. В една страна, която произвежда недостатъчно и има нужда от внос, цената е равна на световната цена плюс разходите за транспорта, плюс разходите за мита и такси, та дори и малко отгоре.
Очевидно е по-добре в страната да се произвеждат повече земеделски продукти и да се изнасят като по този начин цените са по-ниски от международните. За да стане това, обаче, земеделието трябва повече да заприлича на пазарен отрасъл - да зависи повече от борсата и банките и по-малко от министерството. Да получава повече частни и чужди инвестиции и по-малко държавни.
zdv74
на 01.12.2007 в 22:26:40 #5Драги МИК, не мисля че „нещо е изпуснато”, да земеделието е субсидирано на доста места, но субсидии е мноооого широко понятие, от субсидиране на разходи по производството до инвестиционно субсидиране например. Според мен автора предимно визира първия вид субсидии които влияят директно върху цените на готовата продукция, и намеква за липсата (или неефективността) на вторите които би следвало да повишат ефективността на производството. От друга страна автора може би трябва да обърне внимание на използвания термин „добавената стойност в икономиката”, бих си позволил да предложа две категории добавена стойност – една за индустрията и една за земеделието. По принцип добавената стойност е това което сме произвели с труда си в комбинация с другите фактори на производство, в земеделието добавената стойност е традиционно много по ниска отколкото в индустрията. Теорията за развитието предлага политики за увеличаване на продуктите с добавена стойност в земеделието като начин за повишаване на доходите. Това на кратко означава, ако произведеш 1 килограм жито то има добавена стойност разликата между разходите и продажната цена (традиционно много малка и в много случаи отрицателна), и обикновено суровата продукция не се счита за такава с добавена стойност. Ако обаче направиш брашно от това жито тогава добавяш относително малко разходи но получаваш по-голяма разлика между разходи и приходи, т.е. по голяма добавена стойност. Или в земеделието добавена стойност има значение едва когато суровия продукт бива обработен, пък било то само опакован и сортиран. Доказано е че само опаковането например има по-висока (относително) добавена стойност от тази на суровия продукт. Според мен автора има предвид че настоящото държавно подпомагане възпрепятства генерирането на добавена стойност в отрасъла и обратно на твърдението си, възпрепятства развитието на структурата на отрасъла. Тоест облагодетелства неколцина огромни производители и „залъгва” останалите малки и средни такива. Можете сами да проверите това, ако разберете колко малки производители са станали средни или големи благодарение на държавна подкрепа – ще ви е много трудно да намерите информация. Но лесно ще намерите колко големи са станали още по големи със същата подкрепа.
MIC
на 02.10.2007 в 04:04:04 #4Статията е добре написана, но според мен е изпуснато, че на доста места по света земеделието се субсидира. А тези решения които той предлага ще доведът до изчезването на дребния и среден земеделец в България. И това се случва. Виште инвестиционните фондове който изкопуват земеделска земя в огромни количества като Агрия и Елани (така май се казваше). Интересно е да се проследи дали ще я разцепят на малки парчета и дадът под аренда на малки и средни земеделци или на тяхните големи събратя. По-скоро второто.
мастер
на 16.09.2007 в 18:13:46 #3Язък му на това момче за титлите и публикациите.За едно,обаче е прав-българското земеделие бавно бавно си отива
alafek
на 20.08.2007 в 17:16:17 #2Много точно са напипани нещата.В земеделието реално няма конкуренция.Плюс това ,че тези дребни парчета се обработват неефективно.Държавата не инвестира в инфраструктурата на земеделието,основно в напояването и пътищата.А при сегашната ситуация и часниците не позволява и на частниците да решат тези проблеми!!!
zemedelec
на 15.08.2007 в 16:05:33 #1НЯМА МИНИМАЛНИ ИЭКОПНИ ЦЕНИ НА ЭЕЛЕНЧУЦИТЕ ОТ СТРАНА НА ДЬРЖАВАТА, ЕЛА НА БОРСАТА В ПЕТРИЧ ДА ВИДИШ ДАЛИ ГИ ИМА -НЕВЕЖА,, ЭА ТРУДА НА СЕЛЯНИТЕ ДОМАТИ- 5лв. эа килограм СА МАЛКО ,ЭЕЛЕ-1.50лв.