Най-малко 14 млн. тона пластмасови частици с ширина по-малка от 5 мм вероятно стоят на дъното на световния океан. Това показва изчисление, базирано на ново изследване, пише "Гардиън".
Анализът на океански утайки от дълбочина около 3 км предполага, че може да има повече от 30 пъти повече пластмаса на дъното на световния океан, отколкото има плаваща на повърхността.
Правителствената научна агенция на Австралия CSIRO е събрала и анализирала проби от дъното на океана, взети от шест отдалечени места на около 300 км от южното крайбрежие на страната в Големия австралийски залив.
Изследователите са проучили 51 проби и са установили, че след изключване на теглото на водата, всеки грам утайка съдържа средно 1,26 микропластмасови парчета.
Микропластмасите са с диаметър 5 мм или по-малко и са най-вече резултат от по-големи пластмасови предмети, които се разпадат на все по-малки частици.
Преодоляването на прилива на пластмаса, навлизащ във водните пътища и океаните на света, се очерта като голямо международно предизвикателство.
Д-р Денис Хардести, главен учен в CSIRO и съавтор на изследването, публикувано в списанието Frontiers in Marine Science, каза пред "Гардиън", че намирането на микропластмаса в толкова отдалечено място и на такива дълбочини "сочи към повсеместността на пластмасите, без значение къде се намирате по света".
"Това означава, че пластмасата е по целия воден стълб. Това ни кара да спрем за размисъл относно света, в който живеем, и въздействието на нашите потребителски навици върху това, което се смята за най-девственото място", подчертава тя.
"Трябва да направим така, че голямото синьо не е голямо сметище. Това е още едно доказателство, че трябва да спрем това при източника", допълва д-р Денис Хардести.
Пробите са взети през март и април 2017 г. между 288 км и 349 км от брега, на дълбочини между 1655 метра и 3016 метра.
Хардести каза, че не е възможно да се знае на колко години са парчетата пластмаса или от какъв предмет са били някога част.
Но тя каза, че формата на парчетата под микроскоп показва, че някога са били консуматорски вещи.
За проучването изследователите са екстраполирали количеството пластмаса, открито в основните им проби, както и от изследвания на други организации, за да стигнат до заключението, че 14,4 млн. тона микропластмаса вече е на дъното на океана в световен мащаб.
Въпреки че това може да изглежда голямо число, Хардести отбеляза, че е малко в сравнение с количеството пластмаси, които вероятно влизат в океана всяка година.
Замърсяването на моретата с пластмаса ни излиза прескъпо
Изчисленията са за 2,5 млрд. долара годишно
През септември проучване изчисли, че през 2016 г. между 19 и 23 млн. тона пластмаса е попаднала както в реките, така и в океана.
Предишно проучване в списание Science изчисли, че около 8,5 млн. тона пластмаса попада в океаните всяка година.
Друго проучване е изчислило, че има 250 000 тона пластмаса, плаваща на океанската повърхност.
В последната статия авторите отбелязват, че оценката им за теглото на микропластмасите на океанското дъно е между 34 и 57 пъти повече от това, което може да е на повърхността.
Хардести посочи, че има несъвършенства в изчисленията, но те се базират на най-добрата налична информация.
"Полезно е да дадем на хората представа за обхвата и мащаба, за които говорим", каза тя.
Но тя подчерта, че количеството пластмаса на океанското дъно е сравнително малко в сравнение с всички изхвърляни пластмаси, което предполага, че утайките на хиляди метри под водата в момента не са основно място за пластмасовия боклук.
Тя допълни, че смята, че по-голямата част от пластмасите всъщност се струпват по бреговете. "Много повече са на сушата, отколкото в морето", каза тя.
Д-р Джулия Рейсър, морски биолог от Института за океаните към Университета на Западна Австралия, изследва пластмасовото замърсяване от 15 години.
"Морската научна общност наистина беше обсебена от това да открие къде е пластмасата", изтъква Рейсер, която не е участвала в изследването.
Необходими са множество научни методи, за да се разбере потенциалното въздействие на пластмасите върху дивата природа в океана. По-големи пластмаси може да оплитат дивата природа, докато микропластмасите и дори по-малки парчета могат да се консумират от редица видове от планктон до китове.
По думите ѝ новото проучване е важен принос към глобалните усилия и се надява дълбоководните данни от Австралия да бъдат комбинирани с други опити за бъдещи изследвания по целия свят, за да се получи по-точна картина.
Рейсър също така е основала и нова организация за изследване на нови пластмаси, използващи водорасли като основен материал.
"Смятам, че крайната съдба (на морската пластмаса) е дълбините на морето, но ние далеч не сме в равновесие", отбеляза тя.
"Ако бихме могли да пътуваме хиляда години в бъдещето, тази пластмаса бавно ще се фрагментира и ще бъде премахната от нашата брегова линия", допълни Рейсър.
През септември държавни ръководители от над 70 страни подписаха доброволно обещание за намаляване на загубата на биологично разнообразие, което включваше цел за спиране на навлизането на пластмаса в океана до 2050 г.
Големи страни, които не подписаха обещанието, бяха САЩ, Бразилия, Китай, Русия, Индия и Австралия.
USD
CHF
EUR
GBP
