Правителството разреши на ББР да купи до 70% от увеличението на капитала на ПИБ

"Да бъде записано, че сделката с покупката на акциите на Първа инвестиционна банка от ББР ще бъде извършена на пазарни цени. Да е ясно, че там тези пари ще се връщат с лихвите и че държавата няма да загуби", нареди премиерът Бойко Борисов на финансовия министър Владислав Горанов и на министъра на икономиката Емил Караниколов по време на заседанието на Министерския съвет днес.

На него Горанов се опита да представи доклад за покупката на акции от увеличението на капитала на ПИБ от ББР и от нейни дъщерни дружества. Опита се, защото премиерът не му даде възможност да представи доклада пред министрите. Според премиера, за правителството било важно да влезем в Банковия съюз на ЕС, защото това гарантирало, че повече фалирали банки нямало да има и да влезем в ERM II заради явните предимства, които сме получавали от това. Другото били подробности и затова Борисов прекъсна доклада на Горанов и го прати да обяснява на журналистите. Явно премиерът разбира или поне подозира, че повечето му министри няма да разберат кой знае какво от доклада на Горанов.

Все пак преди да бъде прекъснат от шефа си, финансовият министър успя да пророни два детайла. Единият е, че акции на ПИБ се купуват от ББР и от дъщерните й дружества и вторият, че се купуват до 70% от увеличението на капитала.

По-късно на пресконференция в Министерския съвет Горанов и Караниколов дадоха подробна иформация за инвестицията на ББР в увеличението на капитала на ПИБ. Горанов обясни, че пазарният подход на инвестицията се доказва от това, че се прави на капиталов пазар по цени, които са определени на базата на комплексен анализ на ключови показатели. Той подчерта, че сегашната котировка на акциите на ПИБ на Българска фондова борса не може да се вземе като здрава основа за определяне на емисионната стойност на акциите от увеличението на капитала й поради изключително слабата ликвидност на българската борса и спада в инвестиционната активност заради кризата.

Според Горанов сравнението с котировките на други български банки продавани на БФБ - БАКБ и ЦКБ, също не добра основа за анализ, защото като размер и/или като пазарни дялове, те са несъпоставими с ПИБ. Затова с най-голяма тежест при определянето на емисионната стойност на акциите от увеличението на капитала на ПИБ е взет коефициента цена/счетоводна стойност на капитала от три сделки по придобиване на българския пазар през последните пет години -сделките за придобиване на ОББ, на "Сосиете Женерал Експресбанк" и на "Банка Пиреос България", както и коефициенти при сделки за банки аналози в Централна и Източна Европа.

"При този подход бе определена емисионна стойност на една акция от 5.93 лева за акция с номинал от 1 лев, при балансова стойност на акцията 8.83 лева, която балансова стойност обаче не е адекватен измерител в случая. Затова е взета цената от 5.93 лева за акция. Към тази цена е направена отстъпка от 15% с цел по-успешното пласиране на емисията и така е получена емисионна стойност от 5 лева", обясни Горанов.

Тук обаче има един важен детайл, който той случайно или не финансовия министър пропуска. Цените за акциите на ОББ, "Сосиете Женерал Експресбанк" и "Банка Пиреос България" са дадени за придобиването на тези банки, а не за покупката на миноритарен пакет. А това оказва значително влияние върху повишаване на цените за тези три банки. Така че независимо от детайлната аргументация, въпросът за пазарния подход при покупката на акции на ПИБ от ББР си остава дискусионен. Пък реалната цена на акциите на ПИБ до голяма степен ще стане ясна от резултата, с който покупката им ще бъде осчетоводена в Българска банка за развитие.

Що се отнася до конкретната сделка, Горанов обяви, че на аукциона ББР е придобила със собствени средства 77 729 300 броя права за покупка на акциите на ПИБ. Те ще позволят на ББР да запише 28 265 000 акции на ПИБ, които формират около 70% от увеличението му, но по-малко от 19% от капитала, който ПИБ ще има след приключване на това увеличение.

"ББР може да финансира това придобиване със собствен ресурс, но за да няма съмнение, че за това се ползват ресурсите, които са отпуснати на ББР за антикризисните мерки подпомагане на бизнеса, ще предложа допълнително увеличение на капитала на ББР", каза Горанов, но заяви, че не може да уточни, с колко ще бъде това увеличение.

Финансовият министър обяви, че след като стане акционер в ПИБ, държавата ще участва в управлението й, но отново не пожела да даде конкретика по този въпрос. Горанов обаче бе категоричен, че при записването на до 70% от увеличението на капитала на ПИБ, инвестицията на ББР не се смята за държавна помощ по смисъла на европейското законодателство. "За това проведохме консултации и получихме съответните уверения от европеските структури", уточни Горанов.

Независимо от всички аргументи е спорно дали условията на придобиването припокриват заръките на премиера, дадени по време на днешното заседание на Министерския съвет. То е ясно, че лихви за тази инвеситция държавата няма как да получи. Реализирането на доход може да стане по два начина - чрез дивиденти от ПИБ за ББР и чрез последваща (след две-три години) продажба на акциите на ББР в ПИБ. Горанов, заяви че вижда голям потенциал в бъдеще да бъде реализиран сериозен доход от тази инвестиция на ББР. Ще бъде интерeсно да видим дали тези негови очаквания ще се сбъднат.

Тук трябва да подчертаем, че сегашното увеличение на капитала на ПИБ не е предизвикано от някаква финансово-регулаторна необходимост. Банката в момента разполага с достатъчно капитал, за да покрие всички регулаторни изисквания. И това се потвърди от изявлението на Владислав Горанов. "Безспорно банката (ПИБ) е платежоспособна. Съотношението на базовия капитал от първи ред в края на 2019-а е 14.65% и 15.48% към края на март 2020-а. Коефициента на ликвидност е 221.64% и много над регулативните изисквания", каза Горанов.

Увеличението е предизвикано от желанието на правителството да приемат България в Банковия съюз на ЕС, без което то знае, че няма да ни пуснат в ERM II. От изказването на Горанов остана неприятното усещане, че първо ще ни приемат в Банковия съюз, а след това Еврогрупата - страните от Еврозоната, Дания и ЕЦБ, ще разглеждат кандидатурата ни за ERM II. Тук опасността е най-накрая да не си останем само с Банковия съюз, защото каквито и декларации да прави премиерът, там банки, и то много по-големи от най-голямата българска банка, също фалират.

И в такива ситуации помощ, в нито един от случаите от 2014-а насам, на никого не е оказана от европейските структури. Всеки се е справял със собствени финансови сили. При това участието ни в Банковия съюз ни поставя в следната ситуация - банковия надзор на ЕЦБ взема решението дали дадена банка у нас ще живее или не и при какви условия, но цялата цена за това решение, без значение каква е тя, се плаща от България.

Кой какво дава и връща на вложителите на КТБ?

Министър-председателят пак потъна в света на финансовата фантастика