Цените на земеделската земя у нас през 2024 г. като цяло не само не се покачиха, но в някои региони те имаха спад до 20% спрямо предходната година. Това сочат данните на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), на база на сключени сделки.

Също според данните на БАСЗЗ, стойностите на рентите през 2024 г. са стабилни спрямо цените на земята. В Южна България те остават средно около 48 - 50 лв. на декар, докато в Северна България се движат в рамките на 70 - 80 лв./дка. А в определени райони около Силистра и Добрич, те достигат до 90 лв./дка.

Сега минималният срок на арендните договори за земеделска земя е една година. Поясняваме, че с договора за аренда арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно ползване обекта на договора(земеделска земя), а арендаторът - да извърши определено арендно плащане.

Обаче има и мнения на експерти, че този срок би могъл да е 5 години или дори 7 години. За да стане това на практика, са необходими съответните предложения, които евентуално да бъдат внесени и гласувани от Народното събрание. По въпроса дали е необходимо законодателно да се фиксира по-голям минимален срок на арендата на земеделска земя, засега няма единно мнение между експертите от сектора.

Учредителят и първи председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (понастоящем председател е Евгений Орашъков) Борислав Петков, който е и бивш зам.-председател на Комисията по земеделието, храните и горите в 51-то Народно събрание, обяви по време на семинар организиран от БАСЗЗ, че се обмисля предложение за повишаване на минималния срок на арендните договори за земеделска земя от една на седем години.

Основният негов аргумент за това предложение е, че земеделските производители (арендатори) би трябвало да имат интерес да инвестират в хидромелиоративни съоръжения на съответните участъци които обработват, което пък изисква време, за да се изплати инвестицията. Беше даден пример, че при подземно капково напояване, средната инвестиция е 1300 лв. - 1600 лв. на декар.

Друго предложение на Борислав Петков е, да бъде определен минимален размер на арендната вноска (рента) за различните райони на страната, който при дългосрочни договори да може да се индексира, например с темпа на инфлацията.

Петков посочи, че въпросните предложения са "отворени", т.е. подлежат да обсъждане и изменение.

Обрат на пазара: Цената на земеделската земя у нас започна да пада

Обрат на пазара: Цената на земеделската земя у нас започна да пада

Какви са причините?

С даденото предложение за минимална рента и индексацията й се съгласи Милослав Каракашев, експерт към БАСЗЗ. Той обаче изказа съмнения относно необходимостта от въвеждане законово на по-дълъг от 1 година срок на арендните договори.

По думите на експерта, ако даден земеделски производител планира инвестиция в дадено землище, той би могъл да обсъди това с арендотателя предварително, така че срокът на арендния договор да бъде по-дълъг, например 7-10 години.

Каракашев обърна внимание, че може да има и случаи, когато арендаторът да е заинтересован от по-кратки договори за наем на земя.

Беше отбелязано по време на дискусията, че ако плащането на рентата се забави, би трябвало да има по-бързи и ефективни законови методи за получаването й от собственика на земята, както и възможност за предсрочно разтрогване на арендния договор.

Ако пък собственикът на земеделската земя поиска предсрочно прекратяване на дългосрочен договор за аренда без да има неизпълнение по него от страна на арендатора, то собственикът на земята би трябвало да плати на ползвателя съответните неустойки, покриващи инвестициите му.