Европейската стоманодобивна промишленост разполага с по-малко от 26% от бюджета, разпределен за намаляване на въглеродните емисии. Тоест, ще надхвърли определения за вредни емисии бюджет 15 години предварително. Това показват данните от нов доклад, публикуван от Industry Tracker. Авторите му са предоставили задълбочен анализ на 10-те най-големи стоманодобивни компании, които представляват 68% от производството на първична стомана в Европа.
Това, че индустрията разполага с по-малко от 26% от въглеродния си бюджет означава, че съществуващите активи на стоманодобивната промишленост могат да отделят 2,3 милиарда тона CO2 през живота си.
Анализът на Industry Tracker установява, че компаниите ще трябва да спрат да подновяват доменните си пещи преди 2030-а година. Съответно, разполагат с около 10-на години до 2033-а, до когато трябва да инвестират в нови еко технологии. Цената на този преход може да варира от 4 до 34 милиарда щатски долара.
Емисиите от стомана днес представляват до 9% от всички глобални емисии - повече от производсвото на цялата Индия. Най-големият принос за замърсяването от процеса на производство на стомана идва именно от доменната пещ.
8 от 10 компании, анализирани в проучването, вече имат поставени конкретни цели за намаляване на емисиите. Повечето от съкращенията на вледните газове обаче са предвидени чак за след 2030-а година. И ако оставят това за тогава, то те са изправени пред сериозен риск да нямат достатъчно време за инвестиране в новите технологии.
70% от компаниите в доклада участват в проекти, разработващи "син" или "зелен" водород. Въпреки че това звучи обнадеждаващо, добре е да знаем, че тези технологии са все още на доста ранен етап и трябва бързо да бъдат довършени, за да отговорят на глобалните климатични цели.
"Стоманата се използва в много продукти и сектори, които са неразделна част от начина ни на живот. Въпреки това, с голям въглероден отпечатък, стоманата остава сериозен проблем към неотрализирането на това глобално замърсяване", коментира управляващият директор на Industry Tracker - Карол Фъргюсън.
Той все пак е оптимист, че именно стоманодобивните компании имат потенциала да застанат начело на прехода и да стимулират бъдещата зелена водородна икономика. Стига да имат желанието за това.