Законът дава възможност на банките необосновано да отказват на фирми откриването на платежни сметки, като освен това юридическите лица нямат лесен начин да защитят интереса си в подобен казус. Това констатира Комисията за защита на конкуренцията, която предлага бизнесът да се ползва със същите гаранции за достъп, каквито в момента имат частните клиенти.
Казусът: До произнасянето се стигна след сигнал на компанията, разработила платформата Bartex. Тя позволява на фирмите да издават свои частни кредитни инструменти под формата на задължения за бъдещи доставки на стоки и услуги. Те се токенизират и се използват вътре в мрежата на Bartex вместо фиатни пари и така обменните процеси се извършват без участието на банки.
За да може да работи платформата, а и да влезе в Публичния регистър на НАП, тя все пак се нуждае от интеграция с традиционната платежна система, а това няма как да стане без банкова сметка. Когато установила принципите на действие на платформата, обслужващата го банка закрила сметките ѝ без обяснения, а опитите за отваряне на нови в други две банки били неуспешни.
В резултат Bartex на този етап са се отказали да работят на българския пазар.
Какво казва законът: Според Закона за платежните услуги и платежните системи банките имат срок, в рамките на който трябва или да открият сметка на дадено физическо лице, или да дадат аргументи за отказа си, които могат да бъдат обжалвани в рамките на ясно регламентирана процедура с участието на БНБ.
Тази гаранция на правото на достъп до платежна сметка за основни операции не се отнася за юридическите лица.
Какво казва едната страна: КЗК е поискала становище от различни министерства, КФН и БНБ, но също и от Асоциацията на банките в България (АББ). Тя цитира текстове от Закона за мерките срещу изпирането на пари.
"Банките могат да откажат откриването на платежна сметка на юридическо лице и когато в хода на комплексната проверка се установи, че същото или неговите действителни собственици развиват дейност в сектори и области, които банките, съгласно своята политика и/или политиката на Групата, към която принадлежат, считат за такива с повишен риск от изпиране на пари и финансиране на тероризма, или за неприемливи за съответната банка сфери като хазарт, производство и търговия с оръжие, дейност, която замърсява околната среда, дейност, свързана с криптовалути или криптоактиви", заявяват от АББ.
В становището си асоциацията отбелязва, че "при съмнения за изпиране на пари или финансиране на тероризъм е нецелесъобразно причините за отказ да бъдат съобщавани, като банките са длъжни да уведомят ДАНС".
Какво казва другата страна: Според дружеството, което стои зад платформата, трябва да се прави разлика между криптовалутите, при които идентичността на собственика е прикрита и тяхната платформа, в която "е налице строг пласт на идентичност" и възможност за прилагане на процеси по познаване на клиента на нивото на тези в банковата система.
Според Bartex тяхната платформа се явява "пряк, макар и малък конкурент на банковата система".
Какво казва КЗК: Според антимонополния орган в случая са налице отношения на конкуренция, тъй като "криптоактивите могат да заместят пари като средство за размяна и съответно част от разплащанията да не се осъществяват чрез предлаганите от банките услуги".
В решението се подчертава, че "криптоактивите не са нелегални сами по себе си". "Независимо, че в общите си условия някои банки сочат изрично, че не изпълняват платежни услуги, свързани с виртуални валути (криптовалути, биткойни и др.), те отказват откриване на сметка на дружества и чиято основна задача е чрез платежната сметка да извършват регулярна фирмена дейност, в частност администриране и отчетност пред съответните държавни институции", пише още в документа.
"Навлизането на нови участници на даден пазар не следва да зависи от съществуващите участници на пазара, тъй като те имат естествен стимул да възпрепятстват появата на още конкуренти. Възможността на банките необосновано да откажат откриване на платежни сметки на лица, предоставящи услуги, базирани на криптоактиви, би могла да доведе до ограничена конкуренция, в резултат на което не биха се реализирали редица ползи за потребителите", пишат в решението си от КЗК.
От комисията отбелязват, че "отказът на банките не трябва да се основава на липса на достатъчно информация, а на данни и факти" за наличието на престъпления като пране на пари и финансиране на тероризма.
Затова и КЗК предлага промяна в чл. 119 от Закона за платежните услуги и платежните системи, с която гаранциите за право на достъп до платежна сметка да се отнасят и за фирмите.
USD
CHF
EUR
GBP
