В разгара на споровете дали „спекулантите" са качили цените на някои земеделски продукти и следващите по веригата храни изглежда се изпускат по-фундаменталните проблеми, свързани с ролята на държавата в земеделието и ефектите от нея. А всъщност това е, което влияе както върху дългосрочното, така и върху краткосрочното развитие на отрасъла.

Производството

През първото тримесечие на 2007 година аграрният сектор е произвел продукция на стойност  438 милиона лева, което е 3.8% от БВП. През първото тримесечие на 1998 година същият сектор е произвел продукция за 540 милиона лева, което се е равнявало на 11.3% от БВП. Спадът е огромен - три пъти в рамките на девет години.

Въпреки колебанията в отделни години, тенденцията е съвсем ясна и отчетлива - земеделието произвежда все по-малка част от добавената стойност в икономиката. Неговата важност за стопанството постоянно спада и ако икономиката продължи да се развива с настоящите темпове, а земеделието продължи своето негативно развитие, то съвсем скоро този отрасъл ще произвежда по-малко от една средно голяма компания, търгувана на фондовата борса.

Държавната подкрепа

Негативният тренд в земеделието е учудващ като се има предвид какъв приоритет е този отрасъл за държавата. През 2007 година министерството на земеделието разполага с бюджет от половин милиард лева, целта на който е да подпомага земеделието по най-различни начини. От субсидии, през нисколихвени кредити и развитие на инфраструктурата, аграрна наука, земеделско образование и пр. - всичко това са средства и програми, които се предполага, че насърчават земеделието. И това не е всичко.

Държавата защитава земеделието по всякакъв начин. Когато цените са ниски държавата изкупува продукция от пазара, за да повиши приходите на земеделците. Когато има неблагоприятни климатични условия държавата покрива част от загубите на земеделците. Когато се появи конкуренция от чужбина, държавата налага високи мита, за да „предпази" родния производител. Земеделието получи и значително финансиране по програмата САПАРД на Европейския съюз.

Инвестициите

Въпреки цялото подпомагане от държавата, поемане на рискове, субсидии, кредити, наука и прочие, отрасълът не може да привлича инвестиции. Само около 3% от общите инвестиции в икономиката отиват в отрасъла /като повечето са от държавния бюджет, а не пазарни/. Само 0.4% от чуждите инвестиции са привлечени от земеделието. Очевидно пазарната оценка за този отрасъл е негативна.

Проблемът

В голяма степен проблемът в земеделието е именно тази голяма държавна прегръдка, която е го е обгърнала. Тя е толкова силна и всеобхватна, че пазарните сигнали почти не могат да се усетят.

На пазара оцелява този, който е най-предприемчив, най-конкурентен, с най-перспективни и печеливши идеи. Останалите - които не се справят добре, постепенно отпадат или сами се отказват от съответната дейност. В земеделието този процес е затруднен максимално, доколкото отрасълът почти не е обвързан с пазара.

Банките и капиталовият пазар не би отпуснал финансиране на нерентабилни предприятия - държавата, обаче, отпуска. Пазарът не би отказал неефективните производители, чиято себестойност е по-висока отколкото в съседни страни или региони - държавата, обаче, прави всичко възможно да ги подкрепя. Пазарът би възнаградил инвеститорите, които имат поглед напред и застраховат рисковете си - държавата подкрепя другите, тези, които въобще не би им хрумнало да застраховат риска. При една пазарна ситуация чужди инвеститори с опит в отрасъла щяха да поемат значителна част от неефективно използваните или неизползвани земи - държавата, обаче, е забранила чуждата собственост върху земите.

Всичко това води до големи пречки пред навлизането и разширяването на пазарните играчи и забавя значително промените и развитието на отрасъла. Нещата се случват по много по-труден начин, отколкото е възможно. Чиновниците, харчейки огромни суми, вместо да помагат за развитието, всъщност в повечето случаи пречат на модернизацията на отрасъла.

Ръстът на цените

Сега вече можем да си обясним защо земеделието произвежда все по-малко. Толкова малко, че годините, в които е произведено малко повече от националното потребление на зърно, се приемат за много успешни. Когато производството е по-малко, цената се вдига до нива над международните - транспортните разходи са твърде високи и позволяват подобно развитие.

Разбира се, няма как да направим така, че цените в земеделието да са стабилни - това е специфичен отрасъл, в който цикълът на производство и влиянието на климатичните фактори не могат да се преодолеят напълно. Все пак, обаче, знаем, че цената на зърното в една страна, която произвежда много и изнася много, е равна на световната цена минус разходите за транспорта, минус разходите за такси, мита и пр. В една страна, която произвежда недостатъчно и има нужда от внос, цената е равна на световната цена плюс разходите за транспорта, плюс разходите за мита и такси, та дори и малко отгоре.

Очевидно е по-добре в страната да се произвеждат повече земеделски продукти и да се изнасят като по този начин цените са по-ниски от международните. За да стане това, обаче, земеделието трябва повече да заприлича на пазарен отрасъл - да зависи повече от борсата и банките и по-малко от министерството. Да получава повече частни и чужди инвестиции и по-малко държавни.