Банковата система показа много добри резултати за първото тримесечие на 2022-а. Печалбата от 220 млн. лева е нараснала с 62.8% спрямо същия период на миналата година. Данните публикувани от БНБ показват, че това увеличение е в следствие на ръста на нетните приходи както от такси и комисионни, така от лихви. Отчетен е спад от близо 866 млн. лева на брутния размер на необслужваните кредити и аванси. Независимо от несигурната икономическа ситуация има и ръст от 3.6% годишно в кредитирането. Текущият ликвиден буфер на банковата система е висок - 41.9 млрд. лева и ликвидно покритие от 265.3 процента.

При такива резултати изглежда, че банковият ни сектор е напълно готов да се справи с предизвикателствата на нелеката конюнктура и да изпълни ангажиментите си свързани с предстоящите по-строги регулативни изисквания. Сред тях са и очакваните правила за кредитиране свързани със т.нар. "Зелен преход". Те ще поставят в по-неблагоприятно положение фирмите, които не допринасят за намаляване на въглеродните емисии и за подобряване на околната среда и обратно - ще стимулират онези бизнеси, чиито инвестиции се вписват в критериите на зелената икономика. Повечето банки у нас вече предлагат "зелени кредити" за фирмите, като акцентът е към малкия и среден бизнес.

А какво могат да получат гражданите и тази своеобразна "зелена вълна"? Този въпрос стои все по-актуално на фона на разрастваща се криза с покачващите се цени и опасността от недостиг на енергоизточници. Националният план за възстановяване и устойчивост създава много добри предпоставки за изграждането на действащи механизми между банките, правителството, общините, енергодружествата и доставчиците и енергоспестяващи системи, които да осигурят на гражданите финансово поносим достъп до инвестиции в енергоспестяващи системи. Това може да са както соларни панели, така и системи за топлообмен, които гарантират намаляване на месечните плащания за ток и топла вода.

Проблемът за повечето хора е, че тези системи не са евтини - от 20 хил. до 50 хил. лева. И за покупката им ще е нужен кредит, който не всеки в тези условия може да си позволи. Още по сложно става, когато тези системи трябва да се монтират в многоетажни блокове, където покупката им трябва да е за сметка на етажната собственост. И тук надеждата е в националния план за възстановяване и устойчивост. В него е записано, че за подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд са предвидени 1.19 млрд. лева. Още 140 млн. лева са заделени за програмата за финансиране на единични мерки за енергия от възобновяеми източници в еднофамилни сгради и многофамилни сгради.

Как ще се осигури достъпът до тези пари все още не е ясно, но се предполага, че това ще става през общините. И тук идва ролята на банките и на фирмите, които предлагат доставката и монтажа на такива системи. Въобще няма да е лошо, ако банките заедно със съответните фирми заедно с общините разработят финансиращи продукти за гражданите и етажните собствености, които да стимулират енергоспестяващите им инвестиции. Например семейство взема от банката стоков кредит за соларен панел, който се монтира от съответната фирма, а след това всички документи се предоставят на общината, която напълно или частично покрива с пари от националния план задължението по този кредит. Механизмът трябва да е отработен така, че документооборотът да е максимално прозрачен и минимално утежняващ хората - т.е. да се движи между банката кредитор, фирмата изпълнител и общината и да е доведен до автоматизъм.

Добре би било и ако схемата предвижда частично погасяване на кредита с пари от общината по Националния план, с останалата част, която гражданите плащат за енергоспестяващите системи по взетия кредит, да им се намалява задължението по Данък върху доходите на физическите лица. За целта правителството трябва да внесе съответните законодателни промени в Народното събрание. Изготвянето на подобен действащ механизъм за финансиране ще направи достъпа на повечето граждани до енергоспестяващи системи достъпен и напълно финансово поносим, а изпълнението на една важна част от "зелената сделка" напълно осъществимо с минимални финансови тежести за хората. Ползата за тях е че ще имат енергия собствено производство, която ще им позволи да намалят сметките си за ток, парно и топла вода.

Полза от всичко това ще имат и банките, защото ще отпускат доходоносни и нискорискови за себе си кредити, чието възстановяване на практика ще е обезпечено с парите по националния план. Полза ще имат и фирмите, които ще реализират своята продукция, а нищо чудно при достатъчно голям пазар у нас да дойда и инвеститори, които да произвеждат съоръжения за възобновяеми енергийни източници.